запис на заповед (валута)

[рудолф]

Моля за вашия съвет, колеги!


С определение ми отхвърлиха молба за издаване на изпълнителен лист с единствения мотив, че в ЗЗ сумата е в долари а ние искаме изпълнителен лист в лева по курса на БНБ, който сме приложили като официална извадка. Прави ли са? и какъв ми е начина да действам за да си спестя нова държавна такса за нова молба (вече в долари)?

Благодаря предварително!

[Гост]

Мился, че има вероятност да са прави :

Валута на плащането
Чл. 494. (1) Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.
(2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.
[u](3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута. [/u
](4) Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на издаването и в страната на плащането, се предполага, че е платима във валутата на страната на плащането.

[рудолф]

прав си аз го четох това от ТЗ обаче имаш ли идея как да не плащам втора ДТ?

Благодаря за отговора

[Гост]

There are two basic types of bankruptcy: Chapter 7 Bankruptcy and Chapter 13 Bankruptcy (11, 12, & 13 are similar but are specific to businesses, farms and individual or families. We will only discuss Chapter 13 bankruptcy). Chapter 7 Bankruptcy is usually referred to as liquidation. A trustee is appointed who liquidates the debtor's assets and distributes the proceeds to creditors. Chapter 13 Bankruptcy is aimed at rehabilitating the debtor to allow him to use future earnings to pay creditors with the protection of the government.

[Гост]

идея си нямам, но хайде де, колеги, дайте предложения!

[Гост]

Но, колега, не мислите ли, че чл. 56 ГПК следва да се приложи в случая и производстото да не се прекратява?

[Гост]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 1997 г.
по д. № 2/97 г., ОСГК на ВКС


ОТНОСНО ЗАДЪЛЖЕНИЯТА УГОВОРЕНИ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА.

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) на Република България
на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с
чл. 212 ГПК е направил предложение ОСГК на ВКС да издаде тълкувателно решение
по следните въпроси:
1. Допустимо ли е присъждането на уговорено задължение в чуждестранна
валута и ако това не е така, има ли изключение от правилото.
2. В случаите, при които не е допустимо да бъде присъждана валута,
възможно ли е изменение на иска в хода на производството, при което съдът да
присъди сумата в български левове съобразно курса на чуждестранната валута към
определен момент.
3. Допустимо ли е при предявен иск за заплащане на чуждестранна валута
и без изменение на иска претенцията да бъде уважена в български левове.
4. Доколкото е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева, към
кой момент трябва да бъде определен размерът на вземането: към датата на
настъпване на падежа; към датата на предявяване на иска; към датата на
постановяване на съдебното решение или към момента на неговото изпълнение.
5. Допустимо ли е осъвременяване на задължението при понижаването на
курсовата стойност на лева.
ОСГК на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Нестабилният курс на лева породи практика страните да договарят
задълженията си в чуждестранна конвертируема валута. Търсенето на правните
последици от неизпълнението по исков ред доведе до противоречива съдебна
практика. В едни случаи съдилищата присъждат уговореното задължение в
чуждестранна валута, в други отхвърлят исковете, поради нищожност на
договорното основание - чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗЗД.
Основният въпрос е допустимо ли е уговаряне на задължение в чуждестранна
валута.
Свободата на договарянето при пораждане и изпълнение на облигационното
отношение, предвидена в чл. 9 ЗЗД, е ограничена от повелителните норми на
закона. Недопустимо е уговарянето на паричните задължения в чуждестранна
валута, освен в предвидените в закона случаи, тъй като нормата на чл. 10,
ал. 1 ЗЗД има императивен характер. Задължението се определя в парични знаци,
като еквивалент на стойност, които правовият ред е посочил като официално
платежно средство. Законът за българската народна банка (ЗБНБ) - ДВ, бр. 46 от
10 юни 1997 г., в чл. 24 определя лева като основна парична единица.
Следователно принципът е, че клаузите от договора, с които е уговорено
задължение в чуждестранна валута, са нищожни, поради противоречие със закона -
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Нищожността на отделната клауза за паричното задължение в
чуждестранна валута не води до нищожност на целия договор, когато тя се
замества по право от повелителни правила на закона, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД
- в случая чл. 10, ал. 1 ЗЗД. Нищожната уговорка за заплащане на
чуждестранната валута следва да се замести по право с повелителната норма за
заплащане на левовата равностойност на уговореното задължение.
След като е недопустимо уговарянето на задължението в чужда валута,
недопустимо е присъждането му. То е възможно, когато по нормативен път е
създадено изключение за договарянето - чл. 10, ал. 1, хипотеза втора ЗЗД.
Например допустимо е възникване на валутни задължения и присъждането
им, които са породени от някои нормативни актове, като:
- Международни договори и конвенции, предвидени в чл. 5, ал. 4 от
Конституцията.
- Чл. 15 от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните
инвестиции (Отм. - ДВ, бр. 97 от 1997 г.)(*).
- Чл. 37, т. 2 ЗБНБ и чл. 1, ал. 2, т. 2 от Закона за банките.
- Чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ от 1992 г. за плащанията, във
вр. с пар. 12 от ПЗР на Закона за банките.
- ПМС № 72 от 8 април 1994 г. и ПМС № 162 от 14 август 1995 г. с които
е определен годишния размер на законната лихва за просрочени задължения и в
конвертируема валута.
- Чл. 28, ал. 1 и чл. 36 от Закона за застраховането.
- Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските
граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с
ПМС № 162 от 1992 г. и др.
Изключени от принципа са и сделките с международен елемент, който се
свързва с обекта на защита, местоизпълнението или субекта на правоотношението.
Следва да се приеме, че е налице и изключение при външнотърговските
сделки, включително комисионните и реекспортните договори. Така например,
разходите по изпълнителната сделка, направени от комисионера по договор за
внос или износ, следва да му се възстановят в съответната чуждестранна валута
от комитента, независимо, че отчетната сделка между двете български юридически
или физически лица се извършва на територията на страната. Това произтича от
характера на задължението на доверителя по комисионния договор, с международен
елемент на изпълнителната сделка, установено в нормата на отменения чл. 301,
ал. 1 ЗЗД(**). В този случай ограничението на чл. 10, ал. 1 ЗЗД се отнася само
до уговореното комисионно възнаграждение между страните, което трябва да е в
български левове.
Принципът за автономия на волята при избор на приложим закон е
последователно утвърждаван в българското международно частно право -
посредством разпоредбите на чл. 24, ал. 1 от Кодекса на търговското
мореплаване, чл. 16, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, чл. 38,
ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж и чл. 605 ТЗ, чиято ал. 1
дава възможност търговските договори с международен елемент да се уреждат от
избраното от страните право.
Към изключенията следва да се причислят и хипотезите, когато договорът
бъде признат за нищожен, бъде унищожен или развален и се дължи връщане на
даденото във валута, с оглед разпоредбите на чл. 34 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Всички възможни изключения не могат да бъдат обхванати с настоящото
тълкувателно решение.
2. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части не влече
нищожност на договора, когато те са заместими по право от повелителни правила
на закона.
Само в случаите, при които не е допустимо уговаряне на парично
задължение в чуждестранна валута, съответно да бъде присъдена валута, съдът
като приложи разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД, присъжда сумата в български
лева съобразно курса на чуждата валута към определен момент, което по своята
правна същност не е изменение на иска.
3. Заменянето на недопустимо уговореното задължение във валута с
левовата му равностойност от съда трябва да се извърши без изрично искане от
страната. Това не се отразява на съдържанието на спорното право, тъй като се
претендира паричен еквивалент на стойност.
Петитумът на иска определя вида на търсената защита, както предмета и
размера на претенцията, в рамките на които се произнася съдът. Ищецът получава
вместо валутното вземане неговата левова равностойност и без да е поискано
изменение на петитума на иска. Основание за прилагане на това право от съда е
материалноправната норма на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
От изложеното по-горе по т. 2 и т. 3 следва извода, че при предявен
иск за заплащане на чуждестранна валута, в случаите когато не е допустимо
присъждането й, съдът присъжда сумата в български левове съобразно курса към
определен момент и без да има искане от ищеца, защото не се касае до изменение
на иска.
ОСГК намира, че следва да се отговори в този смисъл общо на втория и
третия въпрос от предложението на председателя на ВКС.
4. Парични задължения са отношенията между длъжник и кредитор, при
които се дължи престиране на парична сума. Под пари в тесен смисъл на думата
се разбира само установената в дадена държава монета, като законно платежно
средство за изпълнение на парични задължения.
Интересът на кредитора е да получи стойността като цяло, независимо от
вида и естеството на паричните знаци, които могат да я съставляват. Поради
това се приема, че паричните задължения са дългове за стойност.
Парите имат номинална и курсова стойност. Номинална е тази, която е
отбелязана върху самите тях от издателя им. Курсова е тази, която те имат в
съотношение с друга монетна единица.
Според принципа на номинализма при всички обстоятелства ще се дължи
винаги и само номиналната стойност на паричния дълг.
Принципът на валоризма приема, че паричният дълг следва да бъде
съответно преоценен, ако покупателната сила на парите е спаднала под
номиналната им стойност. В противен случай кредиторът не би получил толкова,
колкото е дал. Стойностният характер на паричния дълг изисква неговото
валоризиране.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗД паричните задължения се уговарят в местна
монета, която има номинална стойност, освен ако в нарочен нормативен акт е
предвидена възможност да се уговори друго - плащане във валута. Изключение от
принципа на номинализма е разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, което засяга
единствено договора за изработка. Друго изключение е чл. 38, ал. 2 от
Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), което се отнася до
възнаграждението на автора по договора за използуване на произведение.
При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от
евентуални промени в курса на националната валута чрез уговаряне в тях на
защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се
стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да
стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено
количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното
задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената
по вид и количество валута към този момент.
Въвеждането на фиксиран курс със ЗБНБ не променя принципа паричните
задължения да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона
случаи, и всяко противно съглашение трябва да се счита за недействително. Не е
така, обаче със съглашенията, които нямат за цел да отстранят лева, като
средство за погасяване на задълженията, а само да определят дължимата сума
съобразно с реалната стойност на лева. Затова действителни са клаузите за
заплащане на стойност в лева равна на определена стойност чуждестранна валута.
Всяко задължение трябва да бъде изпълнено точно - чл. 79 ЗЗД.
Изпълнението е точно по време, когато се извърши в момента на падежа на
вземането.
Когато е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева, размерът
на вземането трябва да бъде определен към датата на настъпване на падежа, ако
не е уговорено друго. Следователно, допустимо е търсенето на курсовата
стойност на лева към предхождащ падежа момент, който страните са уговорили.
Трябва да се зачита волята на страните при сключване на договорите, които имат
силата на закон за тези които са ги сключили, съгласно чл. 20а ЗЗД. Затова
меродавно ще бъде уговореното между страните. Те отделно могат да уговарят
защитни клаузи.
Падежът е този момент, който е определен за осъществяване на дължимия
резултат. Когато е определен срок за изпълнение по договор или е определен от
закона (например чл. 200, ал. 2 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и др.), падежът на
вземането настъпва с изтичане на срока - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. При тази хипотеза
курсовата стойност, като размер на вземането, следва да се определи към
момента на изтичане на срока за изпълнение. Когато вземането не е срочно, то е
изискуемо веднага - чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но длъжникът изпада в забава след
поканата за изпълнение - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Допустимо е присъждането на курсовата стойност на лева към датата на
предявяване на иска, само когато страните не са уговорили срок и няма покана
по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Падежът на вземането, настъпил със заявяване на иска, изключва
възможността съдът да присъди курсовата стойност на лева към датата на
постановяване на решението. Недопустимо е определяне на курсовата стойност към
момента на съдебното решение, защото с него се прави безспорно вземане, което
вече е дължимо.
Размерът на вземането не може да бъде определен и към момента на
изпълнение на съдебното решение, защото това означава да се прехвърли на
съдия-изпълнителя да определя всъщност дължимата сума, дори да се търси нещо
извън предмета на спора.
5. Част от съдилищата приемат, че размерът на паричното задължение не
трябва да се влияе от курса на лева към определен последващ момент от
възникването му и присъждат такъв негов размер, който е равен на първоначално
уговорения. Аргумент в случая е разпоредбата на чл. 20а ЗЗД.
Друга част от съдилищата, стремейки се да осигурят симетрия в
икономически план на уговорените от страните престации във времето,
съобразяват настъпилите промени в покупателната стойност на парите и
осъвременяват дълга, като го съобразяват с настъпилата обезценка на местната
валута. Аргумент в подкрепа на това становище е разпоредбата на чл. 63, ал. 1
ЗЗД.
ОСГК намира за правилно първото становище.
За да осигурят икономическа еквивалентност на уговорените престации и
да защитят интересите си, страните по договора могат да уговорят защитни
клаузи. Тези защитни клаузи, както и общите правила по чл. 82 и чл. 86, ал. 1,
изречение 2 ЗЗД, изключват необходимостта съдилищата да извършват
осъвременяване на паричния дълг. Съдилищата трябва да присъждат паричното
задължение в такъв размер, който е равен на уговорения. Основен аргумент в
случая е разпоредбата на чл. 20а ЗЗД.
Изключение от принципа, установен в чл. 20а ЗЗД, е институтът на
стопанската непоносимост, който се урежда за пръв път законодателно. Съгласно
чл. 307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати
договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които
страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на
договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
По изложените съображения и на основание чл. 212 ГПК, ОСГК на ВКС на
Република България.

Р Е Ш И :

1. Не е допустимо присъждането на уговорено задължение в чуждестранна
валута с изключение на предвидените в закона случаи.
2. При предявен иск за заплащане на чуждестранна валута, в случаите
когато не е допустимо да бъде присъждана валута, съдът присъжда сумата в
български левове съобразно курса на чуждестранната валута към определен момент
и без да има искане от ищеца, защото не се касае до изменение на иска.
3. Когато е допустимо търсеното на курсовата стойност на лева,
размерът на вземането трябва да бъде определен към датата на настъпване на
падежа, ако не е уговорено друго.
4. Не е допустимо осъвременяване на задължението от съдилищата при
промяна на курсовата стойност на лева.

Мисля също, че т.3 би могла да се приложи в случая, като се съобразим, че в случая става въпрос за недупостима претенция в левове.

[danzki]

И аз мисля, че следва да се прилжи чл. 56 ГПК. Определено цената на иска, посочена от ищеца, не обвързва съда - арг. от изр. 2 на чл. 56 ал.1. Валутата обаче е елемент на цената, следователно този елемент, твърдян от ищеца, също не обвързва съда. Би следвало не да се прекратява производството, а съда да се произнесе с определение и да определи окончателно въпроса за цената, включително и за валутата, а по този начин и самата претенция.