Форми на вина

[mad]

Лицето Х иска да нанесе лека тел. повреда на лицето У /няколко шамара/, но в резултат на един от тях У пада на земята и си удря главата. Причинена е средна телесна повреда. По отношение на престъпния резултат Х е действал непредпазливо. Не е желал настъпването на вредните последици, но е трябвало да ги предвиди. Как следва правилно да се определи квалификацията относно вината:
1. Умисъл за лека тел. повреда, но причинена средна по непредпазливост.
2. Причинена СТП по непредпазливост.
т.е. небрежността за по-тежкия състав поглъща ли умисъла за по-лекия и трябва ли по-лекият да бъде отбелязван в квалификацията? Може ли да има евентуален умисъл, ако деецът не е предвиждал настъпването на резултата?

[Гост]

spored men si e eventualen umisul

[Съмняващ се]

Казусът практически ли е или чисто теоретичен? Дайте повече информация има ли назначена съдебно-медицинска експертиза и с какво заключение. Относно правната квалификация мога да кажа че представените факти могат да се подведат под нормата на чл.133 от НК. Няма нужда при квалифициране на деянието да се указва , че по тежкия резултат поглъща по- лекия за умисъл .В случая няма поглъщане тъй като се касае за деяния, които са телесни повреди, но са с разлина форма на вината: НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ И УМИСЪЛ. Аналогия с чл.124 от НК е неоснователна.

[Съмняващ се]

Казусът практически ли е или чисто теоретичен? Дайте повече информация има ли назначена съдебно-медицинска експертиза и с какво заключение. Относно правната квалификация мога да кажа че представените факти могат да се подведат под нормата на чл.133 от НК. Няма нужда при квалифициране на деянието да се указва , че по тежкия резултат поглъща по- лекия за умисъл .В случая няма поглъщане тъй като се касае за деяния, които са телесни повреди, но са с разлина форма на вината: НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ И УМИСЪЛ. Аналогия с чл.124 от НК е неоснователна.

[mad]

Казусът е теоритичен. Еднаква ли ще е тогава г-н/г-жа "Съмняващ се" квалификацията на деянията ако в единия случай имаме СТП без деецът да е искал настъпването на каквито и да вредни последици и тогава когато деецът е искал да причини лека телесна повреда/да му шибне един шамар/, но по небрежност е причинил средна. Не разбирам колегите, които виждат евентуален умисъл в деянието (а те не са малко). Деецът в случая не е искал постигането на някаква друга цел, да е предвиждал настъпването на СТП и да остане безразличен. Той въобще не предвижда, че след един шамар пострадалият ще залитне, ще се спъне, в резултат на което ще си избие зъбите да речем.

[no name]

И според мен има евентуален умисъл. Деецът не е искал и не е предвидил настъпването на по-тежка телесна повреда, но е можел и бил длъжен да предвиди, че като посегне да удари някого напълно е възможно той да залитне, да падне, да се удари някъде и да се нарани по-тежко от това, което той е искал да му причини. Умисъл за телесна повреда има, защото той е замахнал да удари тенденциозно пострадалия, а не го е бутнал без да иска. А това, че на практика той е надвишил собствения си умисъл и вместо ЛТП е причинил СТП си е за негова сметка ако в момента на извършване на деянието е бил вменяем и е можел да предвиди настъпването на евентуалните последици.

[Гост]

absoljutno sam saglasen, a i takava e sadebnata praktika

[mad]

"Умисълът е евентуален/косвен/, когато общественоопасните последици не са пряко целени от дееца, а са възможен допълнителен резултат на неговото деяние, с настъпването на който обаче той се съгласява, преследвайки друга цел, от постигането на която въпреки това не се отказва." Иван Ненов
Къде виждате съгласяване с последиците "no name". За де се съгласиш с нещо трябва да го предвиждаш. Какъв евентуален умисъл?

[d]

Деянието ще се квалифицира по чл.133 . Ако "шамарите" бяха причинилите разстройство на здравето, то щеше да е налице престъпление по чл.130. Понеже чл.130 е по-тежко наказуем по чл.133.

Относно съмненията за наличието на евентуален умисъл се съгласявам с написаното от mad.

[аз]

Какво е вина? Това е отношението на извършителя към извършеното. с други думи при установяване на субективната страна на престъплението се взема предвид психическото отношение на дееца към резултата от деянието, като де има предвид и средството, с което се действа, начина на действие /брой на ударите, сила/ и уязвимостта на мастото, към което са насочени.
Демек: умисъл има за СТП-това личи от това, че се удрят шамари /а не тукати, например, или че не се действа с нож, тояга.../. Оттав нататък СТП е причинена по непредпазливост.
ТАКА МИСЛЯ АЗ

[stavrev]

Казусът практически ли е или чисто теоретичен? Дайте повече информация има ли назначена съдебно-медицинска експертиза и с какво заключение. Относно правната квалификация мога да кажа че представените факти могат да се подведат под нормата на чл.133 от НК. Няма нужда при квалифициране на деянието да се указва , че по тежкия резултат поглъща по- лекия за умисъл .В случая няма поглъщане тъй като се касае за деяния, които са телесни повреди, но са с разлина форма на вината: НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ И УМИСЪЛ. Аналогия с чл.124 от НК е неоснователна.

Според мен СТП поглъща ЛТП,независимо от вината.Важното е престъпния резултат.При чл.124 няма поглъщане, а отделно престъпление.
Именно от съд.експертиза ще се установи формата на вина.Силата на ударите и мястото където са насочени ще бъдат определящи.Независимо, че не са тупани, а шамари пак може да има СТП.
Практически няма значение дали е с евентуален или пряк умисъл.

[аз]

ГРЕШКА
Идеята ми беше, че има умисъл за ЛТП, а относно СТП се отговаря по непредпазливост
SORRY

[Д]

Ставрев, сигурен ли сте, че средната телесна повреда поглъща леката независимо от формата на вината? Аз смятам, че по-тежкия състав поглъща по-лекия..

[студентка]

Според мен случаят си е чиста проба смесена вина,при което субектът ще отговаря за по-тежкия престъпен резултат, в случая СТП, по отношение на която е действал непредпазливо

[Гост]

става въпрос за несъзнавана непредпазливост.
небрежната форма на вина се характеризира с т.н.отрицателен и пол.елементи справка:чл.11 ал.3 НК,според която деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици.
положителният момент се изразява в това,че деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат.
ЗАЩО ЩЕ ГО УДРЯ С ЦЕЛ??? ЛТП!!!ТОЙ ЦЕЛИ ПРЯКО ЛТП А ПРЕДИЗВИКВА СРЕДНА!
ВЪПРОСЪТ Е НЕКОРЕКТЕН,НО КАКТО Е ДА Е!
ПРИЧИНИЛ Е СТП ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ!
dura lex ex lex!АМИ АКО БЕШЕ ПРИЧИНИЛ СМЪРТ НА ЛИЦЕТО,КАКВИТО СЛУЧАИ ИМА???

[stavrev]

става въпрос за несъзнавана непредпазливост.
небрежната форма на вина се характеризира с т.н.отрицателен и пол.елементи справка:чл.11 ал.3 НК,според която деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици.
положителният момент се изразява в това,че деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат.
ЗАЩО ЩЕ ГО УДРЯ С ЦЕЛ??? ЛТП!!!ТОЙ ЦЕЛИ ПРЯКО ЛТП А ПРЕДИЗВИКВА СРЕДНА!
ВЪПРОСЪТ Е НЕКОРЕКТЕН,НО КАКТО Е ДА Е!
ПРИЧИНИЛ Е СТП ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ!
dura lex ex lex!АМИ АКО БЕШЕ ПРИЧИНИЛ СМЪРТ НА ЛИЦЕТО,КАКВИТО СЛУЧАИ ИМА???

Ако беше причинил смърт отиваме на чл.124.ТП се причинява умишлено, а смъртта като нейно следствие, по непредпазливост.Но това си е самостоятелно престъпление.В нашия случай имаме причинени два резултата-ЛТП от шамарите и намираща се в причинна връзка СТП от падането. При първия се действа умишлено, а при втория по непредпазливост.Съгласно чл.11,ал.5 деецът ще отговаря по чл.133, а не за някакво друго престъпление,защото СТп е по-тежкото престъпление.. А при телесните повреди ЛТП винаги се поглъща от СТП.Това изрично е написано в чл.130. Налице е привидна идеална съвкупност и няма две престъпления.Ето едно решение:

РЕШЕНИЕ № 311 ОТ 28.06.1972 Г. ПО Н. Д. № 233/72 Г., I Н. О.

ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ ИМА, КОГАТО С ЕДНО ДЕЯНИЕ ДЕЕЦЪТ ЗАСТРАШАВА ИЛИ УВРЕЖДА РАЗЛИЧНИ НЕЗАВИСИМИ ЕДИН ОТ ДРУГ ОБЕКТИ НА ПОСЕГАТЕЛСТВО, И ТО ТАКА, ЧЕ ЕДНОВРЕМЕННО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ ОТ ОБЕКТИВНА И СУБЕКТИВНА СТРАНА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДЕЯНИЯ НА ДВЕ ОТДЕЛНИ САМОСТОЯТЕЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
КОГАТО С ЕДНО ДЕЯНИЕ ДЕЕЦЪТ ЗАСЯГА ЕДНО И СЪЩО ОБЩЕСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ, КАТО НАНАСЯ НА ЕДНО ЛИЦЕ УВРЕЖДАНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ОЦЕНЯТ ЕДНОВРЕМЕННО КАТО ЛЕКА, СРЕДНА И ТЕЖКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ЩЕ Е НАЛИЦЕ ПРИВИДНА ИДЕАЛНА СЪВКУПНОСТ, ИЗРАЗЕНА ЧРЕЗ ПОГЛЪЩАНЕ, И ЩЕ СЕ НОСИ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ САМО ЗА НАЙ-ТЕЖКОТО УВРЕЖДАНЕ ПО ЧЛ. 128 НК.

[mad]

И аз така мисля. Просто исках да убедя колегите, че няма никакъв евентуален умисъл. Като говорим за форми на вина, какво според вас представлява "неопределен умисъл". Че деецът е имал умисъл изобщо да извършва някакви престъпления ли? Не алтернативен, а неопределен!

[Гост]

КЪМ ПОСЛЕДНИЯТ ГОСТ : В ЧАС ЛИ СИ БЕ ЧОВЕК???

[Гост]

чувал съм за пряк и евентуален умисъл

[лина]

Установяването на субективната страна на телесните повреди и убийствата по начало поражда трудности. Те се дължат на особеностите на обективната страна на тези престъпления, които се отразяват и в съзнанието на дееца. Трудността се състои в това да се установи какво точно е било психическото отношение на дееца към настъпилия резултат. За умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях. При това трябва да се разграничат двете хипотези - при пряк и евентуален умисъл. Когато деецът действува с евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по-тежкия резултат, който е предвиждал, тъй като не е възможен опит с евентуален умисъл. Но когато виновният действува с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. И това е така, защото те се намират в съотношение на поглъщане. Правилната квалификация на поведението е опит към по-тежкото престъпление при алтернативен пряк умисъл.