наследствен имот-как да постъпя

[l____]

За чл. 201 ЗУТ - и аз така мисля.
.....
За ГПК:
Все пак... чл. 349(2) ГПК не се отнася за поземлени имоти. Не виждам как "целият имот" (разбирам къщата с двора, заедно) ще се възложи в процеса на съдебната делба; без процедура по публична продан.

Затова ... все още не мога да се съглася с

2. Възлагане на целия имот. Тогава ще плащате Вие, или ще плащат те - зависи на кого бъде възложен;

А Вие?

[hidden]

От описанието изглежда, че са налице формалните основания за възлагане на неподеляем имот в полза на държателите. Точно по реда на чл. 349 (2) от ГПК.

Мммдаааа. "Ако неподеляемият имот е жилище..."
А "целият имот" не е жилище. А ако сме по-прецизни - имотите са два: жилище(къща); и поземлен имот (двор).

Само че ако къщата е на няколко етажа и е поделяема, дворът се явява етажна собственост и не може да се дели.

[l____]

Само че ако къщата е на няколко етажа и е поделяема, дворът се явява етажна собственост и не може да се дели.

Е, и?

[magodeoz]

Без да имам за цел да Ви убеждавам, l____ , под "жилище" по смисъла на чл. 349 от ГПК, според мен, следва да се разбира къщата заедно с двора. Доколкото и предмет на възлагането (евентуално) би било жилището (демек - къщата), то дворът (земята) ще се възложи също, ако е неподеляем така, че да не пречи на използването на къщата.
Що се отнася до възлагане без процедура по публична продан - това следва директно от текста на чл. 349 (2), и индиректно от текста на ал. (6) на същия.

[l____]

Без да имам за цел да Ви убеждавам, l____ , под "жилище" по смисъла на чл. 349 от ГПК, според мен, следва да се разбира къщата заедно с двора.

ОК!
А според мен не следва да се разбира къщата с двора. (Което няма значение.) Вие, предполагам, имате правно основание за разбирането Ви. Дали желаете да го споделите?

Аргументът "дворът (земята) ще се възложи също, ако е неподеляем така, че да не пречи на използването на къщата"
има ли някаква правна основа - член, алинея, закон, ТР. Бихте ли споделил?

Благодаря!

[hidden]

Само че ако къщата е на няколко етажа и е поделяема, дворът се явява етажна собственост и не може да се дели.

Е, и?

Исках да кажа, че дворът е някои случаи е неделима част от къщата. И че ако същата е поделяема, дворът пак ще остане неподеляем.
Правилна е тезата на magodeoz, че в случая "жилище" обхваща и двора:

РЕШЕНИЕ № 2019 ОТ 25.10.1955 Г. ПО ГР. Д. № 4441/55 Г., IV ГР. О. НА ВС

СЪНАСЛЕДНИКЪТ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ В ДЯЛ НЕПОДЕЛЯЕМОТО НАСЛЕДСТВЕНО ЖИЛИЩЕ И ТОГАВА, КОГАТО ТОЙ ИЛИ СЪПРУГЪТ МУ ПРИТЕЖАВАТ ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ДРУГО ЖИЛИЩЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОБОСОБЕНО КАТО САМОСТОЯТЕЛНО И ДА ЗАДОВОЛИ НУЖДИТЕ МУ.
ПОД "ЖИЛИЩЕ" СЪГЛАСНО ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК СЛЕДВА ДА СЕ РАЗБИРА НЕ САМО СГРАДАТА ЗА ЖИВЕЕНЕ, НО И ДВОРНОТО МЯСТО КЪМ НЕЯ.
Чл. 288, ал. 2 ГПК


Главният прокурор на НРБ е подал. протест за отменяване по реда на надзора на влязлото в сила решение № 756 от 3 май 1954 г. по гр. д. № 141/54 г. на П. окръжен съд в частта му, с която не е уважено искането на сънаследницата В. С. Б. да и бъде оставено в дял съгласно чл. 288, ал. 2 ГПК дворното място, от което е образуван дял втори, който съдът с решението си от 3 май 1954 г. постановил да се изнесе на публична продан като неподеляем.
Изтъква се в протеста, че мотивът на съда, поради който е отказано да се уважи искането на сънаследницата В. С. Б., какво къщата, която се намирала в същото дворно място, подлежала на разрушаване, а съпругът на същата имал част от сънаследствена къща, е пречка за уважаване искането и, е неправилен и несъобразен със закона.
Върховният съд намира протеста за основателен. Съгласно чл. 288, ал. 2 ГПК, когато неподеляемият имот е жилище, съдът отрежда същото в полза на сънаследника, който е поискал. същото, ако той и съпругът му нямат собствено жилище. Обстоятелството, че същият сънаследник или съпругът му притежават идеална част от друго жилище не всякога е пречка, за да може този сънаследник да получи в свой дял неподеляемото жилище. Само тогава, когато притежаваната от сънаследника идеална част от другото жилище може да бъде обособена като самостоятелно жилище, което да задоволи нуждите му, притежаването на същото е пречка да бъде уважено искането на такъв сънаследник да получи в дял неподеляемото жилище. Тогава, когато притежаваната от него или от съпруга му идеална част от друго жилище не може да бъде обособена в отделно жилище и въобще не може да задоволи жилищните му нужди, няма пречка за същия сънаследник да иска и получи в своя дял неподеляемото жилище. Данните по делото указват, че нито сънаследницата В. Б., нито нейният съпруг имат друго жилище, което да задоволява нуждите им от такова.
Съпругът на същата сънаследница притежава идеална част от наследствено дворно място с жилище, което обаче не може да задоволи нуждите на същите, и затова окръжният съд неправилно е отказал да уважи молбата на същата сънаследница поради това съображение. Фактът, че къщата в дворното място била стара и подлежала на разрушаване, няма значение при разглеждане молбата на сънаследника по чл. 288, ал. 2 ГПК. Понятието "жилище", употребено в чл. 288, ал. 2 ГПК, не следва да се схваща в смисъл само на сградите за живеене, а по-широко, като към него се включи и дворното място. Особено това е от значение за селата, където жилището е тясно свързано с дворното място, необходимо за нуждите на помощното или лично стопанство на обитателите му.
Вижда се от изложеното, че и двете съображения на окръжния съд, поради които е отказано да се отреди дворно място по дял втори на разделителния протокол на сънаследницата В. Б., са незаконосъобразни. Допуснато е от окръжния съд по този начин особено съществено нарушение на чл. 288, ал. 2 ГПК и затова следва да бъде уважен подаденият протест и да се отмени същото решение.

РЕШЕНИЕ № 953 ОТ 10.06.1958 Г. ПО ГР. Д. № 3048/58 Г., II Г. О.

I. ПРАВОТО ПО ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК Е ДАДЕНО САМО В ПОЛЗА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
II. КУПУВАЧЪТ НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ПРАВА НА ЕДИН ОТ СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ НЕ СЕ ПОЛЗУВА ОТ ПРАВОТО ПО ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК, КОГАТО УЧАСТВУВА В ДЕЛБАТА ЗАЕДНО С ДРУГИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
III. КУПУВАЧЪТ НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ПРАВА НА НАСЛЕДНИКА, КОГАТО УЧАСТВУВА В ДЕЛБАТА САМО С ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, СЕ ПОЛЗУВА ОТ ПРАВОТО ПО ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК.
IV. ПОД ЖИЛИЩЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 288, АЛ. 2 ГПК СЛЕДВА ДА СЕ РАЗБИРА НЕ САМО СГРАДАТА ЗА ЖИВЕЕНЕ, НО И ДВОРНОТО МЯСТО КЪМ НЕЯ.
Чл. 288, ал. 2 ГПК
Чл. 34 ЗС
Чл. 42 и 43 от Правилника за държавните имоти


П. народен съд с оставеното в сила решение е постановил да се изнесе на публична продан къща с дворно място, досегашна съсобственост между Р. П. Р. и Жилфонда.
Съдът не е уважил искането на Р. П. Р., съсобственик на 1/3 идеална част от процесното неподеляемо жилище, да бъде поставено в негов дял съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ГПК, тъй като той и съпругата му нямат собствено жилище.
Народният съд е отказал да отреди неподеляемото жилище в дял на ищеца по съображения, че същият е изкупил наследствените права на Л. А. Г. от гр. П. и по силата на това е станал съсобственик на процесния имот, докато правото по чл. 288, ал. 2 ГПК било само в полза на сънаследниците на имота, а не и на купувачите на наследствени права.
Окръжният съд пък е приел в мотивите си, че съсобствената сграда била грозяща да рухне, без да има възможност да се ремонтира, и следователно нямало налице жилище, а само дворно място, което по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК не можело да се предоставя в дял на някой от съсобствениците.
Схващанията както на народния, така и на окръжния съд са неправилни.
Вярно е, че съгласно решение № 20 от 3.II.1955 г. на ОСГК по гр. д. № 153/54 г. купувачът на наследството не придобива правата по чл. 288, ал. 2 ГПК, когато участвува в делба на наследство, заедно с други сънаследници на имота.
В дадения случай обаче се касае до делба на съсобствен имот между ищеца като физическо лице и Жилфонда като юридическо такова.
Привилегията по чл. 288, ал. 2 ГПК е дадена само в полза на физическите лица, които нямат собствено жилище, а не и на юридическите лица.
Съгласно чл. 34 ЗС разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
Съгласно чл. 42 и 43 от Правилника за държавните имоти съсобственост между държавата и трети лица върху недвижими имоти може да бъде ликвидирана чрез съдебна делба, а съдебната делба се извършва съгласно разпоредбите за делба на наследство.
Следователно в настоящото делбено производство само ищецът Р. П. Р. има право да се ползува от правото на чл. 288, ал. 2 ГПК.
Що се касае до въпроса, дали процесната сграда е годна или не за жилище и че било налице "само дворно място", то Върховният съд с редица свои решения е застанал на становище, че под жилище съгласно чл. 288, ал. 2 ГПК следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към нея - вж. решение № 2019 от 25.X.1955 г. на IV г. о. по гр. дело № 4441/55 г.
Независимо от това обаче вещите лица са дали заключение, че в процесната сграда може да се живее още "най-малко 10-15 години".

[eleonora_nv]

Здравейте. Търся съвет за казус, подобен на по-горния. След смъртта на дядо ми, майка ми наследи 7/12 от гарсониера( 1/2 й е прехвърлена преди 20г), 1/3 майка й и 1/12 сестра й. Жилището се ползва единствено от баба ми,която е конфликтна личност и не се разбира и с двете си дъщери. Можем ли да предявим претенции за плащане на наем, и как може да се осъществи делба? Баба ми няма възможност да плати 7/12 от жилището и може би единствения начин и публична продан. Моля за съвет.

[sunnyset]

Жилището се ползва единствено от баба ми,която е конфликтна личност и не се разбира и с двете си дъщери. Можем ли да предявим претенции за плащане на наем, и как може да се осъществи делба? Баба ми няма възможност да плати 7/12 от жилището и може би единствения начин и публична продан. Моля за съвет.

При положение, че жилището се ползва единствено от Вашата баба, за другите съсобственици възниква възможността да предяват иск по чл. 31 , ал. 2 от Закона за собствеността. Приложното поле на този иск включва случаи в които съсобственик сам си служи с общата вещ. Но преди да бъде предявен иска, останалите съсобственици отправят писмена покана до ползващия съсобственик, в която му посочват, че те също желаят да ползват веща или имота, а в случай на отказ, последният дължи обезщетение. Ако съсобственика не откаже ползването след поканата и не създава пречки за упражняването му, обезщетение не се дължи. Ако обаче се създават такива, иска по чл. 31, ал.2 ЗС може да бъде предявен, като обезщетение се дължи от момента на връчване на поканата. Относно делбата, тя може да бъде доброволна и съдебна. При съдебната делба, жилището може да бъде възложено на наследник, като другите дяловете се уравняват в пари. Ако не бъдат заплатени съответните суми в 6 – месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, то се обезсилва и имотът се изнася на публична продан.

[namakak]

Здравейте,веднага ще уточня,че ще си наема адвокат,дори идната седмица имам среща с един,но искам да се ориентирам и да имам представа до къде реалистично мога да стигна.
Притежавам 1/2 идеална част от къща с двор.Другата 1/2 я държат наследниците на брат ми-съпръгата му и двете му деца.Те живеят в къщата като за тях тя е основно жилище.Аз живея в друг град и много рядко ходя в къщата.Те не са ме спирали да я ползвам ако искам,но аз нямам такава нужда.Ремонтират си непрекъснато нещо по нея като за належащия ремонт на покрива ме убедиха и аз да дам половината от сумата.Санираха къщата,смениха дограмата,сега правят двора и твърдят,че нещата които се правят са за да удължат живота на къщата,защото е стара.Пари,с изключение на тези за покрива не са ми искали.Аз обаче искам да продам.Моята част не ми е нужна.Не се ползвам от нея и от подобренията,които са направили.Както казах-почти не ходя там.Те обаче не искат да купуват.Нямали пари.Имат за ремонти,а да изкупят моя дял нямат?!Казах им,че ще го продам тогава на друг,но те не се чувстват много стреснати от това,защото къщата е така устроена,че е трудна за поделяне,а и към момента нямаме нотариален акт за имота/вероятно е имало,но е изгубен,а и в общината нищо не откриват по името на баща ми/.Бяхме се уговорили това лято да уредим въпроса с нот.акт,но се страхувам,че те,за да бавят може да откажат и аз ще трябва сама да инициирам издаването на конст. нот. акт и да плащам за всичко сама,а те да се облагодетелстват от това.Освен това ми казаха,че ако предприема стъпки да продавам ще ми пратят нотариална покана да платя половината от разходите по ремонтите на къщата.А аз не искам да наливам пари там.И тази къща както казах-не ми трябва.
Това е общо взето случая.Искам да си продам наследството,а ми се пречи.Не искат да купуват,а ще ми пречат да продам и на 3-то лице.Посъветвайте ме как да процедирам от тук нататък.
Благодаря на всички,които ще отговорят.

Намери начин да ипотекираш своята идеална част,преди делба и запор на имота.Ще имаш веща оценка от банката,коато ще предцени дали ще приеме ипотека.

[eleonora_nv]

sunnyset, благодаря за съвета Ви.

[avokady]

[quote="silvi_82"]Но аз не искам да го купувам,на мен не ми трябва,а и те не искат.След като аз не искам техния дял,а и те не искат моя варианта е публична продан,но се чудя-за тях това жилище е основно,не е ли препятсвие това?[/quot

Естествено, след като не са заинтересованата страна. Изпратете им нотариална покана чрез местен нотариус, като опишете имота, че сте съсобственици и предлагате да прекратите съсобствеността си по един от следните начини, като ги изброите:
1-да ви изплатят ид. части в указания от Вас срок в пари,
2-да продадете заедно целия имот, като си поделите съразмерно сумата,
3-да Ви заплащат наем за това, че ползват ид. части от имота Ви ...
ако не спазят срока от поканата, се счита за изпълнено условието по чл. 33 \ЗС\, т.е. е налице бездействие, което се тълкува като отказ