Абсурдите по чл.33 минават всякакви граници. Пълен хазарт...

[petertr]

Здравейте,

Загубихме на 1 инстанция едно дело, естествено всички сме изумени, вкл. адвокатите ни. Обжалваме, но като гледаме как мисли съдът, въпросът ще се реши не толкова по правна логика, колкото от някакъв вид хазарт. Това, разбира се, означава че може и да спечелим, но самото превръщане на съда в хазарт е изумително.

Казусът ни е абсурден. Установителен иск, с иск по чл.33 към него. Имот, продаден в цялост, и продаден още веднъж след това, на този имот му се появява съсобственик, който доказва съсобствеността си и... получава право да изкупи останалия дял от последния купувач. Не му било предложено първо на него. Но към момента на продажбата продавачът изобщо не знае, че има съсобственик, и как да му предложи? Сделката е за цял имот, а не за дял, което е отделен вид сделка, от която не произтичат правата по чл.33. Има и съдебна практика на ВКС по въпроса, че такива искове "установителен + чл.33" са неоснователни в частта "чл.33".

Въпреки всичко съдът си решава каквото си иска. Продавачът е длъжен да предложи, въпреки, че не знае, че има съсобственик. То бива изнасилване на правото бива, ама това е пълен абсурд.

Не коментирам въпроса с допустимостта на иска, който е 4 години след сделката, но с помощта на разтегляне на понятието "узнаване", се оказа че искът не е извън двумесечния срок. Има вписване още в момента на сделката, но явно вписването няма оповестително действие...

Как е възможно такива абсурдни решения да излизат? Какво става с гражданския оборот? Някакво трето лице, дето хабер си няма от нищо, дето и продавачът му хабер си няма, в един момент трябва да продава по цени от преди 4 години? И това, понеже продавачът му не предложил на съсобственика си, за който изобщо не е знаел, че съществува! Тия съдии някакви телета ли са, не мислят ли какво решават...

Ами ако е хазарт съдът, за какво ни е съд? Давай направо да хвърляме зарове и да решаваме въпроса за минути, а не за години...