Делба на движими вещи?

[larry]

Колеги искам да коментирам с вас едно странно според мен решение на РС по допускане на делба!
Клиентът ми е ответник по дело за делба на движими вещи ! Ищецът доказа със свидетели съществуването на вещите, докато ние представихме договор за продажба на същите, сключен преди предяваването на иск. Според мен Би следвало да се счете, че липса обект делбата и съсобствеността не съществува към момента на предявяването на иска! Искът за делба следва да се отхвърли, друг е въпроса,че ищецът ще има възможност да потърси правата си по друг ред, но не и в това производство! Въпреки това съдът допусна делбата, с мотиви, че съсобственост има и се знае у кого се намират вещите !
Какво е вашето мнение по въпроса?

[mi_lena]

Не сочите дали страните не са бивши съпрузи. Ако е така - погледнете чл.22 ал.4 СК.

[larry]

Не са съпрузи, а са бивши съдружници по договор за гр.дружество.

[mi_lena]

Въпреки това съдът допусна делбата, с мотиви, че съсобственост има

Хм. И на кокво се основава този мотив за съсобственост? Да не би да се твърди някаква недействителност на прехвърлителната сделка? Ако не - решението вероятно е погрешно.

[mishi_83]

mi_lena:"Хм. И на кокво се основава този мотив за съсобственост? Да не би да се твърди някаква недействителност на прехвърлителната сделка? Ако не - решението вероятно е погрешно":shock:

Съсобствеността продължава да съществува и съдът правилно е допуснал делбата. Обектът на делбата (в случая движимост) е реален, съществуващ и непокътнат! Делба не може да се допусне ако последният е унищожен!
larry, погрешно е обаче призоваването на Вашия клиент като ответник - като такъв трябва да бъде конституиран приобретателят по сделката за покупко-продажба. Просто въпросното лице е продало своя дял от съсобствеността, а в това няма нищо нередно

Успех!!!

[mi_lena]

Съсобствеността продължава да съществува и съдът правилно е допуснал делбата. Обектът на делбата (в случая движимост) е реален, съществуващ и непокътнат! Делба не може да се допусне ако последният е унищожен!!

Не Ви разбрах . За да се допусне делба, освен съществуваща, вещта трябва и да е съсобствена между страните по делото. Ако не е, защо решението да е правилно?

[mishi_83]

Не Ви разбрах . За да се допусне делба, освен съществуваща, вещта трябва и да е съсобствена между страните по делото. Ако не е, защо решението да е правилно?[/quote]

Колега, човекът е задал въпрос защо е допусната делбата, при условие, че вещта не съществува? Казвам, че определението е правилно, тъй като обектът на делба го има и той е реален! Друг е въпросът, че е призовано погрешно лице като ответник и затова той трябва да възрази!

[mi_lena]

Колега, човекът е задал въпрос защо е допусната делбата, при условие, че вещта не съществува? Казвам, че определението е правилно, тъй като обектът на делба го има и той е реален! Друг е въпросът, че е призовано погрешно лице като ответник и затова той трябва да възрази!

Колега, делбата се допуска с решение, създаващо СПН, а не с определение. И ако е допусната межжду страни, които не са съсобственици на вещта (дори тя да е налична), той "трябва да възрази" чрез въззивна жалба. А разликата между "призовано лице" и конституиран ответник" няма да си я обясняваме, нали?

[larry]

Колеги, не мисля че приобретателят следва да се конституира като страна в това производство. Погледнете това решение :


Решение № 142 от 1997 г. на ВКС, I г. о.

Информационен бюлетин, издание на ВАдвС, бр. 6/97 г.

СК

След развода единият съпруг е прехвърлил целия придобит по време на брака имот на баща си, включително частта на бившата си съпруга. Последната е предявила иск за делба срещу бившия си съпруг, позовавайки се на това, че прехвърлянето на собствеността е нищожно, който е отхвърлен от инстанциите по същество. Върховният съд намира, че решенията, с които е отхвърлен иска са правилни, защото след прекратяването на брака имуществената общност се прекратява и се установява реална съсобственост. При това положение е налице продажба на чужда вещ относно продадената идеална част на другия съпруг. Продажбата на чужда вещ обаче не е нищожна, но правните последици на една такава продажба не могат де се разглеждат в рамките на делбеното производство между първоначалните собственици, тъй като са свързани с конститутивни искове, а в делбеното производство не могат да се съединяват искове, които по своя характер са конститутивни.

[larry]

След като изчетох съдебната практика съм на мнение, че Съсобственост между ищеца и приобретателя няма. Искът за делба срещу него ще бъде неоснователен, както е и този срещу продавача. Мисля ще единствения начин ищеца да се защити е с иск за неоснователно обогатяване срещу продавача, бивш негов съсобственик, но в никакъв случай делба.

[mishi_83]

Това решение е напълно съотносимо за Вашия случия:
РЕШЕНИЕ № 232 ОТ 10.04.2000 Г. ПО ГР. Д. № 741/1999 Г., I Г.О.

ДЕЛБА НА СЪСОБСТВЕНА ДВИЖИМА ВЕЩ СЕ ДОПУСКА, КОГАТО ТЯ СЪЩЕСТВУВА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА
Чл. 34, ал. 1 ЗС
Чл. 182, ал. 1 ГПК


При постановяване на решението съдът е изложил мотивирани съображения, че по отношение на раздел II от исковата молба - предмет на делбата, не следва да се допускат до делба. Съдът приема, че тези вещи са били придобити от наследодателите на спорещите страни, които са сестри, но тъй като не са налични към момента на постановяване на решението и не е установено по делото в чие държание се намират, искът следва да се отхвърли. Изводите на съда са правилни, защото само фактическото установяване на съществуването, респективно придобиването на определени движимости не е достатъчно, за да се допусне делба. Необходимо е наред с това да се установи наличността на тези вещи при допускане на делбата. Не е допустима делба на вещи, чиято наличност м местонахождение не е установена. Дори не е достатъчно да се установи само наличността на движимите вещи, а да се установи и конкретно при кого се намират. Съгласно допълнението на чл. 282, ал. 1 ГПК с изм. на ГПК, които са в сила от 01.09.1983 г., а и със ЗИДГПК, ДВ, бр. 124/97 г., както и редакцията на ДВ, бр. 84/99 г. не е налице изменение на разпоредбата, изискваща съдът при допускане на молбата да възприеме определено и дали като са били притежание, съответните движими вещи са налични към момента на постановяване на решението, чрез определяне конкретно при кого се намират. С решението по чл. 282, ал. 1 ГПК делбеният съд се произнася налице ли е собственост по отношение на тези вещи, между кои лица и какви са техните части. Това означава, че делбата може да се иска и да се допусне на съсобствена вещ, която по време на предявяване на иска съществува, а не на вещ, която е съществувала като съсобствена, реел. сънаследствена в миналото. С иск за делба се цели установяването на наличието на самата съсобственост между определени лица и тяхното участие в съсобствеността. Съответно на това, решението за допускане на делба има преди това установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните по делото и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобствеността, не би се допуснала и делбата. Затова решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо относно наличието на съсобственост и частите на съсобствениците в нея. И ако единият съсобственик се е разпоредил с общата вещ, като я е отчуждил или вещта е погинала по негова вина, другият съсобственик не разполага с иск за делба. Съсобственикът ще разполага с други процесуални възможности, но не и с иск за делба.

Хмм.. грешката е моя - този път избързах с отговорите, без да прегледам съдебната практика и се подведох

Извинявам се и за неправилната терминология в предишния ми отговор!

[larry]

Да и това решение потвърждава моята теза! Така погледната въззивния съд следва да отмени неправилното решение на първоинстанциония, тоест да откаже да допускане на делба.
Въпросът ми е ще могат ли да бъдат засегнати правата на приобретателя по договора за продажба(тоест той да бъде конституеран като съищец)?
Според мен не би следвало да се допусне подобно искане ? Какво мислите по този въпрос?