начало

Без вина наказан чрез съсобственост с държавата – ефект от разнородната практика по чл. 343б, ал. 5 НК Без вина наказан чрез съсобственост с държавата – ефект от разнородната практика по чл. 343б, ал. 5 НК

ПРЕКОМЕРНОСТ НА НЕУСТОЙКАТА

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


ПРЕКОМЕРНОСТ НА НЕУСТОЙКАТА

Мнениеот elena61 » 01 Мар 2006, 21:02

Колеги, бихте ли счели, че неустойка в размер от 10 процента на месец върху общата сума от 6000лв. е прекомерна ....
Каква е практиката на съда по случая ..
Знаете ли съдът, ако се наложи да определи краен момент, до който се дължи подобна наустойка, която е уговорена месец за месец, а не като абсолютна стойност -обикновено какъв срок определя ?
Благодаря
elena61
Младши потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 04 Яну 2006, 16:34

Мнениеот airmen » 01 Мар 2006, 22:45

Определено, да ! Ако сделката е сключена между търговци - тогава следва да се пледира за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави - съдебната практика приема в тези случаи за неморално уговарянето на неустойка в размер на 10 % месечно. Ако сделката е сключена между "не - търговци", тогава съобр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД съдът следва да намали размера на неустойката, до размера на действително претърпените вреди. Съдебната практика редуцира прекомерната неустойка до размера на законната лихва за времето на забавата.
Последна промяна airmen на 05 Мар 2006, 23:22, променена общо 1 път
airmen
Потребител
 
Мнения: 161
Регистриран на: 27 Фев 2006, 20:02

Мнениеот elena61 » 02 Мар 2006, 12:01

но неустойката има и наказателен характер - не може да се ограничава до размера на вредите - важно е да не ги надхвърля прекомерно -нали ?

между физичесики лица е ...

а това за намаляване на неустойката до размера на лихвата не е ли стара практика, която фигурира в много малко решения и повечето съдии не я прилагат ...
elena61
Младши потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 04 Яну 2006, 16:34

Мнениеот maradonata » 02 Мар 2006, 12:37

В Търговския закон е записано, че неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, не може да се намалява поради прекомерност.
Ако клаузата с неустойката бъде призната за нищожна поради противоречие с добрите нрави, то следва че изобщо не е уговаряна неустойка, нали така?
maradonata
Младши потребител
 
Мнения: 35
Регистриран на: 24 Фев 2006, 18:44

Мнениеот elena61 » 02 Мар 2006, 16:01

относно договорната лихва за забава се прилагат правилата на наустойката , нали ?
elena61
Младши потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 04 Яну 2006, 16:34

Мнениеот pip » 02 Мар 2006, 18:25

Здравейте.Не съм адвокат но преди време имах проблем и бях пуснала тема във форума"Помощ търся добър адвокат съди ме РПК"мисля че ще помогне.Делото за ниустойка приклюи иска беше за 9000 лв. а съдията ме осъди да платя неустойка в размер на 63.84лв. Ако те интересува ще пусна решението.
pip
Младши потребител
 
Мнения: 36
Регистриран на: 01 Окт 2004, 13:33

Мнениеот tvalchev » 05 Мар 2006, 22:15

Я, стига!
Казаната сделка е между граждани - съдът няма уважи уговорката за размер.
Прекомерност отвсякъде!
Няма и нищожност.
tvalchev
Младши потребител
 
Мнения: 90
Регистриран на: 30 Дек 2004, 22:57

Мнениеот klod » 10 Апр 2006, 14:26

Издаден е изп. лист на несъд.изп. основание в който е призната 10% месечна лихва?Според вас в кое производство длъжникът ще се защити най успешно?Да обжалва издаването на изпълнителният лист?Да подаде и втора жалба по чл 250 гпк?Или с отрицателен установителен иск 254 ГПК с правно основание прекомерност чл 92 ЗЗД(за физически лица)и чл26 ЗЗД(противоречие с добрите нрави).А изпълнението не може да се спре лесно....
klod
Младши потребител
 
Мнения: 79
Регистриран на: 10 Апр 2006, 14:16

Мнениеот klod » 11 Апр 2006, 09:30

Няма ли мнения? :(
klod
Младши потребител
 
Мнения: 79
Регистриран на: 10 Апр 2006, 14:16

Мнениеот klod » 11 Апр 2006, 22:19

Няма ли специалисти в изпълнителното производство.Имах друго мнение за този сайт :(
klod
Младши потребител
 
Мнения: 79
Регистриран на: 10 Апр 2006, 14:16

Мнениеот gudio » 12 Апр 2006, 09:52

Трябва да се види несъдебното основание. Практиката вече стана твърде "хлъзгава" по отношение на лихвата. След отмяна на старото ПМС за лихвите (не ми се търсят номерата му), започнаха да приемат, че "възнаградителна" лихва по парични заеми може да се уговаря свободно, така заобикалят и чл.92 от ЗЗД. При лихва за забава, приемат, че трябва да бъде до размера на законната лихва, но също заобикалят тези разпоредби, приемайки в конкретни случаи, че това не било лихва за забава, а неустойка за забава и пак признават размера за допустим (ако е над законната лихва, но не е кой-знае колко фрапиращ).
В случая не става ясно каква е лихвата (възнаградителна или наказателна за просрочие и забава). Затова няма конкретни отговори на питането.
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот scribtor » 13 Апр 2006, 00:53

Има практика и в едната, и в другата насока. Аз лично съм привърженик , че неустойката не бива да се намалява, тъй като тя има и наказателна функция за недобросъвестното поведение на дръжника. Като не е пратгил навреме - да праща и големи неустойки. Никй не бива да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Аватар
scribtor
Потребител
 
Мнения: 688
Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46

Мнениеот klod » 13 Апр 2006, 10:17

gudio написа:Трябва да се види несъдебното основание. Практиката вече стана твърде "хлъзгава" по отношение на лихвата. След отмяна на старото ПМС за лихвите (не ми се търсят номерата му), започнаха да приемат, че "възнаградителна" лихва по парични заеми може да се уговаря свободно, така заобикалят и чл.92 от ЗЗД. При лихва за забава, приемат, че трябва да бъде до размера на законната лихва, но също заобикалят тези разпоредби, приемайки в конкретни случаи, че това не било лихва за забава, а неустойка за забава и пак признават размера за допустим (ако е над законната лихва, но не е кой-знае колко фрапиращ).
В случая не става ясно каква е лихвата (възнаградителна или наказателна за просрочие и забава). Затова няма конкретни отговори на питането.
Заема е безлихвен и ако не се издължи на падежа се дължи и лихва в размер на 10% на месец върху неиздължената част от 7000 лв без краен предел и по този начин във времето лихвата надвишава няколко пъти главницата.Заемът е между физически лица.
klod
Младши потребител
 
Мнения: 79
Регистриран на: 10 Апр 2006, 14:16


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 34 госта


cron