Apostil
Публикувано на: 30 Авг 2004, 13:32Pomo6t. Kakvo e apostil?
Ето какво пише в сайта на Diligentia Jure:
Заверка на документ с апостил
На 30 април 2001 г. за България влезе в сила Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. По силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България "международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат". Следователно, независимо че е възможно разпоредби от вътрешното ни право да противоречат на Конвенцията следва да се прилага установената от нея нова процедура. Конвенцията предвижда еднакъв способ за оформяне на определена категория документи /публични актове/, предназначени за ползване в чужбина - чрез поставяне върху самия документ или в приложение към него на специално удостоверение /apostille/.
По своята същност и съдържание заверката с "апостил" представлява легализиране на документа от компетентен орган в държавата, където той е издаден. За разлика от реда, предвиден в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. снабдените с оригинален "апостил" документи се освобождават и не се нуждаят от следващи форми на заверка и легализация от дипломатическото или консулско представителство на държавата-страна по конвенцията, за която е предназначен документа. Тези документи се признават и произвеждат действие във всяка една от държавите - страни по Конвенцията. В някои държави е възможно местните органи да приемат и копие от снабден с "апостил" документ, когато то е удостоверено от компетентен местен орган или нотариус. Това означава, че съществува възможност документи, в които не се съдържа срок на валидност, да бъдат използвани многократно в различни държави-страни по Конвенцията. Едновременно с това, за да се постави "апостил"/да се легализира/ надлежно оформен документ, не е задължително той да бъде преведен на съответния чужд език, затова в случаите, когато притежателят на снабден с "апостил" български документ лично ще го представя пред органите на държави-страни по Конвенцията, документът може да бъде превеждан съгласно местните изисквания на държавата - негов адресат.
Документите, издадени от държавите-страни по Конвенцията и снабдени с "апостил" не се нуждаят от легализация от българското дипломатическо или консулско представителство, за да породят действие в България. Ако документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с "апостил", за да произведат действие у нас, те трябва да бъдат удостоверени /легализирани/ съгласно досегашната процедура - да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея. Органите, компетентни да поставят "апостил" върху българските публични актове са : Министерството на правосъдието - за актовете на съдилищата и нотариусите / публични актове по смисъла на чл.1, букви "а", "с" и "d" от Конвенцията/. Министерството на външните работи - за всички останали актове /публични актове по смисъла на чл.1, буква "b" от Конвенцията./ Такива са: документите за гражданско състояние и адресна регистрация на общините, различните удостоверения, сертификати, лицензи и други на министерства, държавни агенции и комисии, документите за образование, придобита квалификация и правоспособност; документи на НОИ, НСИ и други.
Конвенцията не се прилага по отношение на административните документи, пряко свързани с търговска или митническа операция, както и документите, изготвени от дипломатически или консулски представителства. Те могат да бъдат легализирани за ползване в чужбина от Министерството на външните работи, когато са оформени съгласно действащите изисквания - да бъдат заверени с оригинален т.н. "правоъгълен щемпел за чужбина" от издаващия или съответния висшестоящ орган. Разпоредбите на конвенцията не променят режима за освобождаване от легализация на документи, установен в подписаните от България двустранни договори за правна помощ, освобождаващи документите от легализация. Когато има такъв договор между България и държава-страна по Конвенцията за посочените в него видове документи и начина за тяхното оформяне ще се прилага режима, уреден в него. Няма пречка, въпреки облекчения режим по конкретния договор за правна помощ документите да бъдат снабдени и с "апостил". Поставянето му е препоръчително, особено за заверявани от местен нотариус документи /пълномощни, декларации, удостоверения/, тъй като чрез него българските органи получават сигурна гаранция за правомощията на чуждестранния нотариус, извършил удостоверяването върху документа.
По отношение на документите, произхождащи от държави или предназначени за държави, които не са страни по посочената конвенция или с които България няма сключен договор за правна помощ се прилагат досегашните изисквания и процедура за тяхното удостоверяване /легализиране/: ь чуждите документи трябва да са удостоверени /заверени/ от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което - легализирани от българските дипломатически и консулски представителства в тази държава или акредитирани за нея . Когато няма легализация от българското представителство в издаващата държава, такава трябва да направи дипломатическото представителство на издаващата държава, акредитирано за България. ь българските документи трябва да притежават "апостил" от оправомощения наш орган или другата форма на удостоверяване /легализация/ от Министерството на външните работи, след което се легализират от дипломатическото или консулско представителство на държавата, в която трябва да бъдат представени.