Форми на вина

[лина]

Установяването на субективната страна на телесните повреди и убийствата по начало поражда трудности. Те се дължат на особеностите на обективната страна на тези престъпления, които се отразяват и в съзнанието на дееца. Трудността се състои в това да се установи какво точно е било психическото отношение на дееца към настъпилия резултат. За умисъла при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях. При това трябва да се разграничат двете хипотези - при пряк и евентуален умисъл. Когато деецът действува с евентуален неопределен умисъл, той ще отговаря за реално настъпилия, а не за по-тежкия резултат, който е предвиждал, тъй като не е възможен опит с евентуален умисъл. Но когато виновният действува с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. И това е така, защото те се намират в съотношение на поглъщане. Правилната квалификация на поведението е опит към по-тежкото престъпление при алтернативен пряк умисъл.