forum.lex.bg

Чл. 160 (2) ЗУТ предвижда, че взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори.

Тази форма е форма за доказване (според мен) или форма за действителност.

Мисля, че следва да е форма за действителност! Ограниченията за доказване са в чл.133 ГПК, приложим субсидиарно.

Точно чл. 133 ГПК ме наведе на мисълта за форма за доказване, защото обикновено договорите за строителство са на доста по-голяма стойност от 1000 лв. и за да се доказват е необходима тази писмена форма. Но пък си мисля, ако няма такъв договор, на какво основание ще се издават протоколите по Наредба No 3. И най-вече, ако формата е за действителност, трябва ли да бъдат повторени евентуални извършени действия?

И според мен е за доказване.

Защо намесвате ГПК - той няма отношение към действието на сделките, а към тяхното доказване?!

След като материалният закон (ЗУТ) изисква писмена форма и не уточнява, че става въпрос за доказване, то не би следвало да има съмнения, че става въпрос за реквизит - задължителна писмена форма на сделката.

Едва тогава вече действа 133, ал. 1, б. "а" ГПК, който изключва свидетелските показания при доказване на договора.

Zashtoto makar i malka, vryzkata na procesualnia zakon s materialnoto pravo vse pak se zabeliazva, a tylkuvaneto e proces, koito ne se ogranichava samo do materialnoto pravo. Vse pak, GPK ima 2 razlichni teksta na 133 - otnosno formata za dokazvane i za formata za deistvitelnost.

A che ste napylno pravi, che GPK e procesualen zakon i chl. 133 kasae dokazvaneto, v tova ste napylno pravi!