Отстраняване нередовност ИМ по евентуален иск

[ivanov_p]

С една ИМ са предявени два иска, установителен по чл. 422 ГПК и евентуален осъдителен. В ИМ е посочен само размера на евентуалния иск, без обстоятелства и факти на които се основава. В първото по делото заседание съдията подкани ищеца да даде основанията на осъдителния иск, но това не беше направено, но не беше и вписано искането на съда. Евентуалния иск се описа по размер, а съдията му сложи правно основание чл. 138 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 33 ЗПК, 99 ЗЗД и 86, ал.1 изр.1 ЗЗД. Само размер и правно основание. Не съм навеждал доводи за прекратяване в тази насока, за да не го оправят. Съдът отхвърли осъдителния иск с окончателно решение, като недопустим. По втория се произнесе на първа инстанция, като го отхвърли. Сега ищцовата страна се жали, като има някой аргументи за които може да се закачи въззивния съд, та според мен дойде време да извадим коза с нередовно предявения осъдителен иск.
Това, което не знам, не съм имал такъв случай, е дали на този етап, след даване на ход на делото по основния иск и окончателно решение по него, след разглеждане на осъдителния иск на първа инстанция, въззивният съд може да го върне на низшестоящия съд, който да даде указания за отстраняване на недостатъците по исковата молба?

[kdkrastev1234]

Ако има нередовности, би следвало въззивният съд да даде указания за отстраняването им. А ако те не бъдат изпълнени следва да бъде обезсилено първоинстанционното решение /ако има такова/, а производството прекратено.
Има обаче нещо неясно във фактологията. Има установителен и евентуален осъдителен иск. Считаш за нередовен осъдителния. Той е приет за недопустим. А втория иск бил отхвърлен. След това говориш за основен осъдителен иск. Ползвай термините "главен" и "евентуален" иск, че така фактите се бъркат.

[ivanov_p]

За недопустим е бил приет основният иск по 422 ГПК, който е разгледан пръв (ЗИ по чл. 417, цесия, небанкова институция завежда иска по 422ГПК), след което делото продължава по осъдителния иск. На първа инстанция осъдителния е отхвърлен отново като недопустим (преклудиран по чл.147 ЗЗД) и делото отива на въззивна. Според мен е малко късно съдът да го върне за отстраняване на нередовности, защото в конкретния случай с една молба са предявени два иска и за да се даде ход по основния е трябвало и двата да са редовни. В случая, поне според мен, съдът трябва да приеме, че исковете са идентични и осъдителния е недопустим на това основание. Проблемът, че в конкретния съд гледат малко фриволно на закона по делата на банки и големи колектори.
Последното, което мога да изкарам е нередовност съобщението по чл. 99 ЗЗД, но ако го направя сега и делото се върне за отстраняване на нередовности, още в първото заседание на първа инстанция ще връчат ново съобщение за цесия, този път редовно, да не говорим, че съдилищата масово приеха практиката, щом някакъв лист хартия е стигнал до длъжника да се смята, че цесията е съобщена.

[sunrise]

Ако съдът не му е указал, че има нередовност, която трябва да отстрани, ще му се даде такава възможност. . Според мен има твърде голяма вероятност да се върне на първа инстанция. Неразбрах от какво произтича недопустимостта на иска и може ли исковата молба да бъде поправена по начин, по който този иск би бил допустим.

[ivanov_p]

Аз общо взето съм на принципа - каквото реши съда. В молбата с която са предявени два иска, основен и алтернативен или евентуален има изложени обстоятелства, това, че от тях може да се ползва само основния иск, не означава, че ищеца не е навел обстоятелствата на които основава иска, а че те са идентични за двата иска. Естествено, че ищеца може да посочи различно основание за втория иск, напр. неизпълнение и кога е настъпило, просто едно изречение, но това изречение така или иначе го няма.
Съдът може и да върне всичко в началото, но това очевидно е неправилно, не може след разглеждането на първия иск, на практика след приключване на съдебното дирене по втория, на неизправната страна да се даде шанс, да започне всичко отначало, вкл. представяйки нови доказателства. Ищецът е представил оборимо съобщение за цесия, но започнем ли отначало може да представи друго, редовно, експертизата не е доказала някой суми, няма проблем, ще зададем нови въпроси, както ни е подсказал съда, не сме представили доказателства за еди-какво си, сега ще ги представим, защото съдът ни е наградил за това, че не можем да си напишем молбата.

[kalahan2008]

Зависи в какво се състои нередовнноста на ИМ.

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, когато обезсилва решението на първата инстанция поради констатирани във въззивното производство нередовности на исковата молба, които не са отстранени по реда на чл.100 ГПК /отм./, съответно чл.129 ГПК, въззивният съд се произнася с решение. В случая, макар да не е провел производство по чл.129, ал.2 ГПК, въззивният съд е мотивирал обезсилването на първоинстанционното решение с наличието на неотстранени нередовности на исковата молба, което според цитираните задължителни указания предполага произнасяне с решение.
Правомощията на въззивния съд при констатирана във въззивното производство нередовност на исковата молба са изяснени с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т.4. Според задължителните указания в решението, в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без движение, съгласно чл.100 ГПК /отм./, аналогичен на чл.129 ГПК от 2007 г., когато констатира дефекти в нея, които не са отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания за отстраняването им; Отстраняването на дефекти в исковата молба във въззивното производство е възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./, съответно чл.214 и чл.228 ГПК. В тълкувателното решение е указано изрично, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за извършване на необходимите процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца за поправяне на молбата и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да обезсили решението и да приложи последиците на чл.100, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК /отм./, съответно на чл.129, ал.3 във вр. с ал.4 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. - т.5, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС се е произнесло, че постановките в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. с изключение на хипотезата на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствена част, в която са изложени твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице.