чл.192, ал.4 ГПК

[monteskio]

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на 18.08.2005г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
като разгледа докладваното от съдия ...... ч.дело № 000/2005г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от .................от гр.Варна чрез адв............за изменение на постановеното от съда решение в частта за разноските на осн.чл.192, ал.4 от ГПК. Излага се, че съдът неправилно е изчислил същите на 120 лева. Претендира се сумата от 251.05 лева или евентуално при нали(ие на хипотезата на чл.64.ал.4 от ГПК - сумата от 223.05 лева, представляващи сторените от въззивника разноски по делото.
Съдът по молбата намира следното:
Същата е допустима - подадена от надлежна страна в указания от закона срок.
По същество:
Видно от досието на делото пред двете инстанции страната е представила доказателства за сторени разноски в размер на 150 лева за адв.хонорар пред първата инстанция и 100 лева - пред ВОС. Съдът намира за неотносимо приложената фактура за разходи за копирни услуги от 23.06.2004г. тъй като не може да се съотнесе към разноските по делото. Общите разходи /тъй като искът е изцяло уважен/ възлизат на 250 лева. При приложение на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата .за адв.възнаграждения и коректива на пар.2 от допълнителните разпоредби, съдът е определил общо дължимото възнаграждение на 120 лева /минимумът от 40 лева х 3 = 120 лева/. Този извод на съда е съобразен и с правната и фактическа сложност на делото съгласно чл.64, ал.4 от ГПК. Поради това съдът намира:молбата за неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ........от гр.Варна чрез адв.........за изменение на решението от 29.07.2005г. по възз.дело № ..../2005г, на осн.чл.192, ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от уведомяването пред ВКС.

Както се вижда от постановеното определение, никъде не се говори, че страните са надлежно уведомени за предстоящото производство. Което от своя страна потвърждава направените изводи о тмен по-горе.
ЕНИГМА, в наредбата е определено, че разноски се дължат за представителство пред всяка инстанция.В конкретния случай, ми се присъждат само 120 лв, за цялото дело. Спред мен това не е правилно. Какво е твоето мнеие?

MONTESKIO

[Ant]

Напълно съм съгласен с Енигма, че тези определения (с характер на решение) подлежат на обжалване по реда, по който се обжалват решенията. Т.е. - изпращат се преписи до другите страни.
Логиката е, че такива определения имат за предмет част от диспозитива на решението по основния (главния) иск и сами са "вторичен" източник на изпълнимо материално право (то не е съществувало преди тяхното постановяване).

Успех!
Ант

[korgi]

Повдигнаж въпроса за чл. 192, ал.4 - основа на настоящата дискусия във връзка със съвсем конкретен казус, който е мн. интересен и поставя повдигнатите от уважаемите колеги аргументи в съвсем различна светлина.
Прав е лунатик като отбелязва, че чл. 192, ал.4 е приложим само за влязли в сила решения. Но какво става когато на негово основание е подадена молба по влязло в сила касационно рещение или решение на ВКС (ВАС) по извън инстанционни производства (чл.231 и сл. ГПК)? Последните по принцип не подлежат на по нататъшен контрол.
Моля не избързвайте с отговорите! Не бива да се забравя, че 5-чл. състави изобщо не са инстнационна структура на съответния съд. Само на това основание подобна молба би била недопустима защото фактически, издаденото въз основа на нея определение не подлежи на контрол пред по-горен съд.

[Mi-Lena]

Становището ми по проблема е следното:
Предварителната размяна на книжата при молба по чл.192 ал.4 ГПК не е задължителна. Няма разлика в производството при която и да било от двете хипотези -молба на страните или почин на съда. При втората хипотеза - книжа просто няма. Ако определението за изменение подлежи на обжалване - изпращат се съобщения на страните за изготвянето му.
Не е правилно становището, че процедурата е приложима само по отношение на влезли в сила актове.
За прилагането на чл.193 ГПК по отношение на разноските има такава практика, но тя е неправилна . Тази хипотеза касае произнасяне по част от спора по същество, а разноските не са част от съществото на спора.

[лунатик]

Да наистина Mi-Lena е права. Наистина нищо не пречи страните да подадат молба или съда да се самосезира и преди да е влязло решението в сила. Двумесечният срок след влизане решението в сила е само крайния възможен срок.

[Гост]

Съжалявам, но Mi-Lena явно не е прочела внимателно чл. 192, ал. 4, текстът е категоричен - ".. В срок от два месеца след влизането в сила на решението ..." . има и практика при това непротиворечива и еднозначна.

[Али Макбийл]

Чл. 192 ГПК с ал.1 казва, че съда сам не може да отмени или измени решението си. В следващите 4 алинеи са уредени изключенията. Особеното на ал. 4 е, че тя намира приложение след влизане в сила на решението. Когато решението не е влязло в сила - би могло да се приложи чл. 193 ГПК (за допълване на решението относно частта за разноските), или чл. 192 ал.2 (за поправка на явна фактическа грешка допусната при изчисляването на тези разноски). В тези два случая страните се призовават. Но хипотезата на чл. 192 ал.4 е по-различна - имаме вече влязло в сила решение. Т.е. състезателната част вече е приключила. Затова законодателят не е предвидил призоваването и на двете страни.
В подкрепа на това говори и изричното упоменаване на призоваването на двете страни в чл. 192 ал.2 и чл. 193 ( съотв.: ...след като призове страните, за чл. 192 ал.2 и: Съдът разглежда молбата с призоваване на страните... - чл. 193 ал.2). Такова изрично упоменаване в чл. 192 ал.4 липсва. А когато се измени определението по почин на съда - няма да се призоват и двете страни.

Пътят за защита срещу решнието (определението) по чл. 192 ал.4 съвсем не е отрязан видно и от:

Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС
.................
6. Подлежат на касационно обжалване определенията, с които се разрешава материално-правен спор, свързан с предмета на съдебното производство.
Такива са: определението по чл. 291 ГПК относно тегленето на жребия в делбата; определението по чл. 414 ГПК за определяне равностойността на присъдената движима вещ. Такива са още: определението по чл. 192, ал. 4 ГПК - относно изменение на решението в частта му за разноските...

БРАВО!!!

[korgi]

Съжалявам, че отново повдигам темата за чл.192, ал.4 ГПК, но считам, че същата не е изчерпана. И така, въпросът ми е - подлежат ли на контрол (обжалване ) и пред кого, определения по чл. 192, ал.4 по касационни решения или такива по чл.231 от ГПК, т.е. постановени по извънинстанционни производстава? И тъй, като отговорът очевидно ще е не, защото петчленните състави не са инстанционна структуара нито на ВАС нито на ВКС, какво става тогава с правата на другата страна, със сътезателното начало и изобщо със съдопроизводствените правила?

[korgi]

Съжалявам mi_lena, но считам, че не си права!
Не само защото с постановяването на едно необжалваемо определение, каквото безспорно е това по чл.192, ал.4 (по касационни решения и такива по чл.231), съдът безпардонно погазва правата на ответната страна - "...това определение подлежи на обжалване с частна жалба...", а именно, защото с оглед икономия на процесуално време, по такива решения съдът изобщо не би трябвало да постановява определения по чл.192, ал.4.