Представям за обсъждане следният нов проблем с молба за компетентно мнение. Подробни данни, за да се изясни казуса:
Съществуваща едноетажна стопанска сграда, старинна, на видима възраст поне от началото на миналия век, в селско УПИ, предназначено за ниско жилищно застрояване, която сграда е разположена по североизточната му странична регулация. Сградата е единствена. Предполагам това е постройка от допълващо застрояване, въпреки, че липсва основното, т.е жилище. УПИ-то е тясно, лицето му по актуална скица от Кадастъра е 11,70м. Сградата е била допустима по тогава действащата нормативна уредба според мен. Изрових два закона - от 1905 и от 1941 (Закон за благоустройството на населените места Отделение II. "Правила за съставяне на дворищно регулационни планове", чл. 30, т. 4. "Регулационната линия трябва да се прокара най-малко на 2,5 м....", Забележка II."... ...селскостопанските сгради не се вземат предвид при прокарване на регулационните линии".)
Имотът е мой, в нотариалният акт, в скицата и в двора сградата е налична и за сега успешно спасена от намеренията на злонамерените съседи да я бутнат по законов ред. Въпросните "зли" съседи имат жилищна сграда, разположена в близост до улична регулация, а моята сграда е на 5 м от дъното на двора, т.е разминават се и не засягам отстоянието от 6 м между две жилищни сгради по сега действащия закон.
Искам да се позова на ЗУТ чл. 39(5): "Не се изисква съгласие на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна."
След промяната сградичката би трябвало да попада като че ли в презумцията на Наредба 7 Чл. 83. (1): "При свободно ниско застрояване в тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север - юг и полупосоките до 45 градуса въз основа на подробен устройствен план се допуска сградите да се разполагат на северната регулационна линия на имота с покрив, обърнат към съседния имот, и със стена, оформена като фасада. Прозорци върху тази стена се допускат с оглед проветряване на помещенията зад нея. Те трябва да бъдат с подпрозоречно разстояние най-малко 1,6 м от пода. Водите от покрива на сградата трябва да се отвеждат в имота, в който се изгражда сградата".
Отидох да се консултирам за документите с Главен архитект на съответната община, за да не правя излишни движения, но.... не стигнах до въпроси за документи. Администраторът категорично отказа да приеме искането ми, защото.... въпросният член от ЗУТ бил в раздел Основно застрояване, а не в Допълващо?! и едва ли моята сграда попадала в застроителния план на селото.... Ще ми разреши смяната само със съгласието на съседите, а въпросният член се отнасял за сгради, които са офисни и др. такива, които са сгради от основното застрояване... Цитирам по спомен. Признава, че постройката е търпима по принцип.
Намерих Решение №6, гр. Сливен от 02.02.2010 г. на САС със съдия Слав Бакалов, което е в полза на "ремонт и преустройство на стопанска сграда в жилище", като сградата също е на регулационна линия и съседът оспорва неуспешно по съдебен път отказът на сливенското РДНСК да отмени разрешението за строеж.
Молба за мнения! Имам ли право и как да процедирам?
Благодаря предварително!
- Дата и час: 12 Дек 2024, 02:00 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
7 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
lagerta написа:Молба за мнения! Имам ли право и как да процедирам?
Нямате право!
Не знам как да процедирате!
ПП
Не намерих Решение №6, гр. Сливен от 02.02.2010 г. на САС със съдия Слав Бакалов, не мога да кажа дали помага по някакъв начин!
- probcho
- Активен потребител
- Мнения: 1009
- Регистриран на: 27 Яну 2010, 22:55
Re: Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
Благодаря! Мислите ли, че от едно допълващоо, каквото е стопанска сграда в друго допълващо - лятна кухня е допустимо? Копирам решението по-долу само като сведение. Вероятно не е обжалвано. Търсих казус във ВАС, но се изморих на това решение . "Ще намерим вариант", каза оптимистът
Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. Сливен, 02.02.2010 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на единадесет януари
през две хиляди и десета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря В.К. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 253 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на Д.П.Д. против Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.Д. против Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 година, издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж “Жилищна сграда – ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И., общ. С.В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като за разрешения строеж се изисква съгласието на съседа, в случая оспорващата и не се е касаело за ремонт и преустройство на съществуваща сграда, тъй като такава липсва. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б. поддържа жалбата. Счита, че в случая се касае до промяна в предназначението на строежа. Претендират за направените по делото разноски.
Ответникът по жалба – РДНСК Сливен, чрез мл. юриск. Д. М. – К. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Твърди, че оспорващия не е от кръга на заинтересованите лица, които имат право да обжалват разрешение за строеж. Моли съда да остави в сила заповедта на Началника на РДНСК, като правилна и законосъобразна. Претендира за направените разноски.
Заинтересованата страна С.С.К. счита жалбата за неоснователна.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 г. на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.П.Д. против Разрешение за строеж №133/16.06.2009г., издадено от Главния архитект на Община Сливен за строеж "Жилищна сграда-ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка" в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІІ-167, кв.20 по плана на с.И., Община С., поради липса на качеството заинтересована страна на жалбоподателя.
Имота във връзка с който е издадено разрешението за строеж е собственост на Т. Д. М. и С.С.К.-нотариален акт № 10 т. ХІ дело № 2520/2008 г. на СВ при СлРС.
Съгласно нотариален акт № 1, том ХIV, дело № 3038/2004 г. на СВ при СлРС оспорващата Д.П.Д. се легитимира като собственик на съседен УПИ VII-168 в кв.20 по плана на с. И., Община С.
Производството по издаване на оспорения пред Началника на РДНСК административен акт е започнало с подаване на заявление вх.№ 9400-22927/03.10.2008 г., с което е внесен за разглеждане проект за обект "Основен ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка за жилищни нужди в УПИ VIII-167, кв. 20 с. И., община С.". Проектът е в части архитектурна, строителни конструкции, ВиК, електро. Към проекта в част "архитектурна" е приложен графичен материал - заснемане на съществуваща сграда. Проектът е разгледан на заседание на ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 44/10.10.2008г. същият е приет. Със заявление № 9400 - 9788/08.06.2009 г. е поискано издаването на разрешение за строеж.
Въз основа на заявлението Главния архитект на Община Сливен е издал Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 г., с което разрешил на С.С.К., да извърши строеж: " Жилищна сграда - ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, кв. 20 по плана на с.И. община С. Разрешението за строеж е издадено на основание чл.148 ал.1, 2 и 4, вр. с чл.53 от ЗУТ и § 5 т.38 от ДР на ЗУТ за извършване на ремонт и преустрои, без промяна на външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение, за нуждите на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, на съществуващата едноетажна стопанска постройка, разположена на вътрешната регулационна линия в западната част на УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И, Община С.
За издаденото разрешение за строеж общинската администрация е изготвила обявление № ОРД 03-367 от 17.06.2009 г., което е връчено на лицето в полза, на което е издадено разрешението, Т. Д. М. и Д.П.Д., като на последната обявлението е връчено на 29.06.2009 г. Против строителното разрешение Д.П.Д. подала жалба до Началника на РДНСК Сливен вх.№ 9400-11617 от 09.07.2009 г.. Началника на РДНСК разгледал жалбата и със своя Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 г. отхвърлил същата, поради липса на качеството заинтересована страна на жалбоподателя.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от инж.Ф.К., от чието заключение става ясно, че съгласно застроителния план имоти 167 и 168 попадат в контактната зона с паметници на културата. Процесната сграда в УПИ VIII-167 в ЗП е отразена като "запазващи се жилищни сгради", а двуетажната сграда в североизточния край на УПИ VІІІ-167 и сградата в УПИ VII-168 са сигнирани като "запазващи се жилищни сгради с необходимост от корекция на фасадите". Със Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г. е одобрена кадастрална карта на с. И., съгласно която УПИ VIII-167 е идентичен с имот с идентификатор 32915.501.167, като в имота са нанесени три сгради - същите, които са изобразени и на скица № 1301/2008г. –извадка от ПУП на с.И. Вещото лице е извършило огледа на място, при който е констатирало, че процесиите сгради не съществуват. На съществуващия ограден зид между имоти УПИ VIII-167 и УПИ VII-168 имало остатъци от мазилка, както и кръгъл отвор за комин със зидария от комина, достигаща до горното ниво на съществуващия ограден зид. В югозападния ъгъл на сградата, отразена с "ПМЖ" била видна част от южния ограден зид -перпендикулярен на съществуващата ограда, изпълнен от тухли единочки. В скицата – извадка от РП, двете сгради, обект на преустройство са отбелязани съответно с "ПС" - паянтова сграда и "ПМЖ" -полумасивно жилище. Въз основа на факта, че в пристройката – сградата отразена като "ПМЖ" е съществувал комин, дава основание на вещото лице, да приеме, че същата е ползвана за жилищни нужди, поради което счита, че няма промяна на предназначението на сградите.
В допълнително заключение експерта установява, че означения начин на трайно ползване в кадастралната карта на с. И., одобрена със Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г., на сгради с идентификатори 32915.501.167.2 - "друг вид сграда за обитаване" и 32915.501.167.3 -"селскостопанска сграда" е налице промяна на предназначението, тъй като новият начин на трайно ползване съгласно Таблица 3 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри би бил "жилищна сграда - еднофамилна". В съдебно заседание експерта пояснява, че ако сградата заснета по регулационния план и отбелязана с инициалите “ПС” е била стопанска и се е ползвала за такава, то ако се преустрои в жилищна, относно тази част ще е налице промяна на предназначението.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 10.08.2009 г., а жалбата е подадена на 12.08.2009 г., от което следва да се направи извода че е спазен срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващата е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт, което е започнало по нейна инициатива, поради което има правен интерес от оспорването.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
От данните по делото се установява, че заинтересуваната страна С.С.К. е собственик на недвижим имот представляващ стопанска сграда с пристройка със застроена площ 82,50 кв. м., ведно с 1/3 идеална част от поземлен имот УПИ VІІІ-167 в кв.20 по плана на с.И. община С. Тази сграда е построена на границата с УПИ VІІ-168 в кв.20 по ПУП на с.И., чийто собственик е оспорващата. От обяснителната записка към инвестиционните проекти, както и от Протокол - решение № 44/10.10.2008 г. на ОбЕСУТ, с което техническите проекти са приети става ясно, че разрешения строеж касае ремонт и преустройство на стопанска сграда, която след това следва да се ползва като жилищна. В този смисъл е налице и промяна на предназначението на сградата по смисъла на т.41 от § 5 от ДР на ЗУТ, тъй като с извършването на строежа се цели промяната от един начин на ползване в друг. Действително към момента на издаване на оспореното строително разрешение за процесния имот не е имало одобрена кадастрална карта и съответно кодове от класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти съгласно Таблица 3 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г.. От документите във връзка със строежа и нотариалния акт на възложителя на строежа издаден през 2008 г. е посочено, че се касае за стопанска сграда, която се преустройва в жилищна и това представлява промяна на един начин на ползване в друг, което по съществото си означава промяна в предназначението.
Съгласно чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ заинтересувани лица да обжалват разрешение за строеж в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал.3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай се касае за разрешен ремонти и преустройство на съществуваща сграда, както се установи свързани с промяна на предназначение и. Тъй като не се касае за етажна собственост (съсобственост върху наличната сграда) относно разрешаването на строежа не е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.
За разрешеното строителство не е приложима и хипотезата на чл.39, ал.2 ЗУТ, съгласно която е изискуемо изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти, но само при наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: когато промяната на предназначението е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Тези предпоставки обаче в случая не са налице, тъй като промяната в предназначението на сградата не е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. За разрешения строеж в случая е приложима нормата на чл.39 ал.5 от ЗУТ съгласно който текст не се изисква съгласие на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна, като промяната се отразява по реда на ал. 4 от същия текст на закона. В този смисъл дори разрешения строеж да е свързан с промяна на предназначението, това не би довело до промяна в изискванията за одобряването му.
От изложеното става ясно, че Д.П.Д. като собственик на съседен УПИ VII-168 в кв.20 по плана на с. И., Община С. не е активно легитимирана да обжалва Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 г. на Гл. архитект при Община гр. Сливен. Като е достигнал до същия извод административния орган е издал правилен административен акт.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като сградата, за която е издадено не съществува. Действително към момента на огледа извършен от вещото лице пет месеца след издаването на разрешението за строеж се установява, че част от сградата, за която е разрешен строежа не съществува. Това обаче не води до извода, че към момента на издаването на разрешението за строеж тази сграда не е съществувала, още повече, че към техническите проекти одобрени през 2008 г. е приложено заснемане на съществуващата сграда, в което са отразени основните и габарити. От изложеното следва да се направи извода, че строежа е разрешен за съществуваща сграда.
Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено.
Административния орган е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Такива разноски се дължат от оспорващата съгласно чл.143 ал.4 от АПК в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д., ЕГН **********,*** против Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.П.Д. против Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 година, издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж “Жилищна сграда – ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И., общ. С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати на РДНСК гр.Сливен сумата от 150 лева представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. Сливен, 02.02.2010 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на единадесет януари
през две хиляди и десета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря В.К. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 253 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 215 от ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на Д.П.Д. против Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.Д. против Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 година, издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж “Жилищна сграда – ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И., общ. С.В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като за разрешения строеж се изисква съгласието на съседа, в случая оспорващата и не се е касаело за ремонт и преустройство на съществуваща сграда, тъй като такава липсва. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б. поддържа жалбата. Счита, че в случая се касае до промяна в предназначението на строежа. Претендират за направените по делото разноски.
Ответникът по жалба – РДНСК Сливен, чрез мл. юриск. Д. М. – К. оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Твърди, че оспорващия не е от кръга на заинтересованите лица, които имат право да обжалват разрешение за строеж. Моли съда да остави в сила заповедта на Началника на РДНСК, като правилна и законосъобразна. Претендира за направените разноски.
Заинтересованата страна С.С.К. счита жалбата за неоснователна.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 г. на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.П.Д. против Разрешение за строеж №133/16.06.2009г., издадено от Главния архитект на Община Сливен за строеж "Жилищна сграда-ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка" в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІІ-167, кв.20 по плана на с.И., Община С., поради липса на качеството заинтересована страна на жалбоподателя.
Имота във връзка с който е издадено разрешението за строеж е собственост на Т. Д. М. и С.С.К.-нотариален акт № 10 т. ХІ дело № 2520/2008 г. на СВ при СлРС.
Съгласно нотариален акт № 1, том ХIV, дело № 3038/2004 г. на СВ при СлРС оспорващата Д.П.Д. се легитимира като собственик на съседен УПИ VII-168 в кв.20 по плана на с. И., Община С.
Производството по издаване на оспорения пред Началника на РДНСК административен акт е започнало с подаване на заявление вх.№ 9400-22927/03.10.2008 г., с което е внесен за разглеждане проект за обект "Основен ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка за жилищни нужди в УПИ VIII-167, кв. 20 с. И., община С.". Проектът е в части архитектурна, строителни конструкции, ВиК, електро. Към проекта в част "архитектурна" е приложен графичен материал - заснемане на съществуваща сграда. Проектът е разгледан на заседание на ОбЕСУТ и с Протокол - решение № 44/10.10.2008г. същият е приет. Със заявление № 9400 - 9788/08.06.2009 г. е поискано издаването на разрешение за строеж.
Въз основа на заявлението Главния архитект на Община Сливен е издал Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 г., с което разрешил на С.С.К., да извърши строеж: " Жилищна сграда - ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, кв. 20 по плана на с.И. община С. Разрешението за строеж е издадено на основание чл.148 ал.1, 2 и 4, вр. с чл.53 от ЗУТ и § 5 т.38 от ДР на ЗУТ за извършване на ремонт и преустрои, без промяна на външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение, за нуждите на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, на съществуващата едноетажна стопанска постройка, разположена на вътрешната регулационна линия в западната част на УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И, Община С.
За издаденото разрешение за строеж общинската администрация е изготвила обявление № ОРД 03-367 от 17.06.2009 г., което е връчено на лицето в полза, на което е издадено разрешението, Т. Д. М. и Д.П.Д., като на последната обявлението е връчено на 29.06.2009 г. Против строителното разрешение Д.П.Д. подала жалба до Началника на РДНСК Сливен вх.№ 9400-11617 от 09.07.2009 г.. Началника на РДНСК разгледал жалбата и със своя Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 г. отхвърлил същата, поради липса на качеството заинтересована страна на жалбоподателя.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от инж.Ф.К., от чието заключение става ясно, че съгласно застроителния план имоти 167 и 168 попадат в контактната зона с паметници на културата. Процесната сграда в УПИ VIII-167 в ЗП е отразена като "запазващи се жилищни сгради", а двуетажната сграда в североизточния край на УПИ VІІІ-167 и сградата в УПИ VII-168 са сигнирани като "запазващи се жилищни сгради с необходимост от корекция на фасадите". Със Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г. е одобрена кадастрална карта на с. И., съгласно която УПИ VIII-167 е идентичен с имот с идентификатор 32915.501.167, като в имота са нанесени три сгради - същите, които са изобразени и на скица № 1301/2008г. –извадка от ПУП на с.И. Вещото лице е извършило огледа на място, при който е констатирало, че процесиите сгради не съществуват. На съществуващия ограден зид между имоти УПИ VIII-167 и УПИ VII-168 имало остатъци от мазилка, както и кръгъл отвор за комин със зидария от комина, достигаща до горното ниво на съществуващия ограден зид. В югозападния ъгъл на сградата, отразена с "ПМЖ" била видна част от южния ограден зид -перпендикулярен на съществуващата ограда, изпълнен от тухли единочки. В скицата – извадка от РП, двете сгради, обект на преустройство са отбелязани съответно с "ПС" - паянтова сграда и "ПМЖ" -полумасивно жилище. Въз основа на факта, че в пристройката – сградата отразена като "ПМЖ" е съществувал комин, дава основание на вещото лице, да приеме, че същата е ползвана за жилищни нужди, поради което счита, че няма промяна на предназначението на сградите.
В допълнително заключение експерта установява, че означения начин на трайно ползване в кадастралната карта на с. И., одобрена със Заповед № РД-18-54/25.08.2009 г., на сгради с идентификатори 32915.501.167.2 - "друг вид сграда за обитаване" и 32915.501.167.3 -"селскостопанска сграда" е налице промяна на предназначението, тъй като новият начин на трайно ползване съгласно Таблица 3 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри би бил "жилищна сграда - еднофамилна". В съдебно заседание експерта пояснява, че ако сградата заснета по регулационния план и отбелязана с инициалите “ПС” е била стопанска и се е ползвала за такава, то ако се преустрои в жилищна, относно тази част ще е налице промяна на предназначението.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 10.08.2009 г., а жалбата е подадена на 12.08.2009 г., от което следва да се направи извода че е спазен срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Оспорващата е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт, което е започнало по нейна инициатива, поради което има правен интерес от оспорването.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна.
От данните по делото се установява, че заинтересуваната страна С.С.К. е собственик на недвижим имот представляващ стопанска сграда с пристройка със застроена площ 82,50 кв. м., ведно с 1/3 идеална част от поземлен имот УПИ VІІІ-167 в кв.20 по плана на с.И. община С. Тази сграда е построена на границата с УПИ VІІ-168 в кв.20 по ПУП на с.И., чийто собственик е оспорващата. От обяснителната записка към инвестиционните проекти, както и от Протокол - решение № 44/10.10.2008 г. на ОбЕСУТ, с което техническите проекти са приети става ясно, че разрешения строеж касае ремонт и преустройство на стопанска сграда, която след това следва да се ползва като жилищна. В този смисъл е налице и промяна на предназначението на сградата по смисъла на т.41 от § 5 от ДР на ЗУТ, тъй като с извършването на строежа се цели промяната от един начин на ползване в друг. Действително към момента на издаване на оспореното строително разрешение за процесния имот не е имало одобрена кадастрална карта и съответно кодове от класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти съгласно Таблица 3 от Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г.. От документите във връзка със строежа и нотариалния акт на възложителя на строежа издаден през 2008 г. е посочено, че се касае за стопанска сграда, която се преустройва в жилищна и това представлява промяна на един начин на ползване в друг, което по съществото си означава промяна в предназначението.
Съгласно чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ заинтересувани лица да обжалват разрешение за строеж в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж са лицата по чл. 38, ал.3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай се касае за разрешен ремонти и преустройство на съществуваща сграда, както се установи свързани с промяна на предназначение и. Тъй като не се касае за етажна собственост (съсобственост върху наличната сграда) относно разрешаването на строежа не е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ.
За разрешеното строителство не е приложима и хипотезата на чл.39, ал.2 ЗУТ, съгласно която е изискуемо изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти, но само при наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: когато промяната на предназначението е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Тези предпоставки обаче в случая не са налице, тъй като промяната в предназначението на сградата не е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. За разрешения строеж в случая е приложима нормата на чл.39 ал.5 от ЗУТ съгласно който текст не се изисква съгласие на заинтересуваните собственици и не се провежда процедура по изменение на подробния устройствен план, в случай че нежилищна сграда в жилищна, курортна или вилна зона се преустройва в жилищна, като промяната се отразява по реда на ал. 4 от същия текст на закона. В този смисъл дори разрешения строеж да е свързан с промяна на предназначението, това не би довело до промяна в изискванията за одобряването му.
От изложеното става ясно, че Д.П.Д. като собственик на съседен УПИ VII-168 в кв.20 по плана на с. И., Община С. не е активно легитимирана да обжалва Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 г. на Гл. архитект при Община гр. Сливен. Като е достигнал до същия извод административния орган е издал правилен административен акт.
Неоснователно е възражението на оспорващата, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като сградата, за която е издадено не съществува. Действително към момента на огледа извършен от вещото лице пет месеца след издаването на разрешението за строеж се установява, че част от сградата, за която е разрешен строежа не съществува. Това обаче не води до извода, че към момента на издаването на разрешението за строеж тази сграда не е съществувала, още повече, че към техническите проекти одобрени през 2008 г. е приложено заснемане на съществуващата сграда, в което са отразени основните и габарити. От изложеното следва да се направи извода, че строежа е разрешен за съществуваща сграда.
Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено.
Административния орган е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Такива разноски се дължат от оспорващата съгласно чл.143 ал.4 от АПК в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д., ЕГН **********,*** против Заповед № ДК-10-10 от 28.07.2009 година на Началника на РДНСК – Сливен, с която е отхвърлена жалбата на Д.П.Д. против Разрешение за строеж № 133/16.06.2009 година, издадено от Гл. архитект на Община Сливен за строеж “Жилищна сграда – ремонт и преустройство на съществуваща стопанска постройка” в УПИ VІІІ-167, в кв.20 по плана на с. И., общ. С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********,*** да заплати на РДНСК гр.Сливен сумата от 150 лева представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
- lagerta
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 12 Окт 2019, 20:25
Re: Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
Няма да коментирам съдебното решение, защото ще се засегнат .... някои хора!
По принцип един строеж е допустим, когато той отговаря на ПУП. От представената от Вас информация извеждам изводите че: имота, който притежавате е образуван чрез делба на по-голям такъв! Стопанската постройка, която представлява инвестиционен интерес, е послужила като ориентир за граница, и като такава попада на регулационна граница! В законодателството е предвидено, че на граница може да се строи в случаите на покриване (или поне предвиждане) на сгради с еднакво предназначение, т.е. жилищна със жилищна и стопанска със стопанска (няма да Ви моля да си представите, че до вашата спалня комшията си е сложил свинарника). Основното застрояване ( във Вашето търсене - жилищно) се разполага в имота при строго определени от закона правила, като с цел осигуряване на тези правила се изработва ПУП. В случая за да се допусне промяна предназначението - от стопанска в жилищна трябва да се изготви ПУП, с който да се предвиди свързано застрояване (на калкан). За провеждането на процедурата по ПУП същото се съобщава на съседа. (За напористите да напомня, че дори и скицата се съобщава/обявява на съседа ).
Та... съседа!!!
ПП
Лятната кухня се разполага свободно (в имота, при спазване на съответните отстояния към границите) или свързано (към основното застрояване в имота, който обслужва) и при височина до 3м на най-високата точка на покрива.
По принцип един строеж е допустим, когато той отговаря на ПУП. От представената от Вас информация извеждам изводите че: имота, който притежавате е образуван чрез делба на по-голям такъв! Стопанската постройка, която представлява инвестиционен интерес, е послужила като ориентир за граница, и като такава попада на регулационна граница! В законодателството е предвидено, че на граница може да се строи в случаите на покриване (или поне предвиждане) на сгради с еднакво предназначение, т.е. жилищна със жилищна и стопанска със стопанска (няма да Ви моля да си представите, че до вашата спалня комшията си е сложил свинарника). Основното застрояване ( във Вашето търсене - жилищно) се разполага в имота при строго определени от закона правила, като с цел осигуряване на тези правила се изработва ПУП. В случая за да се допусне промяна предназначението - от стопанска в жилищна трябва да се изготви ПУП, с който да се предвиди свързано застрояване (на калкан). За провеждането на процедурата по ПУП същото се съобщава на съседа. (За напористите да напомня, че дори и скицата се съобщава/обявява на съседа ).
Та... съседа!!!
ПП
Лятната кухня се разполага свободно (в имота, при спазване на съответните отстояния към границите) или свързано (към основното застрояване в имота, който обслужва) и при височина до 3м на най-високата точка на покрива.
- probcho
- Активен потребител
- Мнения: 1009
- Регистриран на: 27 Яну 2010, 22:55
Re: Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
Благодаря за вниманието. Все нещо ще се измисли.
"Няма начин да няма начин', казал оптимистът.
Ще започна с търпимостта.
"Няма начин да няма начин', казал оптимистът.
Ще започна с търпимостта.
- lagerta
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 12 Окт 2019, 20:25
Re: Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
Така и не разбрах, искате да присторите или да ремонтирате нещо или просто съседа ви подава жалби срещу вашата сграда и искате да я спасите?
Няма причина да се притеснявате че ще ви съборят сградата, пък била тя и на границата на съседа, при положение, че е търпима.
Няма причина да се притеснявате че ще ви съборят сградата, пък била тя и на границата на съседа, при положение, че е търпима.
- swenstyle
- Младши потребител
- Мнения: 84
- Регистриран на: 20 Окт 2015, 14:46
Re: Смяна предназначение на стопанска сграда в жилищна
Съществуваща старинна стопанска постройка е. Искам да я ремонтирам и преустроя в жилище, без злонамерените съседи да имат поводи да ме тормозят на всяка крачка. Предисторията е, че се опитаха да я изкарат самосрутваща се и подлежи на премахване, заедно със старинната ограда по протежение на границата ни. Докато общинарите си организират посещението, съседите бутнали оградата в наши отсъствие, но не посмели да бутнат къщата, убедени, че това ще се случи след посещението на представители от "незаконно строителство" и конструктор. Не се получиха сметките им, а в суматохата успях да отремонтирам част от покрива и стената откъм тях. Веднага последва жалба за ремонта и влизането в двора им ... и пак становище от общината, че ремонтът е по предписание, а достъпът те са длъжни да го осигурят или кметът ще ги задължи... Идеално се получи, защото изобщо не подозирах, че мога да имам проблеми с тези хора и на практика без предписанието аз изобщо нямало да мога да оправя стената откъм тях.... А ако ме питате защо и с какво съм ги предизвикала... Ами с нищо, освен, че миналата пролет заявих желание да стегна къщичката и да я ползваме като вила.
Не успях да разбера със сигурност дали мога да поискам промяна в предназначението на лятна кухня, само с ремонт, без промяна на конфигурацията на сградата.
Не успях да разбера със сигурност дали мога да поискам промяна в предназначението на лятна кухня, само с ремонт, без промяна на конфигурацията на сградата.
- lagerta
- Младши потребител
- Мнения: 42
- Регистриран на: 12 Окт 2019, 20:25
7 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Строителство и регулация
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 26 госта