Търся ТР на ВКС

[seti]

Колеги може ли някой да ми изпрати ТР № 3/22.04.2004 г. по гр.д.№ 3/2004 г. на ВКС съдия Жанета Найденова

[Гост]

Решението не е от 2004 год., а от същата дата на 2005 год. Публикацията предстои.

[hariman.]

Тълкувателно решение № 3 от 2004 г., ОСГК, докладчик съдия Жанета Найденова

Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 86 и чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт, е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по спорни въпроси от приложението на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на гражданите – ДВ, бр. 60 от 5 август 1988 г. влязъл в сила на 01.01.1989 г. - както следва:
1. Допустимо ли е юридическо лице да претендира обезщетение за вреди по ЗОДВПГ.
2. По какъв ред и условия се реализира отговорността на виновното длъжностно лице, пряк причинител на увреждането към държавния орган, осъден да заплати обезщетението.
3. При какви условия следва да се приеме, че е осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия или увреждане по изключителна негова вина, което освобождава държавата от отговорност за вреди, щом като деликтът се изразява в незаконност на действията на държавния орган.
4. Кой е началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и кой е началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане.
5. Кой е легитимиран да отговаря по иска по чл. 1 ЗОДВПГ във връзка с обезщетяване на вреди от незаконосъобразни актове на данъчната администрация или на Прокуратурата на Република България с оглед правосубектността, притежавана единствено от Главна данъчна дирекция и Прокуратурата на Република България, а не от техните териториални подразделения.
6. Кой държавен орган е пасивно легитимиран да отговаря по иска за обезщетение – този, в чиято система бюджетно и организационно е включено длъжностното лице, пряк причинител на увреждането, или този, който го назначава и има дисциплинарни правомощия по отношение на него.
7. Отговаря ли по ЗОДВПГ съответния държавен орган, когато наказателното производство е било прекратено, поради това, че обвинението не е било доказано с оглед изчерпателно посочване на деликтите, осъществени от органите на дознанието и на съдебната власт, които се обезщетяват по този закон.
8. Отговаря ли по ЗОДВПГ съответния държавен орган, ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.
9. Какво е средството за защита на държавния орган, когато наказателното производство е било прекратено поради изтекла давност или амнистия на деянието – приложима ли е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от закона, която се отнася до прекратяване на производството поради смъртта на лицето, срещу което е било образувано.
10. Кой държавен орган следва да отговаря, когато незаконното действие или акт на администрацията се осъществява по нареждане на орган на следствието или прокуратурата.
11. При няколко деяние, за които лицето е осъдено, при частично оправдаване за някои от тях, дължи ли се обезщетение. По каква методология се определя обезщетението при оправдаване за няколко деяния - глобално или за всяко от тях по отделно.
12. Когато ищецът по ЗОДВПГ се откаже изцяло или частично от иска си, дължи ли заплащане на държавна такса както върху отхвърлената част от него.
13. Самостоятелно ли се дължи обезщетение при отмяна на мярката “задържане под стража” във всички случаи или когато то се кумулира с прекратяване на наказателното производство или оправдателна присъда, обезщетението й се поглъща от това по втория деликт.

14. Дължи ли се обезщетение за вреди от наложена от съда принудителна медицинска мярка, ако определението за налагането й е влязло в сила, но наказателното производство в последствие е прекратено или е постановена оправдателна присъда, поради това че лицето не е извършило престъплението, за което му е наложена тази мярка.
15. Задължително ли е участието на прокурор в производството по ЗОДВПГ, когато освен контролираща страна, той има качеството и на представляващ ответника – прокуратурата в същото производство и след като е редовно призован в това качество, не се е явил в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Общото събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Законът за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани (обн. в ДВ. бр. 60 от 5 август 1988 г., в сила на 1 януари 1989 г.) е бил създаден при действието на чл. 56 от Конституцията на НРБ от 1971 г. при различна от сегашната обществено политическа обстановка. Към този период от време юридическите лица са били формирования, създадени от държавата, поради което не е имало съмнение в съдебната практика и теория, че обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавните органи и длъжностни лица могат да търсят само гражданите. В разпоредбата на чл. 56 от Конституцията това не е посочено изрично, но следва от обстоятелството, че текстът е включен в глава ІІІ, посветена на основните права и задължения на гражданите и че правото на обезвреда от държавата е регламентирано като основно гражданско право.
Конституцията от 1991 г. заварва ЗОДВПГ като част от действащото законодателство. В глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, е включена и разпоредбата на чл. 7, провъзгласяваща принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. В нормата не е посочено дали само физическите лица, или всички правни субекти, претърпели вреди, могат да търсят обезщетение от държавата. От обстоятелството, че основният закон не прави такова разграничение, а и поради фактът, че разпоредбата се намира в главата за основните начала на правовата държава и при конституционно провъзгласената равнопоставеност на всички субекти при осъществяване на стопанската дейност, може да се направи извода, че и юридическите лица биха имали право на обезщетение.
Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията обаче не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. След приемане на Конституцията от 1991 г. такъв закон не е приет и по отношение на гражданите ЗОДВПГ изпълнява успешно тази функция. Включването на юридически лица в кръга на правните субекти, имащи право на обезщетение по чл. 7 от Конституцията следва да стане по законодателен ред, а не по пътя на разширителното тълкуване на разпоредбите на ЗОДВПГ.
Следователно, както постановява и наименованието на закона, само физически, а не и юридически лица могат да използват реда за обезщетяване по ЗОДВПГ. Има се предвид всички юридически лица, които са претърпели вреди в хипотезата на чл. 1 от закона, в това число търговските дружества, а също и физическите лица в качеството им на еднолични търговци. Ако за последните се приеме обратното, те ще бъдат поставени в по-благоприятно положение от останалите търговци в противоречие на чл. 19, ал. 2 от Конституцията.

Когато намери за необходимо законодателят разширява кръга на субектите, които имат право на иск срещу държавата. Така например с чл. 25 от Данъчния процесуален кодекс е предвидено, че отговорността на данъчната администрация за вреди причинени на данъчни субекти, (каквито са и юридическите лица), от незаконни данъчни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, се реализира по реда, предвиден в ЗОДВПГ.
Същата правна възможност е уредена в чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите, с чл. 77, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, с чл. 32 във вр. с чл. 6 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Изводът, че юридическите лица не попадат в приложното поле на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани, следва и от разпоредбите на чл. 1, чл. 2 и на чл. 6 ЗОДВПГ, които имат за адресат само физически лица.
За вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица юридическите лица, претърпели вреди, могат да реализират правата си по общия гражданско правен ред по ЗЗД, а не по ЗОДВПГ.

2. Правото на работодателя на регресен иск за изплатеното от него на пострадалия или на неговите наследници обезщетение срещу виновните работници или служители е уредено с Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Данъчно процесуалния кодекс, Закона за националната агенция за приходите и с други закони или укази - чл. 9 ал. 1 ЗОДВПГ.
От характера на правоотношението между длъжностното лице, пряк причинител на увреждането и държавния орган, заплатил обезщетението, и от формата на вина на длъжностното лице зависи по какъв ред и в какъв размер ще се осъществи отговорността.
В Кодекса на труда регресната отговорност се реализира в следните случаи:
При причинена вреда на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят отговарят в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение - чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ.
При причинена на работодателя вреда умишлено или в резултат на престъпление, или ако вредата е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря по общия гражданскоправен ред – чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
При причинена на работодателя вреда от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, по небрежност при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността на ръководителя е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение - чл. 206, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, а ограничената имуществена отговорност се осъществява по реда на чл. 210 КТ.
По Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г.) имуществената отговорност се осъществява по исков ред - чл. 102 ЗДС и по него отговарят лицата, които са в служебни правоотношения със съответния компетентен орган на държавна власт. Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени с Кодекса на труда - чл. 101, ал. 3 ЗДС.
По Закона за Министерство на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 122 от 19 декември 1997 г.), когато вредите са причинени умишлено на държавата или на гражданите или са в резултат на престъпление или са причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на държавните служители се определя от гражданските закони - чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 243, ал. 3 ЗМВР.
За причинени по непредпазливост вреди държавните служители и висшите държавни служители отговарят ограничено - чл. 247 във вр. с чл. 243, ал. 1 ЗМВР.
По Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.) отговорността на виновните длъжностни лица, причинители на вредите на гражданите, е уредена по аналогичен начин: пълна - по съдебен ред съгласно чл. 299, ал. 1 ЗОВС и ограничена - по реда предвиден в чл. 298 ЗОВС (чл. 295 ЗОВС).
По Закона за националната агенция за приходите (обн. ДВ, бр. 112 от 29 ноември 2002 г.) отговорността на виновните органи и служители спрямо агенцията за изплатени обезщетения, се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени с Кодекса на труда - чл. 20 ЗНАЗПрх.
Отговорността на виновните длъжностни лица за причинени вреди на граждани във всички случаи не е пряка към тях. Те отговарят за това, което държавата чрез своите органи вече е изплатила като обезщетение.
Длъжностните лица по чл. 2 ЗОДВПГ, органите на Данъчната администрация и органите на Агенцията за държавен вътрешен контрол, отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения за причинени вреди на гражданите в пълен размер, само ако действията или бездействията им са признати за престъпления с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК.

3. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.
Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДВПГ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДВПГ).

4. ЗОДВПГ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД.
В практиката съществуват две становища относно началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва и началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение:
Според първото становище вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква от момента на издаване на акта, от извършване на действието или бездействието на държавния орган, без да е установена тяхната незаконност. Приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която длъжникът се смята в забава и без покана от деня на увреждането.
Според второто становище, вземането за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Правилно е второто становище.
Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ.
В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване.
При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Мълчаливият отказ на органа на администрацията не е фактическо действие, а юридически акт, който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт на орган на администрацията и за него ще важи казаното по-горе относно началния момент на лихвата за забава и началото на погасителната давност: от влизане в сила на решението, с което е бил отменен мълчаливия отказ.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният съд отмени поради липсата на законно основание, приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ; от влизане в сила на въззивното решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд за налагане на административна мярка - чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението, с което е отменена мярката “задържане под стража” - т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.
За вреди, причинени от изпълнение наказанието “лишаване от свобода” над определения срок или размер - чл. 2, т. 6 ЗОДВПГ - следва да се разграничават няколко хипотези с оглед началния момент на забавата, съответно, дължимостта на мораторни лихви и началния момент на погасителна давност:
- при бездействие на затворническата администрация да освободи лицето изтърпяло наказанието “лишаване от свобода” - от момента на изтичане срока на изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”;
- от бездействие на органите на прокуратурата за упражняване на надзор по чл. 4 във вр. с чл. 3 ЗИН – от момента на изтичане срока на наложеното наказание “лишаване от свобода” ;
- при изтърпяване наложеното наказание “лишаване от свобода” над определения размер при последващо изменение на присъдата - от влизане в сила на акта на съда.
За другите видове наказания – от влизане в сила на акта на съда за изменението им по срок или размер.

5. Съгласно чл. 7 ЗОДВПГ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДВПГ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност.
Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 114, ал. 5 ЗСВ. Районните, окръжните, апелативните, военните както и Върховната касационна и Върховната административна прокуратури са структурни звена на Прокуратурата на Република България и не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея.
Данъчната администрация е юридическо лице със самостоятелен бюджет и седалище в гр. София - чл. 231 ДПК. Териториалните поделения на Данъчната администрация - главна, регионална и териториална данъчни дирекции, не са самостоятелни юридически лица и не могат да бъдат надлежни ответници по исковете по чл. 1 ЗОДВПГ.
В производствата по искове предявени срещу Данъчната администрация нейните териториални поделения, макар да не са конституирани като ответници, могат да участват като я представляват по пълномощие.

6. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД в областта на ЗОДВПГ и тази отговорност е също гаранционно обезпечителна.
По исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определени трудови или служебни функции. Когато длъжностното лице е в трудови правоотношения с поделение на юридическото лице - негов работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, поделението може да се привлече като трето лице по реда на чл. 175 ал. 1 ГПК с оглед възможността на работодателя да реализира по реда на регреса отговорността на работника или служителя, пряк причинител на вредата.
Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите-изпълнители и съдиите по вписванията. Тези длъжностни лица са в служебни отношения с Министерство на правосъдието, макар че организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета на съдебната власт (чл. 150, ал. 2 ЗСВ и чл. 160, ал. 2 ЗСВ). Те се назначават от министъра на правосъдието и се намират в служебни отношения с Министерство на правосъдието.

7. В чл. 2 ЗОДВПГ са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитни органи.
Противоречива е практиката на съдилищата относно отговорността на държавния орган по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Според едното разбиране основанието за прекратяване на наказателното производство “недоказано обвинение” не е включено в деликтния състав на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ и в този случай държавният орган не отговаря.
Според второто становище, и в случаите на прекратено наказателно производство поради недоказано обвинение, съответният държавен орган носи отговорност за причинени вреди. Становището се обосновава с идентичност на хипотезата “недоказано обвинение” с хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, визираща деликта “деянието не е извършено от лицето”.
ВКС, ОСГК приема за правилно второто становище.
Прокурорът прекратява наказателното производство съгласно чл. 237 НПК в случаите на чл. 21, т. 1 НПК - когато деянието не съставлява престъпление и в случаите, когато намери, че обвинението не е доказано.
От съпоставката на чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ е видно, че няма текстуално тъждество между основанията за прекратяване на наказателното производство от прокурора и основанието по ЗОДВПГ. В чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ не е включено прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението, но от това не следва, че се касае до различни хипотези.
Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство В първия случай преценката е правна, а във втория случай - фактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ е, че деянието не е извършено от лицето.

8. Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата.
Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.

9. Прекратяване на наказателното производство поради смъртта на наказателноотговорното лице, не е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата. Ако наследниците на лицето, срещу което наказателното производство е било образувано и е било прекратено поради смъртта му, предявят искове за обезщетяване на вреди на основание презумпцията за невинност на техния наследодател, правозащитният орган може да се брани като установи, че починалият е извършил деянието, представляващо престъпление с установителен иск по чл. 97, ал. 4 ГПК.
Ако наказателното производство е прекратено поради изтекла давност или амнистия и на това основание обвиняемият предяви иск за обезщетение, разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗОДВПГ не се прилага по аналогия, защото това са самостоятелни основания за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи държавата не може да установява, че извършеното деяние е престъпление. Само в случаите по чл. 21, ал. 2 НПК, когато производството е продължило по искане на подсъдимия или по предложение на прокурора, за оправдателна присъда и съдът се произнесе с присъда, по реда на чл. 303, ал. 5 НПК във вр. с чл. 21, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК, признаваща подсъдимия за виновен, макар че е изтекла давността и деянието е амнистирано, държавата няма да отговаря за вредите.

10. Когато незаконно действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или прокуратурата, административният орган не носи отговорност. Така например, органите на следствието и прокуратурата могат да разпоредят по отношение на обвиняемото лице да бъдат взети мерки за ограничаване на свободното му придвижване извън пределите на страната - чл. 153а НПК. В този случай принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед издадена от Министъра на вътрешните работи (чл. 75 във вр. с чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност) или от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията. В тези и други случаи на принудителни административни мерки администрацията действа при условията на обвързана компетентност и при отмяна на административния акт административният орган не носи отговорност за вреди.
Органите на прокуратурата и следствието не носят самостоятелна отговорност за вредите, настъпили в резултат на незаконно действие или акт, които са осъществени по тяхно нареждане, защото хипотезите на тяхната отговорност са изчерпателно изброени с чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ, а наличието на вреди от такива актове и действия се преценява при определяне глобалния размер на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2 ЗОДВПГ.
Аргумент в подкрепа на това разбиране е, че при отмяната на принудителни административни мерки, наложени от прокуратурата, не е предвидена самостоятелна отговорност, каквато е предвидена по чл. 2, т. 5 ЗОД, когато административната мярка е наложена от съда.

11. Съгласно чл. 4 ЗОДВПГ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

12. Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска - чл. 64, ал. 2 ГПК. Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото съобразно принципа, че те се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на правния спор.
Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДВПГ, таксите и разноските по делата не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да ги заплати съразмерно с отхвърлената част.
В случаите, при които ищецът се откаже изцяло или частично от предявения иск, неговият отказ има процесуалното значение на признание за неоснователност на иска и на отказ да търси и получи защита. В тези случаи, съгласно чл. 64, ал. 3 ГПК, ищецът е длъжен да заплати държавна такса върху частта от иска, за която се е отказал, така както би бил осъден да заплати държавна такса, ако искът за същата част беше отхвърлен.

13. Незаконна е мярката за неотклонение “задържане под стража”, когато не отговаря на изискванията по чл. 152а, ал. 7 НПК във вр. с чл. 152 НПК.
Държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

14. Принудителните медицински мерки съгласно чл. 89 - чл. 92 НК се прилагат по отношение на лица извършили обществено опасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднали в такова състояние преди произнасяне на присъдата, или по време на изтърпяване на наложеното наказание, както и когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или друга наркомания. Те се прилагат по отношение на лицата, които вече са извършили престъпления или общественоопасни деяния, като от една страна осигуряват лечение с оглед здравословното им състояние, а от друга - отнемат възможността в това им състояние да извършват общественоопасни деяния, да нарушават обществения ред и да разстройват семействата си.
Налагането, изменяването, или прекратяването на принудителните медицински мерки се извършва от съда. Съдът е органът, който носи отговорност за вредите, претърпени от граждани, ако в 6-месечен срок от настаняване в лечебното заведение не се произнесе за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение - чл. 91 НК и ако не е било необходимо продължаване на срока на принудителното лечение, а съдът не го е прекратил - чл. 92, ал. 5 НК.
Незаконосъобразно наложената мярка за принудително лечение е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ по отношение на основанието по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ.
Не се дължи обезщетение за вреди от наложени от съда принудителни медицински мерки, ако определението на съда за налагането им е влязло в сила преди наказателното производство да е прекратено или ако е постановена оправдателна присъда.

15. Участието на прокурор по делата по ЗОДВПГ е задължително съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДВПГ. В тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна (чл. 27, ал. 2 ГПК).
По дела, по които Прокуратурата на Република България е единствен ответник, участието на прокурор не е задължително, тъй като качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора.
Ако наред с Прокуратурата на Република България ответник е и друг държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна - чл. 10, ал. 1 ЗОДВПГ.

Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на гражданската колегия, на основание изложените съображения,
РЕШИ:
1. Не е допустимо юридическо лице да претендира обезщетение от държавата за претърпени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност на основание ЗОДВПГ.
2. Отговорността на длъжностното лице, пряк причинител на вредата, за която държавният орган е бил осъден да заплати обезщетение, се осъществява само по пътя на регресната отговорност по реда на Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона на Министерство на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили и всички други закони или укази, с които е предвидена.
Длъжностните лица по чл. 2 ЗОДВПГ, органите на Данъчната администрация и органите на Агенцията за държавен вътрешен контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани в пълен размер само ако действията или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред - с влязла в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК.
3. Държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина.
Отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката се прави при наличието на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
4. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
При незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква: от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ, от влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният съд отмени, приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ, от влизане в сила на въззивното решение, с което се отменя решението на първоинстанционния съд за налагане на административна мярка - чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ, от влизане в сила на определението, с което е отменена мярката “задържане под стража”. В случаи на вреди, причинени от изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” над определения срок - от момента на изтичане на срока на изтърпяване наложеното наказание “лишаване от свобода”в случаите на бездействие на затворническата администрация и в случаите на бездействие на органите на прокуратурата за упражняване на надзор при изпълнение на наказанието “лишаване от свобода” по чл. 4 във вр. с чл. 3 ЗИН както и от влизане в сила на акта на съда при последващо изменение на присъдата - деликт по чл. 2 т. 6 ЗОДВПГ.
За другите видове наказания - от влизане в сила на акта на съда за изменението им по срок или размер.
5. Данъчната администрация и Прокуратурата на Република България са пасивно легитимирани по исковете предявени от граждани за претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове и от незаконни действия и бездействия на длъжностните лица при или по повод изпълнението на административна дейност - чл. 1 ЗОДВПГ - и от деликтите по чл. 2 ЗОДВПГ.
Структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея.
Териториалните поделения на Данъчната администрация - главна, регионална и териториална данъчни дирекции - не са самостоятелни юридически лица и не могат да бъдат надлежни ответници по исковете по чл. 1 ЗОДВПГ.
В производствата по искове предявени срещу Данъчната администрация нейните териториални поделения, макар че не са конституирани като ответници, могат да участват като я представляват по пълномощие.
6. Пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.
Когато длъжностното лице е в трудово правоотношение с поделение на юридическото лице-работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, поделението може да се привлече по чл. 175 ал. 1 ГПК като трето лице-помагач.
7. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно “. . . че деянието не е извършено от лицето”.
8. Органите на следствието и прокуратурата не отговарят по ЗОДВПГ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК и лицето е оправдано.
9. Органите на следствието и прокуратурата могат да се бранят с иска по чл. 97, ал. 4 ГПК, с който да установят, че починалият е извършил деянието, съставляващо престъпление.
Когато наказателното производство е прекратено поради изтекла давност и амнистия разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗОДВПГ не се прилага по аналогия.
Когато наказателното производство е прекратено поради изтекла давност или амнистия, но е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК, държавата не носи отговорност за вреди, само ако лицето е признато за виновно с влязла в сила присъда.
10. Органите на следствието и на прокуратурата не носят самостоятелна отговорност за вредите, настъпили в резултат на незаконни действия или актове на администрацията. Тези органи носят отговорност само в случаите по чл. 2, т. т. 1 и 2 ЗОДВПГ.
В случаите на чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ отговорност се носи от съда.
Административният орган, изпълнил разпореждане на органи на следствието или на прокуратурата, не носи отговорност за вреди, ако издаденият от него административен акт бъде отменен.
Претърпените вреди от незаконно действие или акт на администрацията, осъществени по нареждане на орган на следствието или прокуратурата, се преценяват при определяне размера на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ.
11. Обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл. 52 ЗЗД като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан.
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
12. Когато ищецът се откаже изцяло или частично от предявения иск, дължи държавна такса върху частта, от която се е отказал - чл. 64, ал. 3 ГПК.
13. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение “задържане под стража”, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно.
14. Съдът не носи отговорност за вреди от наложени от него принудителни медицински мерки или принудително лечение по чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ ако определението за налагането им е влязло в сила преди наказателното производство да е прекратено или ако лицето е оправдано освен в случаите на чл. 91, ал. 1 НК и чл. 92, ал. 5 НК.
15. Прокурорът участва задължително в производствата по делата по ЗОДВПГ като контролираща страна съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДВПГ във вр. с чл. 27, ал. 2 ГПК.
Не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на Република България е конституирана като единствен ответник.
Ако наред с Прокуратурата на РБ, като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително - чл. 10, ал. 1 ЗОДВПГ.