forum.lex.bg

Добър вечер, искам да попитам дали някой има информация относно този член от НК. Според него след като "Който, след като е осъден да изплати парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това се наказва...."
Въпросът ми е, след влязло в сила решение и изтекъл срок от една година и има заведени навреме изпълнителни дела, попадаме ли в хипотезата на този член? Въпросният длъжник има ЕДИНСТВЕНО жилище, удобно ипотекирано, и няма други доходи.
Защото не съм сигурен, дали в думата "имущество" е взето предвид дали жилището е част от несеквестируемата собственост или не е. Ще съм много благодарен, ако някой има някаква идея или ме насочи към съдебно (тълкователно) решение.

Практика има доста в гугъла.
Има логика да се изключи несеквестируемото .
Все пак закона не позволява кредитора да посегне.
Нелогично е за същия имот НК да го санкционира.
Не знам Тълкувателно има ли, няма ли. Лесно може да се провери.

Тук идва веднага и въпроса за деянието по 183 НК.
Там, макар да не се казва точно като 293а НК, няма съмнение, че трябва също да има обективната възможност да плаща. Но пък обществените отношения на защитата са други и несеквестируемост не важи.
Такива са и съдебните актове -ако имаш 700 лв доход, но дължиш 500 общо издръжка на 3 деца, живееш си с 200 лв. Иначе -осъществява състава. Децата са на първо място. Разбираемо е.

Сигурно няма да е чудно и да има противоречива практика по 293а НК.

Сега се сещам, че несеквестируемостта не важи при вземания за издръжка.

Аз съм водил дело по 293а от НК.
Това, че жилището му е единствено, не е релевантно. То е несеквестируемо по изпълнителното дело, но сам той може да го продаде, за да изпълни дълга си. Важното е през тази една година той във всеки един момент (т. е. през цялата година, а не само в някои периоди от нея) да има имущество на стойност не по-малко от дължимото. Със сигурност несеквестируемото НЕ се изключва.
Проблем може да е, че имота е ипотекиран. Може да се тълкува, че ипотекиран имот трудно се продава, т. е. длъжникът е нямало как да го продаде, за да изпълни дълга си. Но такова тълкуване не вярвам да мине.
Във всеки случай мисля, че има смисъл да се подаде сигнал до прокуратурата. Дори и в крайна сметка да не бъде осъден, самата възможност може да стресне длъжника и да го накара да плати.

Това за цялата година да има пари е доста странно за мен.
Излиза че на десетия месец продава си апартамента, изиграва го на комар или го прехвърли на майка си или детето, запази си правото на ползуване и всичката му е наред . Макар и нищожна, сделката все пак трябва да се обяви от съда за такава . След 5 години водене на дела от кредитора.

Интересно е дали някой някога ще се сети да въведе състав и за управителите на дружества.

Действително 293а от НК изисква през целия едногодишен период дееца да е имал имущшество, годно да покрие дълга (което и аз намирам за неправилно). Но съм чел едно много интересно решение, и то май беше на ВКС, при което един тарикат точно си беше продал имота преди да изтече едногодишния срок. Съдът казва: деецът сам се е поставил в невъзможност да изпълни дълга си, затова не може да си изключи неговата отговорност (цитирам по памет). И постанови присъда.
За управителите и аз съм си го мислел, макар че тях можеш да ги гониш по 227б, но и двата текста са неоправдано неглижирани в практиката.

Логично.

Пък и подобно отчуждаване по - скоро само затвърждава аргументите за умисъл за неплащане.

Иначе управителите по 227б хубаво, но този състав е друг
Тук при бездействие не го хваща 293а НК. От друга страна, може изобщо да не е изпаднал в неплатежоспособност. Да има пари в брой, вещи на голяма стойност, но да ги скатава буркан банк.

С един прокурор преди време. Сподели ми, че ще повдига обвинение направо за присвояване на управителя на ЕООД .Онзи, с цел да увреди кредиторите, на които дължи големи суми, направо си изтегля всичко от банката и пей сърце.
В този случай нито един състав на умишлен банкрут не излиза. Тъй като са написани в умопомрачение.
А си е точно такова.
Интересно присвояване е също. В случая управителя си е и собственик на капитала. От единия джоб в другия. Другата фирма.