Гаден номер от клиент.

[a_todorova]

Нашата фирма извършва услуги срещу заплащане. Управителят се занимава предимно с техническите въпроси, а реално работата на управител върши съпругата му, макар че по документи тя не е никаква във фирмата.
Преди 5 години сключихме договор с клиент за извършване на услуга. Както обикновено половината сума беше платена при сключването на договора, а останалата бе уговорено да се плати при окончателното извършване на услугата. Обаче клиентът отказа да плати втората половина в брой и поиска да го направи по банков път. Ние работим в брой, тъй като фирмата има дългове и сметките и са запорирани. За да не му строшим хатъра обаче, шефката (т. е. съпругата на управителя) му даде личната си банкова сметка. Клиентът преведе сумата по нея и уж всичко приключи.
Обаче точно един ден преди да се навършат 5 години от въпросния банков превод, клиентът е предявил иск срещу шефката да му върне сумата като платена погрешка. Казва: моето задължение беше към фирма еди-коя си, а аз съм превел сумата на физическото лице еди-кое си, сега да ми върне сумата ведно със законната лихва.
Чудим се как да постъпим. Първата ни мисъл беше шефката да му върне парите, а фирмата да заведе дело срещу него за доплащането по договора. Обаче давността за това плащане е изтекла - той е пуснал исковата без такса (предполагам нарочно), после е забавил получаването на определението да отстрани нередностите и в крайна сметка е спечелил почти месец време, преди исковата да бъде връчена на фирмата. Има ли шанс да оспорваме иска? Трябва да се има предвид, че от страна на фирмата договорът е подписан именно от шефката, макар че тя не се води никаква по документи. А и в полето "основание за плащане" е записал изрично за какво плаща. Можем ли на основание на тези факти да претендираме, ч еплащането си е било редояно и няма никаква грешка?
Благодаря предварително на помогналите!

[ivan_lawyer]

Да, сложно е - миналата година осъдих - тоест отхвърлих иска на едни такива преводи. Сега аз бях на дрегата страна - тоест - аз съм ответник тук, тоест тогава.
Как подходих - имаме превод - на напълно различно лице.
Това е негативна информация.



в смисъл - лъжеме без граници.

При вас - абсолютно може да ги наковете.
Има и основание даже.

[ivanov_p]

Така се получава когато мамиш почтените събирачи на дългове и не си плащаш задълженията. Трупаш нови!
Предполагам, че парите получени от шефката не са отчетени счетоводно като постъпили във фирмата, което значително намаля шансовете ви, но при добра защита те са достатъчно големи.

[jhoro]

...

Много обяснения - повечето нямат отношение. Нито има ли фирмата сметки, блокирани ли са или не и т.н.

Същественото е - има договор, има плащане. Получателя, макар сгрешен, е свързано лице с верния получател. Сумата е предадена на правилния получател. Точка.
Питането е само - дали е осчетоводена.
Ищеца само ще дозапълни и без това натоварения график на някой съд.

[ezlatarev]

Хм, гаден номер наистина.
Но според мен ищецът ще спечели делото. Логиката ми е следната: Какво щеше да стане, ако фирмата беше решила да го играе гадно? Т. е. тя да заведе дело срещу клиента за дължимо плащане по договора - още преди да изтече давността. Ще каже: "Това, че е превел сумата на трето лице нищо не значи. Какво като е съпруга на управителя? Тя няма нищо общо с фирмата. Който плаща лошо, плаща два пъти." и т. н. И фирмата щеше да спечели едно такова дело. И ако след това хипотетично дело клиентът беше предявил иска си срещу "шефката" (т. е. третото лице) за платеното погрешка, едва ли има съд, който не би му го уважил. Но този иск е фактически същият, който и реално се е случил, само че без хипотетичния предварителен иск на фирмата срещу клиента. Но изходът на едно дело не може да зависи от друго дело, независимо дали се е случило или не, така че резултатът би трябвало да е същият - в полза на ищеца.
А и питащият казва, че съпругата на управителя формално няма нищо общо с фирмата. А знаем до какви крайности стига формализма на българските съдилища. Единственото, за което могат да се закачат, е че "шефката" е подписала договора от страна на фирмата. Но това всъщност не прави ли договора недействителен? Т. е. още повече да влошава положението на фирмата. Защото ако клиентът се позове на това, може да твърди, че всъщност не е имал никакво задължение към фирмата и следователно плащането му е било ама съвсем погрешка.
П. П. Аз не съм юрист и това са си само мои разсъждения. Моля да не ги приемате за чиста монета от юридическа гледна точка.

[votpuska]

Гадния номер сами сте си го спретнали. Запорът върху сметка препятства разпореждане със средствата в нея, не постъпления За малоумни ли ни смятате? Играли сте тарикати тогава, да изцакате кредиторите, сега вас ви набутаха. Ееееми - както е казал мъдрият български народ - "Каквото надробиш, това ще сърбаш".
Шефката по-добре да се моли някой от неудовлетворените кредитори да не научи и да я даде на прокурор.

[nikodim77]

Добре де! Щом получателя на парите е роднина – съпруга на управителя, вероятно става дума за грешка, която е поправена своевременно:
Значи, управителя по-по-грешка дава сметката по, която да се преведе плащането, която сметка е на съпругата му (вади неправилното картонче с номер на сметка) И веднага след превода на парите той е помолил съпругата си да изтегли сумата, и срещу съответния приходен ордер (счетоводен документ) да я внесе в касата на фирмата. „вярвам, че такъв документ съществува” и би бил приобщен към доказателствата по делото.

[ivan_lawyer]

Аз като го чета наново - не виждам причина да се загуби делото.
Има превод, това е станало при съгласието на страните. Има тънкости - там при превода - защо по сметката, еми такава е сметката просто, лесно е за отиграване.
Това са разни жонглирания. Това ако ми е на мен дело - така ще ми се нажонглират - просто не ми се мисли.
Ще се платят веднъж пари и после ще се търсят - рекламации само на касата.

[jhoro]

Хм, гаден номер наистина.
...

Не е гаден, а глупав.
Ищеца не отрича, че има основание за плащане - твърди, че е сбъркан получателя.
Другата страна обаче няма претенции - в крайна сметка парите са си отишли на мястото.
Няма ощетени, няма интерес - делото се закрива още преди да е започнало.