закон?
Публикувано на: 24 Сеп 2005, 20:06в кой з-н има информация за обективната отговорност на производителя за дефекти
Страница 1 от 1
Публикувано на: 24 Сеп 2005, 20:06Публикувано на: 24 Сеп 2005, 20:42В ЗИООПД
Публикувано на: 24 Сеп 2005, 20:42В ЗЗД
193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
В ЗЗППТ
Раздел II
Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
Чл. 14. (1) Производителят носи отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на произведената от него стока, дори когато няма вина за дефекта й.
(2) Отговорността по ал. 1 за стоки от внос носи вносителят на стоката.
(3) Когато производителят, съответно вносителят, не може да бъде установен, отговорността по ал. 1 се носи от търговеца.
(4) Когато отговорността по този раздел се носи от няколко лица, тя е солидарна.
Чл. 15. (1) Имуществените вреди по този раздел обхващат претърпените загуби и пропуснатите ползи.
(2) Обезщетението за имуществени вреди не включва цената на дефектната стока.
(3) Лицето, претърпяло вреди вследствие дефектна стока, е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между тях.
(4) Разпоредбите по този раздел не ограничават увреденото лице да търси по общия ред обезщетение за неимуществени вреди, а за имуществени вреди - само когато искането му за обезщетение по този закон не е уважено.
Чл. 16. Производителят не носи отговорност по чл. 14, ал. 1, ако докаже, че:
1. не е пускал стоката на пазара;
2. дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара;
3. не е произвел или разпространил стоката с цел нейната реализация на пазара;
4. дефектът се обуславя от съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи;
5. състоянието на научно-техническите знания към момента на пускане на стоката на пазара не е позволявало установяването на дефекта;
6. той е производител на съставна част и дефектът се дължи на разработването или комплектоването на стоката от друг производител или на инструкции на последния за транспортиране, съхранение или експлоатация.
Чл. 17. (1) Общият размер на отговорността на производителя за вреди, причинени от един и същи дефект на идентични стоки, в резултат на който са настъпили смърт или телесна повреда на няколко увредени лица, е до 100 млн. лв. Ако дължимите обезщетения надхвърлят този максимален размер, отделните обезщетения се намаляват според съотношението им към общия размер.
(2) Ограничението на отговорността по ал. 1 обхваща имуществените вреди.
(3) Отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на стока на вещи, които са предназначени и ползвани за лични нужди от увреденото лице, може да се търси, когато размерът на тези вреди е над две минимални работни заплати, установени за страната към момента на причиняването на вредите.
(4) При предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стока съдът определя начина, по който, ако ищецът иска, за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.
(5) В едномесечен срок от уведомяването всеки потребител или сдружение на потребителите може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса.
(6) Обезщетението, получено от сдружение на потребители, може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 18. (1) Нищожна е клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя за вреди, причинени на потребителя.
(2) Производителят може да бъде освободен от отговорността по чл. 14, ал. 1 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефект на стоката и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(3) Отговорността на производителя не може да се намалява, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от виновното поведение на трето лице.
Чл. 19. Искът за обезщетение на вреди от дефектна стока може да се предяви до пет години от деня, в който увреденият е узнал или следва да е узнал за вредата, дефекта и идентичността на производителя, респективно вносителя, но не по-късно от десет години от деня, в който дефектната стока е пусната на пазара.
Раздел III
Гаранционна отговорност
Чл. 20. (1) Производителят може да предоставя гаранция за стока, която предлага на пазара.
(2) Гаранцията е декларация на производителя или вносителя, че предлаганата стока притежава определени качества и свойства, които ще запази в определен период от време при нормална или предписана употреба, както и задължение на същия да понесе последиците при липсата на такива качества, като отстрани за своя сметка недостатъците и повредите, които се появят в гаранционния срок.
(3) Производителят, предлагащ стоки с гаранция, е длъжен да посочи в договора или в документа за гаранция срока и условията, при които тя се предоставя.
(4) Срокът на гаранция за хранителни стоки е срокът на тяхната годност.
(5) Министерският съвет може да определи някои видове стоки, за които производителите задължително предоставят гаранция.
(6) Гаранционният срок започва да тече от получаването на стоката, освен ако в договора или в документа за гаранция страните не са посочили друг по-късен момент.
Чл. 21. (1) Производителите са длъжни да осигуряват резервни части за поддържане и ремонт в гаранционните срокове.
(2) Търговецът е длъжен да предлага стоки, ако са осигурени с резервни части и консумативи за срок, съответстващ на продължителността на тяхната употреба.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако потребителят е изрично предупреден, че стоката не е осигурена с резервни части или консумативи.
Чл. 22. (1) За гаранционно поддържане и ремонт на стоки от местно производство производителите откриват собствени сервизни бази или сключват договори със сервизните бази на други търговци.
(2) За вносните стоки гаранционното поддържане и ремонтът се осигуряват от вносителите.
Чл. 23. Търговецът е длъжен при продажбата на стоката на потребителя да издаде документа за гаранция, предоставен му от производителя.
Чл. 24. (1) Търговецът може да предостави по-благоприятни гаранционни условия от предоставените от производителя, които удостоверява с отделен документ за гаранция.
(2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 22, ал. 1.
Раздел IV
Право на рекламация
Чл. 25. (1) Потребителят има право на рекламация, независимо от това дали производителят е предоставил гаранция, при:
1. констатирани липси;
2. дефекти на стоката;
3. несъответствие с обявения размер;
4. несъответствие с обявената търговска марка.
(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката.
(3) Рекламацията при скрити дефекти на стоката се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.
(4) Рекламацията при несъответствие с обявения размер или търговска марка се предявява при установяване на несъответствието, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.
Чл. 26. При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за:
1. възстановяване на заплатената сума;
2. заменяне на стоката с нова;
3. отбив от цената;
4. безплатно извършване на ремонт.
Чл. 27. (1) Търговецът е длъжен да приема рекламация през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на адреса си на управление, освен ако в документа за гаранция не е определено друго.
(2) Транспортирането на едрогабаритни стоки за ремонт или замяна в гаранционния срок, както и връщането им на потребителя, се извършва за сметка на търговеца. За извършването на отбив от цената стоката може да бъде транспортирана или преоценена на място за сметка на търговеца.
(3) Срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.
Чл. 28. При нарушаване на задълженията по предоставената гаранция или при неприемане на рекламация потребителят може да се обърне за съдействие към сдруженията на потребителите, органите за защита на потребителите или към помирителните комисии или да предяви иск в съда.
193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.
Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.
Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.
В ЗЗППТ
Раздел II
Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока
Чл. 14. (1) Производителят носи отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на произведената от него стока, дори когато няма вина за дефекта й.
(2) Отговорността по ал. 1 за стоки от внос носи вносителят на стоката.
(3) Когато производителят, съответно вносителят, не може да бъде установен, отговорността по ал. 1 се носи от търговеца.
(4) Когато отговорността по този раздел се носи от няколко лица, тя е солидарна.
Чл. 15. (1) Имуществените вреди по този раздел обхващат претърпените загуби и пропуснатите ползи.
(2) Обезщетението за имуществени вреди не включва цената на дефектната стока.
(3) Лицето, претърпяло вреди вследствие дефектна стока, е длъжно да докаже вредата, дефекта и причинната връзка между тях.
(4) Разпоредбите по този раздел не ограничават увреденото лице да търси по общия ред обезщетение за неимуществени вреди, а за имуществени вреди - само когато искането му за обезщетение по този закон не е уважено.
Чл. 16. Производителят не носи отговорност по чл. 14, ал. 1, ако докаже, че:
1. не е пускал стоката на пазара;
2. дефектът, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането на стоката на пазара;
3. не е произвел или разпространил стоката с цел нейната реализация на пазара;
4. дефектът се обуславя от съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи;
5. състоянието на научно-техническите знания към момента на пускане на стоката на пазара не е позволявало установяването на дефекта;
6. той е производител на съставна част и дефектът се дължи на разработването или комплектоването на стоката от друг производител или на инструкции на последния за транспортиране, съхранение или експлоатация.
Чл. 17. (1) Общият размер на отговорността на производителя за вреди, причинени от един и същи дефект на идентични стоки, в резултат на който са настъпили смърт или телесна повреда на няколко увредени лица, е до 100 млн. лв. Ако дължимите обезщетения надхвърлят този максимален размер, отделните обезщетения се намаляват според съотношението им към общия размер.
(2) Ограничението на отговорността по ал. 1 обхваща имуществените вреди.
(3) Отговорност за имуществени вреди, причинени от дефект на стока на вещи, които са предназначени и ползвани за лични нужди от увреденото лице, може да се търси, когато размерът на тези вреди е над две минимални работни заплати, установени за страната към момента на причиняването на вредите.
(4) При предявяването на иск за обезщетение за вреди от дефект на стока съдът определя начина, по който, ако ищецът иска, за своя сметка следва да разгласи предявяването на иска.
(5) В едномесечен срок от уведомяването всеки потребител или сдружение на потребителите може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса.
(6) Обезщетението, получено от сдружение на потребители, може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.
Чл. 18. (1) Нищожна е клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя за вреди, причинени на потребителя.
(2) Производителят може да бъде освободен от отговорността по чл. 14, ал. 1 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефект на стоката и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(3) Отговорността на производителя не може да се намалява, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от виновното поведение на трето лице.
Чл. 19. Искът за обезщетение на вреди от дефектна стока може да се предяви до пет години от деня, в който увреденият е узнал или следва да е узнал за вредата, дефекта и идентичността на производителя, респективно вносителя, но не по-късно от десет години от деня, в който дефектната стока е пусната на пазара.
Раздел III
Гаранционна отговорност
Чл. 20. (1) Производителят може да предоставя гаранция за стока, която предлага на пазара.
(2) Гаранцията е декларация на производителя или вносителя, че предлаганата стока притежава определени качества и свойства, които ще запази в определен период от време при нормална или предписана употреба, както и задължение на същия да понесе последиците при липсата на такива качества, като отстрани за своя сметка недостатъците и повредите, които се появят в гаранционния срок.
(3) Производителят, предлагащ стоки с гаранция, е длъжен да посочи в договора или в документа за гаранция срока и условията, при които тя се предоставя.
(4) Срокът на гаранция за хранителни стоки е срокът на тяхната годност.
(5) Министерският съвет може да определи някои видове стоки, за които производителите задължително предоставят гаранция.
(6) Гаранционният срок започва да тече от получаването на стоката, освен ако в договора или в документа за гаранция страните не са посочили друг по-късен момент.
Чл. 21. (1) Производителите са длъжни да осигуряват резервни части за поддържане и ремонт в гаранционните срокове.
(2) Търговецът е длъжен да предлага стоки, ако са осигурени с резервни части и консумативи за срок, съответстващ на продължителността на тяхната употреба.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако потребителят е изрично предупреден, че стоката не е осигурена с резервни части или консумативи.
Чл. 22. (1) За гаранционно поддържане и ремонт на стоки от местно производство производителите откриват собствени сервизни бази или сключват договори със сервизните бази на други търговци.
(2) За вносните стоки гаранционното поддържане и ремонтът се осигуряват от вносителите.
Чл. 23. Търговецът е длъжен при продажбата на стоката на потребителя да издаде документа за гаранция, предоставен му от производителя.
Чл. 24. (1) Търговецът може да предостави по-благоприятни гаранционни условия от предоставените от производителя, които удостоверява с отделен документ за гаранция.
(2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 22, ал. 1.
Раздел IV
Право на рекламация
Чл. 25. (1) Потребителят има право на рекламация, независимо от това дали производителят е предоставил гаранция, при:
1. констатирани липси;
2. дефекти на стоката;
3. несъответствие с обявения размер;
4. несъответствие с обявената търговска марка.
(2) Рекламацията при констатирани липси и явни дефекти се предявява до три работни дни след закупуването на стоката.
(3) Рекламацията при скрити дефекти на стоката се предявява при откриването им, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.
(4) Рекламацията при несъответствие с обявения размер или търговска марка се предявява при установяване на несъответствието, но не по-късно от срока на гаранцията, ако такава е предоставена.
Чл. 26. При предявяване на рекламация потребителят може да претендира за:
1. възстановяване на заплатената сума;
2. заменяне на стоката с нова;
3. отбив от цената;
4. безплатно извършване на ремонт.
Чл. 27. (1) Търговецът е длъжен да приема рекламация през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката, или на адреса си на управление, освен ако в документа за гаранция не е определено друго.
(2) Транспортирането на едрогабаритни стоки за ремонт или замяна в гаранционния срок, както и връщането им на потребителя, се извършва за сметка на търговеца. За извършването на отбив от цената стоката може да бъде транспортирана или преоценена на място за сметка на търговеца.
(3) Срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.
Чл. 28. При нарушаване на задълженията по предоставената гаранция или при неприемане на рекламация потребителят може да се обърне за съдействие към сдруженията на потребителите, органите за защита на потребителите или към помирителните комисии или да предяви иск в съда.