Колеги, много спешно ми трябва едно определение на ВАС - №355 от 19.01.2004г по адм.д.№9949/2003г на V отделение.
Ще бъда много признателен на този, който се отзове и помогне.
Най-старателно търсих в актуална СИЕЛА, не намирам.
Благодаря предварително.
Бъдете здрави!
- Дата и час: 03 Дек 2024, 01:51 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
търся определение на ВАС, моля помогнете
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
- Гост
от Bl » 19 Яну 2006, 09:31
Определение № 355 от 19.01.2004 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2003 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова
чл. 213 ГПК, чл. 16 ЗАП
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 11 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по частна жалба на РДВР - Варна срещу определение от 25.09.2003 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), постановено по административно дело № 1722/2003 г. по описа на същия съд, с което е спряно изпълнението на обжалваната пред ВОС Заповед № з-1034/18.09.2003 г. на директора на РДВР - Варна. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано и се иска неговата отмяна. В подкрепа на искането се изтъква довод, че разпореждането за предварително изпълнение е постановено от административния орган в условията на оперативна самостоятелност и поради това не подлежи на съдебен контрол. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е коментирал мотивите за издаване на заповедта, нито е предприел действия за тяхната проверка, а това е било от съществено значение за правилното произнасяне по повдигнатия въпрос, тъй като тези мотиви са същевременно и мотиви, обосноваващи разпореждането за предварително изпълнение.
От данните по делото е видно, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване пред ВАС акт и поради това е процесуално допустима.
По съществото на повдигнатия правен спор ВАС - Пето отделение намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Не може да бъде споделено твърдението на частния жалбоподател, че при постановяването на разпореждане за предварително изпълнение административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и че това разпореждане не подлежи на съдебен контрол. Чл. 44, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), цитиран като аргумент в частната жалба, не съдържа ограничение за съда да се произнася по искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на административен акт. Този текст определя единствено органа, който провежда изпълнението на наложена принудителна административна мярка в различни хипотези, но не отнема възможността за спиране на предварителното изпълнение от съда. При липса на изрична уредба в специалния закон следва да се прилага общото правило на чл. 37, ал. 3, изр. второ от ЗАП, според което съдът може по искане на заинтересованата страна може да спре допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Затова искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед е било допустимо и ВОС правилно го е разгледал по същество, достигайки до изводи, които се споделят от настоящия състав на ВАС. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че изискването за мотивиране на административните актове се отнася и за разпореждането за предварително изпълнение и че в заповедта не са изложени мотиви в този смисъл. Във връзка с това настоящият състав на ВАС не споделя становището на частния жалбоподател, че мотивите за издаване на заповедта са същевременно и мотиви, обосноваващи необходимостта от предварително и изпълнение. Тази необходимост зависи от самостоятелни основания, които са общи (уредени в чл. 16 от Закона за административното производство) и не съвпадат със специфичните предпоставки за издаване на конкретен административен акт, уредени в специални закони. В случая това личи и от текста на самата заповед, където са посочени различни правни основания за нейното издаване (чл. 41, ал. 1, т. 9 и чл. 42а от ЗЧРБ) и за допускане на предварителното и изпълнение (чл. 16 от ЗАП). Изложените обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 41 и 42а от ЗЧРБ, мотивират заповедта от фактическа страна. Те обаче са несъставомерни от гледна точка на чл. 16 от ЗАП. Затова са правно ирелевантни твърденията на жабоподателя, че ВОС не е обсъдил мотивите на административния орган и не е проверил изтъкнатата от него фактическа обстановка по делото. Това не е било необходимо, тъй като тези мотиви имат отношение към законосъобразността на заповедта и следва да се вземат предвид едва в производството по нейното обжалване, докато определението от 25.09.2003 г. засяга само спиране на изпълнението на заповедта до разглеждане на въпроса за законосъобразността й.
След като изложените от административния орган мотиви са неотносими към въпроса за спиране на изпълнението, необсъждането им при произнасянето на съда по този въпрос не съставлява нарушение, което може да обоснове отмяната на обжалваното съдебно определение. Същевременно неизлагането на фактически основания, подводими под хипотезата на чл. 16 от ЗАП, води до немотивираност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, която правилно е изтъкната от ВОС като основание за неговата отмяна и за постановяване на обжалваното определение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 217 от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС, Върховният административен съд - Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение от 25.09.2003 г. на Варненския окръжен съд, постановено по административно дело № 1722/2003 г. по описа на същия съд, с което е спряно изпълнението на Заповед № з-1034/18.09.2003 г. на директора на РДВР - Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
чл. 213 ГПК, чл. 16 ЗАП
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 11 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по частна жалба на РДВР - Варна срещу определение от 25.09.2003 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), постановено по административно дело № 1722/2003 г. по описа на същия съд, с което е спряно изпълнението на обжалваната пред ВОС Заповед № з-1034/18.09.2003 г. на директора на РДВР - Варна. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е необосновано и се иска неговата отмяна. В подкрепа на искането се изтъква довод, че разпореждането за предварително изпълнение е постановено от административния орган в условията на оперативна самостоятелност и поради това не подлежи на съдебен контрол. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е коментирал мотивите за издаване на заповедта, нито е предприел действия за тяхната проверка, а това е било от съществено значение за правилното произнасяне по повдигнатия въпрос, тъй като тези мотиви са същевременно и мотиви, обосноваващи разпореждането за предварително изпълнение.
От данните по делото е видно, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване пред ВАС акт и поради това е процесуално допустима.
По съществото на повдигнатия правен спор ВАС - Пето отделение намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Не може да бъде споделено твърдението на частния жалбоподател, че при постановяването на разпореждане за предварително изпълнение административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и че това разпореждане не подлежи на съдебен контрол. Чл. 44, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), цитиран като аргумент в частната жалба, не съдържа ограничение за съда да се произнася по искане за спиране на допуснато предварително изпълнение на административен акт. Този текст определя единствено органа, който провежда изпълнението на наложена принудителна административна мярка в различни хипотези, но не отнема възможността за спиране на предварителното изпълнение от съда. При липса на изрична уредба в специалния закон следва да се прилага общото правило на чл. 37, ал. 3, изр. второ от ЗАП, според което съдът може по искане на заинтересованата страна може да спре допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Затова искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед е било допустимо и ВОС правилно го е разгледал по същество, достигайки до изводи, които се споделят от настоящия състав на ВАС. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че изискването за мотивиране на административните актове се отнася и за разпореждането за предварително изпълнение и че в заповедта не са изложени мотиви в този смисъл. Във връзка с това настоящият състав на ВАС не споделя становището на частния жалбоподател, че мотивите за издаване на заповедта са същевременно и мотиви, обосноваващи необходимостта от предварително и изпълнение. Тази необходимост зависи от самостоятелни основания, които са общи (уредени в чл. 16 от Закона за административното производство) и не съвпадат със специфичните предпоставки за издаване на конкретен административен акт, уредени в специални закони. В случая това личи и от текста на самата заповед, където са посочени различни правни основания за нейното издаване (чл. 41, ал. 1, т. 9 и чл. 42а от ЗЧРБ) и за допускане на предварителното и изпълнение (чл. 16 от ЗАП). Изложените обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 41 и 42а от ЗЧРБ, мотивират заповедта от фактическа страна. Те обаче са несъставомерни от гледна точка на чл. 16 от ЗАП. Затова са правно ирелевантни твърденията на жабоподателя, че ВОС не е обсъдил мотивите на административния орган и не е проверил изтъкнатата от него фактическа обстановка по делото. Това не е било необходимо, тъй като тези мотиви имат отношение към законосъобразността на заповедта и следва да се вземат предвид едва в производството по нейното обжалване, докато определението от 25.09.2003 г. засяга само спиране на изпълнението на заповедта до разглеждане на въпроса за законосъобразността й.
След като изложените от административния орган мотиви са неотносими към въпроса за спиране на изпълнението, необсъждането им при произнасянето на съда по този въпрос не съставлява нарушение, което може да обоснове отмяната на обжалваното съдебно определение. Същевременно неизлагането на фактически основания, подводими под хипотезата на чл. 16 от ЗАП, води до немотивираност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, която правилно е изтъкната от ВОС като основание за неговата отмяна и за постановяване на обжалваното определение.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 217 от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС, Върховният административен съд - Пето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила определение от 25.09.2003 г. на Варненския окръжен съд, постановено по административно дело № 1722/2003 г. по описа на същия съд, с което е спряно изпълнението на Заповед № з-1034/18.09.2003 г. на директора на РДВР - Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
- Bl
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта