Давност на ипотека-Проблем

[aequietboni999]

Мисля, че идеята да се слючи анекс е правилна, щом страните са в добри отношения. Ще им забраним да си ги уредят доброволно ли? Ами да наречем анкса спогодба. Все едно - страните имат правото да си уредят възникналите помежду им правоотношения, като си формулират изрично волята за това. Тези които твърдят, че има отказ от субективно право, бих помолил да го формулират кое точно е това право, от което длъжникът ще се откаже, като се съгласи неговото задължение да се замени с друго? Лично аз съм съгласен с теорията, че давността погасява правото на иск, а не самото право, щом то може да бъде дължимо изпълнено и след нейното изтичане. Лично аз считам, че задължението може и днешна дата да се новира щом страните желаят това и очевидно те биха направили тази новация първо с цел да изразят съгласиет помежду си, че длъжникът не издължил получения от него заем и е съгласен да го върне на кредитора и второ, че желаят да се запази действието на ипотеката, за обезпечаване на новираното задължение. Но понеже има всякакви тълкуватели, които с лека ръка са готови да забраняват на хората да си уреждат отношенията, мога да препоръчам и следния вариант : анекс с дата 01.11.2005г., нотариално заверен с дата 29.05.2006г. Защо не? Страните потвърждават подписите си пред нотариуса, макар и в един по-късен момент и си вписват анекса, за да важи новацията по отношение на ипотеката. Защо не?

[aequietboni999]

Още едно допълнение по въпроса с анексирането на договора за заем. Заемът би могъл освен да се новира и да се разсрочи във времето. Според някои теории, промяната на модалитетите на едно задължение не представлява новация. Един такъв модалитет е срока. Мисля, че има няколко решения на ВКС и арбитражния съд към БТПП в тази насока. Така, че страните могат да удължат срока за връщане на заема, без да го новират и в този случай няма да е нуждо да се прави отбелязване към учредената ипотека. Остава въпроса с антидатиранто при един евентуален спор, които би могъл да се реши с едно по-късно потвърждаване на подписите върху анекса, а защо не и с една спогодба между страните с днешна дата.

[kosta]

Подобен казус...длъжника се позовава на изтекла давност(плащал е,но разписките са в него и кредитора е пропуснал 5год. срок).Едно от плащанията,обаче е чрез банкое превод.Дали може въз основа на този факт да се приложи Чл.116,а)ЗЗД ?

[renic]

"Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла" от този текст на закона за задълженията и договорите /поне според мен/ може да бъде направен извод че едно съглашение за изпълнение на задължението дори и след изтичане на давностния срок няма да е нищожно или атакуемо, от друга страна ипотеката сама по себе си има давност 10 години, така че за да се заличи трябва да се мине през съда и там могат да се измисят доста неща

[kosta]

Подобен казус...длъжника се позовава на изтекла давност(плащал е,но разписките са в него и кредитора е пропуснал 5год. срок).Едно от плащанията,обаче е чрез банкое превод.Дали може въз основа на този факт да се приложи Чл.116,а)ЗЗД ?

Кажете нещо по въпроса,ако може?Надявах се aequietboni999 да даде някой акъл

[enigma]

Не не може, подобна разписка не е признаване на дълга, а доказателство за установяването на наличието му. Но ако е изтекла исковата давност, длъжникът може да се позове на нея без проблем.

Вж. чл. 118 ЗЗД за значението на плащане след направено такова възражение.

Да го види и Монтескьо и да се увери, че материалната претенция не се погасява, а възниква възражение, което погасява правото на иск, т.е. на държавна защита. Това са различни неща, а и апропо точно това застъпва и Иван Апостолов.

Освен това напълно в рамките на договорната свобода е да се измени датата на падежа, а че това представлявало недопустим отказ от субективно право просто ме разсмя. Ами то тогава да обявим отказа от иск за противоконституционен. Чл. 113 изрично казва кое е недопустимо.

[nqgol]

Подобен казус...длъжника се позовава на изтекла давност(плащал е,но разписките са в него и кредитора е пропуснал 5год. срок).Едно от плащанията,обаче е чрез банкое превод.Дали може въз основа на този факт да се приложи Чл.116,а)ЗЗД ?

Кажете нещо по въпроса,ако може?Надявах се aequietboni999 да даде някой акъл

И защо да не е/Щом човекът плаща,значи се предприемат дествия по събирането на дълга и се прекъсва давността.Пък много са защитени тези длъжници бе!

[gudio]

И аз не разбрах enigma - да не би да е имал предвид нещо друго ? Всяко плащане е признание с конклудентни действия и прекъсва давността, стига наистина длъжникът да го е извършил и да има изявление в този смисъл, а не ( както банките се опитваха да правят) "служебно инкасо", прихващане, плащане от някой друг и пр.

[aequietboni999]

точно казано!

[enigma]

Да ама не - като е платил значи имплицитно признава дълга до този размер, а не изобщо, нали, за останалия размер тече давност - стига естествено да не е посочил изрично, че признава целия дълг.


А само действия по принудително изпълнение са в състояние да прекъснат цялата давност - по силата изрично на закона.


Поне така мисля

[enigma]

Макар че не помня точно, в последното ТР имаше и отговор на въпрос дали частично подаден иск прекъсва давността за цялото вземане, или само за тази част, не помня какво реши ВКС.

Ако е вторият вариант, излиза, че дори с иск или изп. лист, които не са насочени към цялото вземане, също не се прекъсва давността по отношение на цялата сума.

[tessa]

Да ама не - като е платил значи имплицитно признава дълга до този размер, а не изобщо, нали, за останалия размер тече давност - стига естествено да не е посочил изрично, че признава целия дълг.

Единственото, което става "до този размер" е пресичането на лихвите, течащи върху този рамер на дълга. Иначе плащането на някаква част от дълга прекъсва давността върху целия дълг. Какъв е смисълът да се прекъсва давността върху платената част само, тя направо се погасява, не е дължима вече. Смисълът на прекъсването на давността с такива действия, признаващи дълга е точно това - да се признае, че дълг съществува, а не се е бездействало 5 години, все едно никакъв дълг не съществува.
Друг е въпросът вече, който и питащият задава, дали чрез един такъв банков превод може да се докаже, че е плащане по дълга. Не мисля, че може, доколкото в едно такова извлечение не се посочва основанието за плащане, но ако е посочено - може. Например ако е плащане по фактура No еди-кой си, се посочва дълга.

[enigma]

Tessa,

има основание на дълга и размер на дълга, аз плащам защото признавам основанието и размера до размера на заплатената сума, останалата част не я признавам и не я заплащам - затова си запазвам възражението за изтекла погасителна давност, след като кредитора е проспал да си запази правата. Каква правна норма можеш да противопоставиш на тази логическа конструкция?

Сравни - при вече направено възражение за погасителна давност, ако платя съгласно чл. 118 ЗЗД, то това по никакъв начин няма да възстанови правата на кредитора относно цялото вземане.

[tessa]

Да, с това съм абсолютно съгласна, но ако говорим за плащане след изтекла погасителна давност. В случая обаче става въпрос за плащания преди тя да е изтекла и които я прекъсват.

[enigma]

Защо,

според мен няма разлика, ако примерно дължа на три вноски и платя първата, а после откажа по другите, то след настъпването на изискуемостта им тече отделна давност за всяка от тях, ако платя и втората, защото това да прекъсва давността по третата, мисля, че тука практиката е твърда.

А ако пък платя например 50% от втората вноска, преди да е изтекла давността, то по каква логика това води до извода, че признавам цялото вземане по вноската, признавам до тези 50%, считам, че ги дължа и затова плащам?

Просто ми се срува, че плащането не е акт на признаване - винаги мога да заявя, че съм платил по погрешка - и как ще се докаже тогава, че признавам взимането. Именно затова донякъде съществува и чл. 118 ЗЗД - дори и да се направи възражение за погрешно платено, то да се счита за правомерно плащане по естественото вземане.

[manol]

Интересна дискусия се получи!

Моят приятеле сключил анекс към договора за заем(обезпечен с ипотека върху НИ),в който са признали плащане на част от дълга и са променили датата на падежа за тази година(удължили са срока с шест години ) и датата на анекса е от миналата година

На мен не ми се струва много разумно,още повече,че длъжника не е разбрал за това(за датата) и каква е целта на маневрата,какво ще кажете вие

[tessa]

Нямаше ме известно време, но пак съм тук, да продължим дискусията...

При първия вариант за всяка от трите вноски си има отделен падеж, оттам и давността за всяка една е от датата на падежа. Гледайки от гледна точка на давността, това все едно са си три отделни вземания. Така че, ако се плати втората, това не прекъсва давността на третата, като дори и да не е направено изрично изявление, че се плаща именно втората, постъпилото плащане погасява най-старото задължение. Давността за третото продължава да си тече.

При втория вариант с плащането на 50% от втората вноска: имат договор за заем или каквото е там правоотношение, пораждащо задължение на едната страна и вземане на другата. Като постъпят пари по моята сметка при наличието на едно такова правоотношение, как ще докажеш, че това е недължимо платено. Аз си имам вземане, на което давността още не е изтекла, постъпват пари по моята сметка именно от моя длъжник и смятам, че основанието той да ги плати е без значение. Той винаги може да каже: "Оппа, грешка, аз исках на жена ми да пратя едни пари, а то какво станало", не може да стане така. Ще е недължимо платено, ако няма никакво правно основание да плаща на мен, аз съм никой и не го познавам този човек например. Но в противния случай смятам, че едно такова плащане ще си се тълкува: да той дължи, но не може да плати цялата сума и затова плаща някаква част, за да намали задължението си.

Уф, отплеснах се доста, но идеята ми е, че при непогасено по каквата и да причина вземане, всяко плащане прекъсва давността. Иначе като един недобросъвестен длъжник, ще платя 5 лв. на втората година след падежа, за да замажа очите, след това още 5лв. след още две години и оппаа след няма и една година кредиторът с пръст в устата. Тц, не може така

[enigma]

Ами точно така става на практика, или се твърди, че е платил частично, защото само частично признава дълга, или се твърди, че е платено погрешно (второто е наистина възможно да се твърди само с оглед на конкретните обстоятелство - например - пълномощника ми не е разбрал указанията, за което имам свидетели ) и лапнишарана, който е мислил, че след като се плаща по 5 лв. ще се плати някога и целия дълг, и не си следи за изискуемостта и прочее, се оказва в един момент с изтекла давност.

[enigma]

Манол, ако целта е да се запази действието на ипотеката - no way!

[nqgol]

Манол, ако целта е да се запази действието на ипотеката - no way!

може ли да уточниш защо!Интересно ми е.