начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА НА БАЩАТА

Брак, развод, наследство
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


родителски права

Мнениеот danna » 20 Ное 2007, 12:39

В чужбина има термин full custody -пълни родителски права и split custody - разделени родителски права. Когато родителите живеят в едно и също населено място, те си разделят родителските права - детето живее няколко дни при майката и после няколко дни при бащата, като имат горе долу еднакво разпределени учебни дни и почивни дни. Безсмислено е да се спори кой ще се грижи по-добре за детето, защото майката и бащата в едно нормално семейство би трябвало да изпълняват различни функции. Не е само до сменяне на памперса, готвене или пране. Всеки може да го прави това. Ако няма време, ще си наеме прислужница :wink: Тук не става въпрос за съревнование, а става въпрос за посрещане нуждите на детето - материални, емоцианални и т.н., за което и двамата родители трябва да дадат принос, но в реалност те са толкова унесени в съревнованията си, че забравят за детето.
Някъде по-горе беше споменато, че по устна уговорка, детето живеело при майката през седмицата и с бащата пред уикенда. Това е добре, но в крайна сметка майката има ежедневни занимания с детето, а бащата има повече време за забавления. Така един ден детето ще има спомени за правила, дисциплиниране, училище, свързани с майката и забавления, свързани с бащата. Адвокатката, която се е изказала, че ако майката има родителските права, бащата ще бъде повече обичан, има право, защото на практика така се получава по горепосочените причини.
Така че крайно време е да се престане да се спори кой е по-добър родител, а всеки да си поеме функцията на баща или майка. И да просветне на тия родители, които търсят права, че това дете е човек, а не предмет, на който искат права на ползване.
Ако аз имам родителските права и бащата на детето ми плаща издръжка, купува нужните неща за детето, интересува се от проблемите в училище или в личния живот, води детето на извънкласни форми, да не съм луда да забраня тези контакти. Нали докато детето е с баща си, аз ще имам свободно време за себе си, или за домакинството или да отида на курс, например. Ако някои майки не дават достъп, сигурно има причина за това. И предполагам, същото се отнася и за бащи, които имат родителските права, а пък майките искат достъп, без да полагат никакви усилия, само да се порадват малко и хайде, чао!
Ако ние като родители забравим за родителските си права и се заемем с родителските си задължения, адвокатите ще останат без хляб, а децата ни ще бъдат най-щастливите на света. Срамота е при живи родители, децата ни да са полу-сираци. За едно дете няма по-добър родител - то обича и двамата родители еднакво. Ако някой си мисли, че е по-обичан от детето си отколкото другия родител, много се лъже. Детето е достатъчно внимателно да не нарани чувствата Ви господине/госпожо и гали Вашето ЕГО, защото след това ще получи усмивка, или прегръдка, или потупване по рамото. Колко от вас, които търсите родителски права, хванахте някоя книга по психология и се поинтересувахте как развода влияе върху развитието на детето и по какъв начин можете да намалите травмата от раздялата? Колко от вас се консултирахте с детски психолог? Колко от вас са готови да пожертват нещо от себе си в името на детето? Родители, не чакайте на адвокатите и съдиите да ви казват какво да правите! И не обвинявайте тях в некоректност или закостенялост. Вие си разрешете спора и идете в съда само да заверите споразумението. И това съществува в прословутия Запад.
Дано на някое дете дойде от помощ тази лекция!
Останете със здраве.
danna
Младши потребител
 
Мнения: 30
Регистриран на: 17 Май 2007, 00:56

Мнениеот portokal » 20 Ное 2007, 14:42

Ако някои майки не дават достъп, сигурно има причина за това.

О, има, разбира се - всяко нещо има причина. Аз с този не искам да имам нищо общо, следователно и детето ми не трябва да има нищо общо с него. Този, дето ме заряза, не може да е повече баща на моето дете. Баща на детето ми е само този, който живее с мен. А издръжката, разбира се, ще я плаща - длъжен е.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот razli4na » 20 Ное 2007, 15:26

zurik написа:Факт е, че това, което може да даде майката на едно дете, никой не може да му го даде. Стига да няма някакви отклонения, разбира се... Интересно ми е как един баща би се грижил за няколкомесечно бебе или за дете на възраст до 5 години напр. Най- вероятно би наел гледачка или би го прехвърлил на майка си... Може и да има примери, които ме опровергават... Може би, може би...


Мила zurik, позволи ми да не се съглася с теб, защото такъв факт, като сочения от теб НЯМА!!! И не може да има. Вкъщи си имам баща на три деца, всяко от които е било на възрастта, която споменаваш. При всяко положение и във всяко време баща им ме е замествал напълно и изцяло /изключая кърменето/. Ще ти противопоставя и това, че не вярвам да има гледачка, която да може да го замести. От друга страна, ще ти кажа, че има неща, които единствено и само бащата може да даде на децата си, които неща никой друг не може да им ги даде, в това число и майката.
Това го вмъквам само за да не си правиш общи заключения и да тръгваш от правило, което не съществува. Вероятно ще ти бъде по- лесно в практиката...
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1292
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Мнениеот harmayani » 20 Ное 2007, 15:46

danna, напълно съм съгласна с теб! Надявам се, дори и да не сме в добри отношения със съпруга ми, да успея да превъзмогна лошите чувства и детето да не страда от развода. Но тъй като аз го напуснах, лошите чувства са у него. Много ми се иска да се разведем със споразумение, жененеи сме от 6мес., но подозирам, че няма да е благосклонен към каквито и да било договорки. За съжаление, не отчита факта как се е държал с мен какво е правил. Смята, че е прав, а така е още по-трудно да се разберем. Наистина се надявам да успеем с добрия тон, доколкото зависи от мен, ще го спазвам, въпреки че толкова обиди изтърпях от него, бих могла да го намразя заради проваленото семейство и психическия тормоз. Но детето е по-важно.
harmayani
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 19 Ное 2007, 18:47
Местоположение: София

Мнениеот razli4na » 20 Ное 2007, 15:49

Вземам повод от друга тема, а именно "Из съдебните зали" и казвам, че само ако знаеха повечето от адвокатите, защитаващи правата на бащите, че всички текстова в Библията, касаещи възпитанието на децата "възлагат" последното именно на бащата, а не на майката...
razli4na
Активен потребител
 
Мнения: 1292
Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22

Мнениеот Magnolia » 20 Ное 2007, 18:37

Според мен вината за съсипването на брака / дълбоко и непоправимо разстройство казано по юридически/ следва да се има пред вид. Вината не е предвидена от законодателя само като морална санкция, а и като критерий. Човек, който е постъпил безотговорно спрямо съпруга си, вероятно ще бъде такъв и към децата си.
Напоследък се заговори много за т.нар. Синдром на отчуждение от родител /PAS/. В Софийската брачна колегия проведоха и семинар с психолози, които познават добре проблема. Става въпрос за манипулативно и недобронамерено постепенно прекъсване на връзката между родител и деца, като целия порцес се ръководи от другия и негови роднини. Това поведение следва да се счита като абсолютно недопустимо, представляващо форма на насилие над децата и родителските права да се присъждат на другия родител. Четох постинга на майката загубила децата си. Спомням си че и аз имах подобен случай преди години. Съпругът е малтретирал психически и физически съпругата си, водил е любовници у дома пред семейството си. По някое време със заплахи е изгонил жената и не я е допускал до дома няколко месеца, през което време с огромни манипулации е насторил децата против нея, като я е изкарал луда, ненормална, твърял е че не се прибира защото ходи с мъже. Жената, естествено не беше в добро състояние, беше разстроена, наскърбена, влезе и в болница. Нямаше никакъв достъп до децата и не можеше да им обясни защо не смее да се прибере у дома.
Психолозите я определиха като емоционално нестабилна и дадоха децата на бащата, въпреки че поведението му сочеше че е пълен психопат.
Сега, десет години след това момичето поддържа някакви отношения с майката, но момчето не иска да я знае.
Magnolia
Потребител
 
Мнения: 123
Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
Местоположение: София

Мнениеот harmayani » 21 Ное 2007, 01:22

Нещо подобно, но не дотам извратено се случи и на мен. И сега ще се измъквам. Имам се за интелигентен човек (въпреки че, бидейки юрист, това може и да е спорна теза :-) ) и не знам как позволих да се заблудя дотолкова за съпруга ми. А колкото до вземането предвид на вината - стремя се към споразумение и далеч от съпруга. Не искам да му търся вина, издръжки, ползване на апартамент. Да тормози друга. Искам си само душевния мир. И не смятам, че той би могъл да бъде обективен баща, за да му бъдат предоставени родителските. При положение, че смята, че майката е "никой" и "не е важна".
harmayani
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 19 Ное 2007, 18:47
Местоположение: София

Мнениеот portokal » 21 Ное 2007, 23:45

А какво мислите за бъдещите му отношения с детето?
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот andy » 22 Ное 2007, 10:27

Обръщам се към nikood, с молба да ми посочи към кой адвокат да се обърна за дело за предоставяне родителски права на бащата / трябва ми за София/, доколкото разбрах имате добър адвокат предвид
andy
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 21 Фев 2006, 18:14

Мнениеот harmayani » 23 Ное 2007, 22:10

portokal, за личните му отношения слад развода мисля, че е показателно това, което в момента се случва. Не съм попречила по никакъв начин на бащата да види детето си, няма и да му откажа, освен ако не е болен и без предпазна маска. Това, че срещите са през 3 седмици, е негов избор. Свекър ми и свекърва ми също - тази седмица са ни на гости. За пръв път от раздялата ни преди 3 мес. почти. А не са се обадили дори да питат как е. Но ще дойдат вкъщи и ще ги приема без проблеми и пререкания.
Колкото до съпруга ми - преди 3 дни разбрах, че си има нова връзка.
Вие какво мислите за това?
harmayani
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 19 Ное 2007, 18:47
Местоположение: София

Мнениеот portokal » 23 Ное 2007, 22:40

Колкото до съпруга ми - преди 3 дни разбрах, че си има нова връзка.
Вие какво мислите за това?

Ами... щом и без това ще се развеждате, връзката му вече едва ли има някакво значение. :roll:
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5519
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот harmayani » 24 Ное 2007, 01:34

Е да, де, ама се оказа, че заради тази връзка се е случвало всичко - флиртове, влюбване и др., но чак наскоро се била развила. Но хора всякакви. Аз например, съм доста добре изглеждаща жена, имам претенции да съм интелигентна, домакиня, грижех се за мъжа ми. А той се хванал с една повлекана, с която ще си броят бирите. А уж и мъжът ми е интелигентен човек... и такива жени го отблъскваха, ама... То човек да не знае какво да мисли. Та затова мисля, че родителските права у него не биха повлияли добре на детето.
harmayani
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 19 Ное 2007, 18:47
Местоположение: София

Мнениеот Magnolia » 24 Ное 2007, 12:09

kalahan написа:
Magnolia написа: Психолозите я определиха като емоционално нестабилна и дадоха децата на бащата, въпреки че поведението му сочеше че е пълен психопат.

Магнолия, много ми харесва темата, която сте засегнала. Можете ли да посочите за психолози от кой град става дума. Очевидно са допуснали сериозна грешка.

Става дума за малък град в югозападна България, минаха десетина години от тогава, така че няма значение.
В случаят, и не само този, определящо за решението на съда беше желанието на децата. Но децата бяха надъхани от бащата. Децата казаха: "Майка ни ни изостави и ходи с друг мъж, ние сме гладни, а тя не се прибира, татко се скъсва от работа и после готви и чисти по нощите. Тя е луда защото като ни види вика и реве и нас ни естрах от нея." Децата не казаха, че всъщност готви и чисти една кака, която спи при татко, а майката е изгонена с ритници и не смее да пристъпи. При срещи с децата по улицата те се правеха че не я виждат и жената естествено ревеше, може и да е викала нещо, човек е все пак.
Впрочем, децата винаги постъпват така, когато са жертва на такова поведение на единия родител, който се стреми да ги отчужди и скъса връзката с другия. Точно тук е ползата от добрия психолог, който да установи че е налице манипулация. Това не е трудно са се установи, защото когато децата трябва да обосноват логично поведението си, те не могат. Например : "Тати е лош, много лош, защото..... и следва преразказ на това, което им е казано" Децата лъжат, съзнават че лъжат, но продължават, защото отчуждаващият родител твърди че това е за добро. Децата потискат естественото си състрадание и се държат садистично и жестоко с най-близкия човек, защото отчуждителят твърди, че състраданието е размекване и слабост, а те са силни, единни и твърди, че са екип, който ще победи "лошия/лошата" и като победят ги чака много щастлив живот и подобни глупости. И накрая се пита, какви хора ще станат тези деца. Може да са снабдени с всичко необходимо, може да живеят в изобилие, да имат най-хубави дрехи и играчки, но определено няма да са нормални хора.
За съжаление, ако съдът не установи такова поведение, отговарящо на описания по-горе синдром и погледне формално казуса, като изхожда от изразеното желание на децата, става съучастник в тяхното емоционално съсипване. Говоря само и единствено за тежките форми на поведение на отчуждаване от другия родител, разбира се. моля, да не се генерализира.
Magnolia
Потребител
 
Мнения: 123
Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
Местоположение: София

Мнениеот atodo » 24 Ное 2007, 14:48

Здравейте,
темата за Синдром на отчуждение от родител /PAS/ силно ме заинтригува.
з съм родител на една нещастна млада жена, чието дете бе "откраднато" по такъв начин. Писах преди време тук. Детето, момченце на 7 години, е надъхано и възпитано от най-вече родителите на мъжа й - против нея. Като я види, дори не я поздравява, не я поглежда, а няма за какво да е така ! Убедени сме, че детето търпи насилие от онези хора с тези приказки против майка му !
Решена е да води дело за спечелване на родителски права, но кога в кой момент тя трябва да се обърне към такъв детски психолог ? Може ли такава консултация да предшества едно дело ? Моля, ако може, ни насочете към такъв специалист-психолог - от София сме.
Благодаря предварително!
atodo
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 19 Окт 2007, 21:25

Мнениеот Magnolia » 24 Ное 2007, 15:39

atodo написа:Здравейте,
темата за Синдром на отчуждение от родител /PAS/ силно ме заинтригува.
з съм родител на една нещастна млада жена, чието дете бе "откраднато" по такъв начин. Писах преди време тук. Детето, момченце на 7 години, е надъхано и възпитано от най-вече родителите на мъжа й - против нея. Като я види, дори не я поздравява, не я поглежда, а няма за какво да е така ! Убедени сме, че детето търпи насилие от онези хора с тези приказки против майка му !
Решена е да води дело за спечелване на родителски права, но кога в кой момент тя трябва да се обърне към такъв детски психолог ? Може ли такава консултация да предшества едно дело ? Моля, ако може, ни насочете към такъв специалист-психолог - от София сме.
Благодаря предварително!


Ако пуснете в гугъл търсене, излизат доста интересни материали по въпроса. Ето един : http://www.cwsp.bg/upload/docs/PAS__Kodjo.pdf

Ето тази дама може да ви е от полза:
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-01-05&article=173491
Magnolia
Потребител
 
Мнения: 123
Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
Местоположение: София

Мнениеот atodo » 24 Ное 2007, 16:10

Magnolia написа:
atodo написа:Здравейте,
темата за Синдром на отчуждение от родител /PAS/ силно ме заинтригува.
з съм родител на една нещастна млада жена, чието дете бе "откраднато" по такъв начин. Писах преди време тук. Детето, момченце на 7 години, е надъхано и възпитано от най-вече родителите на мъжа й - против нея. Като я види, дори не я поздравява, не я поглежда, а няма за какво да е така ! Убедени сме, че детето търпи насилие от онези хора с тези приказки против майка му !
Решена е да води дело за спечелване на родителски права, но кога в кой момент тя трябва да се обърне към такъв детски психолог ? Може ли такава консултация да предшества едно дело ? Моля, ако може, ни насочете към такъв специалист-психолог - от София сме.
Благодаря предварително!


Ако пуснете в гугъл търсене, излизат доста интересни материали по въпроса. Ето един : http://www.cwsp.bg/upload/docs/PAS__Kodjo.pdf

Ето тази дама може да ви е от полза:
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-01-05&article=173491


Благодаря Ви, Магнолия, ще търся тази психоложка. Но ако някой знае още нещо, нека пише.
atodo
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 19 Окт 2007, 21:25

S.A.P....

Мнениеот satch » 28 Ное 2007, 23:36

Здравейте,мился че някои хора би трябвало да посетят следните i-net връзки за да разберат,дали е вярно че "майките са по-добрите и грижовни родители"....Обърнете внимание,на последният link/на български/,които ще ви доизясни доста неща в отношенията между семейството и може би ще ви разубеди в стандартните убеждения че"майката е по-добрият и грижовен родител..."

----http://www.france5.fr/cdanslair/008100/263/145170.cfm----
----http://www.liberation.fr/actualite/societe/210364.FR.php-----
----http://tf1.lci.fr/infos/france/faits-divers/0,,3341499,00-veronique-courjault-avoue-trois-infanticides-.html
----http://www.lespapas.com/pas.htm
----http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=443&page=2
satch
Младши потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 26 Ное 2007, 23:12

Мнениеот bebitor » 29 Ное 2007, 02:57

Magnolia написа:Става дума за малък град в югозападна България, минаха десетина години от тогава, така че няма значение.
В случаят, и не само този, определящо за решението на съда беше желанието на децата. Но децата бяха надъхани от бащата. Децата казаха: "Майка ни ни изостави и ходи с друг мъж, ние сме гладни, а тя не се прибира, татко се скъсва от работа и после готви и чисти по нощите. Тя е луда защото като ни види вика и реве и нас ни естрах от нея." Децата не казаха, че всъщност готви и чисти една кака, която спи при татко, а майката е изгонена с ритници и не смее да пристъпи. При срещи с децата по улицата те се правеха че не я виждат и жената естествено ревеше, може и да е викала нещо, човек е все пак.
Впрочем, децата винаги постъпват така, когато са жертва на такова поведение на единия родител, който се стреми да ги отчужди и скъса връзката с другия. Точно тук е ползата от добрия психолог, който да установи че е налице манипулация. Това не е трудно са се установи, защото когато децата трябва да обосноват логично поведението си, те не могат. Например : "Тати е лош, много лош, защото..... и следва преразказ на това, което им е казано" Децата лъжат, съзнават че лъжат, но продължават, защото отчуждаващият родител твърди че това е за добро. Децата потискат естественото си състрадание и се държат садистично и жестоко с най-близкия човек, защото отчуждителят твърди, че състраданието е размекване и слабост, а те са силни, единни и твърди, че са екип, който ще победи "лошия/лошата" и като победят ги чака много щастлив живот и подобни глупости. И накрая се пита, какви хора ще станат тези деца. Може да са снабдени с всичко необходимо, може да живеят в изобилие, да имат най-хубави дрехи и играчки, но определено няма да са нормални хора.
За съжаление, ако съдът не установи такова поведение, отговарящо на описания по-горе синдром и погледне формално казуса, като изхожда от изразеното желание на децата, става съучастник в тяхното емоционално съсипване. Говоря само и единствено за тежките форми на поведение на отчуждаване от другия родител, разбира се. моля, да не се генерализира.

Магнолия, ще пиша не като юрист, а като майка/родител!
Не виждам оправдателна причина в описания случай, поради която родител ще напусне детето си. Като майка- нито ритници, нито юмруци, нито каквото и да било биха ме лишили от детето ми, още по малко да отстъпя грижите на някоя "кака" :evil: Не може да се разсъждава така- нещастната жена, която няма избор и....изоставила децата си на злодея, който ги манипулирал. НЕ ТАКА! Нещтастната жена, ако е истинска майка, по-скоро би умряла, отколкото да се отдели и за ден от детето си /аналогично баща. И би направил всичко, за да постигне близост, и би изтърпял всичко в името и добруването на детето. Ако има синдом на отчуждение от родител, то затова е виновен самия родител! Защото детето не е преживяло това болките и страданията, които преживява "отчуждения" (изгоненият, пренебрегнатият, набитият) родител. То има собствена емоционална сфера дори от момента на раждането...(колкото и да не ви се вярва).
И с тази своя емоция детето възприема света около себе си. Ако родителят се е отдалечил от тази сфера- вината си е негова и нищо не го оправдава!
Мислите ли, че на един баща- побойник му пука за децата???
И коя е тази майка, която ще остави децата при такъв баща???
Rara avis in terris
Аватар
bebitor
Активен потребител
 
Мнения: 1851
Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
Местоположение: Пловдив, Русе

Мнениеот Magnolia » 29 Ное 2007, 10:49

В случаят, очевидно е виновна защото след поредния побой не е издържала. Абе направо си е виновна, че не е умряла.

Майката не остави децата при бащата, а тръгна да осъществява правата си по законния ред. Делата се влачиха с години.
Бащата-побойник за да достигне до две приоритетни ценности - семйното жилище , и начесване на егото си, стана мазен, кротък и отстъпчив. Даваше им пари и пълна свобода, важното е да кажат в съда че искат да са с него.
Magnolia
Потребител
 
Мнения: 123
Регистриран на: 27 Дек 2006, 14:46
Местоположение: София

Мнениеот lostinart » 31 Яну 2008, 09:25

а какво правим в случаите, когато мъжът се опитва да угоди по всякакъв начин на бившата си жена, само за да запази благоволението и да може да вижда детето си, но въпреки всичко то е доста далеко от него и на него му е физически невъзможно да има толкова близък родителски контакт!? тогава по ли е правилно да пребие жената и да си вземе детето?или да я съди, но как да я осъди, щом закона е на нейна страна
"той не идва да вижда детето си"
"той не му обръща внимание"
"аз съм грижовна майка, детето по цял ден е при мен"
как тогава да докажа пред съда, че аз също мога да се грижа за това дете, щом нямам предоставената възможност?
поздрави и успех!
lostinart
Нов потребител
 
Мнения: 8
Регистриран на: 30 Дек 2007, 09:13

ПредишнаСледваща

Назад към Семейни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта


cron