лихви

[Enigma]

Аз относно милата родна действителност на всичко вярвам. А насрещната страна оспорвала ли е? Щото ние естествено си говорим при идеално развитие на производството. Иначе си има друго правило- сляп карти не играе!

[Pitanka]

Не винаги ответниците оспорват иска по чл. 86 ЗЗД точно на това основание. Съдът обаче се аргументира, че тъй като неустойката е парично задължение, и съгласно цитираната законова разпоредба всяко парично вземане е лихвоносно.... се дължи лихва върху неустойка.

[Enigma]

Ами то и лихвата е парично вземане. Що да не се дължи лихва върху лихва и върху втората лихва третата и върху .... стотната, та чак до края на света.

Проблем на страните, че не се позовават на non bis in idem, защото няма съмнение, че неустойката е обезщетение за забава. Който успял, успял.

[Mi-Lena]

Обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД си е обезщетение за забава при плащането на парично вземане и това обезщетение е съизмеримо със законната лихва.

Неустойката за забава обикновено има парично изражение, но ако тя не е договорена като забава при плащането, има санкционна фунция при забава на изпълнението (на непарично задължение) каква е пречката за кумулиране на лихва и неустойка?

Например: Ако изпълнителят по договор за строителство не извърши изкопа в срок до 5.V.2004 год., дължи договорна неустойка в размер на 1000 лв., платима в срок до 15.V.2004 год. Има ли пречка да се претендира тази неустойка, ведно с обезщетение за забава при плащането и след 15.05.2004 год?

[Enigma]

Ами примерно 92 ЗЗД е пречката- претендираш неустойката и не я доказваш, а ако вредите ти са по-големи претендираш ги отделно, но ги доказваш за допълнителния размер. Ако страните са предвидили, че вредите ще бъдат по големи или по малки - са дължи само това, при привилегията да не се доказва размер.

чл. 86, 1 ЗЗД действа само, ако не е уговорено друго обезщетение за забава и то при съшия принцип- тогава се дължи размера на законата лихва и претендираш повече, ако успееш да го докажеш.

И по 86 и по 92 си е все санкция за неизпълнение, не виждам как може да се наслагват.

[Mi-Lena]

Всичко това е вярно, но при съотношението на чл.92 с чл.82 ЗЗД.
Ако вредата ми е по-голяма - ще предявя иск по чл.82 ЗЗД и пак ще го кумулирам с чл.86 ал.1 ЗЗД.
Вярвам, нямаме спор, че вреда по чл.82 ЗЗД и обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД са различни неща.

[Enigma]

Исках да намекна всъщност, че 92 ЗЗД изрично дефинира, че неустойката "служи като обезщетение за вредите от неизпълнението". Тоест тя е санкция, както и санкцията по 86 и затова не може лихва върху неустойка, според мене.

Аз лично правя така - искам неустойката въз основа на 92 ГПК . Тя обаче изключва иск по 86, 1 ЗЗД по горните причини, затова, ако претендирам нещо повече го искам като вреди над размера на неустойката също направо въз основа на 92 ГПК, които вече трябва да се докажат.

А според мене подобна клауза, която предвижда "изискуемост" на неустойката е без действие, защото е логически абсурд да има "изискуемост" на санкция за неизпълнение. Дали има изобщо забава и в какъв размер става ясно едва след установяването на тези обстоятелства от съда, от момента на забавата (може например неустойката да се намали поради прекомерност). Каква изискуемост, това противоречи на природата на самата санкция да покрива вредите от неизпълнението!?

[Enigma]

Но ако пък са имали в предвид, че неустойката покрива вредите до определена дата, естесвено, че може да се иска неустойка до тази дата, а за периода след това да се води иск по 82, респ. 86, ако е за парично вземане

[Enigma]

Това е вярно естествено доколкото не е уговорена сложна лихва между търговци. Тогава няма пречка да приемат, че от един момент се дължи лихва върху неустойката.

[Mi-Lena]

Неустойката може да бъде уговорена като обезщетяваща пряка вреда, пропусната полза и пр. обстоятелства, покриващи хипотезите на чл.82 ЗЗД без да е необходимо те да се доказват.
Виждането ми, че "нещото" по чл.86 ал.1 ЗЗД не е лихва, а обезщетение за забавено плащане, предполага наличието на парично задължение с конкретен размер и определен падеж.

[nikilex]

Mi-Lena написа:

> Виждането ми, че "нещото" по чл.86 ал.1 ЗЗД не е лихва, а
> обезщетение за забавено плащане, предполага наличието на
> парично задължение с конкретен размер и определен падеж.

При нас в Провинцията, "нещото" по чл.86 ал.1 ЗЗД освен като обезщетение за забава е популярно като МОРАТОРНА ЛИХВА, т. е. ОЛП + 10 % начисл. в/у главницата
/за съотв. период от дата на падежа-изискуемоста да дата предявяване на иска/

[Enigma]

По 86 ЗЗД си е точно "обезщетение за забавено плащане" в размер на законовата лихва. Така го дефинира сам закона. На технически език се нарича "мораторна лихва".

Но именно защото е обезщетение за вредите, а чл. 92 ЗЗД също изрично определя, че неустойката е обезщетение за вреди, то не може да се начисляват едно върху друго. Освен при хипотезата на ТЗ - между търговци и предварително да е уговорено, която a contrario идва да покаже, че обратното не е възможно.

Защото и двете са обезщетения за забавено плащане на главницата. Обезщетение за забавено плащане на обезщетение за забавено плащане - как звучи само .... . А ако и втората лихва не се плати - и тя е парична сума и така до веки веков.

Лихва е в стриктен смисъл възнаграждението за ползването на определена сума. Технически се нарича "възнаградителна лихва".

[Mi-Lena]

Ники,
Не е без значение дали ще използуваш законовия термин "обезщетение за забавено плащане на парично задължение" или техническия "мораторна лихва", когато ти се налага преценка по приложението на чл.76 ал.2 ЗЗД.

Аз подкрепям ето това становище:

РЕШЕНИЕ № 48 ОТ 25.01.2000 Г. ПО ГР.Д. № 1065/99 Г.

ВЗЕМАНЕТО ПО ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД НЕ Е ЛИХВА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 76, АЛ. 2 ЗЗД И ПОРАДИ ТОВА СЕ ПОГАСЯВА СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ГЛАВНИЦАТА.
Чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД
Чл. 86, ал. 1 ЗЗД


Докладчик съдията Тодор Домузчиев
С атакуваното решение Б. апелативен съд е оставил в сила решение№ 91/1998 г. по гр. д. № 128/1997 г. на Б. окръжен съд, като е приел, че същото е законосъобразно с оглед релевираните по делото доказателства. Изложил е съображения, че спорните правоотношения между страните са породени от неразчетени сметни отношения във връзка със заплащане на инертни материали, доставени от ищеца, настоящ касатор, на ответника - купувач по сделката. Приел е, че ответникът е платил главницата, но със забава, поради което дължи обезщетение за същата, съобразно времето на забавата и действащия лихвен процент през този период. Приел е, че при заплащане на сумите не следва да се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и че жалбата против първоинстанционното решение е неоснователна.
ВКС, V г.о., споделя изцяло приетото от Б. апелативен съд и намира доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебния акт за неоснователни.
От фактическа страна е безспорно установено количеството на доставените инертни материали, тяхната стойност и размера на заплатената от ответника сума. Не е спорно, че плащането е извършено със забава. Спорен е въпросът как следва да стане плащането и приложима ли е разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с навежданите от касатора доводи, ВКС, V г.о., приема следното:
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД постановява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
И в двата случая се касае до акцесорни вземания, които могат реално да съществуват само при наличие на главен дълг. Независимо че и в двата случая дължимата сума се изчислява в лихви - договорна лихва в първия случай и определена от закона във втория, вземанията
се различават по своята същностна характеристика.
Тези различия са:
1. Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му.
Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презумира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Докато лихвата може да се уговаря в пари (най-често) или в заместими вещи, обезщетението е винаги в пари.
2. Лихвата е договорна и се дължи по силата на едно съглашение между съконтрагентите. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните (затова обезщетението се нарича още законна лихва, макар и неточно).
3. Лихвата се дължи и при точно изпълнено задължение за плащане на главния дълг във времево отношение.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи само при забавено изпълнение.
Изложеното налага извод, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията.
В подкрепа на казаното, че не следва да се прилага чл. 76, ал. 2 ЗЗД при претендирано заплащане на главница и обезщетение за забава, ВКС, V г.о., излага и следните съображения:
Забавата не влияе върху определения размер на лихвата по договора за кредит, а доколкото паричното задължение по главния дълг се погасява със забава, отговорността за нея ще се носи на отделно основание, заедно и наред със задължението за лихва. Фактът, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се изчислява на база действащите законни лихви през времето на забавата, не променя неговия характер и не го прави лихва, защото начинът на изчисляване не може да промени същността на вземането, а лихвеният процент ще определи само размера на обезщетението, респ. съотношението на акцесорното вземане спрямо главния дълг.
Или, в процесния случай следва да се приложи чл. 76, ал. 1 ЗЗД, при което се погасява най-напред главницата, а после обезщетението за забавеното й плащане. Като е приел същото, Б. апелативен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

[Enigma]

Ами много хубаво! Съдът е чел статиите на Ани Станева и Соломон Розанис по въпроса. Адмирирам.

[123]

Трябва да се прави разлика между възнаградителна и мораторна лихва, както и между договорна и законна! Поради тази причина мораторна лихва може да се присъди върху възнаградителна лихва!