forum.lex.bg

здравейте!
бременна съм в 6ти месец, но още не съм сигурна дали бащаща ще признае детето. В случай, че той не иска да го признае какъв документ мога да изискам, за да съм сигурна, че няма да има претенции към нас след години и дали изобщо има такава практика?

Здравейте,
Няма правна възможност за такава гаранция.В случай, че бащата не припознае детето, то Вие може да предявите иск за установяване на бащинство.Срока е 3 год. от раждането. По този начин най-малко ще ангажирате отговорността му като родител и произтичащото от това задължение за даване на издръжка. В случай, че не искате да поддържате връзка с предполагаемият баща, при евентуално припознаване от негова страна, то Вие имате правната възможност да оспорите припознаването в 3 месечен срок, от известието за извършването му. В общи линии това е....


MONTESKIO

Здравей MONTESKIO, благодаря за отговора! Ако се стигне до припознаване едва ли мога да го обжалвам при условие, че е от него... Доколкото разбирам неговият проблем е, че може да се наложи да плаща издръжка ако го признае и затова исках да бъда сигурна, че ако се откаже няма да се появи след някоя и друга година и да има претенции към нас..... аз поне претенции за издръжка нямам.. искам ако не го признае да съм сигурна, че няма да ме безпокои и да иска да го вижда. т.е. или го признава и го вижда, или не го признава и се маха от живота ни..

Ели, не съм юрист, разбирам за какво става дума в житейски план! Затова искам да те подкрепя за смелостта и достойнството, с което приемаш сложните обстоятелства и не отказваш да се нагърбиш с тежкото бреме! Най-важното не се отказвай от основното - припознаването на детето! Това са ПРАВА за детето и известно спокойствие за двама ви,въпреки липсата на бащата! Ако сега можеш да се справяш сама - добре, но не забравяй правата, които ще произтекат за детето от припознаването му! И безогговорните бащи имат отговорности! Случва се безотговорните бащи в определени по-късни моменти да съзнават какво са извършили, изоставяйки най-близките си хора! И идват моменти за други равносметки - повечето морални и човешки, а разбира се и имуществени! Винаги се интересувай от правните казуси, които засягат живота ви - не загърбвай всичко, появяват се недобросъвестни хора, които да извличат ползи за ваша сметка! Пиша като човек, който е преминал през това и тегли последиците, особено от последните хора, за които споменах! Животът изглежда е такъв, че дори и да си загърбил всичко - идва момент и те връща в началото при корените. Добри дни!

Ели,това което искаш не може да стане,поради следните обстоятелства.Първо ако има припознаване/т.е.няма брак/,то тогава,в удостоверението за раждане на детето ще фигурира като баща въпросния господин.Ако пък,същият не признае детето,то тогава той не му е никакъв.А удостоверението за раждане ще пише,че бащата е неизвестен,т.е.ако дори де факто господинът е биологичния баща на твоето дете,то де юре той не е никакъв.Той няма смисъл да подписва каквото и да е ,тъй като той няма качеството на родител на първо място,но пък дори и да има това негово изявление би било лишено от правен смисъл,т.е. то не би породило исканото от теб действие.Може след време той да преосмисли това положение и да иска да го промени,като заведе дело пред окръжния съд и никой не може да го спре.Делото би могло да се води и от теб или детето,само дето сроковете за предявяване на исковете са различни. Така че скъпа Ели това което искаш ти НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ!

Галя, благодаря ти за отговора! знам, че едва ли му е тука мястото да се изразя така, но все пак да си го "рекна": ............!! мислех си, че има някакъв по-благоприятен изход за мене... много е неприятно да знаеш, че някой който не може да вземе решение може да се появи след време и да има претенции... затова и не мога да реша вместо него. иначе до сега 100 пъти да съм му казала, да ходи по дяволите, но трябва да чуя решението "да" или "не" от неговите уста :(
по принцип смятам, че за едно дете е добре да си има и двамата родители, които да се грижат за него, дори и да не живеят заедно.. но за съжаление при мене нещата не се развиха така.....
остава значи варианта "с неговите камъни по неговата глава" - в случай, че откаже да го припознае, да си го предупредя - ако се появи в по-късен етап направо отива на ДНК тест и си плаща идръжка със задна дата..... и без това май от нея се притеснява... барем да беше казал типично мъжките думи "дали е от мене".....


съпричастна, благодаря ти за топлите думи! решението, да го задържа взех, защото знам, че семейството ми е до мене, и че ще имам тази опора. бебока ще си има страхотна баба, която да ми помага в грижите за него и да ме подкрепя за решението ми. това ми стига! а иначе знаеш - "д... знае 2 и 200" ;-) все ще се оправя-
пък, кой знае - може да си намеря след години "похлупака" и детето да си има баща..

Скъпа Ели,желая ти от все сърце да се пребориш с всичко и да родиш едно здраво и хубаво дете.Ще ти дам един съвет/ако разбира се приемеш/.Направи всичко ,това дете да има баща.Говоря дори за баща по удостоверение за раждане,тъй като обществото в което живеем,все още не е дорасло.Това дете ще расте и повярвай ми,че ще се намери някой/доброжелател/ който да му каже,че майка му е к...а и че тя не знае дори кой е бащата.Колкото и главоболия да ти създава"създателят",те са нищо пред това детето ти да е с клеймо"баща-незвестен".Пиши като се роди бебо!

Скъпа Ели, детето може да бъде припознато още докато си бременна и реакцията на бащата в началото може би ще бъде благоприятна. Разбирам и гордите майки,които се отказват от всичко,но моля те да се замислиш,че този въпрос касае не само теб. Не е все едно детето да се казва Иван Елиев Калинов примерно, и Иван Георгиев Калинов. Името винаги сочи,че детето е с неустановен произход и това би създало неудобство за самото дете. Не бързай да се отказваш и от материалната страна на въпроса. Ако детето е припознато можеш да търсиш издръжка от бащата само ако ти искаш. Когато някога бащата на детето ти почите,то твоето дете ще го наследи - въобще сега може бебето да има страхотна баба,но това няма да е вечно. Освен това,ако получиш отказ за припознаване,може баща ти да осинови детето и да получи неговото име. Така до известна степен ще се избегне дискриминацията. С поздрав!

Здравей 777!
с бащата се разделихме в края на м. септември. аз установих, че съм бременна близо месец и половина след това. Естествено го уведомих, както и му казах, че ще задържа детето. Нямаше негативна реакция в началото, но сега когато поставих въпроса усетих, че той не иска да го признае. някой му бил казал, че ако си даде името означавало автоматически издръжка.. като че ли ако поискам ДНК тест след като се роди детето не мога да получа и нея... с бащата се познавам от 9 години и не съм предполагала, че ще изпадна в такава ситуатция с него.. но определено вече предпочитам детето да не носи неговото име и да няма достъп до него или нас. знам, че за детето няма да е много добре да пише баща-неизвестен в акта за раждане, но ако то иска след години може да поиска ДНК тест. а за наследяването - извинявай, но по-добре да си няма тези проблеми... за 1/3та от двустаен апартамент не си заслужава! сега щом една издръжка му е проблема на бащата и мотив да се чуди и помайва как да избегне припознаването... по-добре по-далеч от нас...
а за осиновяването от баща ми - четох, че може да взема нотариално заверено разрешение от баща ми да носи неговото име като бащино. това е по-различно от осиновяване, нали така?

Не оставяй емоциите да те владеят. Ако сега не виждаш смисъл, то за в бъдеще нищо не се знае. Може след години да има какво да се наследи и да отнемеш тази възможност за детето. Ако бащата не може да плаща издръжка, има ред по който Общината я изплаща, а тя има обратен иск към него. Извън тези имуществени въпроси, как ще обясниш на детето, че си обидена на бащата и затова не трябва и да знае кой е? Всеки човек се интересува и от двамата си родители, от произхода си. Не се отказвай с лека ръка от своите и на детето си права, защото независимо от желанието на бащата ,той трябва да понесе отговорността си.