Ползва ли се със СПН, признато на ответника възражение, че а

[Крис]

акта на ищеца е невалиден в мотивировъчната част на решението. Иска обаче е уважен като основателен на друго основание от съда, липсващо в основанието на иска. Както и да е, според мен, ако другото основание липсваше, иска щеше да се отхвърли като неоснователен, поради което обявената невалидност би трябвало да се ползва със СПН по влязло в сила решение, макар че не е предмет на решението, но е отговор на възражението на ответника, което е по същество установителен иск.

[Никой]

Съдът няма право да се произнася по основание, което не е посочено в исковата молба на ищеца.

[11111]

акта на ищеца е невалиден в мотивировъчната част на решението. Иска обаче е уважен като основателен на друго основание от съда, липсващо в основанието на иска. Както и да е, според мен, ако другото основание липсваше, иска щеше да се отхвърли като неоснователен, поради което обявената невалидност би трябвало да се ползва със СПН по влязло в сила решение, макар че не е предмет на решението, но е отговор на възражението на ответника, което е по същество установителен иск.

[Гост]

Съдът няма право да се произнася по основание, което не е посочено в исковата молба на ищеца.

Да, ама в случая се е произнесъл (ВКС) и имаме влязло в сила решение.
Въпросът ми е: след като съда в мотивите на решението си е заявил (в отговор на възражение на ответника), че от Н.А. еди кой си не произтичат удостоверените в него права, то това дали се ползва със СПН и дали това уважено възражение на ответника следва да се разглежда като установителен иск?
Тук интересното е, че ищеца ползва същия акт за нов иск по предмет, който не е бил предявен в предходното дело (земя) (първоначлния иск е за сгради).
Можем ли да приемем, че уваженото възражение на ответника по първото дело, че Н.А. е невалиден, заявяно в мотивите на ВКС, е произнасяне по установителен иск заявен от страна на ответника и се ползва със СПН за да се противопостави на втория иск като недопустим (или неоснователен)?

[nezret]

Колегата е прав, съдът няма право да се произнася по непредявен иск,решението е недопустимо и като такова подлежи на отмяна.Водещ принцип в гражданският процес е диспозитивното начало чл.2ГПК.