Как да формулирам жалба с/у наказателно постановление

[Jelqzkov]

Здравейте колеги
Ситуацията е следната.
КАТ санкционира мой приятел за превишена скорост. Акта е подписан но в графата "възражения" не е посочено "нямам възражения" бях чувал някъде че това е предпоставка акта да бъде отменен. Правилен ли е слуха който съм чул и ако да как бих могъл да формулирам основанието (или на кой нормативен акт бх могъл да се позова) при подаването на жалбата?
Благодаря предварително на всички оказали помощ

[zorra]

Дали имаш или нямаш възражения в самия акт не е от съществено значение.
Основанията по жалбата в ЗАНН

[advokat__nikolov]

Има съществено значение за акта. По този начин се дава възможност нарушителят да изложи своето виждане за фактическата обстановка, а в обратния случай да се съгласи с нея.

На оснавание чл. 42 ал.1 т.8 АУАН трябва да съдържа обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. Възможно е нарушителят да е искал да направи възражение, но да не му е предоставена възможност. А ако е нямал възражения трябва се удостовери с "нямам възражение". Това показва, че на нарушителят му е предоставена възможност да представи възражения и той не е изложил такива.

И така волеизявленията на нарушителя, които са задължителни при съставянето на АУАН биват два вида:

1) изнасяне на своите виждания за фактическата обстановка, което се отразява в акта(несъгласие)

2) потвърждаване на фактическата обстановка(съгласие)

За да е редовен АУАН трябва да съдържа волеизявлението на нарушителя, в проитивен случай актът е съставен в противоречие на материалния и процесуалния закон.

[Ntriple]

advokat__nikolov на 10 Ное 2008 04:40 pm
Има съществено значение за акта. По този начин се дава възможност нарушителят да изложи своето виждане за фактическата обстановка, а в обратния случай да се съгласи с нея.

На оснавание чл. 42 ал.1 т.8 АУАН трябва да съдържа обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива. Възможно е нарушителят да е искал да направи възражение, но да не му е предоставена възможност. А ако е нямал възражения трябва се удостовери с "нямам възражение". Това показва, че на нарушителят му е предоставена възможност да представи възражения и той не е изложил такива.

И така волеизявленията на нарушителя, които са задължителни при съставянето на АУАН биват два вида:

1) изнасяне на своите виждания за фактическата обстановка, което се отразява в акта(несъгласие)

2) потвърждаване на фактическата обстановка(съгласие)

За да е редовен АУАН трябва да съдържа волеизявлението на нарушителя, в проитивен случай актът е съставен в противоречие на материалния и процесуалния закон.

Николов, Николов, що вкарваш човека в заблуждение?
По твоята логика, ако откаша да напиша имам/нямам възражения, актът протиноречи на закона? Ами ако не го подпиша изобщо? Ами ако напиша възражения, пък не го подпиша? Кой, на какво основание и как ще ме накара да пиша имам/нямам възражения, или да подпиша?
Ама то било много лесно като нарушител да предизвикаш нередовност в акта
Айде бягай да четеш ЗАНН.

[advokat__nikolov]

Колега, подписването го остави настрана. Въобще биеш в много грешна посока.

Когато се съставя акт, актосъставителя е длъжен да попита нарушителя дали иска да напише възражения, т.е. разясняват се правата на нарушителя. Ако лицето иска да напише възражения си ги пише, а ако не иска се отбелязва, че няма възражения. С това се потвърждава, че актосъставителят е разяснил правата на нарушителя да напише възражение, а той е отказал. В противен случай излиза, че не се знае дали нарушителят е знаел за това свое право.

Айде мисли малко. Аз мога да съставям актове без да дам възможност на лицето да пише възражения. А ако откаже да напише, това се отбелязва в самия акт от актосъставителя. По този начин актосъставителя се застрахова, защото именно на него се пада честа да доказава в съда на оснавание чл.170 АПК

И в горния случай ищеца ще се позове именно на това-актосъставителя е отказал да му предостави право. А когато е написано, че лицето не е искало да пише възражение е вече друго.


Абе големи зубрачи сте на ЗАНН

[Ntriple]

Незнам що имаш зъб на ЗАНН, ама производството по обжалване на наказателни постановления е там. И никой съд няма да ти отмени НП само защото не са ти дали право да напишеш възраженията си. Като не ти дал актосъставителя да възразиш - 44, ал 1 от ЗАНН.
А когато актът се съставя в отсъствие на нарушителя? Пак ли ще е порочен, само щото е нарушено правото на възражение?
И още нещо - Чл. 53. ал 2 от ЗАНН? По твоята логика законът е дал право на административнонаказващият орган да съставя НП при нарушения, заради които съдът би ги отменил? Не мисля.

[advokat__nikolov]

Ами, когато АУАН се състави в отсъствието на нарушителя, то актът се предявява за подписване от последния, т.е. да осъществи полагащото му се по право волеизявление/ вж. чл.43 ал.4 ЗАНН/

Дори когато нарушителят да откаже да подпише акта пак е налице волеизявления, но на други двама свидетели, които констатират с тези техни волеизявления, отказа на нарушителят да подпише акта/ вж.чл 43 ал.2 ЗАНН/ Недопустимо ей така актосъставителя да прави каквото си иска, защото е нужно не само неговото волеизявление, но и на нарушителя или на свидетелите.

С това мое мнение изразявам виждането си, а не доказвам, че е точно така.

Затова и, според мен, когато в графата за възражения няма нищо написано, то актът трябва да падне, а за да бъде редовен, отказът на нарушителя да попълни тази графа, трябва актосъставителят да отбележи това: Нарушителят се отказва от правото си да предяви възражение" като това се потвърди и от сводетелите с техните имена и подписи.

И така,

нарушителят има право да напише възражение( несъгласие с фактическата обстановка)., отбелязва каква е фактическата обстановка, според него.

нарушителят има право да се съгласи с фактическата обстановка(съгласие с фактическата обстановка), отбелязва "нямам възражения"


Когато нарушителят откаже да даде тези свои волеизвления, това се отбелязва от актосъставителя: Нарушителят се отказва от правото си да предяви възражение, което се удостоверява и от съответните свидетели.

По този начин актосъставителят показва, че е разяснил всички права на нарушителя и също така показва, че не му е отказал право.


Pozdravi !!!

[Гост.]

Уф, откъде ли да те почна?
Дай дефиниция на "волеизявление"?
Да разберем е ли му мястото тук, ако ли ти е останало от общата теория на правото.
Що се отнася до правото на защита и прочие твои твърдения- грешиш!...
В административнонаказателното, и в останалите, производство не се показват, а се доказват факти и обстоятелства, релеватни към предмета на делото. За доказателствата и доказателствените средства, мда... ще си опресняваш знанията в противен случай нито кола, нито квалитетна кантора ще имаш, не и скоро.
Материалното и процесуално административно ти бе неотдавна- препоръчвам отново да го попрочетеш, та това е една от леките материи!

Инак да не се сърдиш, че колегите те правят на салата. Скоро ти писах- не повтаряй машинално, просто осмисли прочетените книги, за които претендираш.
Дори и не помисляй!!

[advokat__nikolov]

Трябва да погледнете проф. д.ю.н. Страшимир Кучев. Относно описването на имуществoто, трябва задължително акта да съдържа възражениията на длъжника.(ако има такива) А щом трябва задължително да има тези възражения, то задължително трябва да се посочи, когато такива липсват.


Професор доктор на юридическите науки Страшимир Кучев

[Гост.]

Лека му пръст на професора!
Ти кога скочи във финансовото?

[advokat__nikolov]

Не, не, не бъркам. Скочих във финансовото този семестър. В нашия университет преподавателите по финансово не уважават проф. Кучев, а аз само го цитирам на упражнения, защото е най-добрият. Преподава ми проф.д-р Иван Стоянов.

[advokat__nikolov]

Не бе, ставаше въпрос, дали отказът да се изразят възраженията в аката трябва да се впише като обстоятелство от актосъставителя или оценителя в самия акт. От гледана точка на финансовото право, относно оценяването на патримониума, възражения задължително трябва да има, следователно при отказ да се изразят такива, трябва да се впише от оценителя. И оттук-в админисративното право трябва да бъде същото, защото и двата клона на правото изразяват империума на държавата.

[Ralinko]

Колега Николов, недопустимо е да приравнятавте административното и финансовото право само защото и двете спадат към публичното право, в което основният действащ принцип е този на империума. Не съществува задължение за вписване на възраженията на нарушителя или на нежаланието му да направи такива. Въпреки това съм срещала доста съдебни решения, които подкрепят вашата теза и само на база липсата на възражения или неотбелязването на отказа да се направят съдът е приел, че актът е съставен при съществено нарушение на процесуалните правила и е отменил наказателното постановление. Това обаче не бива по никакъв начин да ви кара да смятате, че сте прав. Съдът си е съд - не винаги неговите решения са базирани на нормалната правна логика, дори напротив - паричната играе доста сериозна роля в тях. Успешен ден и последвайте съвета на колежката да си поприпомните административния процес!

[ivan_lawyer]

Подкрепям изцяло колегата Николов.
Между впрочем, колега може да се определи всеки юрист от атестацията си за такъв до физическата си смърт.
Айде, сега, кога ние бяхме студенти, първата работа на асистентите беше това - да ни обяснят, че ние сме колеги - как може навръх Осми март да се държите така тривиално - колега е всеки един студент, от откриването на първи курс право до физическата му смърт - това е качество на личността, неизличимо петно. Сега, има и едни вторични белези, които си идват с времето, а на някои никога, но колега е академично признатото обръщение на преподаващ към студент.
Не знам сега, на "л..но" си говорят във факултетите.
Уважавайте себе си, уважавайте нас, посетете Кавказ.
Човека е следвал, учил, работил, явно е задълбочил материята.
Не мога да забравя тази сцена - четвърти курс, редовно обучение, заверка на семестъра - нещастника "асистент" обграден от гневни студенти - той се опитва да създаде някакъв ред - опитва се да даде авторитет - отсреща се крещи като в група "Карлсон" на ОДЗ "Малкия принц" - "ти си лош - ние бързаме за работа"!
Державата плащори за сграда, за менза, за стипендии, а студиращите крещят - не искаме да учиме, искаме да работим. Ето това е действителността.
Но няма лошо. Тези, които четяха и не учиха, станаха адвокати. Тези, които не четяха, но учиха станаха съдии. Тези, които четяха, учиха и бяха строги - станаха прокурори и така нататък.
Работата на адвоката, независимо от обстоятелствата, от конкретните данни, от валежите, от временното затопляне е една - да защитава правата на клиента си, да не се примирява, да поставя на изпитание защитните сили на инститтуциите.
За което му се заплаща хонорар.
Но кое защитава най-добре правата на клиента?
Вие казвате - не трябва да се кара с превишена скорост. Да. Но дали е проведено правилно измерването на скоростта. Не се знае. Да оставим нещата така - без последствие. Не се знае ние ли сме ние, Катажиите са прави. Ние имаме доверие в полицията. Но правото ни дава, закона ни дава възможност за проверка на данните.
Проверката е висша форма на доверие.
Така, че правилното в случая е да се обжалва до дупка, защото когато КАТ се научи да пише Наказателни постановления, тогава и аз ще започна да спазвам правила (лично аз нямам лек автомобил, но съм чувал от бащата на един мой приятел, че един човек е имал).

[nikola74]

Здравейте!

На 20.02.2009 г. ми бе връчено наказателно постановление на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП: налагане на глоба в размер на 150 лева и лишаване за 2 месеца от право да управлявам МПС.

Възнамерявам да обжалвам постановлението и се интересувам дали бихте могли да ми помогнете във връзка със следното:

Фактическата обстановка при съставянето на акте беше следната:
На 15.12.2008 г. се движех по пътя Варна-София. Малко преди Велико Търново имаша знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. В момента, в който видях знака намалих скоростта и бях изпреварен от джип. Смея да твърдя, че влязох в зонта на действие на занка с разрешената скорост, но на около 150-200 метра след знака ме спряха полицай. Показаха ми, че радарът е отчел скорост от 104 км/ч. Погледнах си часовника и установих разминаване между това, което показваше моя и този на радара от около 1 мин. Обясних на полицаите, че това най-вероятно е скоростта, с която се е движил джипа, който ме изпревари, но те настояваха, че са засекли точно мен. Поисках снимка, който да удостовери това твърдение, но ми бе отговорено, че радарът е стар и не могат да ми предоставят такава. Попитах как мога да бъда сигурен, че радарът е настроен да засича скоростта на движение след ограничението, а не преди знака, отговорът беше, че ако се стигне до съд ще предоставят експертиза. Поисках сертификат, че радарът е минал технически преглед в метрологията не по-късно от 6м. но полицаите нямаха такъв!

Интересувам се как би погледнал съда на моята жалба ако опиша това, което изложих по-горе? Има ли шанс Наказателното постановление да падне въз основа на невъзможността КАТ да докаже, че са засекли точно мен?

ПП: на 15.12.2008 г. ми накипя да се разправям с полицаи, киото явно очакваха да ги попитам "Момчета няма ли начин да направим нещо" (смятах, че не съм нарушил правилника) и не писах, че имам възражения, а впоследствие се оказа, че съм изтървал 3-дневния срок за излагане на допълнителни писмени възражения пред КАТ.

Много ще съм благодарен ако ме посъветвате как точно да подходя за да падне в съда НП!!

Поздрави от Варна,

Никола

[fani_i]

Вярно, че интернет е голяма придобивка, ама няма кой оттук да подготви и заведе дело...За да не си пропуснете срока (7-дневен от връчването), докато тук обсъждате безрезултатно въпросното НП, най-добре се обърнете към адвокат, защото и на него му трябва време за подготовка, изготвяне и внасяне на жалбата.
Срокът Ви изтича на 27.02.09 г, т.е., ако наистина възнамерявате да предприемете сериозно действия по обжалване на НП, според мен не разполагате с почти никакво време, а и колегата, който евентуално ще ангажирате.
Успех!

[stefsto1]

Няма спасение от капаните на КАТ