Интересно решение на ВКС

[радо]

Колеги, предлагам на Вниманието Ви реш Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о., докладчик съдията Мария Тончева, в което лихвата върху обезщетението за непозволено увреждане(парично обезщетение) е приета за компенсаторна, а не мораторна.Ето защо към момента на предявяване на иска ищецът не бил задължен да уточни размера на това обезщетение и да внесе държавна такса.Мисля, че това решение се различава от обичайната практика на ВКС?А ВИЕ?

Адвокатски преглед, бр. 10/2001 г., стр. 34

чл. 69, чл. 84, ал. 3, чл. 86 ЗЗД

Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента на плащане на главното задължение.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Въззивният съд е отменил решението на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за сумата от 700 лв., приел е, че гражданската отговорност по чл. 48 от ЗЗД е лична отговорност на родителите за неупражнен контрол на децата и след решаване на спора между страните по същество е осъдил родителите - ответници по делото, да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 700 лева, ведно със законната лихва, считан от датата на предявяване на иска - 20.04.1999 г., до окончателното изплащане на тази сума. Със същото решение Варненският окръжен съд е обезсилил решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за заплащане обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1200 лева, считано от датата на увреждането - 31.03.99 г. до завеждане на иска, което искане представлявало самостоятелен иск и предвид, че не били спазени изискванията на чл. 98 и чл. 99 от ГПК за определянето му по размер и внасяне на държавна такса е постановил връщане на делото на Варненския районен съд за изправяне нередовностите на исковата молба. Оставил е в сила решението на Варненския районен съд в останалата му отхвърлителна част за разликата от 700 лева до 1200 лева.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о. счита обжалвания съдебен акт в частта досежно искането за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди от деня на увреждането за неправилен и постановен в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо съгласно чл. 69 от ЗЗД. Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна е законна, съдът счита, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. В случая дължимата от ответниците лихва следва да се присъди от деня на увреждането - 31.03.1999 г.
В нарушение на посочените законови разпоредби въззивният съд е приел, че искането за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на увреждането представлява самостоятелен иск и неправилно е присъдил законна лихва върху дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от датата на исковата молба, а не от увреждането, когато всъщност са причинени вредите, каквото е и ищцовото искане. Като не е съобразил горното, Варненският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон. В този смисъл изразеното от него разбиране е незаконосъобразно.

[slavi_kotarov]

Защо да се различава, колега? Лично аз напълно го споделям, пък и не се сещам да съм срещал противоречива практика на ВКС... можеш ли да посочиш такава?

[%sig%]

[Sadia X]

Какво ви е заинтригувало толкова на мога да разбера. Тази практика е трайна и по това каква е лихвата при обезщетение за непозволено увреждане никога не е имало сериозен спор. я си компенсаторна. Виж повече в учебниците на Кожухаров и Апостолов, амиго. Чао.

[радо]

Колеги според мен няма разлика между мораторна и компесаторна лихва. Мораторната лихва си е компесаторна. Но искът по чл.86 ЗЗД е самостоятелен иск и обикновено се съединява кумулативно с иска за главницата. Ето защо по този иск следва да се определи по размер към момента на внасяне на ИМ и да се заплати ДТ.
А някой ще ми обясни ли разликата меджу мораторна и компесаторна лихва и също къде е уредена тази компесаторна лихва, щом е различна от мораторната.Аз не се сещам:)))

[gega]

Попитай съдията Х, той ги поназнайва някак тези работи:))))))))))))