Съдебни своеволия
Става дума за случай, на пръв поглед невъзможен, но факт.
Касае се за сградата на бившото радио Варна (семейната къща на нашия род), която през 1948г. с „Призовка за доброволно предаване” без заплащане или друго обезвъзмездяване ни бе иззета. Дотук с историята – сега правните небивалици.
Сградата бе продадена на търг платена (на 22.12.1997 г.) в нарушение на действащия в този момент Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (закон Лучников).
През 2001г. ВAС с решение 200 по дело 7666 на тричленен състав и решение 7327 на петчленен състав ни върна сградата. От тогава, вече 14 години, ние плащаме данъци и чакаме да се изпълни това решение на Върховен съд и да си влезем в дома, но това не се случва.
Размахът на злоупотребата със системата на българското правосъдие – в частност това, което се случва във Варненски съдебен район, ме мотивира да напиша това с молбата ако може някой да помогне.
През 2014г. съдията от ВнРнСъд Десислава Жекова по дело 435/2004г. си позволи да напише, че според нея решение 200 на Върховния съд е неправилно и трябва да се преразгледа! Това е правен шедьовър – районен съдия да оспорва влязло в сила решение на Върховен съд преди 14 години! Чудя се дали става дума за недостатъци в образованието, или има някаква друга причина!
Задавам простия въпрос – след като може съдия от най-нисък по ранг съд с такава лекота да се произнася срещу решения на Върховен съд, то има ли инстанция, която да се противопостави на това?
Забравих да спомена, че адвоката на ответната страна се казва Симеон Славков, а неговата съпруга Иваничка Славкова, до скоро съдия във ВнОкрСъд е вече зам. председател на съда. И затова искахме поредното дело да НЕ се води във ВОС, а в някой друг равен по ранг съд в друг град. Но не би – Варненския окръжен съд определи делото да се гледа там и гарантирам, че ще го загубим! Въпреки че съдията по делото Красимир Василев ни убеждава, че няма значение, че съпругата на ответния адвокат е зам. председател на съда! Как да го нарека това – конфликт на интереси! Кой ли съдия ще посмее да попречи на съпруга на шефката да спечели делото! И нещата се нареждат – някак си между другото този адвокат представи „договор за правна помощ” в размер над 92 000 лв. – добре прочетохте - хонорарът само за делото в окръжния съд е над 92 000 лева, които ние като загубила страна ще трябва да заплатим! Освен това съм любопитен дали ВнОкрСъд ще потвърди „просветлението” на ВнРнСъд за преразглеждане на решението на Върховен съд?
Очаквам решението на съда (делото бе на 18 май 2015г.) с любопитство.
Очевидно двете ми висши образования и научната ми степен са недостатъчни да проумея как е възможно да ти вземат имота през 1948г. без да ти го заплатят, да го ползват до 1997г. пак без плащане, да ти го продадат зад гърба, Върховен съд да ти го върне, да плащаш данъци вече 14 години без да си прекрачил прага му, никой да не уважава решение на Върховен съд и накрая да платиш над 90 000 лева (за сега!) хонорар за едно дело и по всичко да личи, че няма да си вземеш имота (или да бъдеш поне обезвъзмезден за него). И всеки да ти обяснява, че не може да се меси в „независимата съдебна система” ловко използвана от различни меркантилни елементи.
Всички тези твърдения и още много други са подплатени с доказателства, които мога да предоставя на интересуващите се!
- Дата и час: 27 Ное 2024, 22:44 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Съдебни своеволия
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Съдебни своеволия
Може ли цитат или линк към решението на районния съд, а не Вашата интерпретация?
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Съдебни своеволия
portokal написа:Може ли цитат или линк към решението на районния съд, а не Вашата интерпретация?
+1
toni13 написа:...
Размахът на злоупотребата със системата на българското правосъдие – в частност това, което се случва във Варненски съдебен район, ме мотивира да напиша това с молбата ако може някой да помогне...
От поста Ви не става ясно, в какво се изразява искането Ви отправено към участниците във форума за оказване на помощ, във връзка с поставения от Вас казус. Като изключим липсата на данни относно първонистанционното решение, от твърденията Ви е видно, че сте упражнили правото си на въззивна жалба, производството по разглеждането, на която е приключило в с.з. на 18.05.2015г. Обстоятелството, че изготвянето на акта по жалбата е отложено в рамките на законоустановения срок не води до различен извод и не дава възможност за излагане на нови различни от тези във въззивната жалба съображения.
Колкото до другите Ви твърдения. Преценката дали са налице основанията за отвод се извършва от състава, на който е разпределено за разглеждане делото. Поради това и след като сте с две висши образования и научна степен, би следвало да се съгласите, че такива обобщения, като "Кой ли съдия ще посмее да попречи на съпруга на шефката да спечели делото!" са неуместни. Това дали сте плащали данъци за имота или не е без значение при преценката на съда относно това, кому принадлежи правото на собственост върху имота.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
- lawchoice
- Потребител
- Мнения: 892
- Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44
Re: Съдебни своеволия
Ако това е "част" от историята http://vnews.bg/news/24200 ситуацията е доста по-оплетена.
Ако не посочите делото във ВРС и кога е постановено решението никой няма да търси, защото търсачката в сайта на ВРС е повече от невъзможна.
Извинете, колега, аз съм само с две без степен, но трябва да знаете от позицията на опита, че И посоченото от автора има значение. Работя в район, в който колеги са я съпруг, я съпруга на някой магистрат, та позволете да имам особено мнение по въпроса.
Вярно е, че формално не са задължени да се отведат, но също е вярно, че няма пречка ( особено, когато е изрично поискано) да си направят отвод и да се прехвърли в друг съд този спор. За какви ли не дреболии ( посещавали сме една и съща ЦДГ , учили сме в едно среднообразвателно и прочее) чета отводи, та защо тук да няма.
Ако не посочите делото във ВРС и кога е постановено решението никой няма да търси, защото търсачката в сайта на ВРС е повече от невъзможна.
lawchoice написа:Поради това и след като сте с две висши образования и научна степен, би следвало да се съгласите, че такива обобщения, като "Кой ли съдия ще посмее да попречи на съпруга на шефката да спечели делото!" са неуместни.
Извинете, колега, аз съм само с две без степен, но трябва да знаете от позицията на опита, че И посоченото от автора има значение. Работя в район, в който колеги са я съпруг, я съпруга на някой магистрат, та позволете да имам особено мнение по въпроса.
Вярно е, че формално не са задължени да се отведат, но също е вярно, че няма пречка ( особено, когато е изрично поискано) да си направят отвод и да се прехвърли в друг съд този спор. За какви ли не дреболии ( посещавали сме една и съща ЦДГ , учили сме в едно среднообразвателно и прочее) чета отводи, та защо тук да няма.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: Съдебни своеволия
Аз търсих месец по месец в сайта на районния съд за 2014 г. решение по дело с номер 435/2004 г., отделно в ЦУБИПСА - нищо.
Но историята е свързана с "Интерсервиз Узунов", да, видях го в решението на ВАС, и най-вероятно е точно тази (не съм прочела статията, но ще).
За отвода съм съгласна с bird_of_paradise.
----------
Off. Ако това е успокоение (то всъщност не е, де, но и без това някак си нямам желание да успокоявам човек като автора на темата) - моето семейство също 23 години след искането за реституция и 17 години след окончателното съдебно решение за възстановяване на собствеността (след отказ на администрацията) не може да си получи един реституиран имот, не може и това е. Не само не сме си получили имота, ами и други работи станаха, които на няколко пъти ни отрязаха не съвсем малки парчета от него. Хем съм от тия гадните, тъпите и корумпираните, дето са най-виновни за неуспехите на държавата. В нашия случай обаче точно към съда нямам никакви (почти) забележки. Ама тва е сигурно щото сме от една и съща гадна корумпирана клика, де.
________________________________________________________
Дописвам си мнението, след като прочетох статията, с две думи: изглежда като компютри и компоти, както и очаквах. Все пак си държа на молбата за линк или копиране на решението. Нали, щото се каза, че е виновен съдът, а не примерно Добрин Митев или който там.
Колкото до отвода, не бях обърнала внимание, че мъжът на зам.-председателката на съда е пълномощник, не лично заинтересован. Винаги може да има нюанси, като в глупавия виц, но все пак - като цяло в такива случаи наистина няма никакво основание за отвод. Не друго, ами човекът в тоя район изобщо няма да може да работи иначе - направо да мести кантората примерно в Бургас. А като него са много, и нищо ненормално няма. Казвам Бургас, а не примерно по-близкия до Варна Добрич, щото Добрич е под "шапката" на апелативния съд пак във Варна, демек жена му и апелативните съдии я познават добре.
Но историята е свързана с "Интерсервиз Узунов", да, видях го в решението на ВАС, и най-вероятно е точно тази (не съм прочела статията, но ще).
За отвода съм съгласна с bird_of_paradise.
----------
Off. Ако това е успокоение (то всъщност не е, де, но и без това някак си нямам желание да успокоявам човек като автора на темата) - моето семейство също 23 години след искането за реституция и 17 години след окончателното съдебно решение за възстановяване на собствеността (след отказ на администрацията) не може да си получи един реституиран имот, не може и това е. Не само не сме си получили имота, ами и други работи станаха, които на няколко пъти ни отрязаха не съвсем малки парчета от него. Хем съм от тия гадните, тъпите и корумпираните, дето са най-виновни за неуспехите на държавата. В нашия случай обаче точно към съда нямам никакви (почти) забележки. Ама тва е сигурно щото сме от една и съща гадна корумпирана клика, де.
________________________________________________________
Дописвам си мнението, след като прочетох статията, с две думи: изглежда като компютри и компоти, както и очаквах. Все пак си държа на молбата за линк или копиране на решението. Нали, щото се каза, че е виновен съдът, а не примерно Добрин Митев или който там.
Колкото до отвода, не бях обърнала внимание, че мъжът на зам.-председателката на съда е пълномощник, не лично заинтересован. Винаги може да има нюанси, като в глупавия виц, но все пак - като цяло в такива случаи наистина няма никакво основание за отвод. Не друго, ами човекът в тоя район изобщо няма да може да работи иначе - направо да мести кантората примерно в Бургас. А като него са много, и нищо ненормално няма. Казвам Бургас, а не примерно по-близкия до Варна Добрич, щото Добрич е под "шапката" на апелативния съд пак във Варна, демек жена му и апелативните съдии я познават добре.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Съдебни своеволия
Bird_of_paradise,
Не мисля, че в случая става въпрос за формални основания за отвод, а с оглед твърденията на автора на темата относимото към случая основание би било това, предвидено от т.6 на чл.22, ал.1 ГПК. При това основание обаче страна е длъжна да обоснове наличието не на какво и да е съмнение в безпристрастността на съда, а на основателно такова /то не се предполага/. В случая, по какъв начин и с какви аргументи страната е обосновала наличието на такова основателно съмнение се преценява при разглеждането на искането й за отвеждане на съда. С цялото ми уважение към Вас, bird_of_paradise, преценката относно основателността на искането, следва да бъде извършена спрямо конкретните обстоятелства, като е абсурдно тя да се влияе от други, странични обстоятелства, в това число и как е постъпил друг съдебен състав при разглеждане на сходна ситуация.
Portokal, колкото и да не ми се иска да го призная, реализирането на практика на направеното от Вас разграничение, към момента е обречена на неуспех кауза.
Не мисля, че в случая става въпрос за формални основания за отвод, а с оглед твърденията на автора на темата относимото към случая основание би било това, предвидено от т.6 на чл.22, ал.1 ГПК. При това основание обаче страна е длъжна да обоснове наличието не на какво и да е съмнение в безпристрастността на съда, а на основателно такова /то не се предполага/. В случая, по какъв начин и с какви аргументи страната е обосновала наличието на такова основателно съмнение се преценява при разглеждането на искането й за отвеждане на съда. С цялото ми уважение към Вас, bird_of_paradise, преценката относно основателността на искането, следва да бъде извършена спрямо конкретните обстоятелства, като е абсурдно тя да се влияе от други, странични обстоятелства, в това число и как е постъпил друг съдебен състав при разглеждане на сходна ситуация.
portokal написа:...
Нали, щото се каза, че е виновен съдът, а не примерно Добрин Митев или който там...
Portokal, колкото и да не ми се иска да го призная, реализирането на практика на направеното от Вас разграничение, към момента е обречена на неуспех кауза.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
- lawchoice
- Потребител
- Мнения: 892
- Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44
Re: Съдебни своеволия
http://www.vrc.bg/upload/2014/postanove ... 5c0513.htm
Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. В., 03.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №485 по описа за 2004 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.П.А., ЕГН ********** *** /конституиран по реда на чл. 120 ГПК /отм./ като наследник на А.Т.А., ЕГН **********/, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №* срещу „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №*субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №* – масивна едноетажна сграда с площ от * кв.м., ведно с изба с площ от * кв.м. и таван с площ от 161 кв.м., представляваща по КККР, одобрени със Заповед *г. на Изпълнителен директор на АГКК имот с идентификатор №*, при твърдяно основание за придобиването й – обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез реално възстановяване на собствеността върху нея, извършено с решение на ВАС, III отд. по адм. дело №*г., в качеството им на наследници на П. Ив.Б.; искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение и лихва за забава на всеки от ищците, както следва: на А.П.А. сумата от 5000лв, претендирана като част от сумата от 175 000лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 50% ид.ч. от процесния имот в периода 19.03.2001г. – 19.02.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума, както и сумата от 1500лв, претендирана като част от законната лихва в размер от 52 500лв върху пълния размер на обезщетението – 175 000лв, през периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г.; на Б.М.Р. сумата от 1875лв, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 65 625лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 18.75% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на главницата и сумата от 562.50лв, претендирана като част от законна лихва в размер от 19 875лв върху пълния размер на обезщетението – 65 625лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., и на С.М.Р. сумата от 3125лв, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 109 375лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие ползването от него на притежаваните от ищеца 31.25% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. – 19.02.2004г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане и сумата от 937.50лв, претендирана като част от законна лихва в размер от 32 812.25лв върху пълния размер на обезщетението – 109 375лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г.
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на процесната сграда на посоченото придобивно основание, а именно реституция по ЗОСОИ, вр. със ЗВСОНИ. Наследодателят им П. Б. бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” *, представляващ дворно място с площ от * кв.м. и построената върху него едноетажна масивна сграда, предмет на спора, както и на други постройки, които след *г. са съборени от държавата. Собствеността върху описания имот се установява с крепостни актове от 1982г. и 1906г. Понастоящем сградата се владее от ответника, който въпреки отправените нотариални покани отказва да я освободи, което обуславя интереса на ищците от търсената защита. Излага се, че от *г. до момента на подаване на исковата молба „Инт. Уз.” АД, като правоприемник на ЕТ „Ин. – Кр. Уз.”, ползва без основание процесната сграда, с което се обогатил за сметка на ищците. На *г. Областният управител на В., с договор за продажба по чл.66 ППЗДС на недвижим имот – частна държавна собственост, продал на ЕТ „Инт. – Кр. Уз.”, масивната едноетажна сграда, а ищците са подали заявление за реституция още на *г. Сделката е недействителна и продажбата не е произвела вещно- прехвърлителното си действие, поради което собственици на имота са ищците. В открито съдебно заседание ищците молят за уважаване на предявените искове по подробно изложени в писмена защита съображения и претендират сторените по делото разноски.
Ответникът в открито съдебно заседание оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот. Възразява, че решението на Върховния административен съд, въз основа на което се легитимират ищците, е постановено в процес, в който ответното дружество не е било страна и няма сила на пресъдено нещо. С него не се създава право на собственост, а се признава право на обезщетение за процесния имот, чиято реституция съдът е преценил като невъзможна. Поради това се счита, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС. Излага се, че ответникът владее имота на годно правно основание, а именно договор за покупко-продажба на държавна собственост, сключен по надлежния ред, владял е имота на това основание необезпокоявано до получаване на исковата молба. Доколкото предявеният иск за собственост е неоснователен, се счита, че неоснователни са и предявените искове по чл.59 ЗС и чл.86 ЗЗД – ищците като несобственици не могат да ползват гражданските плодове от имота. В условията на евентуалност, ответникът моли да му бъде признато право на задържане върху процесния имот до заплащане на увеличената стойност на процесната сграда, вследствие на извършените подобрения след закупуване на имота. С уточняващи молби от 17.06.2004г. и 21.07.2004г. ответникът посочва, че увеличената стойност на имота е 5 584 113лв, подобренията са извършени в периода 10.02.1998г. до 18.01.2001г., като видът и количеството на подобренията е съгласно приложена таблица на л.138- 142 от делото. В открито съдебно заседание ответникът моли за отхвърляне на предявените искове по подробно изложени в писмена защита съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Крепостен акт №*г. /л.20/ П. Б. е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, находящ се в гр. В., „при М.гр.”.
Приет по делото е крепостен акт №*г. за право на собственост, установено чрез удостоверение на общинско управление в полза на П.Ив. Б./л.21/.
Представен е Акт №*г. /л.24/ за държавна собственост на недвижим имот, отчужден с Указ *г. и считащ се за държавен от *г., тъй като тогава е уредено изплащането, а именно – голяма едноетажна жилищна сграда на ул. „Ч.” * при обща застроена и незастроена площ от * кв.м.
От представени удостоверения за наследници /л.25-27 и л.210/ се установява, че наследници на П.И.Б., починал на *г. са Л.Б., С. А. и С. Б.. Наследници на С. А. са Св. А. – Р. и А.Т.А.. Наследници на Св. Р. са С.М.Р. и Б.М.Р.. Наследник на А.Т.А. е синът й А.П.А..
С договор за продажба по чл.66 ППЗДС на недвижим имот – частна държавна собственост от *г. /л.31 и 32/ Държавата, представлявана от Областен управител на Варненска област продава на ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”, ф.д. *г. на ВОС, недвижим имот, собственост на Радио В., находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №* и представляващ масивна едноетажна сграда, без прилежащите територии, които са изключителна държавна собственост, с разгъната площ от 1346 кв.м.
С протокол за приемане и предаване на сграда на Радио В. на бул. „Пр.” №* от *г. /л.118/, в присъствието на представител на Областна управа, процесната сграда е предадена на „Инт.Уз.”.
С договор за покупко – продажба на предприятие от 01.09.2000г. /л.357-360/ Кр.Т. Уз., в качеството си на собственик на ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”, продава на „Инт. Уз.” АД, Булстат * предприятието и фирмата си ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”. В приложение към договора за покупко-продажба на предприятието е посочено, че в дълготрайните активи на прехвърленото търговско предприятие е включен недвижим имот – масивна едноетажна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” * с РЗП * кв.м.
Видно от удостоверение, издадено от Софийски градски съд по ф.д. *г. на *г., с решение от *г. е вписано прехвърляне на ЕТ „Инт. - Кр. Уз.” на „Инт. Уз.” АД.
С договор за доброволна делба, вписан в книгите за вписване на *г., том * /л.22 и 23/ П. С. Б., А.Т.А., Б.М.Р. и С.М.Р., са поделили масивна едноетажна жилищна сграда /Радио В./, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” *.
Установява се от писмо изх. № *г. на Министерство на културата до Районен съд – В. /л.304/, че жилищна сграда в М. гр. /бившата къща на инж. Ат., по-късно Радио В./, бул. „Пр.”, кв.* в гр. В. е декларирана със списък от 18.07.1973г. и с писмо №* от *г. на НИПК като недвижим архитектурно – строителен и художествен паметник на културата по смисъла на чл.12, т.2 ЗПКМ.
С решение №*г. е оставена без уважение молбата на А.А., П.Б., Б.Р. и С.Р. за преглед и отменяване по реда на надзора на влязлото в сила решение от *г. по гр.д. №*г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на молителите срещу мълчалив отказ на Кмета на Община В. по чл.4 ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС да отмени отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Приморска” 22.
Присъединено в настоящото производство е гр.д. №* по описа за *г. на Варненски окръжен съд. С решение от *г. на Варненски окръжен съд по същото дело, оставено в сила с решение от 27.12.1999г. на Варненски апелативен съд, което от своя страна е оставено в сила с решение от 19.04.2001г. на Върховен касационен съд, е отхвърлен искът на А.Т.А.,*** с правно основание чл.108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението върху следните недвижими имоти: дворно място с площ от * кв.м., ведно с построената в мястото масивна жилищна сграда с площ от 428 кв.м., находящи се в гр. В., ул. „Ч.” * /сега бул. „Пр.”/, като неоснователен. С решение №*г., постановено по гр.д. №*г. по описа на ВКС, петчленен състав, са оставени в части без уважение и в части без разглеждане молбите на настоящите ищци за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по делото от 19.04.2001г.
С решение №*г. на Областния управител на област В. е оставено без уважение искането на А.Т.А., Б.М.Р., С.М.Р. и П. С. Б., като наследници на П. И. Б., да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения им имот, находящ се в гр. В., ул. „Ч.” * с мотиви, че не е налице законов акт сред изброените в ЗОСОИ и ЗВСОНИ, че с имота е извършена разпоредителна сделка и собствеността е прехвърлена на трето лице, както и че сградата попада в М. гр. на гр. В., която на осн. чл.18, ал.1 КРБ, вр. с чл.69 ЗДС и т.2 от списък на Министерство на културата /ДВ бр.41/92г./ е обявена в тази си част за паметник от национално значение „Историческо ядро на морската градина”.
С решение №*г., постановено по адм. дело №*г. по описа на Върховен административен съд на РБ, III отд. е отменено решение на Варненски окръжен съд от *г. по адм. д. №*г., като вместо него е постановена отмяната на решение №*г. на Областния управител на област В., като е признато правото на обезщетение на Анка Т.А., Б.М.Р., С.М.Р. и П. С. Б. по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ с реално връщане на отчуждената с Указ № * на Цар Борис III от наследниците на общия им наследодател П. И. Б. – бивш жител ***, масивна едноетажна жилищна сграда („Радио В.”), находяща се в гр. В., бул. „Пр.” (бивша „Ч.”) №*, и с компенсаторни М.гр.– В. – историческо ядро, изключителна държавна собственост.
С решение №*г., постановено по адм. дело №*г. по описа на ВАС – петчленен състав, е оставена без уважение молбата на „Инт. Уз.” АД за отмяна на влязлото в сила решение №*г., постановено по адм. дело №*г. по описа на Върховен административен съд на РБ, III отд., с мотиви, че молителят няма качеството на заинтересована страна, респективно необходим другар.
С решение №*г., постановено по гр.д. №* по описа за *г. на Варненски окръжен съд, оставено в сила с Решение №*г. по в.гр.д. №* по описа за *г. на Варненски апелативен съд, оставено в сила от своя страна с решение №*г. по гр.д. №* по описа на ВКС, I г.о., е отхвърлен искът на А.А., Б.Р. и С.Р. срещу Държавата и „Инт. Уз.” АД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на имот – частна държавна собственост, подписан между ЕТ „Интерсервиз Узунов – Красимир Узунов” и Държавата, сключен по реда на чл.44 ЗДС относно масивна едноетажна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” №*, с РЗП 1346 кв.м., поради сключването му в противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД.
А.А. е изпратила телеграма от *г. до фирма „Инт. Уз.”, с която по повод предстоящо извършване на подобрения в имота от ответника, А.А. го уведомява, че има висящо гражданско дело за собствеността на имота, както и подадено заявление за възстановяване на имота пред Областна управа съгласно ЗОСОИ, поради което при възстановяване на имота, стойността на всички подобрения остава за сметка на ответника.
С писмо от *г. Община В. е уведомила А.П.А., че за бившата сграда на Радио „В.” не е издавано разрешение за строеж за основен ремонт и няма одобрени проекти. Издадено е разрешение за строеж №*г. на ЕТ „Инт. Уз.” за монтаж на инсталации, вътрешно преустройство и пребоядисване на сградата. Няма издавано разрешение за строеж за ограда, подмяна на купола с нов.
С нотариална покана рег. №* на Нотариус Р. Д., рег. №274 в регистъра на НК А.А., Б. Р., С.Р. и П. Б. уведомяват „Инт. Уз.” АД да освободи собствения им имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №* в месечен срок от връчване на поканата, като за периода от датата на поканата, до окончателното освобождаване на имота, ответникът е поканен да заплаща месечен пазарен наем. Поканата е връчена с разписка *г.
Приети по делото са писмени доказателства за извършени разходи по повод сторените от ответника подобрения - 2225бр. фактури под опис, находящ се на л.243-259 от делото, съдържащи се в папка 1 до папка 6 от делото, на обща стойност 591 966.83лв.
Съобразно заключението по назначената съдебно – техническа експертиза на вещото лице Л.В. /л.147-151/, размерът на пазарния наем за процесния период 19.03.2001г. до 19.02.2004г. възлиза на 242 671лв по периоди, както следва: 19.03.2001г. – 31.03.2001г. по 7000лв месечен наем и общо за периода 66031лв; 01.01.2002г. – 31.12.2002г. по 6900лв месечен наем и общо за периода 82 800лв; 01.01.2003г. – 31.12.2003г. 6 900лв и общо за периода 6 900лв; 01.01.2004г. – 19.02.2004г. 6900лв месечен наем и общо за периода 11 040лв. Размерът на законната лихва за същия период от 19.03.2001г. до 19.02.2004г. върху сумите 175000лв, 66625лв и 109 375лв е съответно 69292.01лв, 26 381.98лв и 138 988.01лв.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза на вещото лице Н.Р. /л.430-434/, подписът, положен срещу текста „Главен архитект: /арх.Д. Н./ върху документ „Разрешение за строеж №* от *г., е положен от лицето, вписано като Главен архитект – Д. Н.
Вещото лице Н.М. по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, два заключение /л.460-463/, според което размерът на средния месечен пазарен наем за ползването на процесния имот в рамките на исковия период от *г. до *г., като офис във вида и състоянието на сградата към момента на огледа, предвид архитектурната стойност на обекта е в размер на 13 325.64лв /6 813.29/ евро месечно и за целия период в размер на 466 397.40лв /238 465.20 евро/. Мораторната лихва за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г. върху определения от експертизата среден пазарен наем за един месец съответно за целия период е в размер на 188 443.71лв.
Съобразно заключението по назначената по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза /л.471 – 509/, в нейната икономическа част е съставено приложение в табличен вид, в което са описани счетоводните документи, приложени в 6 броя класьори, като за всеки от документите е отбелязано наличието или липсата на изискуемите реквизити по чл.8, ал.1 ЗСч. Съгласно техническата част на експертизата, след закупуване на сградата от ЕТ „Инт. - Кр. Уз.” през *. е започнат вътрешен ремонт, а на по-късен етап е направено и обновяване на каменната фасада с пясъкоструене. От одобрения архитектурен проект, заснемането към него и проекта от 1892г. е видно, че с направените вътрешни преустройства през 1998г. до 2001г. са възстановени помещенията по първоначалния проект, като са премахнати всички преграждения, облицовки и настилки, изпълнени от радио В.. Подробоно описаните в заключението и остойностени строително- монтажни работи са трайно прикрепени и не могат да се демонтират. Стойността на изпълнените СМР е 2 682 196.85лв. За ремонта на процесния имот е издадено разрешение за строеж №173/17.12.1997г. за монтаж на инсталации, вътрешно преустройство и пребоядисване на сградата. Увеличената стойност на имота вследствие на изпълнените ремонтно – възстановителни работи се определя на 2 452 749.52лв. Изготвено е архитектурно заснемане на съществуващата сграда. Проектът е одобрен в район „Од.”, община В. и е съгласуван с Националния институт по паметниците на културата. Изпълнените СМР отговарят на съгласувания проект, с изключение на купола над оберлихта, който не е възстановен в първоначалния си вид. Инвеститор на строително – монтажните работи е ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”. Няма сключен договор с фирма – изпълнител на строителството. За отделните видове строителни работи, инсталации и реставрационни работи са сключвани отделни договори с изпълнители. Няма изготвени количествено – стойностни сметки за строително-монтажните работи. В изготвеното приложение №1 при определяне на стойността на строително-монтажните работи не са включени стойностите на подвижното оборудване, като: мебели, сауна, басейн, който в момента на огледа не съществува. Санитарното оборудване и осветителните тела не могат да се демонтират, тъй като ще се увредят съществено. Охранителна инсталация, антена, интернет, телефон, климатици, кабелно и други, са част от инсталациите, необходими при експлоатацията на жилището. При демонтаж се уврежда сградата. В приложение №2 от експертизата са посочени всички строително-монтажни работи, които са необходими за запазване на сградата. В приложението е посочена поотделно стойността на всеки вид работа и нейната стойност. Не може да се определи стойността на инсталациите, изпълнени с вносни материали поради липса на подробна количествена сметка. Климатичните инсталации, охранителните системи и други са вносни и е въпрос на избор каква инсталация ще се монтира. В приложение 1, при определяне единичните цени на СМР са използвани уедрени сметни норми, трудовите норми в строителството и други. По представените по делото фактури не може да се определят вложените материали.
Съобразно заключението по назначената допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза /л.534 -540/, пазарната стойност, с която се е повишила стойността на жилищната сграда в гр. В., бул. „Пр.” №* към настоящия момент е 3 043 060, 93лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационните искове, ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно че са собственици на процесния имот, на твърдяното придобивно основание, както и че ответникът се намира във владение на този имот.
В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявените искове, в тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание.
По делото не е спорно, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот, считано от посочения във фактическата обстановка момент, в който го е закупил през м. декември *г. Спорният момент в производството е относно това коя от страните се легитимира като собственик на процесната недвижима вещ.
В сезиралата съда искова молба ищците обосновават активната си материалноправна легитимация, твърдейки, че правото им на собственост върху процесната вещ произтича от успешно проведена в тяхна полза процедура по обезщетяване чрез реално връщане по реда на чл.2, ал.5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, приет в изпълнение на чл.3, ал.3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Позовават се на постановеното в тяхна полза решение на Върховен административен съд, с което сградата, предмет на ревандикация, им е върната. Същевременно, ответникът, като неучаствало лице в хода на административното производство по възстановяване на собствеността, оспорва ефекта на съдебното решение, като счита, че не са налице предпоставките същото да произведе желаното от насрещната страна действие.
При наличието на изрично оспорване, следва в гражданското производство да бъде осъществен косвен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността, независимо, че върху него е упражнен пряк съдебен контрол, доколкото актът се противопоставя на страна по гражданското дело, която не е участвала в административното производство /в този смисъл Решение №152/02.07.2013г. по гр. д. №1872/2013г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за съдилищата, както и Определение №441/09.12.2013г. по гр.д. №6721/2013г. на ВКС, II г.о., в което това разрешение е обосновано с практика на Европейския съд, мотивите на ТР №5/14.01.2013г. по т.д. 5/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с ТР №6/10.05.2006г. по т.гр.д. 6/2005г. на ОСГК на ВКС/. В този смисъл, в настоящото производство гражданският съд следва да извърши самостоятелна проверка за материалната законосъобразност на административното съдебно решение, с което ищците са обезщетени чрез реално връщане на вещта, като извърши косвен съдебен контрол на решение №200/18.01.2001г., постановено по адм. дело №7666/1999г. по описа на Върховен административен съд на РБ, III отд.
Реституцията е способ за превръщане на държавната собственост в частна, при който принудително отнетото от държавата право на собственост, се връща в патримониума на бившите собственици или техните наследници. Редът за възстановяване на правото на собственост по отделните реституционни закони е различен.
Ефектът на възстановяване на правото на собственост по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти възниква по право, по силата на закона, а не въз основа на нарочен административен акт с конститутивен ефект. В конкретния случай, съгласно указанията на т.3 от ТР №6/10.05.2006г. по т.гр.д. 6/2005г. на ОСГК на ВКС, наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имот, одържавен на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширява приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997г., когато влиза в сила ЗОСОИ.
Така, при формиране на извод по спора за собственост, подлежи на изследване налице ли са били визираните в закона предпоставки за възстановяване правото на собственост или обезщетяване по ЗОСОИ в полза на ищците към посочения момент доколкото ответникът по делото заявява противопоставимо право на собственост, възникнало на производно придобивно основание – договор за покупко-продажба от *г., който не би могъл да породи вещно-прехвърлителен ефект в случай, че на ищците е възстановено правото на собственост по силата на закона към 22.11.1997г.
Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва при наличието на следните предпоставки: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респективно на неговия наследодател; да е отчужден по някои от визираните в чл.1, ал.1 и чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ нормативни актове или по начина, предвиден в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; за имота да не е получено обезщетение; имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, както и към момента на влизане в сила на ЗОСОИ имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.
Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че сградата, предмет на иска, е била собствена на общия наследодател на ищците Петко Бакърджиев, от когото е отчуждена с горепосочения царски указ, както и че към момента на приемането на чл.2, ал.1 ЗОСОИ сградата съществува реално в размерите, в които е отчуждена.
Безспорно е и че имотът е отчужден по силата на Указ №*г. на Цар Борис III за конкретно мероприятие, а именно разширяване на М. гр. в гр. В..
Редакцията на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, обнародвана през 1997г., разширява приложното поле на реституцията по този закон, като лимитативно изброява конкретни нормативни актове, извън предвидения в чл.1 ЗОЕГПНС, с които са отчуждавани имоти, които да бъдат реституирани. Ведно с това, се предвижда да бъдат възстановявани и имоти по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата. Приет е с изменението от същата година и нов текст на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, според който се възстановява собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода 9 септември 1944г. до 1989г.
Изхождайки от посочените разпоредби и тълкувайки волята на законодателя и целта на закона, настоящият състав намира, че актът, въз основа на който е отчужден процесният имот, не попада в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Реституционното законодателство, прието след 1989г. в исторически контекст има за цел да възстанови частната собственост върху имоти, отнети в полза на държавата в периода 1944г. – 1989г. Видно е, че всички конкретно назовани нормативни актове в чл. 1 и чл.2 ЗВСОНИ са приети именно в посочения период от време. Този извод за смисъла на закона се налага и при систематичното тълкуване на свързаните отделни алинеи на чл.2 от закона. Ал.2 на чл.2 ЗВСОНИ, приета по същото време, има за цел да попълни празнотата в закона и да обхване и случаите извън визираните конкретни нормативни актове, в които без каквото и да е основание е отнето имущество именно в същия период /това се извлича и от мотиви към проекта на закон за изменение и допълнение на закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (№ 654-01-111 от 2.08.2006 г., 40-ото НС; в този смисъл и т.2 на Решение № 1 от 18.I.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 29/95 г.).
Процесният имот е отчужден с Указ №*г. на Цар Борис III. Този указ не е издаден в посочения по-горе времеви период. На следващо място, указът не е акт, който въвежда самостоятелно основание за отчуждаване, а е издаден по приложение на закон, а именно Закона за благоустройството на населените места в Царство Бъ. и конкретно чл.91 от същия, като този закон не е сред предвидените в ЗВСОНИ.
Дворното място на наследодателя на ищците, ведно с постройките в него, са отчуждени по силата на одобрено изменение на улична регулация за благоустройствено мероприятие – разширяване на Морската градина, който регулационен план, съобразно действалата уредба по ЗБНМЦБ, с влизането си в сила е имал непосредствено отчуждително действие, по силата на което имотът е станал държавна собственост.
В светлината на изложеното, отделно от това, че имотът не е отнет в периода, визиран в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, то и е отчужден при наличие на законово основание и ред. Също така, следва да се отбележи, че реституирането на имоти, отнети за благоустройствени мероприятия е предмет на друг реституционен закон /Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/, откъдето също следва изводът, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ.
Така мотивиран, съдът намира, че Указ №*. на Цар Борис III не попада в приложното поле на чл.2, ал.1 и 2 ЗВСОНИ и сградата на наследодателя на ищците не подлежи на възстановяване по този ред.
Респективно, доколкото в полза на наследниците на собственика не е възникнало право на възстановяване по посочения закон, то в тяхна полза не може да възникне и правото на обезщетяване по ЗОСОИ.
Отделно от горното, дори и да се приеме, че за ищците е възникнало право на обезщетение по реда на ЗОСОИ, то настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за обезщетяване чрез реално връщане на чл.2, ал.5 ЗОСОИ. Съгласно посочената разпоредба, собствениците имат право във всички случаи да искат отделяне и реално връщане на земята им, или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти /парцели, сгради, апартаменти, магазини и др. подобни/, придобити от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост. Т.е., реално връщане на сграда е предвидено, само когато вещта е придобита от държавата срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената собственост, каквато хипотеза не е налице в процесния случай, поради което неприложима е и тази норма и ищците не са могли да придобият права по нейната сила.
С оглед липсата на положителна предпоставка за възстановяване на собствеността в полза на ищците, същите не са придобили собствеността на посоченото в исковата молба придобивно основание, поради което и предявените субективно съединени ревандикационни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При извод на неоснователност на собственическите искове, не следва да бъде обсъждано направеното в условията на евентуалност като защитно средство в процеса възражение за подобрения и право на задържане от страна на ответника.
С оглед неоснователността на исковете с правно основание чл.108 ЗС, ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат от ответника обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползването на процесната сграда от владеещия ответник, поради което следва да бъдат отхвърлени както исковете им с правно основание чл.59 ЗЗД, така и акцесорните претенции за обезщетения за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, не подлежат на присъждане разноски в полза на ищците.
Претендират се сторените разноски по делото от ответника, включително за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 61 320лв. Представени са доказателства за внесени държавни такси за удостоверения в размер от 10лв, депозити за експертизи в размер на 2055лв, договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка, така и преводно нареждане, които доказват заплащането на претендираната сума за хонорар към процесуалния представител от ответника. Ищците възразяват относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Определената цена на исковете за собственост по делото по реда на чл.56, ал.1 ГПК /отм./ с определение от 24.03.2004г. е в размер на 37 940.33лв. Общият интерес по предявените искове по чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза в размер на 13000лв. По правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният еднократен размер възлиза в размер от 1468.81лв. При определяне обаче на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази на осн. чл.64, ал.4 ГПК /отм./ фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай съдът намира, че спорът се отличава както с висока фактическа, така и правна сложност. Следва да бъдат съобразени и обемът от процесуални действия, извършени по наведеното възражение за подобрения и право на задържане, както и от друга страна обстоятелството, че производството е било спряно в дълъг период от време. Съобразявайки всички посочени обстоятелства, ведно с разпоредбите на Наредба №1, настоящият състав намира, че следва да бъде присъдено на ответника адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер от 8 000лв. Така общият размер на разноските, които следва да бъдат понесени от ищците в полза на ответника е 10 065лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.А., ЕГН ********** ***, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №* срещу „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №*субективно съединени искове да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №*, а именно – масивна едноетажна сграда с площ от * кв.м., ведно с изба с площ от * кв.м. и таван с площ от * кв.м., представляваща по КККР, одобрени със Заповед *г. на Изпълнителен директор на АГКК имот с идентификатор №*, при твърдяно основание за придобиването й – обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез реално възстановяване на собствеността върху нея, извършено с решение на ВАС, III отд. по адм. дело №*г., в качеството им на наследници на П. Ив.Б., на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.А., ЕГН ********** ***, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №* срещу „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №* субективно и обективно съединени искове да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение и лихва за забава на всеки от ищците, както следва: на А.П.А. сумата от 5000лв /пет хиляди лева/, претендирана като част от сумата от 175 000лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 50% ид.ч. от процесния имот в периода 19.03.2001г. – *г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума, както и сумата от 1500лв /хиляда и петстотин лева/, претендирана като част от законната лихва в размер от 52 500лв върху пълния размер на обезщетението – 175 000лв, за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г.; на Б.М.Р. сумата от 1875лв /хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 65 625лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 18.75% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на главницата и сумата от 562.50лв /петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, претендирана като част от законна лихва в размер от 19 875лв върху пълния размер на обезщетението – 65 625лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., и на С.М.Р. сумата от 3125лв /три хиляди сто двадесет и пет лева/, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 109 375лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие ползването от него на притежаваните от ищеца 31.25% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. – 19.02.2004г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане и сумата от 937.50лв /деветстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, претендирана като част от законна лихва в размер от 32 812.25лв върху пълния размер на обезщетението – 109 375лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., на основание чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** ***, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №**да заплатят на „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №* сумата от 10 065лв /десет хиляди и шестдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.64, ал.2 и 4 ГПК /отм./.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. В., 03.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №485 по описа за 2004 година на Варненския районен съд, ХХ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.П.А., ЕГН ********** *** /конституиран по реда на чл. 120 ГПК /отм./ като наследник на А.Т.А., ЕГН **********/, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №* срещу „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №*субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №* – масивна едноетажна сграда с площ от * кв.м., ведно с изба с площ от * кв.м. и таван с площ от 161 кв.м., представляваща по КККР, одобрени със Заповед *г. на Изпълнителен директор на АГКК имот с идентификатор №*, при твърдяно основание за придобиването й – обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез реално възстановяване на собствеността върху нея, извършено с решение на ВАС, III отд. по адм. дело №*г., в качеството им на наследници на П. Ив.Б.; искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение и лихва за забава на всеки от ищците, както следва: на А.П.А. сумата от 5000лв, претендирана като част от сумата от 175 000лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 50% ид.ч. от процесния имот в периода 19.03.2001г. – 19.02.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума, както и сумата от 1500лв, претендирана като част от законната лихва в размер от 52 500лв върху пълния размер на обезщетението – 175 000лв, през периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г.; на Б.М.Р. сумата от 1875лв, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 65 625лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 18.75% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на главницата и сумата от 562.50лв, претендирана като част от законна лихва в размер от 19 875лв върху пълния размер на обезщетението – 65 625лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., и на С.М.Р. сумата от 3125лв, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 109 375лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие ползването от него на притежаваните от ищеца 31.25% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. – 19.02.2004г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане и сумата от 937.50лв, претендирана като част от законна лихва в размер от 32 812.25лв върху пълния размер на обезщетението – 109 375лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г.
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на процесната сграда на посоченото придобивно основание, а именно реституция по ЗОСОИ, вр. със ЗВСОНИ. Наследодателят им П. Б. бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” *, представляващ дворно място с площ от * кв.м. и построената върху него едноетажна масивна сграда, предмет на спора, както и на други постройки, които след *г. са съборени от държавата. Собствеността върху описания имот се установява с крепостни актове от 1982г. и 1906г. Понастоящем сградата се владее от ответника, който въпреки отправените нотариални покани отказва да я освободи, което обуславя интереса на ищците от търсената защита. Излага се, че от *г. до момента на подаване на исковата молба „Инт. Уз.” АД, като правоприемник на ЕТ „Ин. – Кр. Уз.”, ползва без основание процесната сграда, с което се обогатил за сметка на ищците. На *г. Областният управител на В., с договор за продажба по чл.66 ППЗДС на недвижим имот – частна държавна собственост, продал на ЕТ „Инт. – Кр. Уз.”, масивната едноетажна сграда, а ищците са подали заявление за реституция още на *г. Сделката е недействителна и продажбата не е произвела вещно- прехвърлителното си действие, поради което собственици на имота са ищците. В открито съдебно заседание ищците молят за уважаване на предявените искове по подробно изложени в писмена защита съображения и претендират сторените по делото разноски.
Ответникът в открито съдебно заседание оспорва предявените срещу него искове по основание и размер. Оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот. Възразява, че решението на Върховния административен съд, въз основа на което се легитимират ищците, е постановено в процес, в който ответното дружество не е било страна и няма сила на пресъдено нещо. С него не се създава право на собственост, а се признава право на обезщетение за процесния имот, чиято реституция съдът е преценил като невъзможна. Поради това се счита, че не е налице първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.108 ЗС. Излага се, че ответникът владее имота на годно правно основание, а именно договор за покупко-продажба на държавна собственост, сключен по надлежния ред, владял е имота на това основание необезпокоявано до получаване на исковата молба. Доколкото предявеният иск за собственост е неоснователен, се счита, че неоснователни са и предявените искове по чл.59 ЗС и чл.86 ЗЗД – ищците като несобственици не могат да ползват гражданските плодове от имота. В условията на евентуалност, ответникът моли да му бъде признато право на задържане върху процесния имот до заплащане на увеличената стойност на процесната сграда, вследствие на извършените подобрения след закупуване на имота. С уточняващи молби от 17.06.2004г. и 21.07.2004г. ответникът посочва, че увеличената стойност на имота е 5 584 113лв, подобренията са извършени в периода 10.02.1998г. до 18.01.2001г., като видът и количеството на подобренията е съгласно приложена таблица на л.138- 142 от делото. В открито съдебно заседание ответникът моли за отхвърляне на предявените искове по подробно изложени в писмена защита съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Крепостен акт №*г. /л.20/ П. Б. е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, находящ се в гр. В., „при М.гр.”.
Приет по делото е крепостен акт №*г. за право на собственост, установено чрез удостоверение на общинско управление в полза на П.Ив. Б./л.21/.
Представен е Акт №*г. /л.24/ за държавна собственост на недвижим имот, отчужден с Указ *г. и считащ се за държавен от *г., тъй като тогава е уредено изплащането, а именно – голяма едноетажна жилищна сграда на ул. „Ч.” * при обща застроена и незастроена площ от * кв.м.
От представени удостоверения за наследници /л.25-27 и л.210/ се установява, че наследници на П.И.Б., починал на *г. са Л.Б., С. А. и С. Б.. Наследници на С. А. са Св. А. – Р. и А.Т.А.. Наследници на Св. Р. са С.М.Р. и Б.М.Р.. Наследник на А.Т.А. е синът й А.П.А..
С договор за продажба по чл.66 ППЗДС на недвижим имот – частна държавна собственост от *г. /л.31 и 32/ Държавата, представлявана от Областен управител на Варненска област продава на ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”, ф.д. *г. на ВОС, недвижим имот, собственост на Радио В., находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №* и представляващ масивна едноетажна сграда, без прилежащите територии, които са изключителна държавна собственост, с разгъната площ от 1346 кв.м.
С протокол за приемане и предаване на сграда на Радио В. на бул. „Пр.” №* от *г. /л.118/, в присъствието на представител на Областна управа, процесната сграда е предадена на „Инт.Уз.”.
С договор за покупко – продажба на предприятие от 01.09.2000г. /л.357-360/ Кр.Т. Уз., в качеството си на собственик на ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”, продава на „Инт. Уз.” АД, Булстат * предприятието и фирмата си ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”. В приложение към договора за покупко-продажба на предприятието е посочено, че в дълготрайните активи на прехвърленото търговско предприятие е включен недвижим имот – масивна едноетажна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” * с РЗП * кв.м.
Видно от удостоверение, издадено от Софийски градски съд по ф.д. *г. на *г., с решение от *г. е вписано прехвърляне на ЕТ „Инт. - Кр. Уз.” на „Инт. Уз.” АД.
С договор за доброволна делба, вписан в книгите за вписване на *г., том * /л.22 и 23/ П. С. Б., А.Т.А., Б.М.Р. и С.М.Р., са поделили масивна едноетажна жилищна сграда /Радио В./, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” *.
Установява се от писмо изх. № *г. на Министерство на културата до Районен съд – В. /л.304/, че жилищна сграда в М. гр. /бившата къща на инж. Ат., по-късно Радио В./, бул. „Пр.”, кв.* в гр. В. е декларирана със списък от 18.07.1973г. и с писмо №* от *г. на НИПК като недвижим архитектурно – строителен и художествен паметник на културата по смисъла на чл.12, т.2 ЗПКМ.
С решение №*г. е оставена без уважение молбата на А.А., П.Б., Б.Р. и С.Р. за преглед и отменяване по реда на надзора на влязлото в сила решение от *г. по гр.д. №*г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на молителите срещу мълчалив отказ на Кмета на Община В. по чл.4 ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС да отмени отчуждаването на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Приморска” 22.
Присъединено в настоящото производство е гр.д. №* по описа за *г. на Варненски окръжен съд. С решение от *г. на Варненски окръжен съд по същото дело, оставено в сила с решение от 27.12.1999г. на Варненски апелативен съд, което от своя страна е оставено в сила с решение от 19.04.2001г. на Върховен касационен съд, е отхвърлен искът на А.Т.А.,*** с правно основание чл.108 ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението върху следните недвижими имоти: дворно място с площ от * кв.м., ведно с построената в мястото масивна жилищна сграда с площ от 428 кв.м., находящи се в гр. В., ул. „Ч.” * /сега бул. „Пр.”/, като неоснователен. С решение №*г., постановено по гр.д. №*г. по описа на ВКС, петчленен състав, са оставени в части без уважение и в части без разглеждане молбите на настоящите ищци за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по делото от 19.04.2001г.
С решение №*г. на Областния управител на област В. е оставено без уважение искането на А.Т.А., Б.М.Р., С.М.Р. и П. С. Б., като наследници на П. И. Б., да бъдат обезщетени по реда на ЗОСОИ за одържавения им имот, находящ се в гр. В., ул. „Ч.” * с мотиви, че не е налице законов акт сред изброените в ЗОСОИ и ЗВСОНИ, че с имота е извършена разпоредителна сделка и собствеността е прехвърлена на трето лице, както и че сградата попада в М. гр. на гр. В., която на осн. чл.18, ал.1 КРБ, вр. с чл.69 ЗДС и т.2 от списък на Министерство на културата /ДВ бр.41/92г./ е обявена в тази си част за паметник от национално значение „Историческо ядро на морската градина”.
С решение №*г., постановено по адм. дело №*г. по описа на Върховен административен съд на РБ, III отд. е отменено решение на Варненски окръжен съд от *г. по адм. д. №*г., като вместо него е постановена отмяната на решение №*г. на Областния управител на област В., като е признато правото на обезщетение на Анка Т.А., Б.М.Р., С.М.Р. и П. С. Б. по реда на чл.2, ал.5 ЗОСОИ с реално връщане на отчуждената с Указ № * на Цар Борис III от наследниците на общия им наследодател П. И. Б. – бивш жител ***, масивна едноетажна жилищна сграда („Радио В.”), находяща се в гр. В., бул. „Пр.” (бивша „Ч.”) №*, и с компенсаторни М.гр.– В. – историческо ядро, изключителна държавна собственост.
С решение №*г., постановено по адм. дело №*г. по описа на ВАС – петчленен състав, е оставена без уважение молбата на „Инт. Уз.” АД за отмяна на влязлото в сила решение №*г., постановено по адм. дело №*г. по описа на Върховен административен съд на РБ, III отд., с мотиви, че молителят няма качеството на заинтересована страна, респективно необходим другар.
С решение №*г., постановено по гр.д. №* по описа за *г. на Варненски окръжен съд, оставено в сила с Решение №*г. по в.гр.д. №* по описа за *г. на Варненски апелативен съд, оставено в сила от своя страна с решение №*г. по гр.д. №* по описа на ВКС, I г.о., е отхвърлен искът на А.А., Б.Р. и С.Р. срещу Държавата и „Инт. Уз.” АД за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на имот – частна държавна собственост, подписан между ЕТ „Интерсервиз Узунов – Красимир Узунов” и Държавата, сключен по реда на чл.44 ЗДС относно масивна едноетажна сграда, находяща се в гр. В., бул. „Пр.” №*, с РЗП 1346 кв.м., поради сключването му в противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД.
А.А. е изпратила телеграма от *г. до фирма „Инт. Уз.”, с която по повод предстоящо извършване на подобрения в имота от ответника, А.А. го уведомява, че има висящо гражданско дело за собствеността на имота, както и подадено заявление за възстановяване на имота пред Областна управа съгласно ЗОСОИ, поради което при възстановяване на имота, стойността на всички подобрения остава за сметка на ответника.
С писмо от *г. Община В. е уведомила А.П.А., че за бившата сграда на Радио „В.” не е издавано разрешение за строеж за основен ремонт и няма одобрени проекти. Издадено е разрешение за строеж №*г. на ЕТ „Инт. Уз.” за монтаж на инсталации, вътрешно преустройство и пребоядисване на сградата. Няма издавано разрешение за строеж за ограда, подмяна на купола с нов.
С нотариална покана рег. №* на Нотариус Р. Д., рег. №274 в регистъра на НК А.А., Б. Р., С.Р. и П. Б. уведомяват „Инт. Уз.” АД да освободи собствения им имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №* в месечен срок от връчване на поканата, като за периода от датата на поканата, до окончателното освобождаване на имота, ответникът е поканен да заплаща месечен пазарен наем. Поканата е връчена с разписка *г.
Приети по делото са писмени доказателства за извършени разходи по повод сторените от ответника подобрения - 2225бр. фактури под опис, находящ се на л.243-259 от делото, съдържащи се в папка 1 до папка 6 от делото, на обща стойност 591 966.83лв.
Съобразно заключението по назначената съдебно – техническа експертиза на вещото лице Л.В. /л.147-151/, размерът на пазарния наем за процесния период 19.03.2001г. до 19.02.2004г. възлиза на 242 671лв по периоди, както следва: 19.03.2001г. – 31.03.2001г. по 7000лв месечен наем и общо за периода 66031лв; 01.01.2002г. – 31.12.2002г. по 6900лв месечен наем и общо за периода 82 800лв; 01.01.2003г. – 31.12.2003г. 6 900лв и общо за периода 6 900лв; 01.01.2004г. – 19.02.2004г. 6900лв месечен наем и общо за периода 11 040лв. Размерът на законната лихва за същия период от 19.03.2001г. до 19.02.2004г. върху сумите 175000лв, 66625лв и 109 375лв е съответно 69292.01лв, 26 381.98лв и 138 988.01лв.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза на вещото лице Н.Р. /л.430-434/, подписът, положен срещу текста „Главен архитект: /арх.Д. Н./ върху документ „Разрешение за строеж №* от *г., е положен от лицето, вписано като Главен архитект – Д. Н.
Вещото лице Н.М. по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, два заключение /л.460-463/, според което размерът на средния месечен пазарен наем за ползването на процесния имот в рамките на исковия период от *г. до *г., като офис във вида и състоянието на сградата към момента на огледа, предвид архитектурната стойност на обекта е в размер на 13 325.64лв /6 813.29/ евро месечно и за целия период в размер на 466 397.40лв /238 465.20 евро/. Мораторната лихва за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г. върху определения от експертизата среден пазарен наем за един месец съответно за целия период е в размер на 188 443.71лв.
Съобразно заключението по назначената по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза /л.471 – 509/, в нейната икономическа част е съставено приложение в табличен вид, в което са описани счетоводните документи, приложени в 6 броя класьори, като за всеки от документите е отбелязано наличието или липсата на изискуемите реквизити по чл.8, ал.1 ЗСч. Съгласно техническата част на експертизата, след закупуване на сградата от ЕТ „Инт. - Кр. Уз.” през *. е започнат вътрешен ремонт, а на по-късен етап е направено и обновяване на каменната фасада с пясъкоструене. От одобрения архитектурен проект, заснемането към него и проекта от 1892г. е видно, че с направените вътрешни преустройства през 1998г. до 2001г. са възстановени помещенията по първоначалния проект, като са премахнати всички преграждения, облицовки и настилки, изпълнени от радио В.. Подробоно описаните в заключението и остойностени строително- монтажни работи са трайно прикрепени и не могат да се демонтират. Стойността на изпълнените СМР е 2 682 196.85лв. За ремонта на процесния имот е издадено разрешение за строеж №173/17.12.1997г. за монтаж на инсталации, вътрешно преустройство и пребоядисване на сградата. Увеличената стойност на имота вследствие на изпълнените ремонтно – възстановителни работи се определя на 2 452 749.52лв. Изготвено е архитектурно заснемане на съществуващата сграда. Проектът е одобрен в район „Од.”, община В. и е съгласуван с Националния институт по паметниците на културата. Изпълнените СМР отговарят на съгласувания проект, с изключение на купола над оберлихта, който не е възстановен в първоначалния си вид. Инвеститор на строително – монтажните работи е ЕТ „Инт. - Кр. Уз.”. Няма сключен договор с фирма – изпълнител на строителството. За отделните видове строителни работи, инсталации и реставрационни работи са сключвани отделни договори с изпълнители. Няма изготвени количествено – стойностни сметки за строително-монтажните работи. В изготвеното приложение №1 при определяне на стойността на строително-монтажните работи не са включени стойностите на подвижното оборудване, като: мебели, сауна, басейн, който в момента на огледа не съществува. Санитарното оборудване и осветителните тела не могат да се демонтират, тъй като ще се увредят съществено. Охранителна инсталация, антена, интернет, телефон, климатици, кабелно и други, са част от инсталациите, необходими при експлоатацията на жилището. При демонтаж се уврежда сградата. В приложение №2 от експертизата са посочени всички строително-монтажни работи, които са необходими за запазване на сградата. В приложението е посочена поотделно стойността на всеки вид работа и нейната стойност. Не може да се определи стойността на инсталациите, изпълнени с вносни материали поради липса на подробна количествена сметка. Климатичните инсталации, охранителните системи и други са вносни и е въпрос на избор каква инсталация ще се монтира. В приложение 1, при определяне единичните цени на СМР са използвани уедрени сметни норми, трудовите норми в строителството и други. По представените по делото фактури не може да се определят вложените материали.
Съобразно заключението по назначената допълнителна комплексна съдебно-техническа експертиза /л.534 -540/, пазарната стойност, с която се е повишила стойността на жилищната сграда в гр. В., бул. „Пр.” №* към настоящия момент е 3 043 060, 93лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационните искове, ищците следва да установят в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно че са собственици на процесния имот, на твърдяното придобивно основание, както и че ответникът се намира във владение на този имот.
В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявените искове, в тежест на ответника е да докаже, че владее имота на правно основание.
По делото не е спорно, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот, считано от посочения във фактическата обстановка момент, в който го е закупил през м. декември *г. Спорният момент в производството е относно това коя от страните се легитимира като собственик на процесната недвижима вещ.
В сезиралата съда искова молба ищците обосновават активната си материалноправна легитимация, твърдейки, че правото им на собственост върху процесната вещ произтича от успешно проведена в тяхна полза процедура по обезщетяване чрез реално връщане по реда на чл.2, ал.5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, приет в изпълнение на чл.3, ал.3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Позовават се на постановеното в тяхна полза решение на Върховен административен съд, с което сградата, предмет на ревандикация, им е върната. Същевременно, ответникът, като неучаствало лице в хода на административното производство по възстановяване на собствеността, оспорва ефекта на съдебното решение, като счита, че не са налице предпоставките същото да произведе желаното от насрещната страна действие.
При наличието на изрично оспорване, следва в гражданското производство да бъде осъществен косвен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността, независимо, че върху него е упражнен пряк съдебен контрол, доколкото актът се противопоставя на страна по гражданското дело, която не е участвала в административното производство /в този смисъл Решение №152/02.07.2013г. по гр. д. №1872/2013г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за съдилищата, както и Определение №441/09.12.2013г. по гр.д. №6721/2013г. на ВКС, II г.о., в което това разрешение е обосновано с практика на Европейския съд, мотивите на ТР №5/14.01.2013г. по т.д. 5/2011г. на ОСГК на ВКС, както и с ТР №6/10.05.2006г. по т.гр.д. 6/2005г. на ОСГК на ВКС/. В този смисъл, в настоящото производство гражданският съд следва да извърши самостоятелна проверка за материалната законосъобразност на административното съдебно решение, с което ищците са обезщетени чрез реално връщане на вещта, като извърши косвен съдебен контрол на решение №200/18.01.2001г., постановено по адм. дело №7666/1999г. по описа на Върховен административен съд на РБ, III отд.
Реституцията е способ за превръщане на държавната собственост в частна, при който принудително отнетото от държавата право на собственост, се връща в патримониума на бившите собственици или техните наследници. Редът за възстановяване на правото на собственост по отделните реституционни закони е различен.
Ефектът на възстановяване на правото на собственост по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти възниква по право, по силата на закона, а не въз основа на нарочен административен акт с конститутивен ефект. В конкретния случай, съгласно указанията на т.3 от ТР №6/10.05.2006г. по т.гр.д. 6/2005г. на ОСГК на ВКС, наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имот, одържавен на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширява приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997г., когато влиза в сила ЗОСОИ.
Така, при формиране на извод по спора за собственост, подлежи на изследване налице ли са били визираните в закона предпоставки за възстановяване правото на собственост или обезщетяване по ЗОСОИ в полза на ищците към посочения момент доколкото ответникът по делото заявява противопоставимо право на собственост, възникнало на производно придобивно основание – договор за покупко-продажба от *г., който не би могъл да породи вещно-прехвърлителен ефект в случай, че на ищците е възстановено правото на собственост по силата на закона към 22.11.1997г.
Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва при наличието на следните предпоставки: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респективно на неговия наследодател; да е отчужден по някои от визираните в чл.1, ал.1 и чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ нормативни актове или по начина, предвиден в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ; за имота да не е получено обезщетение; имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, както и към момента на влизане в сила на ЗОСОИ имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ.
Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че сградата, предмет на иска, е била собствена на общия наследодател на ищците Петко Бакърджиев, от когото е отчуждена с горепосочения царски указ, както и че към момента на приемането на чл.2, ал.1 ЗОСОИ сградата съществува реално в размерите, в които е отчуждена.
Безспорно е и че имотът е отчужден по силата на Указ №*г. на Цар Борис III за конкретно мероприятие, а именно разширяване на М. гр. в гр. В..
Редакцията на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, обнародвана през 1997г., разширява приложното поле на реституцията по този закон, като лимитативно изброява конкретни нормативни актове, извън предвидения в чл.1 ЗОЕГПНС, с които са отчуждавани имоти, които да бъдат реституирани. Ведно с това, се предвижда да бъдат възстановявани и имоти по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата. Приет е с изменението от същата година и нов текст на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, според който се възстановява собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода 9 септември 1944г. до 1989г.
Изхождайки от посочените разпоредби и тълкувайки волята на законодателя и целта на закона, настоящият състав намира, че актът, въз основа на който е отчужден процесният имот, не попада в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Реституционното законодателство, прието след 1989г. в исторически контекст има за цел да възстанови частната собственост върху имоти, отнети в полза на държавата в периода 1944г. – 1989г. Видно е, че всички конкретно назовани нормативни актове в чл. 1 и чл.2 ЗВСОНИ са приети именно в посочения период от време. Този извод за смисъла на закона се налага и при систематичното тълкуване на свързаните отделни алинеи на чл.2 от закона. Ал.2 на чл.2 ЗВСОНИ, приета по същото време, има за цел да попълни празнотата в закона и да обхване и случаите извън визираните конкретни нормативни актове, в които без каквото и да е основание е отнето имущество именно в същия период /това се извлича и от мотиви към проекта на закон за изменение и допълнение на закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (№ 654-01-111 от 2.08.2006 г., 40-ото НС; в този смисъл и т.2 на Решение № 1 от 18.I.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 29/95 г.).
Процесният имот е отчужден с Указ №*г. на Цар Борис III. Този указ не е издаден в посочения по-горе времеви период. На следващо място, указът не е акт, който въвежда самостоятелно основание за отчуждаване, а е издаден по приложение на закон, а именно Закона за благоустройството на населените места в Царство Бъ. и конкретно чл.91 от същия, като този закон не е сред предвидените в ЗВСОНИ.
Дворното място на наследодателя на ищците, ведно с постройките в него, са отчуждени по силата на одобрено изменение на улична регулация за благоустройствено мероприятие – разширяване на Морската градина, който регулационен план, съобразно действалата уредба по ЗБНМЦБ, с влизането си в сила е имал непосредствено отчуждително действие, по силата на което имотът е станал държавна собственост.
В светлината на изложеното, отделно от това, че имотът не е отнет в периода, визиран в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, то и е отчужден при наличие на законово основание и ред. Също така, следва да се отбележи, че реституирането на имоти, отнети за благоустройствени мероприятия е предмет на друг реституционен закон /Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/, откъдето също следва изводът, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ.
Така мотивиран, съдът намира, че Указ №*. на Цар Борис III не попада в приложното поле на чл.2, ал.1 и 2 ЗВСОНИ и сградата на наследодателя на ищците не подлежи на възстановяване по този ред.
Респективно, доколкото в полза на наследниците на собственика не е възникнало право на възстановяване по посочения закон, то в тяхна полза не може да възникне и правото на обезщетяване по ЗОСОИ.
Отделно от горното, дори и да се приеме, че за ищците е възникнало право на обезщетение по реда на ЗОСОИ, то настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за обезщетяване чрез реално връщане на чл.2, ал.5 ЗОСОИ. Съгласно посочената разпоредба, собствениците имат право във всички случаи да искат отделяне и реално връщане на земята им, или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти /парцели, сгради, апартаменти, магазини и др. подобни/, придобити от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост. Т.е., реално връщане на сграда е предвидено, само когато вещта е придобита от държавата срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената собственост, каквато хипотеза не е налице в процесния случай, поради което неприложима е и тази норма и ищците не са могли да придобият права по нейната сила.
С оглед липсата на положителна предпоставка за възстановяване на собствеността в полза на ищците, същите не са придобили собствеността на посоченото в исковата молба придобивно основание, поради което и предявените субективно съединени ревандикационни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При извод на неоснователност на собственическите искове, не следва да бъде обсъждано направеното в условията на евентуалност като защитно средство в процеса възражение за подобрения и право на задържане от страна на ответника.
С оглед неоснователността на исковете с правно основание чл.108 ЗС, ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат от ответника обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползването на процесната сграда от владеещия ответник, поради което следва да бъдат отхвърлени както исковете им с правно основание чл.59 ЗЗД, така и акцесорните претенции за обезщетения за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора, не подлежат на присъждане разноски в полза на ищците.
Претендират се сторените разноски по делото от ответника, включително за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 61 320лв. Представени са доказателства за внесени държавни такси за удостоверения в размер от 10лв, депозити за експертизи в размер на 2055лв, договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка, така и преводно нареждане, които доказват заплащането на претендираната сума за хонорар към процесуалния представител от ответника. Ищците възразяват относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Определената цена на исковете за собственост по делото по реда на чл.56, ал.1 ГПК /отм./ с определение от 24.03.2004г. е в размер на 37 940.33лв. Общият интерес по предявените искове по чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза в размер на 13000лв. По правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният еднократен размер възлиза в размер от 1468.81лв. При определяне обаче на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази на осн. чл.64, ал.4 ГПК /отм./ фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай съдът намира, че спорът се отличава както с висока фактическа, така и правна сложност. Следва да бъдат съобразени и обемът от процесуални действия, извършени по наведеното възражение за подобрения и право на задържане, както и от друга страна обстоятелството, че производството е било спряно в дълъг период от време. Съобразявайки всички посочени обстоятелства, ведно с разпоредбите на Наредба №1, настоящият състав намира, че следва да бъде присъдено на ответника адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер от 8 000лв. Така общият размер на разноските, които следва да бъдат понесени от ищците в полза на ответника е 10 065лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.А., ЕГН ********** ***, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №* срещу „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №*субективно съединени искове да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., бул. „Пр.” №*, а именно – масивна едноетажна сграда с площ от * кв.м., ведно с изба с площ от * кв.м. и таван с площ от * кв.м., представляваща по КККР, одобрени със Заповед *г. на Изпълнителен директор на АГКК имот с идентификатор №*, при твърдяно основание за придобиването й – обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез реално възстановяване на собствеността върху нея, извършено с решение на ВАС, III отд. по адм. дело №*г., в качеството им на наследници на П. Ив.Б., на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.А., ЕГН ********** ***, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №* срещу „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №* субективно и обективно съединени искове да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение и лихва за забава на всеки от ищците, както следва: на А.П.А. сумата от 5000лв /пет хиляди лева/, претендирана като част от сумата от 175 000лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 50% ид.ч. от процесния имот в периода 19.03.2001г. – *г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на тази сума, както и сумата от 1500лв /хиляда и петстотин лева/, претендирана като част от законната лихва в размер от 52 500лв върху пълния размер на обезщетението – 175 000лв, за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г.; на Б.М.Р. сумата от 1875лв /хиляда осемстотин седемдесет и пет лева/, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 65 625лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие на ползването от него на притежаваните от ищеца 18.75% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на главницата и сумата от 562.50лв /петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, претендирана като част от законна лихва в размер от 19 875лв върху пълния размер на обезщетението – 65 625лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., и на С.М.Р. сумата от 3125лв /три хиляди сто двадесет и пет лева/, претендирана като част от обезщетение в общ размер от 109 375лв за онова, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, вследствие ползването от него на притежаваните от ищеца 31.25% ид.ч. от процесния имот през периода 19.03.2001г. – 19.02.2004г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане и сумата от 937.50лв /деветстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, претендирана като част от законна лихва в размер от 32 812.25лв върху пълния размер на обезщетението – 109 375лв за периода 19.03.2001г. до 19.02.2004г., на основание чл.59 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** ***, Б.М.Р., ЕГН ********** *** и С.М.Р., ЕГН ********** *** Ас. Зл.” №**да заплатят на „Инт. Уз.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Кр. с.”, ул. „*” №* сумата от 10 065лв /десет хиляди и шестдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.64, ал.2 и 4 ГПК /отм./.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: Съдебни своеволия
ОТ БЕГЛИЯ ПОГЛЕД НА КАЗУСА МИСЛЯ ИМАМ РЕШЕНИЕ ЗА НА КАЗУСА
- marnos
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 14 Апр 2008, 14:48
8 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта