forum.lex.bg

От много години съм счетоводител и спазвайки Закона за счетоводството всяка година инвентаризирам разчетите. На всички нередовни клиенти пиша Писмо за доброволно изплащане на сумата, в което указвам точното задължение, прикрепвам и фактурата, която го доказва. Пиша също така, че ако длъжникът не изплати задължението Фирмата, ще потърси правата си по Съдебен ред.
Въпросът ми е защо ТОПЛОФИКАЦИЯ няма такава практика, а направо завежда Искова молба и добавя лихви и разноски, които в повечето случаи са в пъти по-високи от дължимата сума? Ако аз като обикновен ражданин съдя някоо, Съдията дори ще поиска и Нотариална покана да съм отпратила към него. Защо Съдът не изисква това от Топлофикация?
В ДОПК съществува чл. 182 в който ясно е казано "1. .....да уведоми длъжника писмено, по телефона, с посещение на място, с електронно съобщение на посочен от него електронен адрес и/или по друг подходящ начин за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;"
Топлофикация София над държавата ли е? По какъв Закон работи това дружеството? Къде пише, че не трябва да уведомява тези, които счита за свои длъжноци?

kredit2006 написа:По какъв Закон работи това дружеството? Къде пише, че не трябва да уведомява тези, които счита за свои длъжноци?

Приложимите нормативни актове са: Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен (т.е. има срок за плащане), длъжникът изпада в забава след изтичането на този срок. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Затова покана за плащане се изисква единствено за задължения, които не са срочни, т.е. за тях няма определен срок за изпълнение. Това е така, тъй като при срочните задължения длъжникът изначално знае до коя дата трябва да плати и не е нужно да бъде канен.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (Наредба за топлоснабдяването). Съгласно чл. 42 от Наредбата за топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 33 от Общите условия на "Топлофикация София" ЕАД за битови абонати клиентите са длъжни да заплатят месечните суми в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно за клиентите на "Топлофикация София" ЕАД е предвиден 45-дневен срок за плащане, поради което на клиентите не се изпраща покана.
Въпросът е по-скоро как потребителят узнава за дължимите суми, ако не получи фактурата - всички знаем, че Топлофикация я праща по пощата, но по никакъв начин не се удостоверява получаването й.
Чл. 182, ал.1 ДОПК е напълно неотносим, тъй като се отнася за публични задължения към държавата и общините, а и той вече е отменен...