шизофренна психоза и дееспособност

[Ремилова]

Става въпрос за лице - ІІ група инвалидност - произтичаща от заболяване с диагноза - Шизофренна психоза - (Шизофрения - параноидна форма. Психопатоподобна промяна на личността).
Много моля, ако някой е по-запознат да ми отговори на следния въпрос:
- Каква е оценката и класификацията на това заболяване от правна гледна точка по отношение на дееспособността на лицето, при положение, че то е диспансеризирано, но не е поставяно под запрещение до момента и няма попечителство върху него. Може ли в такъв случай да направи завещание например и оспоримо ли ще бъде то?
Ще Ви бъда много благодарна, ако ми отговорите.

[Гост]

Щом не е поставено под запрещение, значи е дееспособно. Договори и завещания, направени от него могат да се атакуват на основание чл.31 ЗЗД. В такава хипотеза психиатрична експертиза ще се произнесе дали към момента на извършване на съответното действие лицето е могло да разбира и ръководи действията си. Ако такова лице има желание да се разпореди във Ваша полза, може да поискате заключение от психиатър преди извършването му, за да можете да се защитите по-късно.

[Никой]

А защо не е поставено под запрещение? Дали е напълно недееспособен или ограничено дееспособен се решава от съда, а това има огромно значение с оглед извършването му на правни действия. Във вашия случай съставянето на завещание от такова лице е атакуемо за в бъдеще със сигерност.

[Ем]

Имахме случай, при който поставихме под пълно запрещение именно такова лице, страдащо от шизофрения, без проблеми, като процедурата отне 3 месеца, включително с експертизата. До този момент лицето е дееспособно. Имайте предвид обаче текстът на Чл. 31 от ЗЗД, съгласно който "Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор." Също така съгласно чл.44 на ЗЗД правилата, относими към договорите, се отнасят и до едностранните сделки, каквото е завещанието. Аз бих се заела с поставяне под запрещение- нито е толкова скъпо, нито е толкова сложно, особено при такава диагноза. Предполагам, че заболяването не е новоустановено, а си има и история, която може да се установи пред съда. В нашия случай разпитахме свидетели, които установиха, че лицето харчи пенсията си за "глупоти"- с примери, че разпродава вещи от дома си, че заплашва близките си и т.н., но преди всичко, че с поведениято си застрашава собствените си интереси.

[Ремилова]

Точно в това е проблема. Лицето преди да почине се произнесе в саморъчно завещание в моя полза, което сега е атакувано от хора, които въобще не могат да го разпознаят и на снимка дори - защото лично не го познават, камо ли да знаят в какво състояние е бил през този период.( т.е. роднини по съребрена линия - 7 коляно) Не е поставян под запрещение приживе, защото не е било необходимо. Лицето няма преки роднини. С тази диагноза е от преди 30 години. За всичкото това време сам се е представлявал навсякъде. Включително придобиването на жилището му като наследство от родителите му-чрез дарение срещу гледане, което пак по собствена воля си продаде на трети лица - без да има пречка за това, получаване на пенсия, гласуване и т.н.т.

[Ем]

Щом е такова положението то в тежест на ищците е да докажат, че при извършване завещателното разпореждане лицето не е могло да разбира свойството и значението на извършваното от него. Не знам какви доказателства са представили до момента в тази насока. Простото наличие на такова заболяване не е достатъчно за да се унищожи сделката по завещанието. Лицето е било дееспособно към този момент. Могат ли да докажат, че в деня Х точно завещателят не е разбирал какво прави или не е можел да се контролира? Не е чак толкова лесно.

[Никой]

А някой оспорва ли завещанието, че не разбрах.

[Ремилова]

Уважаема Ем, напълно съм съгласна с Вашето становище. Такова е и моето. Съгласна съм също и с предишните мнения, не случайно
въпросът ми беше именно за самата диагноза като такава. Т.е ограничава ли дееспособността на лицето по някакъв начин, защото
от всичките му действия до момента с произхождащи правни последици от тях излиза че то е напълно дееспособно. Лошото в
случая е, че ищците не могат да предоставят никакви доказателства освен 2-ма свидетели, които ще трябва да доказват, че по
това време не е бил способен да се разпорежда с имуществото си, което автоматически ме хвърля в съмнение за достоверността им
като такива, защото както казах за въпросното време ищците не са знаели дори за неговото съществуване. Как тогава ще знаят
в този период къде точно се е намирал човека (тъй като въпросният имот се намира в провинцията) и той в седмицата по
2 пъти е пътувал до там. Така че със сигурност знам, че тези двама свидетели ще бъдат чиста проба - лъжесвидетели. А както
казват - практиката е такава - съдията слуша глупости от едната страна, изслушва и другата и накрая се спира някъде по
средата.....
И все пак много съм Ви благодарна за отговорите.

[Гост]

Близките на лицето могат да поискат поставянето му под запрещение на основание чл.275 ал.3 от ГПК. Една евентуална Съдебно- психиатрична експертиза ще установи дали лицето е могло да разбира свойството и значението на своите постъпки към момента на правното деяние. Ако лицето вече е направило завещание, тази правно сделка /в случая едностранен правен акт/, може да бъде атакувана на основание чл.31 от ЗЗД, ако се установи, че лицето не е могло да разбира свойството и значението на своите постъпки.