forum.lex.bg

Здравейте! Кога един продукт (обект) е чужд? Ако е налице неделимо съавторство на 2 лица и едното лице продаде продукта без съгласието на другото лице, първото отговорно ли е по НК? Прилагам извадката от НК, която кореспондира с въпроса ми.

Престъпления против интелектуалната собственост
(загл. изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.)
Чл.172а. (нов,ДВ,бр.50 от 1995 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.75 от 2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.75 от 2006 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

ЗАПСП
Чл. 8. (1) Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение.

(2) За всяко използване на произведението и за преработването му е необходимо съгласието на всички съавтори. При липса на съгласие между съавторите въпросът се решава от съда.


(3) След като е дадено съгласие за използване на произведението по определен начин или има решение на съда за това, никой от съавторите не може без основателна причина да се противопостави на следващото му използване по същия начин.


(4) Възнагражденията, дължими на съавторите за използване на произведението, се разпределят помежду им в дялове, определени по съгласие между тях. При липса на съгласие смята се, че всеки от съавторите има равен дял. При спор дяловете се определят от съда съобразно приноса на всеки от съавторите.


(5) Когато произведението, създадено от съавтори, се състои от части със самостоятелно значение, всеки от съавторите може да разреши самостоятелното използване на своята част, ако между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на общото произведение.
ПО НК наказание за съавторът не е предвидено, но наказание за този който използва произведението само със съгласието на единят автор ще се приложи 172а, тъй като реално няма разрешение за използване на произведението.
Но ако в договорът Вие сте гарантирали, че само вие сте автор на произведението и сте поели отговорност за това, ще си понесете последиците.

Съавторско или съвместно произведение е налице когато произведението е резултат на съвместни творчески усилия на две или повече физически лица, автори по смисъла на чл.5 от ЗАПСП. Общият режим на съавторството се съдържа в чл.8 от ЗАПСП. За да възникне съвместно произведение необходимо е съавторите да са участвали в самия интелектуален или технически процес на създаването му, без значение дали в целия или в част от него, като още в самото начало на създаването на произведението те следва да се декларирали и общата си воля в насока, че правните последици от възникването и използването на това общо произведение ще настъпят за тях като съавтори, създали съвместно един общ за всички художествен и авторски продукт на изкуството, науката или техниката. От изключително важно значение са насрещните волеизявления на авторите именно в този начален момент, било то направени изрично или мълчаливо, относно тяхното съгласие, насочено към съвместното създаване на произведението. В този контекст трябва да отбележа, че може да настъпи съавторство и постфактум, когато творческия процес вече е започнал. Според мен това по-скоро е едно малко отстъпление от презумпцията за общ принос в създаването на съавторското произведение, тъй като част от него вече ще е обективирана по някакъв начин. Последващото вписване в един абстрактен, творчески и трудов процес, какъвто е създаването на една творба и то тогава, когато вече е започнал, от моя гледна точка би довело до много рискове, инициирани от сложните взаимоотношения и претенции във връзка с авторския труд, първоначалния замисъл, осъществената и материализирана до момента идея. Приемайки фигурата на последващо включилия се съавтор, ще кажа, че моята практика като адвокат по авторскоправни спорове сочи, че в този случай би трябвало да допуснем опасността от бъдещи евентуални спорове относно самото авторство или определяне дяловете при съавторството, нещо което е крайно нежелателно, тъй като често води до увреждане на правата и законните интереси на някой от авторите или съавторите. Тези мотиви ме подтикват към извода за дерогиране по същество, а и практически на горната възможност, тъй като последващо включилия се обикновено се оказва “недобросъвестен мним съавтор” или “творец”, твърдящ, че той самият е автор на цялото произведение, особено ако отношенията не са договорно скрепени. Естествено ако все пак съавторството е целта, към която страните по едни авторскоправен договор добросъвестно се стремят и правоотношенията са оформени коректно спрямо техните законни права и интереси, то едно последващо встъпване на твореца съавтор не би трябвало да е проблем от юридическа гледна точка.
Общата воля за съвместно престиране на даден интелектуален труд, с цел създаване на едно и също произведение, по отношение на което всички автори, участващи в този процес имат еднакви авторскоправни правомощия, като идея и концепция у законодателя стои в основата на института на съавторството-чл.8, ал.2 ЗАПСП. Ето защо няма съавторство например когато отделни физически лица творци създават разнородни по вид произведения, които по късно се сглобяват механично в едно цяло (например текст и илюстрации). Авторскоправната доктрина и теория разграничава два вида съавторство – делимо или неделимо(чл.8, ал.1 ЗАПСП). Делимо е съавторството, в което всеки от съавторите е участвал в създаването на част от произведението, като тази част може да се обособи като самостоятелно произведение (например отделните уроци в учебник). При неделимото съавторство приносът на единия съавтор не може да се отдели от този на останалите, т.е тук сме изправени при един интелектуален резултат, който до такава степен ангажира в себе си отделните негови съставни части и техните автори, че без тази неделима общност и връзка произведение-автори, то не би могло да съществува като обект на авторското право(например обща статия). Авторското право върху съвместно произведение принадлежи на всички съавтори, т. е. за всяко използване или преработката на такова произведение е необходимо съгласието на всички съавтори. Но несъгласието на някой от съавторите може да се преодолее от останалите чрез сезиране на съда, като проблемът се решава в исково производство(чл.8,ал.3 от ЗАПСП). Авторскоправните възнаграждения отчислявани в полза на авторите за използването на произведението се разпределят между съавторите според дяловете им, определени по предварително съгласие между тях, като при липса на такова дяловете се считат за равни, но всеки от съавторите може да потърси съдебна защита на авторскоправните си права и интереси, като докаже по-голям принос в създаването на съвместното произведение(чл.8,ал.4 от ЗАПСП). При делимо съавторство всеки от съавторите може да разрешава самостоятелното използване на своята част като отделен обект на авторското право, освен ако няма предварителна уговорка в противния смисъл или ако така би препятствал използването на общото произведение, като с тези си действия накърнява правата на останалите съавтори(чл.8, ал.5 от ЗАПСП).
Наказателноправни разпоредби. Наказателният кодекс предвижда специален престъпен състав в тази област - т.н. натрапено съавторство /чл.174 НК/. Наказуемото деяние се състои във включване като съавтор на произведение на науката, литературата или изкуството на лице, което не е взело участие в творческата работа по неговото създаване. Деецът трябва сам да се е включил като съавтор и то като е използвал служебното си положение, т.е изпълнителното деяние може да бъде извършено само при пряк умисъл, като дееца целенасочено в този смисъл злоупотребява със заеманата от него длъжност, което поведение уврежда законните права и интереси на друго лице. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до 2 години или глоба, както и обществено порицание.

[quote="funcy"] От изключително важно значение са насрещните волеизявления ??? на авторите именно в този начален момент, било то направени изрично или мълчаливо, относно тяхното съгласие, насочено към съвместното създаване на произведението.

На milisto.jur не му е ясно какво значи насрещни волеизявления ли? Все се надявах, че в този форум повечето участници са юристи:)

funcy написа:На milisto.jur не му е ясно какво значи насрещни волеизявления ли? Все се надявах, че в този форум повечето участници са юристи:)

Не ми е ясно как съгласие от всички съавтори се изразява с насрещни волеизявления и то на етапа на създаване на произведението - на мен тези волеизявления ми изглеждат съвпадащи по съдържание и според проф. Мария Павлова /която според мен няма съмнения, че е юрист/ в този случай говорим за многостранни договори: "тези сделки включват две или повече волеизявления, които имт или еднакво съдържание или са взаимно свързани и са насочени към постигане на общи цели".

Освен това предлагам на участници като вас да се приземят преди да дават квалификации за участници във форума!

Уважаеми milisto.jur виждам, че залитате към облигационното право и цитирате професори, но все пак въпреки това подозирам леко колебание относно Вашето разбиране за това какво представляват насрещните волеизявления, насочени към сключването на един договор. И тъй като така или иначе пречупихте разговора в тази насока, ще кажа само едно - сключването на един договор - в случая неформален, но консесуален, обикновено двустранен при съавторството(а не многостранен, защото тогава ще говорим за съвместно създаване на т.нар. съставно произведение- пример създаване на енциклопедия, което е различно от съавторството колега ) включва по мои спомени от студенството ми няколко етапа: размяна на насрещни волеизявления - покана, приемане на поканата от адресата и връщане на същата, след което на базата на така постигнатия консенсус, сключване на договора. Поне така ни учеха преди в университета. Та за тези насрещни волеизявления говоря и за този начален момент. Ще дам и пример за да бъда още по ясен: трябва да се създаде песен. Авторът на текста и авторът на музиката се свързват(практиката сочи, че това вече става и по интернет, като единия стои пред бюрото си, а другия в студиото), обсъждат концепцията за произведението, посланието му, стила и жанра, съгласяват се с това, след което единият създава музиката, другият текста. Това е делимо съавторство, т.е всеки от авторите може да използва самостоятелно своето произведение извън общото и да сключва лицензионни договори с евентуални ползватели, без съгласието на другия съавтор. Всичко това представлява една двустранна сделка в смисъла на облигационното право, т.е питам къде ги видяхте многостранните договори? Дори и в хипотезата на създаване на филм не може да става въпрос за многостранен договор, тъй като там имаме трима основни неделими съавтори: режисьора, сценариста и оператора, но особеността тук е че всеки от тях сключва отделен авторскоправен договор(т.е двустрана сделка) с продуцента на аудиовизуалното произведение, така че ако все пак настоявате моля дайте пример за многостранен договор в областта на съавторството защото за това е темата, а и нали сме тук за да си помагаме. Аз нямам претенции за изчерпателност, така че ще се радвам да ме обогатите.

Разбирам какво имате предвид и се съгласявам с него, но считам, че е непълно или се нуждае от прецизиране. Не винаги произведения се създават в рамките на договорно правоотношение. Пример, двама учени решават да напишат статия, която представлява неделимо цяло. Всеки от тях излага собствения си принос за обосноваването на един краен резултат. Да не искате да кажете, че в този случай авторско право/съавторство ще възникне само ако имат договор със съответна научна институция за написването на такава статия?

Според вас: "те следва да се декларирали и общата си воля в насока, че правните последици от възникването и използването на това общо произведение ще настъпят за тях като съавтори, създали съвместно един общ за всички художествен и авторски продукт на изкуството, науката или техниката. От изключително важно значение са насрещните волеизявления на авторите именно в този начален момент, било то направени изрично или мълчаливо, относно тяхното съгласие, насочено към съвместното създаване на произведението."

Но според мен това е само една от възможните хипотези за възникването на съавторство. А и според моето разбиране в примера, който давам с учените, волеизявленията на авторите не са насрещни.

Ами дадения от Вас пример визира според мен един неформален договор за създаване на едно произведение. Не е задължително консенсуса по отншение на една обща цел да е формализиран, защото правото предлага и други опции. Но съгласието е задължителен елемент и дори и във Вашия пример то трябва да е налице, за да има неделимо съавторство, дали то е облечено в някаква форма или е устно, това в случая няма значение. Тези неща ще бъдат въпрос на доказване, ако евентуално се стигне до там и тогава всеки един от съавторите ще трябва да доказва какъв е бил неговия принус в създаването на общото произведение - статия.