forum.lex.bg

Здравейте, имам следния казус: обжалвам определение на районен съд, с което се отказва издаването на изпълнителен лист на осн. чл. 237, б. “е” ГПК (запис на заповед). Подал съм частна жалба по реда на чл. 244, ал. 4 във вр. с чл. 217 от ГПК в един екземпляр (съвсем целенасочено). Е....., съдията ми е написал разпореждане да представя препис от жалбата за връчване на длъжника съгл. чл. 215, ал. 1 ГПК.
Открих следното определение:
Определение № 278 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 161/2003 г., V г. о., докладчик съдията Дария Проданова

В производството по чл. 244 ГПК, инициирано от молителя, процедурата по чл. 215, ал. 1 ГПК е неприложима.

......Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 2 ГПК препис от молбата за издаване на изпълнителен лист не се връчва на длъжника. Тоест, производството се развива като безспорно, както това е валидно само за първоинстанционното производство, тъй като за частната жалба е приложим редът по чл. 214 - 217 ГПК и оттук - процедурата по чл. 215 ГПК. Въззивният съд е допуснал разширително тълкуване на процесуалния закон. Законът - чл. 244, ал. 4 ГПК, не препраща към чл. 214 - 217 ГПК, а само към чл. 217 ГПК, регламентиращ разглеждането и произнасянето по частната жалба, но не и процедурата по администрирането и позоваването на чл. 215, ал. 1 ГПК е неуместно. Производството по реда на чл. 244 и сл. ГПК е безспорно, както и първоинстанционното. Това е така, поради обстоятелството, че становището на въззивника в това производство е без значение. Преценката за наличието на процесуалните и формални предпоставки за издаване на изпълнителен лист е единствено в правомощията на съда. Въззивната инстанция, като инстанция по същество има същите правомощия и преценява основателността на молбата по чл. 242, ал. 1 ГПК. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното определение и не допусне издаването на изпълнителен лист, с това правното положение на длъжника не се променя. Ако отмени първоинстанционния акт и допусне издаването на изпълнителен лист, то това не преклудира правата му, тъй като за него срокът за обжалване (т.е. възможността да изложи възраженията си пред въззивния съд) тече от връчването на призовката за доброволно изпълнение - чл. 244, ал. 1, предл. 2 ГПК.
Понеже не бързам много с изпълнителния лист, т.к. длъжника започна да плаща по малко (ако го почна с “лошата” само ще го ядосам и ще спре, пък тогава...), въпросът ми е следния:
1. Да обжалвам ли това разпореждане или да изчакам да ми изтече срока и тогава да обжалвам разпореждането, с което ще ми върнат жалбата? Какъв е шанса според вас, това определение според мен е “бетон”. Не искам да му връчват препис и по друга причина – човека вече е неоткриваем за призовкарите

Твърдо стоя зад тезата, че и във втората инстанция, производството се развива като едностранно и препис от въззивната частна жалба по чл.244 ал.1 ГПК не се изпраща.

Някой друг да ме подкрепи?

Блгодаря на колегата, който е имал нерви да прочете "краткия" пост

Пипоне, мълчанието вероятно се обяснява с това, че темата не е нова. Преди време пак във форума се разискваше надълго и широко производството по чл.244 ал.1 ГПК и беше цитирана същата практика. То друга и няма засега.