Здравейте,
Въпросът Ви води до извеждане на друг такъв: „Заповедта за защита (както я наричате „ограничителна з.”) е издадена в полза на майката на детето, на самото дете, или и на двамата? Но ще си позволя отговор по представените факти, които преценявам, че са аналогични с мой случай от 2012 г.
Ако заповедта е в полза на майката и в същата само се споменава, че съдът временно определя местоживеенето на детето да бъде при пострадалата (майката), то няма пречка да се осъществяват лични контакти с детето. Е, има и „НО”. От тук пристъпвам и към защитената среда. Защитената среда обикновено е място на лични контакти където присъства представител на социалните служби, т.нар. ОЗД към ДСП. В някои случаи и представител на полицията. Та: Разбирате се с майката,(писмено, чрез писма, соц. мрежи, или със свидетели) кога и как ще Ви даде възможност да осъществявате лични контакти с детето. Молите за съдействие ОЗД да Ви осигурят т. нар. „защитена среда” и си виждате детето. В случай, че не се разберете с майката по тези въпроси, можете да го направите по съдебен ред.
В обобщение; защитена среда, е място (градинка, кафене, детски кът или др. спокойно място, където в присъствието на майката или друг близък на детето, както и някой от по-горе изброените служители, вие ще имате възможност да осъществявате лични контакти с детето.
Може да поискате съдействие от местното РУ”П” за изпращане на техен служител предвид това, че при тези срещи Вие на практика ще се приближавате на разстояние по-малко от определеното в заповедта. При мен нямаше проблем и бяха любезни, че ще изпратят такъв, ако поискам. (става дума за един крайдунавски град) но успях с „ход на коня” да направя така, че да не се стига до там. /друга тема/ Пишете; „влязла в сила” и „съдебното определение”, което ме кара да мисля, че сте постигнали спогодба с майката, в същия дух, би следвало да се разберете и за детето... в негов интерес е! Освен ако определението е второинсанционно...
Успех!