forum.lex.bg

Колеги, моля помогнете за правната квалификация.

Между А (възложител) и Б (изпълнител) е сключен договор за предоставяне на услуга. Плащането е следвало да се извърши авансово по банков път по сметка на изпълнителя. В последствие изпълнението от страна на изпълнителя (предоставянето на услугата) става обективно невъзможно (изпълнителят няма вина за невъзможността), поради което той (Б) плаща на А сумата, която А е трябвало да плати авансово като възнаграждение по договора , като за това плащане А издава разписка, в която признава, че му е върната сумата, която той е платил по тази и тази сметка на името на Б. Щеше да е перфектно, ако нещата приключваха тук, но не. Ето и проблема: При справка на извлечение от банковата си сметка Б констатира, че всъщност А въобще не е внасял въпросната сума, т.е оказва се , Б е върнал пари, които въобще не е плучил. Моля, помогнете за правната квалификация (измама, неизпълнен договор или неоснователно обогатяване) и как Б да обоснове в исковата молба претенцията си – А да върне неоснователно получената сума? (Моля обърнете внимание, че А признава в разписката, че му е върната сумата, която тои е внесъл по банковта сметка – знаейки,че всъщност не я е внесъл)

Здравей Вера,
Реших да ти споделя моето становище по така представения от теб казус.
Според мен, необходима е още информация за да се квалифицира правилно фактическата обстановка, но от това което излагаш като обстоятелства смея да твърдя , че е налице неоснователно обогатяване( Чл. 55. ЗЗД Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.), поради факта, че лицето А е получило нещо без основание - в патримониума му постъпват парични средстава, които той преди това не е изплатил авансово като възнаграждение по договора. Тук обаче следват няколко въпроса. Прекратен ли е договора между А и Б с връщане на сумата предвди обективната невъзможност за изпълнение? Какво основание е вписано в разписката при връщане на сумата?
От друга страна няма доказателство , че А е знаел, че не е внесъл сумата. Например, той може да е нредил превод, но поради обективна причина банката да не е извършила превода, или сумата да е преведена в погрешна сметка. В този случай, А е бил в грешка, когато е , ако е казал, че приема сумата , която той е изплатил като авансово възнаграждение.Но след като А няма платежен документ , от който да е видно, че наистина е превел въпросната сума, според мен това е достатъчно основание да ссе квалифицира иска за връщане на недължимоплатената сума с правно основание несонователно обогатяване.


Успех!


MONTESKIO

И аз си мисля,че квалификацията е неоснователно обогатяване, защото вследствие на невъзможността за изпълнение и развалянето на договора по право за Б възниква задължение да върне полученото по разваления договор.Но А нищо не е дал по договора, така че в действителност за Б не възниква задължение за връщане и даденото е без основание, няма дълг.
В действителност А не може да представи никакъв документ, че е наредил/внесъл парите.
Смятате ли, че има шансове за положителен изход от делото за Б? Той може да докаже, че 1) А е имал задължение да внесе сумата въз основа на договора , 2) А не е внесъл партите (извлечение от банковата сметка го потвътрждава) 3) че А е получил сумата от Б.

В случай, че са налице тези достатъчни доказателства - 1,2,3, - да , смятам, че СЪДЪТ ще уважи иска предявен с правно основание неоснователно обогатяване.
Но, ако А има насрещно вземане от Б, то А може обективно да съедини насрещен иск за вземането си, или възражение за прихващане. В първия случай е налице кумулатривно обективно съединяване.


MONTESKIO

By the way как е атмосферата в СУ ?

MONTESKIO

Мисля,че има някакво недуразумение - не съм Вера и съм завършила СУ преди три години, така,че не зная каква е атмосферата там в момента ...

Благодаря за споделените становища.

)))Съжалявам за недоразумението)))
Надявам се да съм помогнал.
Успех!


MONTESKIO