чл.192, ал.4 ГПК

[korgi]

Подлежи ли на обявяване молбата по чл.192, ал.4 ГПК?

[галина]

Как на обявяване?

[korgi]

Обявяване на противната страна.

[галина]

Да!

[галина]

Да!

[Гост]

Бихте ли се аргументирала, защо?

[Гост]

Бихте ли се аргументирала, защо?

[monteskio.]

ЩЕ си позволя да изразя противното мнение. За молбата за изменяване на решението в частта относно разноските не подлежи на съобщаване, респективно на" обявяване " на ответната страна. Това е така, защото в ал. 4 на чл. 192 ГПК никъде не се споменва за подобно процесуално действие. В този мисъл н еследва да е тълкува разширително.
Подадената молба се разглежда от състава постановил решението в закрито заседание. Определението, с което се уважава или не молбата подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаването по реда на чл. 213 - 217 ГПК.

УСПЕХ!

MONTESKIO

[korgi]

Съгласен съм с monteskio, но ми се щеше да видя и аргументацията на противното мнение.

[enigma]

Ами аргумент против е, че спорът по разноските е гражданскоправен спор, а не "производство относно производството" и по тази причина субсидиарни в тази част се правилата за исковото производство, а не тези относно определенията по процусуални въпроси. Въпреки, че ГПК говори за определение - става въпрос за съдебно решение по граждански спор /пример - тези определения подлежат на екзекватера/. Затова страна следва да се уведомява - пази и се правото на защита.

[monteskio.]

Здравей Enigma,
Отдавна не сме се срещали тук.
Този път не сме на едно мнение както си разбрал от по-горе написаното от мен. Според теб страната се уведомява, т.к. е необходимо да се даде право на защита на отетната страна....В конкретния случай молбата за промяна на решението в частта относно разноските не се обявява на ответната страна с оглед процесуална икономия, а така също и поради съществуващата възможност от неоснователно забавяне за влизане на решението в сила. Постановеното определение подлежи на обжалване с частна жалба - именно това е правната възможност на ответната страна да се защити.
Конкретната хипотеза може да се сравни с молбата за издаване ан изпълнителен лист или молбата за допускане на обезпечебние. И в двата случая ответната страна не се уведомява за започнатото производство. Но постановеното определение по напавените искания подлежи на обжалване по реда на частните жалби.Тогава ответната страна има възможността да обжалва, когато счита , че определението е иам порок.
Апропо, миналата седмица подадох именно такава молба.))) Днес по -късно ще сканирам и публикувам тук определението на съда.
Е, не ми уважиха молбата поради което ще обжалвам.... Разбнира се, за изготвянето на частната жалба ще напишем и адв.хонорар.
Енигма, след публикацията ще те помля да се включиш за да чуя и твоето мнение по повод на мотивите в определението, с което не ми се уважава молбата.....

MONTESKIO

[linamil]

Удоволствие е да участвам в този интересен форум и да споделя своето мнение по зададения въпрос. Напълно съм съгласна и подкрепям аргументите и разсъжденията на Монтескьо. Аз считам също, че не се съобщава молбата за изменение на решението в частта му по отношение на разноските, като липсата на законова разпоредба повеляваща такова съдопроизводствено действие/ за връчване/ цели име нно да осигури бързина и процесуална икономия в процеса. А колкото до правото на защита то не се нарушава, защото е предоставена възможност за обжалване на издадения съдебен акт. Преди около месец мой колега се позова на разпоредбата на чл. 192 ал. 4 от ГПК и по 35 дела поиска с надлежна молба до ВАС, основана на цитирана разпоредба, изменение на постановени съдебни решения в часта за разноските. Молбите не се връчиха на другата страна в приключилия вече съдебен спор и съда се произнесе за 1 месец, но същата беше уведомена за постановеното определение за изменение на разноските. За щастие не бяха и обжалвани.

[enigma]

Но аз пак наблягам на обстоятелството, че това не спор от рода при обезпеченията или издаване на изпълнителен лист, а е разрешаване на гражданскоправен такъв, независимо че е във формата на определение.


Здрасти Монтескьо - макар и късно писах мнение относно темата по прехвърляне на идеална част от правото на собственост в изпълнителното производство. Би ли погледнал, ако имаш време.

[Иван]

Енигма, здравей!
По този казус те подкрепям изцяло. Имало практика и на ВАС! Голяма работа-това не пречи да си разсъждаваме. Нито да критикуваме съда или закона. Абсолютно си прав. Това че неуведомената страна има право на жалба не означава, че правото й на защита е напълно гарантирано. Едно е съда да постановява определението си единствено и само на база представените от молителя аргументи, а съвсем друго-когато вземе в предвид и становището на противната страна. Да не говорим, че стигне ли се до обжалване, я коня, я камиларя.../извинете за израза, колеги!/. Абсолютно вярно е, че чрез една такава молба се повдига гражданскоправен спор относно облигационно правоотношение, по който и двете страни трябва да бъдат равнопоставени. Аналогията с издаването на изпълнителен лист и обезп.производство е неуместна, тъй като при тези две производства приоритетите са съвсем други, и при тях вече има формирана СПН, особено по издаването на изп.лист. Относно предварителното обезечаване на иска, закона изисква представянето на достатъчно силни гаранции за неговата обоснованост, и там основната цел е компенсирана с последваща отговорност при неуважаване на иска.

Енигма, мисля усещам някакво пренебрежително отношение от твоя страна към доводите ми по темата за прехвърляне на право в изп.процес. Моля направи си труда да отговориш, ако проявяваш интерес, защото от вчера непрекъснато мисля по въпроса.

[Гост]

Иван,

не е пренебрежително, а няма никакво време. Но вече отговорих.

[лунатик]

Чл. 192 ГПК с ал.1 казва, че съда сам не може да отмени или измени решението си. В следващите 4 алинеи са уредени изключенията. Особеното на ал. 4 е, че тя намира приложение след влизане в сила на решението. Когато решението не е влязло в сила - би могло да се приложи чл. 193 ГПК (за допълване на решението относно частта за разноските), или чл. 192 ал.2 (за поправка на явна фактическа грешка допусната при изчисляването на тези разноски). В тези два случая страните се призовават. Но хипотезата на чл. 192 ал.4 е по-различна - имаме вече влязло в сила решение. Т.е. състезателната част вече е приключила. Затова законодателят не е предвидил призоваването и на двете страни.
В подкрепа на това говори и изричното упоменаване на призоваването на двете страни в чл. 192 ал.2 и чл. 193 ( съотв.: ...след като призове страните, за чл. 192 ал.2 и: Съдът разглежда молбата с призоваване на страните... - чл. 193 ал.2). Такова изрично упоменаване в чл. 192 ал.4 липсва. А когато се измени определението по почин на съда - няма да се призоват и двете страни.

Пътят за защита срещу решнието (определението) по чл. 192 ал.4 съвсем не е отрязан видно и от:

Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС
.................
6. Подлежат на касационно обжалване определенията, с които се разрешава материално-правен спор, свързан с предмета на съдебното производство.
Такива са: определението по чл. 291 ГПК относно тегленето на жребия в делбата; определението по чл. 414 ГПК за определяне равностойността на присъдената движима вещ. Такива са още: определението по чл. 192, ал. 4 ГПК - относно изменение на решението в частта му за разноските...

[monteskio.]

Хей Лунатик, приятелю къде се изгуби?!)))
Радвам се, че се появи отново тук във форума. Без теб изглеждаше малко сиво. Как вървят при теб нещата? Можеш ли да ми дадеш mail за връзка с теб?

MONTESKIO

[dimizz]

И все пак:

Чл. 215. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в тридневен срок от получаването му може да даде възражения по жалбата.

(2) След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, ако са подадени такива, се изпраща на по-горния съд.

Спорът не е ли излишен при това положение? Или не съм разрбал за какво става въпрос.....

[лунатик]

dimizz,
по чл. 215 все пак става дума за частна жалба срещу определение на съда, когато производството не е приключило.
По пътя на чл. 192 ал. 4 може да се върви само след като решението вече е влязло в сила. (нещо като преглед по реда на надзора).
Когато изменението на решението в частта му за разноските се извърши по почин на съда, нали просто няма да има в наличност никакви частни жалби които да могат да се връчат на страните?
А когато искането е по инициатива от една от страните (чл. 192 ал.4 казва: "по искане на страните"), възниква въпрос: под каква форма трябва да се направи това искане? Кръщаването на искането като "Жалба" ("Частна жалба") едва ли е най-удачното. Сигурно трябва да е под форма на "Молба". ("Молба за изменение на решение", а не "Жалба срещу решение").
--------
monteskio,
не съм се губил - просто е лято. Пък и наистина форума стана малко скучен. Иначе адреса ми все още е:
geobal@abv.bg

[enigma]

Е, да де, ама спорът по разноските е все пак различен от този по главното правоотношение, като съдът пак го повдига служебно или по искане на страните. Тогава каква е силата на аргумента, че решението е влязло в сила!?

Освен това - при явна фактическа грешка - чл. 192, ал. 1 се призовават страните, а при спор относно размера на разноските не следвало. Според мене следва точно по аргумент от по-силното основание на чл. 192, ал. 1 ГПК, ако така е по-перфектно.

Освен това правилата за определенията не са напълно приложими в този случай, защото определенията се четат като правило в самото заседание и страната може да вземе отношение преди постановяването им, а при 194, ал. 4 ГПК тя научава за разрешаването на един гражданскоправен спор едва при възможността за обжалване.