forum.lex.bg

Здравейте,
Моля за малко правна помощ. Тъй като въпросът ми е спешен, ще съм ви благодарен за бърз отговор.
На 19.12.2016г. Топлофикация ми връчи заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В дължимата сума е упомената такса за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 300 лв.
На 12.01.2017г. Парламентът одобри промени в разпоредба на чл. 78, ал. 8. С тази промяна възнаграждението за юрисконсулт за защита в заповедно производство, каквото в случая е моето, се променя и той може да получи възнаграждение от 50 до 150 лв.
Промяната е обнародвана в Държавен вестник на дата 24.01.2017г.
Въпросът ми е, ако сега заплатя възнаграждението за юрисконсулт каква ще е сумата, тази която е упомената в заповедта или тази след въведените промени.
Благодаря предварително за отговора.

Трябва да пуснете жалба за разноските - само в частта за разноските - като по този начин ще Ви отговорят.
Законът веднага се прилага - доколкото няма заварени случаи - би трябвало да е по новия ред.

Благодаря за бързия отговор. Вече бях при юристите на Топлофикация София и те ми заявиха, че ще отстояват хонорара в съда, защото според тях сме в заварено положение. Позоваха се на датата, на която съдията е разписал Заповед за изпълнение - 19.12.2016. На мен ми я връчиха на 19.01.2017 и имам срок да изплатя исканата сума или да възразя до 02.02.2017 г. Ако подам утре жалба в Топлофикация ще ми отговорят най-рано до месец, а нямам време да ги чакам. Според мен нямам друг избор, освен да възразя срещу този хонорар от 300 лв. чрез възражение на Заповед за изпълнение и да оборвам хонорара в съда. Правилно ли съм ви разбрал или пропускам нещо?

Изменението на ГПК е публикувано на 24.01.2017. Юристите на топлото ще спечелят...

ch3oh написа:Изменението на ГПК е публикувано на 24.01.2017. Юристите на топлото ще спечелят...

Благодаря за мнението.

Промяната е едно недоносче. Хонорарите в момента са в рамките на 100-300 лв., а не 50-150 и отделно исканият размер не може да надхвърля предвидения от 300 лв., което означава, че ще е много трудно да падне хонорар от 300 лв., без значение от иска.

ivanov_p написа:Промяната е едно недоносче. Хонорарите в момента са в рамките на 100-300 лв., а не 50-150 и отделно исканият размер не може да надхвърля предвидения от 300 лв., което означава, че ще е много трудно да падне хонорар от 300 лв., без значение от иска.

И аз мисля, че прехваленото предложение на Мая Манолова е половинчато. Въпреки това тя смело се хвали със следното: "Омбудсманът Мая Манолова махна такса „юрисконсулт“ на „Топлофикация София“ ЕАД ". Цитатът е от сайта на омбудсмана.

Промяната е неправилна, защото не е насочена към условно виновните дружества, а срещу една професия - юрисконсултите. Между другото за ю.к. се присъждат на две инстанции и изпълнително толкова, колкото на две вещи лица.
В ГПК трябва да се върне ограничението за размер на иска - по Тошово време беше 5 лв., цената на месечна карта за градски транспорт. Сега приемлиевото е 20-30 лв. или за искове до 100 лв. да не се присъждат разноски, съответно разноските да не могат да са повече от 20% от търсената сума или да се въведе опростено производство за малки суми, при които доказателствената тежест е обърната - кредиторът пуска заявление без разноски, а длъжникът по него обжалва и ако иска да прави разноски, ако иска не.

В ЗЕ и ОУ на Топлото изрично са посочени фактурите като източник на задължението. Ако не ги обжалваш в месечен срок губиш това право. Топлото не ги представя, а иска експертизи за да се установи размера, за да бъде натоварен длъжника. След като фактурите са влезли в сила и задълженията по тях не могат да се обжалват то и производството срещу длъжници трябва да се основава на редовни фактури, а съдът да издава ИЛ по тях, без никакви разноски, нито ю.к., нито вещи лица, само по заявление с прикрепени фактури и декларация по 313 НК. Ако длъжникът иска да обжалва да си плати за дело с което да оспори ИЛ.

Не само за топлото, а по всички дела минали на заповедно, 422 ГПК и въззивна трябва да се издава един ИЛ, а не три, което дава възможност за три хонорара.

И още много други неща, но като се сети Мая да изпрати една каса коняк.

ivanov_p написа:Промяната е неправилна, защото не е насочена към условно виновните дружества, а срещу една професия - юрисконсултите.

Едва ли е насочена срещу тях.
Има си трудов договор. Уговорено е трудово възнаграждение.
Не ще ли и да адвокатства?

Те тия фактури хубаво са посочени като източник на задълженията, но по ГПК представляват частен документ. За това искат експертизи, както ВИК, Топло,Електроразпределителни дружества и т. под.

На практика същата работа, но.....изглежда по - достоверно , експертиза била показала.
Не е за да се отегчава клиента откъм разноски. Не е сериозно.

Имате право на жалба - само в частта за разноските.

Възражението ще предизвика съдебно дело - там също има разноски ( вярно - по новия намален ред).

По принцип съдиите намаляват разноски и в съдебно производство, но законът е като че ли така написан - че ако не оспориш заповедните разноски, впоследствие губиш правата си за това - има такава практика. Все пак в съда се решават тези въпроси - така че може и възражение.

Мисълта ми за обжалване е - че ГПК е процесуален закон, който се прилага винаги незабавно и при висящи дела. Как трябва да се тълкува тук - не е ясно. Доколкото процеса е висящ - може и да намалят нещо.

Договора на ю.к. е същият като с адвокатска кантора - текущо обслужване на фирмата, съдебното дело е извън това и за него се плаща отделно. Излиза, че дружеството е виновно защото контрагентите му не изпълняват точно и трябва да се натовари с разноските по делата, които да не се възстановяват.

Фактурите представляват частен документ, затова се подават с декларация по 313 и ако прецени длъжникът може да ги жали. Той избира дали плати без никакви разноски, защото на практика такива няма да има, стандартното искане до съда може да се попълва от комп. програма или да тръгне да бори необжалваеми фактури.
Експертизите нищо не доказват, по всяко дело се получават разлики от по няколко лева, което при електронна система от която се разпичатват фактурите и чиито данни свалят в.л. няма как да стане, да не говорим, че съда не ги чете, защото пише в решенията, че длъжникът не е жалил в месечния срок, който между другото важи и за сметките на разпределителните дружества.
Както вече казах ю.к. при материален интерес от 100 до 300 лв., които не може да се надхвърлят, а не от 50 до 150 лв. и едва ли обжалване би променило нещо.

ivan_lawyer написа:Имате право на жалба - само в частта за разноските.

Възражението ще предизвика съдебно дело - там също има разноски ( вярно - по новия намален ред).

По принцип съдиите намаляват разноски и в съдебно производство, но законът е като че ли така написан - че ако не оспориш заповедните разноски, впоследствие губиш правата си за това - има такава практика. Все пак в съда се решават тези въпроси - така че може и възражение.

Мисълта ми за обжалване е - че ГПК е процесуален закон, който се прилага винаги незабавно и при висящи дела. Как трябва да се тълкува тук - не е ясно. Доколкото процеса е висящ - може и да намалят нещо.

Съгласен съм с вас. Днес двама други адвокати ми разясниха същото. Все пак реших да платя, вместо да рискувам с още разходи за дело. Благодаря ви за мнението.

На мен ми предстои да опитам намаляване на юрисконсултски възнаграждения по ИД, образувани преди изменението.
Често, когато искат редукция на моя хонорар, използвам едно определение на ОС, в което се указва, че съдебният изпълнител не следва да намалява хонорара още в началото на ИД, а да направи съответната преценка в неговия край, тъй като не се знае колко действия ще бъдат необходими до окончателното плащане на дълга.
От друга страна, в ГПК не е предвидено започналите до влизането в сила на измененията относно разноските да се приключват по досегашния ред.

bebitor написа:На мен ми предстои да опитам намаляване на юрисконсултски възнаграждения по ИД, образувани преди изменението.
Често, когато искат редукция на моя хонорар, използвам едно определение на ОС, в което се указва, че съдебният изпълнител не следва да намалява хонорара още в началото на ИД, а да направи съответната преценка в неговия край, тъй като не се знае колко действия ще бъдат необходими до окончателното плащане на дълга.
От друга страна, в ГПК не е предвидено започналите до влизането в сила на измененията относно разноските да се приключват по досегашния ред.

Нещата около прекомерността на юрисконсултското / адвокатското възнаграждение са много мъгляви.

Възражение за прекомерност следва да се направи в 7-дневния срок от получаване на ПДИ (в която е включено/описано и съответното възнаграждение за юрисконсулт). Срокът е преклузивен.

Съответно, съдебният изпълнител / съдът не би следвало да го уважи / отхвърли към този момент, а едва при прекратяване на производството / влизане в сила на постановлението за разпределение / въвода във владението). Това именно с оглед една адекватна / обоснована преценка за фактическата и правна сложност на производството (включително и извършените процесуални действия).

Относно това Ваше становище: "От друга страна, в ГПК не е предвидено започналите до влизането в сила на измененията относно разноските да се приключват по досегашния ред." - вземете предвид обстоятелството, че нормата е процесуална, а процесуалните норми имат т.нар. "незабавно" действие - т.е. прилагат се при висящите производства.

Възражение за прекомерност следва да се направи в 7-дневния срок от получаване на ПДИ (в която е включено/описано и съответното възнаграждение за юрисконсулт). Срокът е преклузивен.

Може да се направи в този срок, ако длъжникът е платил в него. До изплащането на цялата сума никой не знае нито размера на задължението, нито какви разноски ще има, нито какво ще се дължи на адвоката по Наредбата. Да не говорим, че вече изпълнението не е съдебно производство и не е ясно дали въобще длъжникът трябва да плаща "адвокатски".

ivanov_p написа:

Възражение за прекомерност следва да се направи в 7-дневния срок от получаване на ПДИ (в която е включено/описано и съответното възнаграждение за юрисконсулт). Срокът е преклузивен.

Може да се направи в този срок, ако длъжникът е платил в него. До изплащането на цялата сума никой не знае нито размера на задължението, нито какви разноски ще има, нито какво ще се дължи на адвоката по Наредбата. Да не говорим, че вече изпълнението не е съдебно производство и не е ясно дали въобще длъжникът трябва да плаща "адвокатски".

1. "Може да се направи в този срок, ако длъжникът е платил в него" - нищо общо с истината

2. "До изплащането на цялата сума никой не знае нито размера на задължението, нито какви разноски ще има, нито какво ще се дължи на адвоката по Наредбата." - айде, бе???

3. "Да не говорим, че вече изпълнението не е съдебно производство и не е ясно дали въобще длъжникът трябва да плаща "адвокатски"" - е, тука вече ни уби с логика.

Аз не пиша за да споря, а свеждам за наизустяване и изпълнение!

"До изплащането на цялата сума никой не знае нито размера на задължението, нито какви разноски ще има, нито какво ще се дължи на адвоката по Наредбата." - айде, бе???

Размерът на дълга при ИП не се се знае предварително, защото съдът е присъдил и "законна лихва от подаване на иска до пълното му изплащане". Това е разликата в двете производства, в съдебното се знае точно размера на исковите претенции върху които се начислява адвокатско възнаграждение, а в изпълнителното не се знае. Аз събирам по ИЛ от 2003 г., където вероятно присъдената законна лихва е два пъти повече от главницата. Не се знае дали ще има въвод или други действия за които се начислява възнаграждение.

"Да не говорим, че вече изпълнението не е съдебно производство и не е ясно дали въобще длъжникът трябва да плаща "адвокатски"" - е, тука вече ни уби с логика.

Логиката е проста като къпан гербаджия - на страните по съдебното производство се присъждат такси, разноски и възнаграждение за един адвокат. Посочено е точно кое е такса и кое разноска, като възнаграждението за адвокат е различно по същност както от таксите, така и от разноските.
Изпълнителното производство е по особен ред, там е посочено за чия сметка са разноските, а от прочита на целият чл. 79 ГПК е ясно, че не може да става дума за адвокатско възнаграждение, още повече по реда на чл. 78 ГПК, защото ще излезе, че взискателят трябва да плати адвокатски на длъжника, ако изостави производството, то се перемира или длъжникът няма имущество.

Когато взискателят или длъжникът искат да се представляват от адвокат му плащат от джоба, но няма никаква причина веднъж да се начисляват такси разноски по изпълнението, възнаграждение на бирника, а в същото време паралелно да се плаща и на адвокат и с това да се товари другата страна.

Между другото имам отхвърлени ю.к. защото съм поискал да ми се "присъдят сторените разноски". Съдът обаче ми е присъдил ДТ и в.л. и е отказал адвокатски, защото не съм ги поискал изрично.

Ще бъда кратък:

1. Дали ще има въвод или други действия, за които се начисляват разноски, не влияе върху размера на вземането. С думи прости - ако имаш за събиране 2000лв по ИЛ, а покрай събирането имаш и 1000лв разноски (възбрани, описи, въводи) това не означава, че имаш вземане за 3000лв, върху което да си начислиш адвокатския/юрк-ския хонорар. Хонорарът ще е върху вземането по ИЛ.

2. Има съдилища, които изискват да има изрично искане за събиране и на адвокатския хонорар, а не просто да изтръскаш в делото адвокатското пълномощно с договора за правна помощ и сумата.

Когато взискателят или длъжникът искат да се представляват от адвокат му плащат от джоба, но няма никаква причина веднъж да се начисляват такси разноски по изпълнението, възнаграждение на бирника, а в същото време паралелно да се плаща и на адвокат и с това да се товари другата страна.

А, тази ти глупост отгоре въобще не заслужава коментар. Последният известен идиот, за който се сещам, че твърдеше, че адвокатите са напълно излишно звено в правораздаването и само усложнявали и изкривявали съдебния процес, беше Муамар Кадафи.

Какъв е размерът на законната лихва в ИЛ? Тази лихва увеличава вземането по главницата с 10% годишно, тях как ги предвиждаш при неплатен дълг?

Безспорно от адвокати има нужда, но тук говорим за прехвърлянето на тяхното възнаграждение върху другата страна. Напр. при обжалване на НП разноски не се присъждат, ако искаш плащай за адвокат, ако искаш отиваш в съда и разчиташ на служебното начало. Нищо не презумпира, че ако си прав някой друг трябва да ти плати адвоката. От чл. 79 ГПК не може да се извлече такова правило, а ТР категорично отрече изпълнението да е съдебно производство и невъзможността за прилагане по аналогия на правилата на едното върху другото. В момента единствената причина СИ да ги присъждат е, че ги има в Наредбата, но тя не определя присъждането им.
Адвокатът е пълномощник на страната, но в ИП такъв пълномощник на взискателя е СИ и то на законно основание, няма причина да има втори и длъжникът да се товари с два хонорара, при предвиден един.

ivanov_p написа:Какъв е размерът на законната лихва в ИЛ? Тази лихва увеличава вземането по главницата с 10% годишно, тях как ги предвиждаш при неплатен дълг?

Безспорно от адвокати има нужда, но тук говорим за прехвърлянето на тяхното възнаграждение върху другата страна. Напр. при обжалване на НП разноски не се присъждат, ако искаш плащай за адвокат, ако искаш отиваш в съда и разчиташ на служебното начало. Нищо не презумпира, че ако си прав някой друг трябва да ти плати адвоката. От чл. 79 ГПК не може да се извлече такова правило, а ТР категорично отрече изпълнението да е съдебно производство и невъзможността за прилагане по аналогия на правилата на едното върху другото. В момента единствената причина СИ да ги присъждат е, че ги има в Наредбата, но тя не определя присъждането им.
Адвокатът е пълномощник на страната, но в ИП такъв пълномощник на взискателя е СИ и то на законно основание, няма причина да има втори и длъжникът да се товари с два хонорара, при предвиден един.

1. За обжалването на НП... не знам какво да кажа. Направено е с цел защита на държавния бюджет. Ако за всяко отменено НП, държавата плащаше и адв. хонорар, щеше да излезе бюджетът на "червено" за нула време. Целесъобразност, разбираш ли

2. Дори и изпълнителното производство да не е съдебно, в него намират приложение общите правила на ГПК.
Ако законодателят е искал друго, нямаше да сложи изпълнителното производство в "канун" с наименование "граждански процесуален кодекс".

3. Не мога да се съглася изцяло с теб, че СИ е пълномощник на взискателя. Най-малкото, защото СИ има право да откаже някои молбички на взискателя, който отказ пък подлежи на обжалване. Не виждам как, в който и да е процес може упълномощителят да обжалва отказ на пълномощника си да извърши дадено действие. Нито пък ми се връзва това със становището на някои съдилища, че в правомощията на СИ е да намали хонорар при възражение за прекомерност. СИ е ни риба, ни рак.

Безспорно има немалко камъчета в градината на нормативната уредба на изпълнителното производство. Едно ТР мина, задава се второ и пак има още много неясноти.