forum.lex.bg

Здравейте, полицията има ли право да спира и обискира пешеходци без причина и да иска да провери целия им багаж? Както и без основание да обвинява в кражба и да заплашва с тест за наркотици. Който така и не направиха, защото вероятно видяха че не ме притеснява. За проверка на документите знам, но за другото не виждам логика, при положение че документите са наред

От време на време виках един циганин като имаше нещо да се чисти и веднъж го пращам до центъра, а той ми казва: Шефе, аз по центъра не ходя, какъвто съм бел и рус колко полицаи ме видят, толкова ме спират - ръцете на стената, обръщай джобовете, документи...
От друга страна мен не ме спират, което иде да рече, че или има значение как изглеждаш и какво правиш или полицаите са превишили правата си. Няма как да се каже по принцип, без да се знае какво е станало преди спирането, как сте били облечен, как сте си носили шапката и ред други неща.

Ако живеехме в „нормална” държава - щях да кажа НЕ.
Но понеже сме в Булгаристат - всичко е възможно.

Нищо не става „без причина”. Може причината да е ниското IQ на полицейския служител или комплексите му.

optimist7 написа:

…полицията има ли право да спира и обискира пешеходци без причина и да иска да провери целия им багаж? Както и без основание да обвинява в кражба и да заплашва с тест за наркотици. Който така и не направиха, защото вероятно видяха че не ме притеснява. За проверка на документите знам, но за другото не виждам логика, при положение че документите са наред

На въпроса за правото на обиск отговорът е – да! Има едно положение, при което законът разграничава обиск и проверка на лични вещи, но и в двата случая при определени обстоятелства, полицията има право да осъщетвява и двете. Това, че са ви уведомили за предполагемо извършване на тестване за наркотичци не е заплаха, а действие, което дали ще осъществят или не, си е по тяхна преценка, но да, и това могат – не е заплаха. Логиката Ви, че щом документите са наред, то обискът е нелогичен, не кореспондира с правомощията им да Ви обискират (проверят).
Но! Винаги при извършване на проверка на Л.В. или обиск на лице по ЗМВР, служителите са длъжни да съставят протокол, който се подписва включотелно и от обекта на проверката, като един екземпляр му се предоставя. Така че, другият път си изискайте такъв протокол. И като понатрупате една купчинка протоколи, можете и да потърсите защита на накърнените Ви права.

nikodim77 написа:optimist7 написа:

…полицията има ли право да спира и обискира пешеходци без причина и да иска да провери целия им багаж? Както и без основание да обвинява в кражба и да заплашва с тест за наркотици. Който така и не направиха, защото вероятно видяха че не ме притеснява. За проверка на документите знам, но за другото не виждам логика, при положение че документите са наред

На въпроса за правото на обиск отговорът е – да! Има едно положение, при което законът разграничава обиск и проверка на лични вещи, но и в двата случая при определени обстоятелства, полицията има право да осъщетвява и двете. Това, че са ви уведомили за предполагемо извършване на тестване за наркотичци не е заплаха, а действие, което дали ще осъществят или не, си е по тяхна преценка, но да, и това могат – не е заплаха. Логиката Ви, че щом документите са наред, то обискът е нелогичен, не кореспондира с правомощията им да Ви обискират (проверят).
Но! Винаги при извършване на проверка на Л.В. или обиск на лице по ЗМВР, служителите са длъжни да съставят протокол, който се подписва включотелно и от обекта на проверката, като един екземпляр му се предоставя. Така че, другият път си изискайте такъв протокол. И като понатрупате една купчинка протоколи, можете и да потърсите защита на накърнените Ви права.

nikodim77 написа:optimist7 написа:

…полицията има ли право да спира и обискира пешеходци без причина и да иска да провери целия им багаж? Както и без основание да обвинява в кражба и да заплашва с тест за наркотици. Който така и не направиха, защото вероятно видяха че не ме притеснява. За проверка на документите знам, но за другото не виждам логика, при положение че документите са наред

На въпроса за правото на обиск отговорът е – да! Има едно положение, при което законът разграничава обиск и проверка на лични вещи, но и в двата случая при определени обстоятелства, полицията има право да осъщетвява и двете. Това, че са ви уведомили за предполагемо извършване на тестване за наркотичци не е заплаха, а действие, което дали ще осъществят или не, си е по тяхна преценка, но да, и това могат – не е заплаха. Логиката Ви, че щом документите са наред, то обискът е нелогичен, не кореспондира с правомощията им да Ви обискират (проверят).
Но! Винаги при извършване на проверка на Л.В. или обиск на лице по ЗМВР, служителите са длъжни да съставят протокол, който се подписва включотелно и от обекта на проверката, като един екземпляр му се предоставя. Така че, другият път си изискайте такъв протокол. И като понатрупате една купчинка протоколи, можете и да потърсите защита на накърнените Ви права.

Според мен отговорът е НЕ. Кога полицията може да извършва обиск пише в чл 80 ЗМВР. Тоест, по дефиниция, обиск на случаен принцип-на мирно и тихо разхождащи се минувачи, без предварителна информация за наличие на забранени вещи(lвж . чл 80 т 2), е според мен незаконен.

Чл. 80. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;
4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.
(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

без причина

Не знаем дали има или няма причина. Причината може да е в обискирания, може да е извън него, няма значение - не знаем. Търси се открадната вещ, нормално е полицаите да не я търсят в попа или бабата с двата бастуна, а в младеж с широки дрехи, брадясал и с шапка с периферия или козирка, т.е. облечен така, че трудно да се разпознае по камери и с възможност да сложи нещо в дрехите. Когато се разберат тези неща ще може да се каже основателна ли е причината или не, тя се определя от обстоятелствата, а не по решение на обискирания.
Протокол по принцип трябва да се направи, но по принцип, много добре знаем, че се прави в не повече от 1-2% от случаите, а и в интерес на истината, ако не е открито нищо и няма нужда да се прави. Ако има протокол полицаите са спазили закона, ако няма - няма и как да се докаже, че обиск е правен.
Моят съвет към младежа е да не се занимава с глупости, а да обърне внимание на външността, поведението си и да си сваля шапката в закрити помещения с камери.

Какво значение има дали полицията може по закон да прави или не прави нещо? Това какво отношение има към реалността? Полицията е ОПГ, с нея може да се бориш само ако имаш много дебел врат, а тези дето ги имат не правят въпрос за дребни неща. Вместо да анализирате безсмислени закони като ЗМВР или НПК анализирайте реалността - случаят пред Хемус и преценете дали е имало нужда въобще да учите и четете тези щуротии, какво значение има какво пише в НПК след като почти 100% от присъдите са осъдителни, по точно към 98%? От много време адвокатската работа се свежда не до това да оправдаеш клиента, съдът така или иначе ще го осъди, а да му уредиш сравнително добро споразумение. Много добрите адвокати успяват и да уредят смачкване на делото още в досъдебно, скъпо е но става, а за едното и другото трябват контакти, а не да знаеш закона.

ivanov_p написа:

без причина

Не знаем дали има или няма причина. Причината може да е в обискирания, може да е извън него, няма значение - не знаем. Търси се открадната вещ, нормално е полицаите да не я търсят в попа или бабата с двата бастуна, а в младеж с широки дрехи, брадясал и с шапка с периферия или козирка, т.е. облечен така, че трудно да се разпознае по камери и с възможност да сложи нещо в дрехите. Когато се разберат тези неща ще може да се каже основателна ли е причината или не, тя се определя от обстоятелствата, а не по решение на обискирания.
Протокол по принцип трябва да се направи, но по принцип, много добре знаем, че се прави в не повече от 1-2% от случаите, а и в интерес на истината, ако не е открито нищо и няма нужда да се прави. Ако има протокол полицаите са спазили закона, ако няма - няма и как да се докаже, че обиск е правен.
Моят съвет към младежа е да не се занимава с глупости, а да обърне внимание на външността, поведението си и да си сваля шапката в закрити помещения с камери.

Какво значение има дали полицията може по закон да прави или не прави нещо? Това какво отношение има към реалността? Полицията е ОПГ, с нея може да се бориш само ако имаш много дебел врат, а тези дето ги имат не правят въпрос за дребни неща. Вместо да анализирате безсмислени закони като ЗМВР или НПК анализирайте реалността - случаят пред Хемус и преценете дали е имало нужда въобще да учите и четете тези щуротии, какво значение има какво пише в НПК след като почти 100% от присъдите са осъдителни, по точно към 98%? От много време адвокатската работа се свежда не до това да оправдаеш клиента, съдът така или иначе ще го осъди, а да му уредиш сравнително добро споразумение. Много добрите адвокати успяват и да уредят смачкване на делото още в досъдебно, скъпо е но става, а за едното и другото трябват контакти, а не да знаеш закона.

Много добре аргументирано мнение и то не толкова с юридически, а с чисто житейски аргументи.

Здравейте отново,
Както казват в „спора” се ражда истината… (поставих кавичките, защото все още няма наличен спор)
111888 цитирахте текст от ЗМВР, с който имено съм се аргументирал, - чл. 80 В предходния ми пост. Обаче аргументите ми включват и следващия чл. 81. от ЗМВР.
Продължавам да считам, че отговорът следа да е положителен – ДА.
Освен, да доизградя настоящето, "анализирайки" двата (и повече, защото имаме препращане) текста от ЗМВР, бих отбелязал, че е налице и личен опит „от улицата”, който макар и от преди 19 и отгоре години, не се различава особено със сегашните действия на полицейските служители. Тук ще вметна, че вднъж спрахме за проверка и поп, а пред синагогагата проверихме и равин. Коментирах и проверката на лични вещи (Л.В.) в такъв аспект, че тя се приема от обикновения човек като обиск, но законът ясно разграничава двете действия. И аз, в случая съм 99,9% убеден, че спрямо пшитащия е осъществена проверка по реда на чл. 81 от ЗМВР. Текстовете и на двата члена са си направо „врата в полето” и могат да се заобикалят по десетки начини. Но по реда на същите:
Предпоставките за извършване на обиск съгласно чл. 80 са изброени в 4 точки на ал. 1:
По точка 1:
Спира се лицето със суичъра и шапката за проверка. Установява се самоличността му, след което му се съобщава, че ще бъде задържано поради наличие на данни, че е извършило престъпление. Това автоматично поставя в ръцете на служителите „свободата” да осъществят обиск. Не намират нищо, което да представлява интерес за полицията и го освобождават с думите – „Извинете, станала е грешка, няма да Ви задържаме, грешни данни”. Друга причина за поставяне на начало на задържане, даващо основание за обиск е, съмнения за психично отклонение, което е субективна преценка и може да бъде представена по много начини…. Има и още доста аргументи.
По точка 2:
Видимо несъръзмерен багаж (раница, мешка,…др.); стърчащи неща особено пликчета от джобовете; несвойствено държане на ръцете в джобовете и/или до тялото и мн. др. Така също и данни получени от минаваща баба, че този със суичъра и шапката е взел нещо от земята или е излязъл от магазина с подути джобове и се е оглеждал, и ходел бързо…, и пак много, много фактори, които да дадат субективна преценка на полицаите, че младжът със суичъра и шапката трябва да бъде проверен.
По точка 3:
Отново минаваща баба посочва на полицаите младежа със суичъра и шапката, с думите, че е и се е сторил странен и е тичал, или е излязъл от нейния вход където тя жвее…; Или друг повод: Чува се на мястото тътен (гърмеж), или викове, или всчко друго, което може да се преме като предполагаемо престъпление или нарушение на общ. ред. В този момент покрай полицаите преминава младежът („питащият” ) със суичъра и шапката. Единият или двамата полицаи им се струва, че младежът, приближавайки ги изхвърля нещо като фас, но не бял, а зеленикаво-кафяв… И така, изброените доводи, които са само малка част от многото, автоматично поставят в ръцете на служителите „свободата” да осъществят обиск.
Тук за малко ще се спра на понятието „Обществен ред”:
Това понятие не намира конкретна законова дефиниция, но е широко обсъждано в редица НА, Съд. практ. и множество държавни, общински институции и НПО. Най-общо казано (според практ. на ВАС); „нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя”. А според СЕС, „понятието „обществен ред“ във всички случаи би изисквало наличие на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес.
Спрях се по-подробно на понятието „Обществен ред”, защото в точка 3, която „анализирам” е посочено „…престъпление или нарушение на обществения ред…”
По точка 4:
„ШИС” е така наречената – „Шенгенска информационна система”, която по своята същност е широкомащабна информационна система, прилагана на територията на ЕС.
Когато сигналът, визиран в т. 4 се отнася до лице, информацията трябва винаги да включва име, фамилия и всякакви псевдоними, пол, позоваване на решението, предизвикало подаването на сигнала, и мярката, която следва да се предприеме. Ако има такава, сигналът може да съдържа и информация като всякакви специфични, обективни, физически характеристики, които не подлежат на промяна; място и дата на раждане; снимки; дактилоскопични отпечатъци; националност(и); дали въпросното лице е въоръжено, склонно към насилие или беглец; причина за сигнала; орган, подаващ сигнала…¹
За да не повтарям аргументи от разглеждане на предходните точки, накратко ще отбележа, че огромна част от данните по ШИС са предпоставка за проверка на лице, респ. обиск или проверка по чл. 81
Аргументите, покрепени от текста на чл. 81 от ЗМВР се свеждат до две основни точки, които са, т. 1 и т. 3 на ал. 1. Видно е, че т. 1 препраща към други текстове от закона, което на свой ред разширява в пъти основанията за осъществяване на проверка на лични вещи.
Ако реша да правя „анализ” и на този член 81 ведно с нормите към които препраща, постът ми ще стане две страници. Но намирам, че те са ясни и красноречиво говорят за „свободата”, полицейски служители да преценяват как, спрямо кого и къде да осъщствят действията визираnи в чл. 81 от ЗМВР. Излишно е да коментирам текстовете, упоменаващи – „в други случаи, определени със закон”
И така, според питащият спирането е без причина, а следва да отбележа, че е така според по-голяма част от спираните, дори и провинилите се…, но причина за спиране почти винаги се аргументира стойностно и е в защита на полицейските служители, и като цяло всички органи, на които по закон е разрешено извършването на проверки на лчни вещи и/или/ обиск на лица.


¹КЗЛД "Ръководство за упражняване правото на достъп в ШИС II "