forum.lex.bg

Ситуацията е следната,целият имот е 720 км.м. Върху него е построена къща близнак.Нотариалните собственици на земята са 4-ма,като 3-ма оттях са починали.Директните наследници са 4 (всяко отдвте семейства има по 2 деца).Проблемът е,че имотът все още не е разделен дори на 2.Предполагам това трябва да е първата стъпка,но има едно затруднение.1 от реалните собственици след смъртта на нот.собственици отказва доброволна делба.Единствениятжив нотариален собственик в момента има желание да предпише по-голяма част от единия от двамата наследници.Това може ли да се случи преди раздеелението на целия имот или трябва да се изчака съответно подялбата първо на две(по 360 кв м. ) и чак след това той има право да прехвърли своята собственост от 2/4 на който пожелае.Ако не съм представил картината ясно,ще я обясня отново : )

На първо четене... може да си прхвърляте части от имота, но си има особености.
Особености има и при делбата.
Ако не доброволна, преполагам няма да има съществени проблеми при съдебна делба.

Но за да съм по-категоричен, покажи скица - може и чрез лично съобщение, ако те притеснява публичността.
Ако не те притеснява публичността, покажи скицата на всички тук.

Според мен, трябва да се гледа не въпросът кой какви наследници има, а кои са реалните собственици към момента. Двамата наследници на все още живия собственик са г-да Никои, и нямат никакво отношение към случая. В момента съсобственици във въпросния имот са живият, както и наследниците на другите. Живият може да прехвърли идеалната си част на когото поиска, ако го направи чрез дарение например, а не чрез продажба, защото иначе трябва да предлага първо на останалите съсобственици. След дарението, той губи правата си на собственик, и на негово място се озовават дарените - кой с колкото е получил. Всичко това може да стане преди да са предприети каквито и да било делби, и в резултат - съсобственици ще станат всички наследници, вкл. тези на живия още.

Ако няма съгласие за доброволна делба, просто група адвокати, и държавният бюджет, ще изкарат малко пари за съвсем елементарна съдебна процедура.

... и в резултат - съсобственици ще станат всички наследници, вкл. тези на живия още.

Ама как бързо ги нареждаш нещата! Светкавично ги нареди - собственик до собственик.

Ако няма съгласие за доброволна делба, просто група адвокати, и държавният бюджет, ще изкарат малко пари за съвсем елементарна съдебна процедура.

Елементарна, елементарна... колко елементарна?! Нещо да не пропускаш, а?
Я, не подценявай ситуацията - щото не знаеш кой какви претенции ще изяви при делбата.

Има делбени дела, от които ще ви се замае главата...( тогава се сещам за думите на колегата Василев- с едно такова дело можеш да научиш повече, от колкото си прочел до сега)
Рядко казусите са "чисти".

Има дела във Върховния съд на САЩ, които обръщат вековна морална традиция и дерогират закони в 50 щата - и всичко това по повод на спор между отделни лица. Фактът, че има такива дела, не означава, че повечето дела не са съвсем елементарни.

Конкретно тази делба изглежда съвсем ясна. Всяко усложняване ще доведе само до повече разходи, но не и до фундаментално различен резултат.

Добре.
Явно за мен нещата не са така ясни, преценявайки тази оскъдица от факти ( изключвам категорично заявеният интерес за придобиване на права), за да изразя така категорично становище.

Конкретно тази делба изглежда съвсем ясна.

Май наистина не си се сблъсквал с проблемите по съдебните делби.
А не прочете ли, че един от собствениците не иска делба?
При това положение, едва ли съдебна делба може да стане. (Особено, ако неискащият делбата има и дяволи в главата си.)

Всяко усложняване ще доведе само до повече разходи, но не и до фундаментално различен резултат.

И без усложняване, ако един от съсобствениците не иска делба и има дяволи в главата си, резултатът ще е фундаментално различен от очакванията ти - делба няма да има.
В подобни случаи как стои въпроса с ликвидирането на съсобствеността? С оглед на наличието на къща-близнак (А какво значи къща-близнак? Дали на практика не са две къщи?), възможно ли е да се стигне до публична продан?

За съдебна делба е необходимо желанието само на един от съсобствениците. Делото ще започне и ще завърши.
Няма пречки, сънаследниците да си прехвърлят един на друг правото на собственост върху притежаваните от тях ид. ч., независимо дали са вписани в НА или се легитимират като носители на правото с НА и УН. Необходимо е само да са наследници, а не очакващи наследство.
Уточнявам, че не съм колегата Василив, за който пише колегата Поли.

За съдебна делба е необходимо желанието само на един от съсобствениците.

Допълвам: И ако другите съсобственици нямат дяволи в главите си! Ако имат... жална му майка на желаещият делбата.

Делото ще започне и ще завърши.

Допълвам: Делото ще започне, но как ще завърши... никак не е ясно? Неискащият делбата има доста инструменти за да възпрепятства делбата. Че дори и да я предотврати; особено при наличието на калпаво написания чл. 201 ЗУТ.
А ако и главеният архитект на общината рече да прочете чл. 201 ЗУТ буква по буква и дума по дума... съдебната делба става невъзможна, май. Даже... по често е невъзможна.
Подновявам въпроса си за ликвидирането на съсобствеността с оглед на съществуването на къща/и близнак/ци.

Отказа се от спора ли? И с право.
Никой не иска да е с натрит нос.

Ха ха

Ха ха

Мдааа...
А аргументи някакви? Няма, нали?
Както и кураж.

Всеки си жали носа.

Както е описана ситуацията (ако правилно я разбирам), случаят е следният:
1. Къща – близнак с дворно място в идеална съсобственост, принадлежащи на две семейства (по двама собственици на дял);
2. Всяко от семействата има по две деца (двама потенциални наследници- съделители);
3. От тези две семейства (собственици) към днешна дата има само един жив – това прави двама съсобственици – съделители за единия дял, и трима – за другия (при определени условия втория дял може все още да е собственост само на преживелия съпруг);
4. Не е ясно дали делбата на дворното място е допустима, с оглед на особените изисквания на ЗУТ;
5. Единият (от общо петимата, или при определени условия – тримата съсобственици) съсобственик не желае доброволна делба. Тогава алтернативата е съдебна делба (ако е допустима), която може да завърши и с публична продан;
6. Дяловете от къщата най-вероятно са обособени като самостоятелни жилища, и така разпоредителни сделки с тях могат да се извършват и без съгласие на собствениците на другия дял (другия самостоятелен обект в сграда). Разположението на постройката в имота обаче ще влияе върху възможностите за обособяване на самостоятелни, годни за възлагане, дялове (ако делбата изобщо е допустима);
7. Всеки от съсобствениците на който и да е от дяловете може да се разпореди с идеалната си част от имота, както намери за добре, при определени условия дори без останалите му съсобственици да бъдат информирани за действията му;
8. Дали евентуалното делбено дело би било просто, сложно, много сложно или забатачващо сложно – не е възможно да се прецени, предвид недостатъчната изходна информация.
Поздрави на спорещите!

Поздрави за компетентната намеса!

Едно доуточнение не би било излишно:

5. Единият (от общо петимата, или при определени условия – тримата съсобственици) съсобственик не желае доброволна делба. Тогава алтернативата е съдебна делба (ако е допустима), която може да завърши и с публична продан;

Ако се стигне до публична продан, ще се продава земята, нали. А наличието на къщата не би ли било пречка за публичната продан; първо - законово допустима ли е публична продан на земя, без къщата върху нея да се продава; второ - кой би купил земя с тежест - чужда къща?

И едно предчувствие:

8. Дали евентуалното делбено дело би било просто, сложно, много сложно или забатачващо сложно – не е възможно да се прецени, предвид недостатъчната изходна информация.

Евентуално делбено дело, предвид наличието на повече от двама съсобственици, и предвид калпаво написания чл. 201 ЗУТ, би било забатачващо сложно - най-меко казано. (Предполагам се сещаш за онзи казус, дето трима адвокати, един съдия и един гл. архитект, със съществения принос на вещо лице, не успяха да разделят бала сено на три магарета. )