forum.lex.bg

При положение, че работник, включен във списъка на работодателя по чл. 156, т. 2 от КТ, е работил реално в продължение на 2 месеца от календарната година, а след това е излязъл в отпуск по майчинство, има ли същия право на допълнителен отпуск за работа при ненормирано работно време за посочената календарна година?
Моето мнение е, че този отпуск се полага за възможността за оставане след работно време, а не за реално оставане, от което следва, че при реално отработени поне няколко дни през календарната година, допълнителен отпуск се полага. Проблемът е, че освен чрез тълкуване, с нищо не мога да подкрепя тезата си (не открих практика или писма на МТСП по този въпрос), а трябва да оборя "Личен състав", според които, напълно необосновано и абсурдно, работникът трябва да е работил реално през последните 6 месеца (???), за да има право на отпуск за работа при ненормирано работно време!

Никой ли няма идеи?

Правилното тълкувание на КТ относно ползването на платен год.отпуск е че работника трябва ВЪОБЩЕ да има 8 месеца трудов стаж, а не 8 месеца при един работодател. Т.е. ако дамата, която ползва в момента отпуск, е работила 2 месеца при този работодател, но има общо минимум 8 месеца трудов стаж има право да удължен платен годишен отпуск ПРОПОРЦИОНАЛНО на отработеното време при тази работодател. Но така като смятам, за два месеца няма и един пълен ден допълнително към платения отпуск, защото допълнително се дават само 5 дни.

Става въпрос за 2 реално отработени месеца в началото на годината, след което излиза в отпуск за бременност и раждане, всъщност служителката работи от години при същия работодател. И въпросът ми е не за удължен годишен отпуск, а за правото на допълнителен такъв за работа при ненормирано работно време. Минимумът е определен в КТ на 5 дни, няма правно основание за пропорционално разделяне на тези дни.

В Наредбата за работното време, почивките и отпуските са решени някои въпроси. Не съм я прочела специално за Вашия случай, но й хвърлете едно око. Там е фиксирано пропорционалното заплащане на платения годишен отпуск. Да, знам че става въпрос за допълнителен такъв. Ето Ви нещо, което се надявам да Ви помогне:

Право на основен и допълнителен платен годишен отпуск

Вестник "Трудова борса", бр. 26, 30 юни - 6 юли 1999 г., стр. 2

чл. 156, чл. 173 - 175 КТ

В отговор на читателски въпрос Стефанка Симеонова, н-к отдел при МТСП, се спира на правото на основен и допълнителен платен годишен отпуск. Всеки работник, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск, който е различен в зависимост от трудовия стаж. Допълнителният отпуск се ползва по ред установен със списък на категориите работници, които имат право на такъв. Минималният му размер е установен на 5 работни дни, от които работникът не може да бъде лишен, ако заема длъжност или работа, която фигурира в посочения списък. По-голям размер на този допълнителен платен годишен отпуск може да бъде уговорен в колективен или индивидуален трудов договор. Работодателят, който разрешава отпуска, определя размера му в зависимост от характера на работата и работното време. Когато работничка е била в отпуск по бременност и за отглеждане на дете до навършване на 2- или 3- годишна възраст, тя има право на минимално установения размер от 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск.

Очевидно е че минималния размер от 5 работни дни се дават към основния платен годишен отпуск. Но за какъв допълнителен отпуск говорим, след като тя ВЕЧЕ е в отпуск по бременност /ако не греша/ и няма да ползва платен годишен отпуск? Да не би да не съм Ви разбрала правилно?
Мога да Ви изпратя и няколко писма на МТСП и статии, които са по Вашият казус, само ми дайте мейл.

Отново препрочетох написаното от Вас. И затова без да се отнасям както преди малко ще Ви кажа моето мнение - ДА! Тя има право на допълнителен отпуск в размер на 5 работни дни ако отговаря на следните условия:
1. Съгласно чл. 5 от Наредба № 3 от 11.05.1993 г. за реда и изискванията за определяне правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия, право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които работят в такива условия на труд не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време или от установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време.
2. Ако длъжността, която заема работникът или служителят, е включена в утвърдения от работодателя списък от дейностите в предприятието, които са на ненормирано работно време (чл. 139, ал. 4 от КТ).

Да, това писмо ми върши идеална работа! Точно такова е и моето мнение, че минималният размер се полага при наличието на едно единствено условие - длъжността да е включена в списъка на работодателя, независимо от реално работеното време през календарната година.
Служителката е прекъснала отпуска си по майчинство преди навършване на 2-годишна възраст на детето и в момента вече е на работа.
Ако не Ви притеснява, пуснете ми материалите на е-мейл chockolina@abv.bg . Предварително благодаря!

Аз бях госта по-горе, разбира се!

Благодаря за изпратените материали!