forum.lex.bg

Здравейте,
Честити светли празници, честито на именниците!
Ще си позволя да постна един казус, който гъделичка беглите ми правни познания.:
В полза на кредитор „алабала-кредит”АД е издадена заповед за изпълнение срещу, която е подадено възражение от страна на ответника – длъжник. Кредитора основава искането си с изискуемост на кредит – възникнала поради изтичане – срокът на договора между същия и длъжника. Именно поради това длъжникът прави своето възражение, тъй като договорът е бил подновен (незнайно защо, адвокатът на кредитора е в неведение за този факт) и не е изтекъл на датата посочена от кредитора. Естествено следва, установителен иск от страна на кредитора. Като интересното, е че основанието е същото. Длъжникът си трае ( не представя отг. по ИМ) до първото СЗ, където представя договорът с приложенията му, от който е видно, че същият не е изтекъл на посочената от ищцовата страна дата, а три години по-късно. Съответно моли съдът да прекрати съдебното производство поради неоснователност на иска. Междувременно за периода на висящност на делото изтича давността на вземанията на кредитора, но на друго основание – просрочие на „n”- брой вноски. Естествено, че още при самото искане за издаване на заповед за изпълнение теченето на давност е спряна. Но при прекратяване на делото това обстоятелство ще отпадне.
Питането ми е: Ако по-време на висящността на горе-описаното дело кредитора заведе ново, но основано на истинските факти – просрочие на „n”- брой вноски, как биха се развили събитията? Видно и от заглавието на темата, намират ли приложимост чл. 213, както и чл. 126 от ГПК. Не е в полза на длъжника прилагане на чл. 213, защото няма да може да се позове на погасителна давност.
Ще се радвам да разискваме темата!

Тук са важни обстоятелствата по първия иск. Няма сигурност, че кредитора ще загуби делото, първо, никога не се знае какво ще реши съд, второ, забава по вноските може да е налице и при условията на втория договор или анекс. Искът по 422 е изцяло обвързан с този по 410, но може да се премине от установителен към осъдителен иск, където пак ще се смята давността. Не може да се дават отговори без да се гледа делото. Какво е станало в първото заседание, когато длъжникът е представил документите? Даден ли е срок на ищеца да се запознае с тях или го е направил в заседанието, приет ли е доклад?

Чл. 213 и 126 ГПК са неприложими в случай на второ дело.

Здравейте отново,
Преди всичко искам да Ви БЛАГОДАРЯ, ivanov_p, за включването!
Съгласен съм с Вашaта теза! И да, така с оскъдна информация не би могло да се разгърне широка дискусия по темата...
Ще вметна още „инфо” по казуса. Кредиторът твърди, че изискуемостта е настъпила поради изтичане – срокът на договора. Съгласно същия договор изискуемост поради просрочие настъпва при невнасяне на три поредни вноски до еди-коя си дата. Съгласно новия договор – анекс, изискуемостта настъпва при невнасяне на четири поредни вноски. В ИМ кредиторът сочи, че към момента на изтичане на договора са били налице две неплатени поредни плащания, който описва по суми и дати. Това обуславя категоричното желание на кредитора за разглеждане на делото основано на изтекъл договор а не на просрочие. Всъщност след изтичане на договора, вече цялата останала сума става изискуема и за нея се претендира в иска. Като се замисля, тук възниква и въпросът за евентуално изменение на иска след запознаване с представените документи по делото. В случай, че както казвате (пишете) чл. 213 и 126 от ГПК са неприложими при евентуално второ дело.
Тънката линия в този казус е, че давността е настъпила след подаване на иска за издаване на заповед за изпълнение, а е ясно, че делото спира давността...

Всички тези неща не зависят от вас и няма защо да ги мислите, каквото е писано това ще стане. Седите вкъщи и чакате съобщения и призовки.

Е, все пак като страна по делото би следвало да зависят поне-малко и от мен…
Иначе съобщенията и призовките са налице.
Дори и да не зависят от мен нещата, би било добре да съм подготвен за развоя на събитията. И понеже „зациклих” в разсъжденията, затова си позволих да отворя темата.

Основен принцип на процесуалното право е - ще го мислим като дойде!
Дали заявление за едно спира давността са друго ще го каже съда като прочете всичко.