Става въпрос за лице - ІІ група инвалидност - произтичаща от заболяване с диагноза - Шизофренна психоза - (Шизофрения - параноидна форма. Психопатоподобна промяна на личността).
Много моля, ако някой е по-запознат да ми отговори на следния въпрос:
- Каква е оценката и класификацията на това заболяване от правна гледна точка по отношение на дееспособността на лицето, при положение, че то е диспансеризирано, но не е поставяно под запрещение до момента и няма попечителство върху него. Може ли в такъв случай да направи завещание например и оспоримо ли ще бъде то?
Ще Ви бъда много благодарна, ако ми отговорите.
- Дата и час: 11 Дек 2024, 21:08 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
шизофренна психоза и дееспособност
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
9 мнения
• Страница 1 от 1
Щом не е поставено под запрещение, значи е дееспособно. Договори и завещания, направени от него могат да се атакуват на основание чл.31 ЗЗД. В такава хипотеза психиатрична експертиза ще се произнесе дали към момента на извършване на съответното действие лицето е могло да разбира и ръководи действията си. Ако такова лице има желание да се разпореди във Ваша полза, може да поискате заключение от психиатър преди извършването му, за да можете да се защитите по-късно.
- Гост
Имахме случай, при който поставихме под пълно запрещение именно такова лице, страдащо от шизофрения, без проблеми, като процедурата отне 3 месеца, включително с експертизата. До този момент лицето е дееспособно. Имайте предвид обаче текстът на Чл. 31 от ЗЗД, съгласно който "Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор." Също така съгласно чл.44 на ЗЗД правилата, относими към договорите, се отнасят и до едностранните сделки, каквото е завещанието. Аз бих се заела с поставяне под запрещение- нито е толкова скъпо, нито е толкова сложно, особено при такава диагноза. Предполагам, че заболяването не е новоустановено, а си има и история, която може да се установи пред съда. В нашия случай разпитахме свидетели, които установиха, че лицето харчи пенсията си за "глупоти"- с примери, че разпродава вещи от дома си, че заплашва близките си и т.н., но преди всичко, че с поведениято си застрашава собствените си интереси.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор." Също така съгласно чл.44 на ЗЗД правилата, относими към договорите, се отнасят и до едностранните сделки, каквото е завещанието. Аз бих се заела с поставяне под запрещение- нито е толкова скъпо, нито е толкова сложно, особено при такава диагноза. Предполагам, че заболяването не е новоустановено, а си има и история, която може да се установи пред съда. В нашия случай разпитахме свидетели, които установиха, че лицето харчи пенсията си за "глупоти"- с примери, че разпродава вещи от дома си, че заплашва близките си и т.н., но преди всичко, че с поведениято си застрашава собствените си интереси.
- Ем
Точно в това е проблема. Лицето преди да почине се произнесе в саморъчно завещание в моя полза, което сега е атакувано от хора, които въобще не могат да го разпознаят и на снимка дори - защото лично не го познават, камо ли да знаят в какво състояние е бил през този период.( т.е. роднини по съребрена линия - 7 коляно) Не е поставян под запрещение приживе, защото не е било необходимо. Лицето няма преки роднини. С тази диагноза е от преди 30 години. За всичкото това време сам се е представлявал навсякъде. Включително придобиването на жилището му като наследство от родителите му-чрез дарение срещу гледане, което пак по собствена воля си продаде на трети лица - без да има пречка за това, получаване на пенсия, гласуване и т.н.т.
- Ремилова
Щом е такова положението то в тежест на ищците е да докажат, че при извършване завещателното разпореждане лицето не е могло да разбира свойството и значението на извършваното от него. Не знам какви доказателства са представили до момента в тази насока. Простото наличие на такова заболяване не е достатъчно за да се унищожи сделката по завещанието. Лицето е било дееспособно към този момент. Могат ли да докажат, че в деня Х точно завещателят не е разбирал какво прави или не е можел да се контролира? Не е чак толкова лесно.
- Ем
Уважаема Ем, напълно съм съгласна с Вашето становище. Такова е и моето. Съгласна съм също и с предишните мнения, не случайно
въпросът ми беше именно за самата диагноза като такава. Т.е ограничава ли дееспособността на лицето по някакъв начин, защото
от всичките му действия до момента с произхождащи правни последици от тях излиза че то е напълно дееспособно. Лошото в
случая е, че ищците не могат да предоставят никакви доказателства освен 2-ма свидетели, които ще трябва да доказват, че по
това време не е бил способен да се разпорежда с имуществото си, което автоматически ме хвърля в съмнение за достоверността им
като такива, защото както казах за въпросното време ищците не са знаели дори за неговото съществуване. Как тогава ще знаят
в този период къде точно се е намирал човека (тъй като въпросният имот се намира в провинцията) и той в седмицата по
2 пъти е пътувал до там. Така че със сигурност знам, че тези двама свидетели ще бъдат чиста проба - лъжесвидетели. А както
казват - практиката е такава - съдията слуша глупости от едната страна, изслушва и другата и накрая се спира някъде по
средата.....
И все пак много съм Ви благодарна за отговорите.
въпросът ми беше именно за самата диагноза като такава. Т.е ограничава ли дееспособността на лицето по някакъв начин, защото
от всичките му действия до момента с произхождащи правни последици от тях излиза че то е напълно дееспособно. Лошото в
случая е, че ищците не могат да предоставят никакви доказателства освен 2-ма свидетели, които ще трябва да доказват, че по
това време не е бил способен да се разпорежда с имуществото си, което автоматически ме хвърля в съмнение за достоверността им
като такива, защото както казах за въпросното време ищците не са знаели дори за неговото съществуване. Как тогава ще знаят
в този период къде точно се е намирал човека (тъй като въпросният имот се намира в провинцията) и той в седмицата по
2 пъти е пътувал до там. Така че със сигурност знам, че тези двама свидетели ще бъдат чиста проба - лъжесвидетели. А както
казват - практиката е такава - съдията слуша глупости от едната страна, изслушва и другата и накрая се спира някъде по
средата.....
И все пак много съм Ви благодарна за отговорите.
- Ремилова
Близките на лицето могат да поискат поставянето му под запрещение на основание чл.275 ал.3 от ГПК. Една евентуална Съдебно- психиатрична експертиза ще установи дали лицето е могло да разбира свойството и значението на своите постъпки към момента на правното деяние. Ако лицето вече е направило завещание, тази правно сделка /в случая едностранен правен акт/, може да бъде атакувана на основание чл.31 от ЗЗД, ако се установи, че лицето не е могло да разбира свойството и значението на своите постъпки.
- Гост
9 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 27 госта