Спешна нужда от компетентен съвет - дело срещу МЗ и РЦЗ

[Гост]

освен правния аспект на казуса съществува и медицински,от който до голяма степен ще зависи развитието на вашите права.Дали състоянието преди смъртта е могло да бъде избегнато или е нещастно стечение на обстоятелствата.Не искам да ви опонирам а Ви давам оттправна точка на аргументите на вашите опоненти.

[Xektor]

Делото вече е в съда, води се по чл. 1 от ЗОДВПГ и мина едно заседание. Преди няколко дни получихме писмо от Европейската комисия, която алармирахме за случая и в което се казва:
"Благодарим за писмото в което описвате тежкото положение, касаещо лечението и кончината на Вашата майка. В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Разбираме сериозността на положението, което описвате. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от сържавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в ДОГОВОРА, глава XII "Здравеопазване", чл. 125, т. 5 : "Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите - членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна." (ДОГОВОРА - консолидирана версия на Договора с който се образува ЕС, С 325/33, официален журнал на Европейската общност от 24.12.2002 г.)

Мнението на всички адвокати с които съм разговарял, включително и в този форум е, че искът срещу МЗ и РЦЗ е неоснователен, смятате ли че това писмо променя нещата?

Благодаря!

[Гост]

Делото вече е в съда, води се по чл. 1 от ЗОДВПГ и мина едно заседание. Преди няколко дни получихме писмо от Европейската комисия, която алармирахме за случая и в което се казва:
"Благодарим за писмото в което описвате тежкото положение, касаещо лечението и кончината на Вашата майка. В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Разбираме сериозността на положението, което описвате. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от сържавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в ДОГОВОРА, глава XII "Здравеопазване", чл. 125, т. 5 : "Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите - членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна." (ДОГОВОРА - консолидирана версия на Договора с който се образува ЕС, С 325/33, официален журнал на Европейската общност от 24.12.2002 г.)

Мнението на всички адвокати с които съм разговарял, включително и в този форум е, че искът срещу МЗ и РЦЗ е неоснователен, смятате ли че това писмо променя нещата?

Благодаря!

Казусът, както го чета, засяга и много подробности - майката къде постъпва - в отделение на МБАЛ или в ЦБМП на тази МБАЛ, кой е приемащия лекар, хоспитализира ли я, кой е лекуващия лекар, какво лечение е приожено. Второ - с постъпване на легло на едно лице имаме първична диагноза, работна диагноза и диагноза, която се доказва при аутопсията. МЪжът ми е лекар и знам, че при всеки екзитус се прави обсъждане, и ако диагнозите не съвпаднат, може да се търси лекарска грешка, но ако съвпаднат - значи е била лекувана правилно, но екзитусът е настъпил поради други фактори. ДАй повече подробности. На второ място - сезиран лие бълг.лекарски съюз БЛС, освен това, тази МБАЛ работи по клинична пътека, майката по такава ли е била постъпила и адекватна ли е клиничната пътека на диагнозата с която е постъпила и лекувана, има ли съпътствуващи заболявания и т.н. СЕзирана ли е РЗОК по този случай, има ли проверка и др. РЦЗ няма кой знае какви правомощия, в момента РЗОК контролира нещата в болниците и доболничната помощ, затова дай подробности, защото е важна пасивната легитимация в процеса. Що се касае - дали солидарно или не, може и исковете да сеп редявят в условията на евентуалност, но наистина съдията трябва да знае с какво е сезиран конкретно, тук мисля че няма скрити причини да забавя, ако петитумът не е прецизно формулиран, съдът не може да постанови решение качествено, ще падне на горна инстанция.

[Гост]

Делото вече е в съда, води се по чл. 1 от ЗОДВПГ и мина едно заседание. Преди няколко дни получихме писмо от Европейската комисия, която алармирахме за случая и в което се казва:
"Благодарим за писмото в което описвате тежкото положение, касаещо лечението и кончината на Вашата майка. В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Разбираме сериозността на положението, което описвате. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от сържавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в ДОГОВОРА, глава XII "Здравеопазване", чл. 125, т. 5 : "Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите - членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна." (ДОГОВОРА - консолидирана версия на Договора с който се образува ЕС, С 325/33, официален журнал на Европейската общност от 24.12.2002 г.)

Мнението на всички адвокати с които съм разговарял, включително и в този форум е, че искът срещу МЗ и РЦЗ е неоснователен, смятате ли че това писмо променя нещата?

Благодаря!

Казусът, както го чета, засяга и много подробности - майката къде постъпва - в отделение на МБАЛ или в ЦБМП на тази МБАЛ, кой е приемащия лекар, хоспитализира ли я, кой е лекуващия лекар, какво лечение е приожено. Второ - с постъпване на легло на едно лице имаме първична диагноза, работна диагноза и диагноза, която се доказва при аутопсията. МЪжът ми е лекар и знам, че при всеки екзитус се прави обсъждане, и ако диагнозите не съвпаднат, може да се търси лекарска грешка, но ако съвпаднат - значи е била лекувана правилно, но екзитусът е настъпил поради други фактори. ДАй повече подробности. На второ място - сезиран лие бълг.лекарски съюз БЛС, освен това, тази МБАЛ работи по клинична пътека, майката по такава ли е била постъпила и адекватна ли е клиничната пътека на диагнозата с която е постъпила и лекувана, има ли съпътствуващи заболявания и т.н. СЕзирана ли е РЗОК по този случай, има ли проверка и др. РЦЗ няма кой знае какви правомощия, в момента РЗОК контролира нещата в болниците и доболничната помощ, затова дай подробности, защото е важна пасивната легитимация в процеса. Що се касае - дали солидарно или не, може и исковете да сеп редявят в условията на евентуалност, но наистина съдията трябва да знае с какво е сезиран конкретно, тук мисля че няма скрити причини да забавя, ако петитумът не е прецизно формулиран, съдът не може да постанови решение качествено, ще падне на горна инстанция.

[Гост]

Делото вече е в съда, води се по чл. 1 от ЗОДВПГ и мина едно заседание. Преди няколко дни получихме писмо от Европейската комисия, която алармирахме за случая и в което се казва:
"Благодарим за писмото в което описвате тежкото положение, касаещо лечението и кончината на Вашата майка. В писмото си засягате няколко въпроса като принудително медицинско лечение, достъп до лекарствени средства и информация относно пациентите. Разбираме сериозността на положението, което описвате. Повечето от проблемите, които описвате се отнасят до организацията на медицинското обслужване в България, което означава, че отговорност за тях носят властите в България. Съгласно законодателството на ЕС всяка от сържавите членки носи своята отговорност за организацията на медицинското обслужване и грижи в съответната държава. Това е залегнало в ДОГОВОРА, глава XII "Здравеопазване", чл. 125, т. 5 : "Дейността на Общността в здравната сфера се съобразява изцяло с отговорността на всяка от държавите - членки за организацията и предоставянето на здравно обслужване и медицински грижи в съответната страна." (ДОГОВОРА - консолидирана версия на Договора с който се образува ЕС, С 325/33, официален журнал на Европейската общност от 24.12.2002 г.)

Мнението на всички адвокати с които съм разговарял, включително и в този форум е, че искът срещу МЗ и РЦЗ е неоснователен, смятате ли че това писмо променя нещата?

Благодаря!

Казусът, както го чета, засяга и много подробности - майката къде постъпва - в отделение на МБАЛ или в ЦБМП на тази МБАЛ, кой е приемащия лекар, хоспитализира ли я, кой е лекуващия лекар, какво лечение е приожено. Второ - с постъпване на легло на едно лице имаме първична диагноза, работна диагноза и диагноза, която се доказва при аутопсията. МЪжът ми е лекар и знам, че при всеки екзитус се прави обсъждане, и ако диагнозите не съвпаднат, може да се търси лекарска грешка, но ако съвпаднат - значи е била лекувана правилно, но екзитусът е настъпил поради други фактори. ДАй повече подробности. На второ място - сезиран лие бълг.лекарски съюз БЛС, освен това, тази МБАЛ работи по клинична пътека, майката по такава ли е била постъпила и адекватна ли е клиничната пътека на диагнозата с която е постъпила и лекувана, има ли съпътствуващи заболявания и т.н. СЕзирана ли е РЗОК по този случай, има ли проверка и др. РЦЗ няма кой знае какви правомощия, в момента РЗОК контролира нещата в болниците и доболничната помощ, затова дай подробности, защото е важна пасивната легитимация в процеса. Що се касае - дали солидарно или не, може и исковете да сеп редявят в условията на евентуалност, но наистина съдията трябва да знае с какво е сезиран конкретно, тук мисля че няма скрити причини да забавя, ако петитумът не е прецизно формулиран, съдът не може да постанови решение качествено, ще падне на горна инстанция.

[Ем]

Вярно е,че по ЗОДВПГ не се заплащат държавни такси за завеждане на исковете, но в представения случай не считам, че най- добрата защита е по този закон. Считам, че са налице неимущуствени щети за Вас, като близък /дете/ на починалата/ и искът следва да е по ЗЗД срещу работодателя на виновния лекар, като лице, възложило работа, посредством която са причинени щетите. В този случай ДТ следва да се заплати пропорционално на размера на предявеният иск. Ако тя Ви се струва висока можете да предявите първоначално частичен иск, за да установите, дали съдът ще се съгласи с мотивите и дали ще го уважи, след което да предявите иск до остатъка от съответния искан от Вас размер на обезщетението.
Не считам че в случая ЗОДВПГ има приложение, той се прилага най- често когато вредите са причинени в резултат на работата на органи на изпълнителната или съдебната власт, а лекарят не е такъв орган.
Иск при условията на евентуалност сме ползвали при дела по ЗОДВПГ. Накратко- при него се иска осъждане на единия от ответниците, а ако съдът счете, че е налице основание за това се търси осъждане на посочения и конкретизиран втори ответник. Мисля, че в изложеният случай съдът правилно търси от Вас тази конкретизация.

[Гост]

Майка ми бе с диагноза декомпенсирана чернодробна цироза, причинена от хепатит С (вирус – засега неличим – предаван само по кръвен път – лекарска, зъболекарска манипулация). В ранните часове 03.15 ч. на 19.01.2005 г. получи кръвоизлив от варици на хранопровода. Бърза помощ се отзова веднага. При постъпването си, обаче в ЦСМП на МБАЛ – лекарите са предложили поставяне на Сонда на Блякмор, която тя е отказала и се е подписала в амбулаторния журнал за информирания си отказ. Вместо да започнат лечението й по Клинична пътека – независимо дали по тази от НРД 2004, или НРД 2005 (която МЗ и РЦЗ твърдят, че към онзи момент все още не е действала) включващо и кръвоспиращия медикамент Terlipressin, лекарите от ЦСМП са изпратили баща ми да търси, намери, закупи, върне се и предаде ЖИВОТОСПАСЯВАЩИЯ медикамент Remestyp (Terlipressin) толкова рано сутринта и в напрежение какво ще завари когато успее да се завърне – дали вече няма да е твърде късно?!!
Когато успява да го направи – след 1 час я открива вече хоспитализирана във Хирургично отделение н МБАЛ
Причината за смъртта е комплекс от множество нарушения и упражнено насилие против волята й. Нарушенията:
1. Отказът на лекарите да приложат наличните медикаменти (ако изобщо са били в наличност, вероятно е и да не са били, а МЗ - да топи МБАЛ) с аналогично действие на медикамента Remestyp, с които МЗ твърди, че са разполагали.
2. При проведеното лечение със закупения Remestyp (Terlipressin) не е била спазена дозировката от 2 mg на 4 часа за 24-48 часа, за да изпълни той предназначението си, според Консенсус за подходите при остри кръвоизливи от горния гастроинтестинален тракт (КПОКГГИТ)-диагностичен и терапевтичен алгоритъм, приет на ХІ-та Национална конференция на Българската Асоциация на хирурзи и гастроентеролози 31 май - 02 юни 2001 год. гр. Плевен, България.
Лечението с медикамента Terlipressin (Remestyp) е следвало да бъде осъществено по Клинична пътека №7 Декомпенсирана чернодробна цироза към НРД 2004, който е действал към 19.01.2005, според писмото с изх. №..../.....2005г. на Министерството на здравеопазването. Общо до момента на повторния - смъртоносен кръвоизлив е трябвало да бъдат приложени 10 mg, а не е била достигната дори еднократната доза от 2,0 mg, приложени са едва общо 1,4 mg (0,8 mg - рано сутринта и 0,6 mg - по обяд).
Има явно противоречие в писмото на МЗ, което твърди, че към 19.01.2005 г. е действал сключеният с РЗОК НРД за 2004 г. и едновременно с това твърди, че “не е отчетено от лечебното заведение Направление за хоспитализация на пациентката К.Д. и изпълнение по клинична пътека, което се дължи на факта, че майка Ви е пролежала по-малко от 24 часа в ХО, което не покрива изискванията на НРД 2005 за минимален болничен престой”. Независимо от това дали е отчетено направление или не, е следвало майка ми да бъде лекувана по съответната клинична пътека за 2004 г. или тази за 2005 г.
3.Не е била проведена консултация и лечение съвместно с гастроентеролог – ендоскопска хемостаза (склеротерапия или ендоскопско връзково легиране): "Лечението се води съвместно от хирург, реаниматор и гастроентеролог (владеещ методите на горната ендоскопия)" - КПОКГГИТ. Такива са предписанията и на клиничните пътеки по НРД 2004 и НРД 2005. Едва при неуспех на склеротерапията или ендоскопското връзково легиране КПОКГГИТ дава като следваща стъпка за овладяването на кръвоизлива балонната терапия (поставянето на сонда на Блякмор). Поради това, че не е бил повикан гастроентеролог не е уточнено и точно от къде в хранопровода е бил кръвоизливът.
4.При извършеното кръвопреливане на две банки кръв не е взето изискуемото от Чл. 31., ал. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, информирано съгласие нито от майка ми, нито от нейните близки, в нарушение на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, глава II, чл. 5
5.Приложеното от лекуващия лекар насилствено лечение – поставяне на Сонда на Блякмор, което майка ми многократно и в пълно съзнание отказа, полагайки подписа си в нужната медицинска документация – в нарушение на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, глава II, чл. 5, Конституцията на Република България чл.52, ал.4; Закона за здравето чл.87, ал.1, чл.90, ал.1 и чл.91.


Считам, че причината за повторния – смъртоносен кръвоизлив 16 часа след първия е неовладяването на състоянието на майка ми, поради неправилно проведеното лечение за намаляване на налягането в порталната система, съчетано с преливането на двете банки кръв (довели до повишаване на налягането върху стените на и без това разкъсаните кръвоносни съдове) и непроведените задължителни консултация и лечение съвместно с гастроентеролог.
Майка ми преживя общо четири подобни кръвоизлива, последният от които през април 2003 г. Винаги отказваше срещу подпис поставянето на Сонда на Блякмор, съобразяваха се с волята й и оживяваше. Този път я насилиха в и без това тежкото й състояние и против многократно писмено изразената й през деня воля, напъхаха в носа й насилствено тръбата на Сондата и почина…
Считам, че причина за смъртта е бил и стресът на майка ми от упражненото върху нея насилие при поставянето на сондата.
Сезирах РЗОК – оттам ми отговориха : “не е отчетено от лечебното заведение Направление за хоспитализация на пациентката К.Д. и изпълнение по клинична пътека, което се дължи на факта, че майка Ви е пролежала по-малко от 24 часа в ХО, което не покрива изискванията на НРД 2005 за минимален болничен престой” – и оттам са препратили жалбата по компетентност до Директора на РЦЗ и Председателят н комисията по етика към БЛС. Първият отговори с незадоволителен отговор. А вторият дори не си направи труда да го стори. Писахме жалба до МЗ – оттам решиха нагло да защитават лекарите от МБАЛ и ни посъветваха да поискаме от Съвета на директорите на МБАЛ да заплати кръвоспиращия и животоспасяващ медикамент, закупуван на два пъти от баща ми.
В отговор на жалбата, изпратена от мен до Министъра на здравеопазването в писмо с изх. №…./06.2005г. Министерството на здравеопазването (МЗ) констатира, че въпреки многократно направения писмен отказ от майка ми, върху нея е приложено лечение със Сонда на Блякмор. В опита си да защити нарушителя, МЗ не само не го санкционира, но придава на Закона за здравето текстове, които законодателят не е предвидил. Касае се за чл. 90, ал. 4 от Закона за здравето. Законът е категоричен и при прочитане на упоменатия чл.90, ал. 4 е видно, че в отговора на гл. секретар на Министерството на здравеопазването са подменени основните две действащи лица, изрично предвидени от Закона – пациентът и ръководителят на лечебното заведение. В подобна ситуация (на чл. 90, ал.4), когато решението за отказ е взето, не от ПАЦИЕНТА, а от неговите близки - родител, настойник или попечител, РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, а не лекуващия (ръководител) лекар може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. Иначе казано чл.90, ал.4 предвижда когато някой друг е взел решение вместо пациента, в случаите в които живота на пациента е застрашен, възможност ръководителят на лечебното заведение да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. В случая решението за отказ е взето лично от пациента, осъзнал и поел риска от настъпване на неблагоприятно събитие и дори ръководителят на лечебното заведение е нямал правата за вземане на решение против волята на майка ми.
При повторния кръвоизлив в 19.30 часа лекуващият лекар е казал: “Искаш, не искаш сега вече трябва да поставим сондата”, след което е изгонил – баща ми и другите пациентки от стаята. Баща ми е стоял в шок в коридора, слушал зловещите й стенания, докато бъде насилвана, но нищо не е можел да направи, а само да изчака повече от час, за да научи, че вече е мъртва.
Фактът, че МЗ защитава така ревностно лекарите - позволявайки си да тълкува законите така, както на него му е удобно, говори, че гнилостните процеси започват от там! Твърде вероятно е в болницата да са нямали нужните медикаменти, а и Конституцията и Закона за здравето възлагат контролни функции върху лечебните заведения в страната на МЗ и на РЦЗ.
Та на въпроса ми - писмото от Европейската комисия, казващо ясно, че "отговорността е на властите в България" ще свърши ли работа, като доказателство по начина по който е заведено делото - чл. 1 от ЗОДВПГ, или да го променим по ЗЗД. Искът е от името на баща ми, който е пенсионер и вследствие от преживяния психоемоционален стрес сърцето му излезе от ритъм (лекарите не успяха до го върнат в ритъм) сега и той е инвалид и ще гълта шепа хапчета, докато е жив. Има подадени документи за освидетелстване от ТЕЛК, но не е ясно дали ще бъде освидетелстван, докато е жив, тъй като Господата - хитро промениха наредбата за Експртиза на работоспособността и премахнаха срока за освидетлстване от 40 дни, който и без това не се спазваше. С какви разходи би била свързана промяната, ако искът се насочи към МБАЛ и лекарите? Какви процесуални хватки могат да бъдат приложени за да съкратим до минимум разходите по вече заведеното дело по ЗОДВПГ при пренасочване на иска по ЗЗД към лекарите и МБАЛ (минало е само едно заседание - но има и разходи за командировъчни на юрисконсулта на Министрството)?

[Гост]

Майка ми бе с диагноза декомпенсирана чернодробна цироза, причинена от хепатит С (вирус – засега неличим – предаван само по кръвен път – лекарска, зъболекарска манипулация). В ранните часове 03.15 ч. на 19.01.2005 г. получи кръвоизлив от варици на хранопровода. Бърза помощ се отзова веднага. При постъпването си, обаче в ЦСМП на МБАЛ – лекарите са предложили поставяне на Сонда на Блякмор, която тя е отказала и се е подписала в амбулаторния журнал за информирания си отказ. Вместо да започнат лечението й по Клинична пътека – независимо дали по тази от НРД 2004, или НРД 2005 (която МЗ и РЦЗ твърдят, че към онзи момент все още не е действала) включващо и кръвоспиращия медикамент Terlipressin, лекарите от ЦСМП са изпратили баща ми да търси, намери, закупи, върне се и предаде ЖИВОТОСПАСЯВАЩИЯ медикамент Remestyp (Terlipressin) толкова рано сутринта и в напрежение какво ще завари когато успее да се завърне – дали вече няма да е твърде късно?!!
Когато успява да го направи – след 1 час я открива вече хоспитализирана във Хирургично отделение н МБАЛ
Причината за смъртта е комплекс от множество нарушения и упражнено насилие против волята й. Нарушенията:
1. Отказът на лекарите да приложат наличните медикаменти (ако изобщо са били в наличност, вероятно е и да не са били, а МЗ - да топи МБАЛ) с аналогично действие на медикамента Remestyp, с които МЗ твърди, че са разполагали.
2. При проведеното лечение със закупения Remestyp (Terlipressin) не е била спазена дозировката от 2 mg на 4 часа за 24-48 часа, за да изпълни той предназначението си, според Консенсус за подходите при остри кръвоизливи от горния гастроинтестинален тракт (КПОКГГИТ)-диагностичен и терапевтичен алгоритъм, приет на ХІ-та Национална конференция на Българската Асоциация на хирурзи и гастроентеролози 31 май - 02 юни 2001 год. гр. Плевен, България.
Лечението с медикамента Terlipressin (Remestyp) е следвало да бъде осъществено по Клинична пътека №7 Декомпенсирана чернодробна цироза към НРД 2004, който е действал към 19.01.2005, според писмото с изх. №..../.....2005г. на Министерството на здравеопазването. Общо до момента на повторния - смъртоносен кръвоизлив е трябвало да бъдат приложени 10 mg, а не е била достигната дори еднократната доза от 2,0 mg, приложени са едва общо 1,4 mg (0,8 mg - рано сутринта и 0,6 mg - по обяд).
Има явно противоречие в писмото на МЗ, което твърди, че към 19.01.2005 г. е действал сключеният с РЗОК НРД за 2004 г. и едновременно с това твърди, че “не е отчетено от лечебното заведение Направление за хоспитализация на пациентката К.Д. и изпълнение по клинична пътека, което се дължи на факта, че майка Ви е пролежала по-малко от 24 часа в ХО, което не покрива изискванията на НРД 2005 за минимален болничен престой”. Независимо от това дали е отчетено направление или не, е следвало майка ми да бъде лекувана по съответната клинична пътека за 2004 г. или тази за 2005 г.
3.Не е била проведена консултация и лечение съвместно с гастроентеролог – ендоскопска хемостаза (склеротерапия или ендоскопско връзково легиране): "Лечението се води съвместно от хирург, реаниматор и гастроентеролог (владеещ методите на горната ендоскопия)" - КПОКГГИТ. Такива са предписанията и на клиничните пътеки по НРД 2004 и НРД 2005. Едва при неуспех на склеротерапията или ендоскопското връзково легиране КПОКГГИТ дава като следваща стъпка за овладяването на кръвоизлива балонната терапия (поставянето на сонда на Блякмор). Поради това, че не е бил повикан гастроентеролог не е уточнено и точно от къде в хранопровода е бил кръвоизливът.
4.При извършеното кръвопреливане на две банки кръв не е взето изискуемото от Чл. 31., ал. 1 от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, информирано съгласие нито от майка ми, нито от нейните близки, в нарушение на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, глава II, чл. 5
5.Приложеното от лекуващия лекар насилствено лечение – поставяне на Сонда на Блякмор, което майка ми многократно и в пълно съзнание отказа, полагайки подписа си в нужната медицинска документация – в нарушение на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, глава II, чл. 5, Конституцията на Република България чл.52, ал.4; Закона за здравето чл.87, ал.1, чл.90, ал.1 и чл.91.


Считам, че причината за повторния – смъртоносен кръвоизлив 16 часа след първия е неовладяването на състоянието на майка ми, поради неправилно проведеното лечение за намаляване на налягането в порталната система, съчетано с преливането на двете банки кръв (довели до повишаване на налягането върху стените на и без това разкъсаните кръвоносни съдове) и непроведените задължителни консултация и лечение съвместно с гастроентеролог.
Майка ми преживя общо четири подобни кръвоизлива, последният от които през април 2003 г. Винаги отказваше срещу подпис поставянето на Сонда на Блякмор, съобразяваха се с волята й и оживяваше. Този път я насилиха в и без това тежкото й състояние и против многократно писмено изразената й през деня воля, напъхаха в носа й насилствено тръбата на Сондата и почина…
Считам, че причина за смъртта е бил и стресът на майка ми от упражненото върху нея насилие при поставянето на сондата.
Сезирах РЗОК – оттам ми отговориха : “не е отчетено от лечебното заведение Направление за хоспитализация на пациентката К.Д. и изпълнение по клинична пътека, което се дължи на факта, че майка Ви е пролежала по-малко от 24 часа в ХО, което не покрива изискванията на НРД 2005 за минимален болничен престой” – и оттам са препратили жалбата по компетентност до Директора на РЦЗ и Председателят н комисията по етика към БЛС. Първият отговори с незадоволителен отговор. А вторият дори не си направи труда да го стори. Писахме жалба до МЗ – оттам решиха нагло да защитават лекарите от МБАЛ и ни посъветваха да поискаме от Съвета на директорите на МБАЛ да заплати кръвоспиращия и животоспасяващ медикамент, закупуван на два пъти от баща ми.
В отговор на жалбата, изпратена от мен до Министъра на здравеопазването в писмо с изх. №…./06.2005г. Министерството на здравеопазването (МЗ) констатира, че въпреки многократно направения писмен отказ от майка ми, върху нея е приложено лечение със Сонда на Блякмор. В опита си да защити нарушителя, МЗ не само не го санкционира, но придава на Закона за здравето текстове, които законодателят не е предвидил. Касае се за чл. 90, ал. 4 от Закона за здравето. Законът е категоричен и при прочитане на упоменатия чл.90, ал. 4 е видно, че в отговора на гл. секретар на Министерството на здравеопазването са подменени основните две действащи лица, изрично предвидени от Закона – пациентът и ръководителят на лечебното заведение. В подобна ситуация (на чл. 90, ал.4), когато решението за отказ е взето, не от ПАЦИЕНТА, а от неговите близки - родител, настойник или попечител, РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА ЛЕЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ, а не лекуващия (ръководител) лекар може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. Иначе казано чл.90, ал.4 предвижда когато някой друг е взел решение вместо пациента, в случаите в които живота на пациента е застрашен, възможност ръководителят на лечебното заведение да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. В случая решението за отказ е взето лично от пациента, осъзнал и поел риска от настъпване на неблагоприятно събитие и дори ръководителят на лечебното заведение е нямал правата за вземане на решение против волята на майка ми.
При повторния кръвоизлив в 19.30 часа лекуващият лекар е казал: “Искаш, не искаш сега вече трябва да поставим сондата”, след което е изгонил – баща ми и другите пациентки от стаята. Баща ми е стоял в шок в коридора, слушал зловещите й стенания, докато бъде насилвана, но нищо не е можел да направи, а само да изчака повече от час, за да научи, че вече е мъртва.
Фактът, че МЗ защитава така ревностно лекарите - позволявайки си да тълкува законите така, както на него му е удобно, говори, че гнилостните процеси започват от там! Твърде вероятно е в болницата да са нямали нужните медикаменти, а и Конституцията и Закона за здравето възлагат контролни функции върху лечебните заведения в страната на МЗ и на РЦЗ.
Та на въпроса ми - писмото от Европейската комисия, казващо ясно, че "отговорността е на властите в България" ще свърши ли работа, като доказателство по начина по който е заведено делото - чл. 1 от ЗОДВПГ, или да го променим по ЗЗД. Искът е от името на баща ми, който е пенсионер и вследствие от преживяния психоемоционален стрес сърцето му излезе от ритъм (лекарите не успяха до го върнат в ритъм) сега и той е инвалид и ще гълта шепа хапчета, докато е жив. Има подадени документи за освидетелстване от ТЕЛК, но не е ясно дали ще бъде освидетелстван, докато е жив, тъй като Господата - хитро промениха наредбата за Експртиза на работоспособността и премахнаха срока за освидетлстване от 40 дни, който и без това не се спазваше. С какви разходи би била свързана промяната, ако искът се насочи към МБАЛ и лекарите? Какви процесуални хватки могат да бъдат приложени за да съкратим до минимум разходите по вече заведеното дело по ЗОДВПГ при пренасочване на иска по ЗЗД към лекарите и МБАЛ (минало е само едно заседание - но има и разходи за командировъчни на юрисконсулта на Министрството)?

[Xektor]

Горното съобщение е от мен!

[Ем]

Не е много сигурно дали съдът ще допусне едновременно изменение основанието на иска и на страните. По същество исковата претенция ще бъде нова и вероятно би било най- добре да се заведе изцяло нов иск. Нищо не пречи да се води паралелно и сегашният, ответниците все пак са различни, както и основанието, на което ще се водят двете дела. Искът по ЗЗД срещу работодателя, възложил изпълнението /МБАЛ/ се завежда посредством заплащането на стандартна ДТ в % от стойността на иска.
Цитираното от Вас писмо разбира се можете да представяте по всяко от тези две дела, но то няма задължителен характер за съда. Най- много да го използвате ако един ден, след като изчерпите всички способи за съдебна защита пред органите на РБ се обърнете към съда за защита правата на човека.

[Xektor]

Не е много сигурно дали съдът ще допусне едновременно изменение основанието на иска и на страните. По същество исковата претенция ще бъде нова и вероятно би било най- добре да се заведе изцяло нов иск. Нищо не пречи да се води паралелно и сегашният, ответниците все пак са различни, както и основанието, на което ще се водят двете дела. Искът по ЗЗД срещу работодателя, възложил изпълнението /МБАЛ/ се завежда посредством заплащането на стандартна ДТ в % от стойността на иска.
Цитираното от Вас писмо разбира се можете да представяте по всяко от тези две дела, но то няма задължителен характер за съда. Най- много да го използвате ако един ден, след като изчерпите всички способи за съдебна защита пред органите на РБ се обърнете към съда за защита правата на човека.

Благодаря!
Според всички адвокати с които съм водил дирекен разговор, а и тези по форумите искът срещу МЗ и РЦЗ няма да бъде уважен, понеже "Нямало причинно следствена връзка между смъртта на майка ми и действията/бездействията на тези органи и че контролните функции с които са оправомощени МЗ и РЦЗ по Конституция и Закон и които явно не са упражнявани достатъчно - нямат връзка със случая!"
Според юрисконсулта на МЗ:
"МЗ не е лигитимирана страна в процеса, посочените действия не представляват административна дейност. Касае се за лчебна дейност в дружество в което Държавата не е едноличен собственик на капитала и не управлява правата на собственост. Моля на осн. чл. 175, ал. 1 ГПК като трето лице помагач МБАЛ "..." от които действия по отношение право на пациент и неосигуряване на лекарства са произтекли неблагоприятните последици."
От друга страна както вече споменах Европейската комисия счита, че по проблемите, които поставям "отговорност носят властите в България", все пак това е заключение на база на поетите ангажименти на РБ в международен акт - Договора, които стои над българските закони.
Как е най-разумно да постъпим?

[Xektor]

Моля за Вашите коментари, каквито и да са те!
Благодаря!