Гражданска отговорност - Aктуален проблем

[bradur]

Моля за съвет и помощ. Представлявам дружество с основен предмет на дейност "Обществен превоз на пътници". Преди 9 месеца с автобус на дружеството настъпи ПТП. В последствие един от пътниците в автобуса е постъпил на лечение и до момента е в болнични, макар че при ПТП на всички пострадали е извършен преглед в Бърза помощ и са констатирани само леки телесни повреди. Чрез адвокатска кантора Пострадалото лице ми изпрати иск за 11 000 лева - обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Предполагам, че след това, ще бъде предявен иск и за имуществени вреди, т.е. да се заплатят разходите по лечението.
Пострадалото лице е уведомено официално още на следващия ден след ПТП за застрахователната компания с която аз като превозвач съм сключил задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука на местата в средствата за обществен превоз на пътници". Не ми е ясно защо след като сме длъжни да сключваме такива застраховки, всеки има право да иска обезщетение от фирмата превозвач, а не от застрахователя. Вярно ако се стигне до съд на който бъде привлечена и застрахователната компания и тя си поеме отговорностите няма проблем, но ако застрахователя се измъкне, в превозвача остава топката да съди застрахователя, с риск да му бъдат блокирани сметките и да му се обърка бизнеса.

[dimitrova_d]

Пострадалото лице може да избира към кого да насочи претенцията си - директно към застрахователя или към виновното лице, респективно Вас, в качеството Ви на работодател на това лице. Това е така, тъй като отговорността е лична. Вие носите отговорност по чл.49 от ЗЗД (Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа).
В случая Ви съветвам да не плащате никакви суми, преди да сте ги съгласували със застрахователя си. Най добрия вариант е да сключите споразумение с пострадалия, което да бъде одобрено от застрахователя. Съгласно чл.408 от Търговския закон (отм.),но в сила към датата на събитието, спогодбата между увредения и застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри. В противен случай, нямате гаранция, че застрахователят ще признае тази сума. Той може да прецени, че сумата е много по-малко от платената от Вас.
Поздрави и успех!

[fetisov]

На поставения от Вас въпрос считам, че накратко може да се отговори в следния смисъл (поне според мен!):
След като са налице вреди, настъпили вследствие на поведение на работник на дружество при или по повод на изпълнение на възложена работа, то за пострадалия възниква правото на иск срещу дружеството-работодател (а може и да е само възложител на работата) на основание чл.49 ЗЗД за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Нещо повече - за непозволеното увреждане той може да предяви и иск срещу самия причинител на вредата (работникът) на основание чл.45 ЗЗД, но в крайна сметка изборът срещу кой да насочи претенцията си по реда на НУ си е право на пострадалия, като няма пречка да бъде предявена и срещу двамата като солидарно отговорни - прекия причинител на вредата (работникът) и възложителя на работата (дружеството). Във всички случаи тук говорим за ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ.
Ако обаче пострадалият реши да търси обезщетение за вреди от застрахователя (на дружеството), то последният ще носи отговорност на основание сключен между него и дружеството договор за застраховка, т.е. отговорността тук е ДОГОВОРНА (и целта й е най-вече да бъдат гарантирани евентуалните пострадали при подобни случаи и по-бързо да си получат обезщетенията).
Съдебната практика отдавна е изяснила, че тъй като при двете хипотези става дума за отговорност на различни основания (в първия случай тя е деликтна, а във втория - договорна), то няма пречка да се претендира обезщетение за вреди на което и да е от тези основания, по избор на самия пострадал. Може дори при един случай да се кумулират двете претенции и да се търси заплащане както от застрахователя, така и от дружеството респ. от неговия работник (напр. ако максималния размер на застрахователното обезщетение е в размер по-малък от действително претърпените вреди - претенцията е към застрахователя, но поради лимитирания размер на застр. отговорност се присъжда сума, която е по-малка от действително претърпените вреди и тогава пострадалия насочва претенцията си до пълния размер на обезщетението спрямо делинквента). Ако обаче се стигне до пълно обезщетяване на увреденото лице за едни и същи вреди и от застраховател, и от застрахован (т.е. за едно и също нещо му се плати 2 пъти), ще е налице неоснователно обогатяване.
Съвсем отделни са въпросите как след евнтуалното заплащане на вредите се уреждат отношенията между застраховател и застрахован, между работник и работодател (или възложител на работата) и т.н.