dogovorna lihva

[Ant]

???

OЛП ???
Грешиш = пръво говорим за "законната лихва", която е ОЛП+10 пункта, съгласно друг акт (не мога по памет)!

После - за "Договорна лихва" - логично е, та да може да се уговори и в по-голям размер!

Накрая идва прекомерността - тук вече е заека в храста!- Такова понятие има само между ФЛ. По ТЗ - няма прекомерност...

Що е "прекомерно" и аз не знам! - но, съдът винаги знае повече!
:)

[Ant]

Енигма, извинявай за отклонението, но какво мислиш за претенцията относно лихвата от падежа на З.З., до завеждане на молба за издаване на и.л. (по З.З.), ако такава не е уговорена и лицата са Ф.Л.???

1.Дължима на основание на З.З. (не е уговорена, но сделката е "абсолютна търговска")?
2.Дължима на основание - неоснователно обогатяване?
3.Недължима?

ВРС се придържа към последното..

[mutsa]

В решение №228/ 14.02.2002 г. се приема, че страните не могат да договарят лихва за забава в по-висок размер от законната лихва. Ако действително претърпените вреди са по-големи, то това трябва да се докаже. Така и в Решение № 278/ 22.04.1996 г.

Обратно - в Решение №1095 / 23.12.1999 г. - няма пречка страните да уговарят лихва за забава над размера на законната лихва, т.к. тяхната свобода на договаряне не е ограничена от чл. 10, ал.2 ЗЗД. В същия смисъл е и Решение 113/13.07.2000 г.

Решенията са принципни и не конкретизират дали се касае за ф.л. или ю.л.

[отон]

Освен прекомерност "заек в храстите" трябва да се търси и в чл.26ззд(противоречие с добрите нрави).И пак съда знае повече:)Въпреки,че лихва уговорена без краен предел до пълното изплащане на сумата м/у фл си е точно прекомерна и в противоречие с добрите нрави.

[Александров]

17.02.2005 ВКС (подкупени)
Неправилно съдът в обжалваното решение е приел, че уговорените между страните клаузи по трите договора за заплащане на по 30 лева дневно неустойка за всеки ден на забавеното изпълнение , са валидни и следва обезщетението само да бъде намалено до петкратния размер на законната лихва .В случая е видно от съдържанието на договорите , че между страните е била договорена възнаградителна лихва , каквато е допустима съобразно разпоредбата на Чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и именно нейната недействителност се претендира от жалбоподателката –ищец по настоящето дело . Уговорената в случая неустойка е възнаграждение за ползуване на известен капитал –парична сума. Но волята на страните е меродавна , само ако тя не надвишава най-високия размер , допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД , какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство.Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната лихва , но законът не изисква тя да бъде равна на нея .С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме , че именно те налагат максималния размер , до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва на е деиствително . Добрите нрави са критерий за норми за поведение , коите установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното убеждение ги приемат и се съобразяват с тях . За противоречащи на добрите нрави се считат сделки , с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота , използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг . В случая за да се извеждат тези правила, които са резултат на вътрешна потребност на почтения човек и се споделят от по-голяма част от хората, следва да се вземат предвид и разрешенията , дадени на този въпрос в отменени към този момент закони , а именно Законите против лихвоимството от 31.03.1931, от 30.07.1933г. и от 14.08.1946г., както и Постановление 5 от 18.01.1991г. за лихвите по депозитите , влоговоте и кредитите на населението и фирмите , при което следва да се приеме , че максималният размер , до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително , ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава . Следва да се вземе в преддвид и обстоятелството , че заемите са обезпечени и с ипотеки , които като учредени за едно лихвоносно задължение, обезпечават и вземането на лихвите , при което с оглед пак на добрите нрави като неморалана сделка да се приеме възнаградителна лихва , която надвишава двукратния размер на законната такава.В случая договорена между страните лихва е в размер на 43860 лева, изчилена за времето до предявяването на исковата молба и това е в нарушение на добрите нрави , тъи като надхвърля двадесет пъти размера на законната такава – видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза тя е 2530.70 лева за същия период, поради тази уговорка следва да се приеме за недействителна . С оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД същата следва да се замести по правило от повелителни правила на закона , т.е. да се приеме че се дължи законната лихва за забава.
С оглед на така изложените съображения и при спазване на разпоредбата на Чл. 218ж, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд , състав на второ г.о. намира , че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД прогласяване нищожност на договорите за заем . Същото решение следва да се отмени в частта му , с която са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожност на уговорката , с която е постигнато съгласие между страните по тези договори да се дължи обезщетение за забава в размер на по 30 лева дневно за всеки просрочен ден . Тъи като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция .......................

[enigma]

1 - ако следиш още форума б свирни да се аргументирам!

[enigma]

Ето ти извадка от едно от предложенията за тълкувателно решение - не знам после какво е станало.


Въпрос 4) Издаването на изпълнителен лист за лихвата върху вземането по ЗЗ е допустимо.

4.1) Съгласно нормата на чл. 506, ал. 1, т. 2 ТЗ мораторната лихва върху главницата по ЗЗ е предмет на обратния менителничен иск. Това обхваща лихвата от деня на падежа до окончателното изплащане на главницата. Ако е несъмнено взимането по тази главница в степен достатъчна да се издаде ИЛ от съда, то няма никакво съмнение, че се дължи и лихва в уговорения в ЗЗ процент или по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Да се издаде ИЛ за нея не нарушава по тази причина по никакъв начин правото на защита и равнопоставеността на длъжника и е в унисон с посочената разпоредба на ТЗ. Ето защо липсва основание да не се издаде ИЛ за сумата по лихвата от момента на падежа до молбата за издаване на ИЛ, както и за периода след молбата до окончателното издължаване по главницата. Противното би противоречало освен това на икономията и бързината в процеса. Чл. 535, т. 2 ТЗ има за цел да гарантира неоспоримостта на размера на сумата по главницата и фиксирайки я по този начин позволява да се гарантира и неоспоримостта на размера на лихвата.

4.2) Ако сумата по лихвата до момента на подаването на молбата за издаване на ИЛ не е посочена и не е платена съответно държавна такса, съдът следва да остави молбата без движение и да даде срок за посочване на точния размер и заплащане на съответната такса.

[nikolai]

как е номерът на решението и защо пише "подкупени":)Според мен това решение е справедливо.

[МИТАКА]

Може ли в производство по чл.237(договорна ипотека) да се присъжда и договорната лихва за забава(8% на месец) след падежа или лихвата трябва да се търси в друго производство(с иск).Казаха ми,че ако е твърда неустойка-например 20 лв на ден може,но лихвата трябвало да бъде в друго производство,сметната от експерт-счетоводител и др.

[митака]

Може ли съдът да не присъди лихвите в това производство(237)като неморални или няма право да ги обсъжда(лихвите) и трябва да ги присъди. Според мен длъжникът може да се защити с отрицателен иск по 254.

[Гост]

Mislq 4e w proizvodstvoto po 237 tova ne trqbva da se obsajda.Kazusat e interesen za6toto ugovorenata neustojka e v %.Sad. praktika e protivore4iva.Kakvo e mnenieto na kolegite?

[Гост]

Niama li kompetentni?

[Гост]

Според мен съда няма да признае договорна лихва за забава, защото лихвата за забава е законна лихва. Нарича се мораторна лихва и има точно определен размер, определен в закона.

[Гост]

A spored men shte q priznae zashtoto stranite sa svobodni da dogovarqt kakvoto si iskat