forum.lex.bg

по адм. д. № 146/2008 г., докладчик председателят Веселина Женаварова
чл. 79, ал. 1 ЗАНН

чл. 82, ал. 1, б. "а", вр. с ал. 2, 3 и 4 ЗАНН

чл. 119 ЗЗД

чл. 171, ал. 1 ДОПК

чл. 197, ал. 4 ДОПК

чл. 140, ал. 1 ДПК /отм./

чл. 172, ал. 2 АПК
В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН е уреден институтът на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. Действия, които прекъсват изпълнението на наказанието глоба, са: издаването на изпълнителния лист от съда, изпращането му до АДВ, като орган по изпълнение на наказанието, образуване на делото, съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, изпращане на призовка за доброволно изпълнение на осъдения, опис на имуществото, налагане на запор или възбрана, в случай че осъденият не се издължи, събиране на дължимата сума.





Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Производството е образувано по жалба от Г. Н. У. срещу Постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение № 35691/2001/065616/20.05.2008 г. на публичен изпълнител № 35 при Регионална дирекция - П. на Агенцията за държавни вземания с месторабота ИРМ - С., с което е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудово възнаграждение на жалбоподателя в Пресгрупа "Р." ООД, гр. С. В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като обезпечените с него вземания от глоби са погасени по давност, съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, а вземанията за държавни такси, като акцесорни на тези за глобите - съгласно чл. 119 ЗЗД. Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение № 35691/2001/065616/20.05.2008 г. на публичен изпълнител № 35 при Регионална дирекция - П. на Агенцията за държавни вземания с месторабота ИРМ - С.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по чл. 32, т. 2 ГПК - неговия син Н. Г. У., поддържа жалбата.

За ответника по жалба се явява младши публичен изпълнител Т. М. П., който оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено оспореното постановление.

Прокурор от Окръжна прокуратура - С. не се явява в съд. з. и не дава заключение по делото.

Административен съд - С., като взе предвид посочените в жалбата съображения, становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: С присъда № 44/14.06.2001 г. по н. ч. х. д. № 158/2001 г. на Кърджалийския районен съд, потвърдена в тази й част с решение № 161/26.11.2001 г. по в. н. ч. х. д. № 180/2001 г. на Кърджалийският окръжен съд, Г. Н. У. е осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 240 лв. В тази й част присъдата е влязла в сила на 26.11.2001 г.

С горното решение № 161/26.11.2001 г. по в. н. ч. х. д. № 180/2001 г., влязло в законна сила на 26.11.2001 г., Кърджалийският окръжен съд е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 800 лв.

Изпълнителните листове с № № 980 и 981 за горните задължения - за глобата и за държавна такса, като в тях е включена и за държавна такса за служебното им издаване в размер на по 3 лв., са издадени от Кърджалийския районен съд на 11.12.2001 г., а са получени в АДВ на 28.12.2001 г., когато е образувано и изпълнителното производство.

Публичният изпълнител е изпратил на жалбоподателя съобщение за доброволно изпълнение на горните задължения и натрупаните до тези момент лихви на 14.04.2004 г.; като на 30.04.2004 г. Г. Н. У. е направил възражение за изтекла давност по отношение на предявените срещу него вземания.

С влязло в сила на 30.06.2005 г. решение № 87/18.04.2005 г. по н. а. х. д. № 41/2005 г. Смолянският районен съд е потвърдил наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 30 лв. По това решение от съда е издаден изпълнителен лист на 20.07.2005 г. Изпълнителният лист е получен в АДВ на 19.09.2005 г. и вземането по него е присъединено по образуваното изпълнително дело с Разпореждане № 35691/2001/065613/21.04.2006 г. на органа по принудително изпълнение.

С оспореното в настоящото производство Постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение № 35691/2001/065616/20.05.2008 г. на публичен изпълнител № 35 при Регионална дирекция - П. на Агенцията за държавни вземания с месторабота ИРМ - С., за принудителното събиране на публични вземания към 20.05.2008 г. в размер на главница - 249 лв., лихва 211,83 лв., нелихвоносна част 830 лв., представляващи: по изпълнителен лист № 980 - главница 3 лв., лихва 2,57 лв., нелихвоносна част 800 лв.; изпълнителен лист № 981 - главница 243 лв., лихва 2 008,09 лв; по изпълнителния лист, издаден от СРС - главница 3 лв., лихва 1,17 лв., нелихвоносна част 30 лв., е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудово възнаграждение на жалбоподателя в Пресгрупа "Р." ООД, гр. С.

Видно от представената по делото пощенска обратна разписка постановлението е връчено на жалбоподателя на 26.05.2008 г.

С решение № 204/13.06.2008 г. на изпълнителния директор на АДВ е оставена без уважение подадената на 30.05.2008 г. жалба на Г. Н. У., съдържаща съображения за погасяване по давност на задълженията, за отмяна по административен ред на постановлението за налагане на запор.

Жалбата за отмяна на постановлението по съдебен ред е подадена направо в административния съд на 19.06.2008 г., преди на жалбоподателя да бъде връчено решението на изпълнителния директор на АДВ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Производството е по реда на чл. 197 ДОПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 197 ДОПК, от надлежна страна, чийто законни интереси са били засегнати от издадения от органа индивидуален административен акт, което я права процесуално допустима.

По съществото й и в частност относно възражението за изтекла давност по отношение на обезпечените с оспореното постановление вземания, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 138, т. 3 ДПК /отм./ и чл. 168, т. 3 ДОПК, публичните вземания, каквито по смисъла на чл. 13 ДПК /отм./ и чл. 162, ал. 2 ДОПК са и вземанията за глоби и такси, се погасява и по давност. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК и аналогичната й на чл. 140, ал. 1 ДПК /отм./ предвиждат, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок относно изпълнението на административното наказание "глоба" е предвиден в чл. 82 ЗАНН.

В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН е уреден институтът на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба", каквото е процесното, не се изпълнява, когато са изтекли 2 години, като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява, от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено; в случая съответно от 26.11.2001 г. за глобата в размер на 800 лв. и от 30.06.2005 г. за глобата в размер на 30 лв. Освен това, предвидено е и прекъсване на погасителната давност - чл. 82, ал. 2 от същия закон и това е с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Предвид горното и чл. 79, ал. 1 ЗАНН, следва да се приеме, че действия, които прекъсват изпълнението на наказанието глоба, са: издаването на изпълнителния лист от съда, изпращането му до АДВ, като орган по изпълнение на наказанието, образуване на делото, съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, изпращане на призовка за доброволно изпълнение на осъдения, опис на имуществото, налагане на запор или възбрана, в случай че осъденият не се издължи, събиране на дължимата сума.

Двугодишната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН по отношение на наложеното през 2001 г. административно наказание "глоба" в размер на 800 лв., съгласно ал. 2, е била прекъсната на 28.12.2001 г. с образуване на изпълнителното производство, представляващо действие на надлежен орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието; като след завършването му започва да тече нова давност.

Това изпълнително производство, съгласно чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключва и прилагането на тригодишната погасителна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН.

Въпреки че в случая не е приложим чл. 82, ал. 3 ЗАНН, тъй като изрично в ал. 4 е уточнено, че ал. 3 не се прилага в случаите, когато за събирането на глобата в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство; ал. 3 на чл. 82 ЗАНН по отношение на погасителната давност за вземания от глоба не изключва прилагането на ал. 1, б. "а" ЗАНН. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК и аналогичната й на чл. 140, ал. 1 ДПК /отм./ също допускат публичните вземания да се погасяват с изтичането на по-кратък от предвидения в тях 5-годишен давностен срок, щом това е предвидено в закон, както това, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че е сторено в случая с разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Доколкото по силата на ал. 4 е изключено прилагането на ал. 3 на чл. 82 ЗАНН, според която независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, т. е. за глобата, ако е изтекъл тригодишен срок; за абсолютната погасителна давност, която погасява вземането за глоба независимо от спирането или прекъсването й, следва да намери приложение десетгодишната давност по чл.
171, ал. 2 ДОПК, която безспорно не е изтекла по отношение на никое от процесните вземания. С оглед изложените съображения, съдът счита, че за да се избегне погасяването на глобите по давност от публичния изпълнител, следва да бъдат предприемани изпълнителни действия, спиращи или прекъсващи давността, през срок, не по-голям от две години.

Решението на Кърджалийския окръжен съд, с което е наложено административното наказание "глоба" в размер на 800 лв., е влязло в сила на 26.11.2001 г., от която дата започва да тече и давностният срок.

Изпълнението на наказанието, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, е прекъснато с образуването на изпълнително производство на 28.12.2001 г. и от тази дата е започнала да тече двугодишна погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, която е изтекла на 28.12.2003 г., т. е. преди предприемането на следващото действие по изпълнителното производство на 14.04.2004 г. - изпращане на съобщение за доброволно изпълнение.

Наказателното постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лв., съгласно чл. 64, б. "в" ЗАНН, е влязло в сила на 30.06.2005 г. Изпълнението на наказанието е прекъснато с присъединяването на вземането за събиране в образуваното изпълнително производство на 21.04.2006 г. и от тази дата по отношение на него е започнала да тече двугодишна погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН, която е изтекла на 21.04.2008 г., т. е. преди предприемането на следващото действие по изпълнителното производство на 20.05.2008 г. - налагането на оспорения в настоящото производство запор. По делото няма данни за изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на това задължение.

С оглед горните съображения, съдът приема, че вземането на държавата за двете глоби в общ размер на 830 лв. е погасено по давност.

Относно определените от Кърджалийския районен съд задължения за държавна такса върху уважената част от гражданските искове и по производствата по издаване на изпълнителните листове, съдът счита, че те са независими от задължението по административното наказание "глоба".

Задължението за такса по производството е самостоятелно и независимо от задължението по ЗАНН. Същото не произтича от него и не е налице твърдяната от жалбоподателя връзка главно - акцесорно вземане, за да се приеме, че погасяването на основното задължение, поради изтекла давност, води до погасяване и на задължението за държавна такса, което неправилно според твърденията на жалбоподателя е акцесорно вземане.

Във връзка с горното, съдът намира, че задълженията за заплащане на държавна такса се погасява с общата петгодишна давност по ДПК /отм./, съответно ДОПК, която давност не е изтекла по отношение на определената държавна такса по издадения на 20.07.2005 г. изпълнителен лист; и е прекъсната с образуването на изпълнителното производство на 28.12.2001 г. и с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение за таксите по изпълнителните листове от 11.12.2001 г. на 14.04.2004 г. С оглед горните съображения, съдът приема, че задължението за заплащане на държавни такси в общ размер на 249 лв. не е погасено по давност.

Относно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на начислените от публичния изпълнител лихви върху задълженията за държавни такси, съдът взе предвид следното: Вземането за лихви е с акцесорен характер и възниква при забавено изпълнение, т. е. в случая неплащане на такса в законоустановения срок.

Като акцесорно, то следва главното вземане, което в случая, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от ДПК /отм./, е публично задължение и по чл. 16, ал. 4 от ДПК /отм./ се погасява в сроковете по този кодекс. В разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК вече и изрично е посочено, че лихвите за вземанията по т. 1 - 6, т. е. и върху държавните такси, са публични държавни вземания.

След като същите имат публичноправен характер по отношения на тях следва да намери приложение давностният срок, предвиден в чл. 140, ал. 1 ДПК /отм./, съответно в чл. 171, ал. 1 ДОПК, който е петгодишен. С изпращане на съобщението за доброволно изпълнение на 14.04.2004 г. тази давност е прекъсната, като след 14.04.2004 г. до налагането на запора, когато отново е прекъсната давността, не е изтекъл петгодишен период, който да доведе до погасяване на това вземане. Безспорно петгодишната погасителна давност не е изтекла по отношение на лихвите върху държавната такса по изпълнителния лист, издаден на 20.07.2005 г. Поради горните съображения, съдът приема, че задълженията за лихви, начислени в изпълнителното производство, не са погасени по давност.

Поради изложеното по-горе, съдът счита, че ще следва да отмени оспореното постановление в частта му, в която за принудителното събиране на публични вземания към 20.05.2008 г. относно нелихвоносна част в размер на 830 лв., е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудово възнаграждение на жалбоподателя в Пресгрупа "Р." ООД, гр. С.; и да отхвърли жалбата на Г. Н. У. срещу Постановление № 35691/2001/065616/20.05.2008 г. на публичен изпълнител № 35 при Регионална дирекция - П. на Агенцията за държавни вземания с месторабота ИРМ - С. в частта му, в която за принудителното събиране на публични вземания към 20.05.2008 г., представляващи главница в размер на 249 лв. и лихва в размер на 211,83 лв., е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудово възнаграждение на жалбоподателя в Пресгрупа "Р." ООД, гр. С. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8, във вр с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид резултата по делото, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 46 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 197, ал. 4 ДОПК, Смолянският административен съд,

РЕШИ:

Отменя Постановление № 35691/2001/065616/20.05.2008 г. на публичен изпълнител № 35 при Регионална дирекция - П. на Агенцията за държавни вземания с месторабота ИРМ - С., потвърдено с Решение № 204/13.06.2008 г. на изпълнителния директор на АДВ, в частта му, в която за принудителното събиране на публични вземания към 20.05.2008 г., представляващи глоби в размер на 830 лв., е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудово възнаграждение на Г. Н. У., ЕГН хххх, от гр. С., ул. х № х, в Пресгрупа "Р." ООД, гр. С.

Отхвърля жалбата, подадена от Г. Н. У., ЕГН хххх, от гр. С., ул. х № х, против Постановление № 35691/2001/065616/20.05.2008 г. на публичен изпълнител № 35 при Регионална дирекция - П. на Агенцията за държавни вземания с месторабота ИРМ - С., потвърдено с Решение № 204/13.06.2008 г. на изпълнителния директор на АДВ, в частта му, в която за принудителното събиране на публични вземания към 20.05.2008 г., представляващи главници от такси в размер на 249 лв. и лихви в размер на 211,83 лв., е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудово възнаграждение на жалбоподателя в Пресгрупа "Р." ООД, гр. С.

Осъжда Г. Н. У., ЕГН хххх, от гр. С., ул. Е №.., да заплати на Агенцията за държавни вземания съдебни разноски в размер на 46 лв.

Решението, съгласно чл. 197, ал. 4 ДОПК, не подлежи на обжалване.

гр. Видин , 25.06.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Видин VІ административен състав
в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав :
Председател : Борис Борисов

при секретаря В.Ш. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б. АД № 113 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.268 ДОПК. Образувано е по жалба на И.С.Ц.,като управител на „Аква Пластик” ЕООД-Видин против Разпореждане № 6371/2006/000008/23.03.2009г. на Публичен изпълнител при Регионална дирекция-Видин на АДВ, потвърдено с Решение № 124/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. Твърди се от жалбоподателя , че решението е незаконосъобразно, претендира се погасителна давност Въвеждат се доводи, свързани с горните съображения, че е нарушен материалния закон. Иска се от съда да постанови решение , с което да отмени Разпореждането на публичния изпълнител, потвърдено с решението на Изпълнителния директор на АДВ като незаконосъобразно.

Ответникът по делото – Изпълнителния Директор на АДВ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли. Сочи , че доводът на жалбоподателя за изтекла погасителна давност е неоснователен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

С разпореждане № 6371/2006/000008/23.03.2009г. на Публичен изпълнител при Регионална дирекция-Видин на АДВ е отказал прекратяването на изпълнително дело № 6371/2006г.срещу жалбоподателя поради погасяване на публични задължения по давност. Произнасянето на публичния изпълнител е въз основа на възражение подадено от Ц.. С Решение № 124/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания жалбата на Ц. е оставена без уважение, т.е. потвърдено е разпореждането. По делото е приложена преписката по изпълнително дело № 6371/2006 год. по описа на АДВ Видин. От доказателствата по делото е видно, че изп.дело е образувано въз основа на установени с НП № 05/526/02.08.2006 год., НП № 05/527/02.08.2006 г. и НП № 05/528/02.08.2006 год.на Главна инспекция на труда-Видин.Трите наказателни постановления са влезли в сила на 12.08.2006г.като по всяко едно от тях е наложена „глоба” в размер на 250лв. На длъжника е изпратено съобщение от 12.03.2009 год., като публичния изпълнител при РД на АДВ Видин е дал на длъжника 7-мо дневен срок за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят твърди, че по отношение на публични задължения потвърдени с решението на ИД на АДВ, установени от горецитираните НП са погасени по давност на основание чл.82 ал.1 б. „а” ЗАНН,тъй като са изтекли две години при наложено наказание „глоба”. Счита, че давностния срок в неговия случай е изтекъл на 12.09.2008 г.При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, чийто законни интереси са били засегнати от издадения от органа индивидуален административен акт, което я прави процесуално допустима.

Решението на Изпълнителния директор на АДВ, с което е потвърдил разпореждането на Публичния изпълнител на РД-Видин и е отхвърлил жалбата, е законосъобразно, същото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и е мотивирано.

Публичните вземания, за които е образувано изпълнителното дело срещу жалбоподателя в АДВ Видин представляват административни наказания, установени с наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН.

По съществото й относно възражението за изтекла давност , съдът взе предвид следното: Съгласно чл. чл. 168, т. 3 ДОПК, публичните вземания, каквито по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК са и вземанията за глоби и такси, се погасяват по давност. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок относно изпълнението на административното наказание "глоба" е предвиден в чл. 82 ЗАНН.

В разпоредбата на чл. 82 ЗАНН е уреден институтът на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. В чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН е указано, че административното наказание "глоба", не се изпълнява, когато са изтекли 2 години, като изрично ал. 2 на същата правна норма пояснява, от кога започва да тече давността - от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено- в случая съответно наказателните постановления са влезли в сила на 12.08.2006г.Това не оспорва. Освен това, предвидено е и прекъсване на погасителната давност - чл. 82, ал. 2 от същия закон и това е с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Предвид горното и чл. 79, ал. 1 ЗАНН, следва да се приеме, че действия, които прекъсват изпълнението на наказанието глоба, са: издаването на изпълнителния лист от съда, изпращането му до АДВ, като орган по изпълнение на наказанието, образуване на делото, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, опис на имуществото, налагане на запор или възбрана, в случай че не се издължи, събиране на дължимата сума.

Това изпълнително производство, съгласно чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключва и прилагането на тригодишната погасителна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН.

В случая не е приложим чл. 82, ал. 3 ЗАНН, тъй като изрично в ал. 4 е уточнено, че ал. 3 не се прилага в случаите, когато за събирането на глобата в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.След като горните задължения имат публичноправен характер и след като е образувано изпълнително производство и не е приложима разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН, то в случая по отношения на тях следва да намери приложение давностният срок, предвиден чл. 171, ал. 1 ДОПК, който е петгодишен. В случая погасителната давност не е изтекла.Поради горните съображения, съдът приема, че задълженията в изпълнителното производство, не са погасени по давност.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Изпълнителния директор на АДВ подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като мотивите му изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Обжалваното решение не страда от пороци , водещи до неговата незаконосъобразност. Постановено е в съответствие с материалния и процесуалния закон.На основание чл. 172,ал.2, предл. последно АПК Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Ц.,като управител на „А* П*” ЕООД-Видин против Разпореждане № 6371/2006/000008/23.03.2009г. на Публичен изпълнител при Регионална дирекция-Видин на АДВ, потвърдено с Решение № 124/08.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

№ 155
06.01.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.П.

ЧЛЕНОВЕ: И.Ж.

С.Д.



като разгледа докладваното от съдия И.Ж. ЧНД № 146 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази следното:



Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК.

Образувано е по частна жалба от Комисия за регулиране на съобщенията гр. София против Определение от 25.09.2008 г. по НАХД № 405/2008 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение поради противоречие с материалния закон. Твърди, че в разрез с материалния закон Районен съд гр. Нова Загора е приел, че от момента на извършване на нарушението са изтекли три години, който срок съответства на абсолютната давност за най – леките престъпления, наказуеми с наказание, по – леко от лишаване от свобода за срок от една година, поради което нарушителят И.Ж. не може да носи административнонаказателна отговорност за посоченото в наказателното постановление нарушение. Счита, че препращането на чл. 11 от ЗАНН към разпоредбите на общата част на НК не обхваща давността, като последната имала своето систематическо място в глава ІХ на НК “Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”. Излага подробни съображения в тази посока, като твърди, че поради спецификата на административнонаказателното производство не бил налице акт на компетентен орган, който по аналогия да се приравни на издавания от прокурора или следователя. Поради това не можело към разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН да се прилагат специфични наказателни разпоредби и институти, вкл. института на давността. Твърди още, че причина за изтичане на тригодишния срок е допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, обосновало решението на касационната инстанция за връщане на делото за ново разглеждане, което според частния жалбоподател е шиканиране на административното наказание от съдебната власт. Моли съда да отмени обжалваното протоколно определение.

В с.з. частният жалбоподател не изпраща представител, за да изрази становище по частната жалба.

В с.з. ответникът, чрез представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че е вярно твърдението на жалбоподателя относно приложимостта на разпоредбите на погасителната давност в административнонаказателните производства по ЗАНН, но погасителната давност била институт, засягащ деяния, представляващи престъпления по НК. Престъпленията се отличавали от административните нарушения по – високата степен на обществена опасност. Счита, че в т. см. не можело и не било според разума на закона отговорността за извършени престъпления да бъде погасена в указаните в НК срокове, а административнонаказателната отговорност да не бъде погасена в тези срокове. Моли съда да отхвърли частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

В с.з. представителят на ОП гр. Сливен поддържа, че определението на РС гр. Нова Загора е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

По подадени сигнали през м. 09.2005 г. в Комисия за регулиране на съобщенията, длъжностни лица към същата извършили проверки и констатирали, че в село Омарчево, общ. Нова Загора се извършвала кабелна далекосъобщителна дейност, като главната станция за телевизионно и радио излъчване се намирала в дома на И. Ст. Ж.. Установено било, че станцията работи без регистрация. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № Б – РЗ – 015/03.11.2005 г., въз основа на който на 30.11.2005 г. председателят на КРС издал Наказателно постановление № 0155, в което посочил, че на 21.09.2005 г. в с. Омарчево, общ. Нова Загора, с констативни протоколи е установено, че И. Ст. Ж. осъществява далекосъобщения чрез обществена кабелна далекоъобщителна мрежа за разпространение на радио и телевизионни програми и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея, което подлежи на регистрация по Обща лицензия № 201/23.12.2003 г., без необходимата за тази дейност регистрация, съставляващо нарушение по чл. 233 ал. 5 от ЗД, поради което на основание чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 233 ал. 5 от ЗД наложил на И.Ж. глоба в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева. По жалба от наказаното лице било образувано НАХД № 8 по описа на Новозагорски Районен съд за 2006 г., приключило с Решение № 97/31.07.2007 г., с което решаващият съд отменил обжалваното наказателно постановление. Подадената до Административния съд касационна жалба била уважена, като с Решение № 139/12.12.2007 г. решението на Районен съд гр. Нова Загора било отменено като неправилно, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд. Образуваното НАХД № 405/2007 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора било прекратено с обжалваното в настоящото производство протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на 25.09.2008 г. За да постанови съдебния си акт Районният съд е приел, че административното нарушение е извършено на 21.09.2005 г. и към датата на съдебното заседание административната отговорност е погасена по давност с изтичане на предвидения в закона срок. Решаващият съд се е мотивирал с разпоредбата на чл. 82 ал. 3 от ЗАНН, в която е предвиден давностен срок, с изтичането на който административното наказание не се изпълнява, т.е. с изтичане на 3 год. срок е изтекла абсолютна погасителна давност. Първоинстанционният съд е възприел, че в конкретния случай намират приложение разпоредбите на НК, към които препраща чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка се е позовал на чл. 79 ал. 1 т. 2 от НК, съгласно който текст наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла предвидената от закона давност и на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, съгл. която норма наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на две години. Районният съд се е позовал и на чл. 82 ал. 4, във вр. с чл. ал. 1 т. 5 от НК, като е направил извод, че след изтичане на тригодишния срок от датата на извършване на административното нарушение, без да е налице влязъл в сила акт на административен орган или решение на съда, с което е потвърдено наказателно постановление, административнонаказателната отговорност се погасява по давност. Съдът е приел, че независимо от прекъсването на давността с воденето на производство по чл. 59 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е погасена към датата на с.з. 25.09.2008 г. Така мотивиран Районен съд Нова Загора е прекратил производството по делото и е отменил изцяло издаденото наказателно постановление.

Настоящата инстанция споделя горните изводи на Районния съд по следните съображения:

В настоящия случай извършеното административно нарушение като деяние е погасено по давност, която е изтекла на 21.09.2008 г. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Давността безспорно е обстоятелство, изключващо отговорността. Член 80 и чл. 81 от НК уреждат института на абсолютната давност за реализиране на наказателно преследване за извършено престъпление. В тази връзка извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по – неблагоприятно положение от извършител на престъпление. Предвид това законодателят е създал и специален ред за налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН, като съгласно чл. 11 от с.з. по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на общата част на НК, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Безспорно е обстоятелството, че в ЗАНН изрично не е предвидена погасителна давност за извършените административни нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден именно в общата част на НК – глава ІХ “Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”. В специалния закон в чл. 82 е уредена единствено давност за наложеното административно наказание. В т.см. по отношение на погасяването по давност на извършеното деяние следва да намери приложение разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 80 ал. 1 т. 5 и чл. 81 ал. 3 от НК. Съгласно последните два текста деяния, за които се предвижда административно наказание “глоба” се погасяват с абсолютна давност три години. Независимо от етапите на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН, издаване на НП, съдебно обжалване/, при изтичане на три години от датата на извършване на деянието, съставляващо административно нарушение, административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно. В случая е без значение дали административнонаказателното производство е започнало и приключило в сроковете по ЗАНН. При констатирана изтекла абсолютна погасителна давност на извършеното административно нарушение, административнонаказателното производство следва да бъде прекратено и в т.см. обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно. С изтичане на абсолютната погасителна давност административнонаказателното предследване не може да продължи.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи за отмяна и обжалваното определение на Районен съд гр. Нова Загора като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 234 от АПК, Административен съд Сливен



О П Р Е Д Е Л И:



Оставя в сила Определение от 25.09.2008 г. по НАХД № 405/2008 г. по описа на Районен съд гр. Нова Загора.



Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.