forum.lex.bg

Здравейте,

Моля за мнение по следния казус:

РС отмени НП преди няколко дни, но "пропусна" да се произнесе по искането за присъждане на разноски (адвокатски хонорар). Искането беше основано на чл. 190 ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН и т. 2 б. „В” ТР № 3/1985г., ОСНК на ВС. Обаче с ТР № 2/2009г. ВАС отрече възможността да се присъждат разноски, макар и само в касационното производство [b]-[i] "Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела." Новото решение, естествено, не отменя изрично старото, макар и да му противоречи.

Как трябва да се постъпи при това положение:

1. Молба за "допроизнасяне" до РС в срока за обжалване на решението
2. Касационна жалба относно разноските, подадена в последния момент (ако РС не уважи предходната молба )

или 3)....?

Грешна конструкция...
Бихте ли ми посочили къде точно в чл. 84 от ЗАНН е указано да се следват разноски за адвокатско възнаграждение?
Разбира се изключвам хипотезата за такива досежно свидетели и вещи лица.
1- мисията невъзможна
2.- мисията невъзможна
3.....

Не съм се занимавала досега с нахд, но от това което прочетох по твоето питане излиза, че Поли е права, тук по повод на твоето питане "или 3 ..." качвам едно решение, при което очевидно хората са измислили някакъв вариант да си търсят парите за адвокат, но са ги отсвирили ...

nevin_alibriam - И аз доста се позамислих за иск по ЗОДОВ, но, както казва poli_g, мисията невъзможна - разноските не са вреда, нито са пряка и непосредствена последица от издаденото НП. В този смисъл и Р № 8033/2009г, ВАС, III-то отделение; пълния текст на: http://www.sac.government.bg/court22.ns ... enDocument

poli_g - 84 ЗАНН определя процесуалния ред за разглеждане на нахд - "Доколкото в този закон няма особени правила за (...) както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, (...), се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс."

Съвсем логично и справедливо е на наказващия орган да бъде осъден за разноските при отмяна на НП - 190 ал. 1 и 187 ал.1 НПК във вр.с 84 ЗАНН. Поне аз така разбирам "Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, ..."

От друга страна,ако НП бъде потвърдено разноските РС осъжда жалбоподателя за разноските - 187 ал. 3 НПК във вр. с 84 ЗАНН. Ако могат да се присъждат разноски само на наказващия орган, но не и на жалбоподателя- дискриминацияяя!!

Някой да се сеща за по - читава конструкция

Първо- именно по ЗОДОВ до скоро бе възможният път за тези претенции...

sticky написа:От друга страна,ако НП бъде потвърдено разноските РС осъжда жалбоподателя за разноските - 187 ал. 3 НПК във вр. с 84 ЗАНН. Ако могат да се присъждат разноски само на наказващия орган, но не и на жалбоподателя- дискриминацияяя!!

Невярно. Такава втора страна няма.
Повече четене.
Успех.

Що,бе приятели? Ето например едно решение,къдего жалбата с/у СР ,касаещо именно разноски по НАХД е уважена.Била ОСНОВАТЕЛНА Само че на кофти основание.

Решение № 10271 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 571/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ

чл. 9а ЗОДОВ

чл. 10 ЗОДОВ





Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Делтакар" ООД гр. Варна против решение № 1483/06.11.2008 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 1127/2008 г., с което е отхвърлен предявения от него иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София за обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение по административнонаказателно дело за обжалване на наказателно постановление в размер на 700 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила-разглеждане на делото без участие на прокурор и поради нарушаване на материалния закон-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално за постановяване на друго решение по същество за уважаване на иска.

Ответната страна Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема разглеждания иск за неоснователен, тъй като изплатеното адвокатско възнаграждение по административнонаказателно дело, с решението по което е отменено наказателно постановление, не представлява имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконното му издаване. Делото е разгледано без участие на прокурор от Окръжна прокуратура-Варна.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ установява, че разглеждането на исковете по ал. 1 е по реда, установен в АПК. Настоящият касационен състав приема, че тези процесуални норми не дерогират специалните правила, които регулират действията на съда и страните в съдебното производство, уредени в ЗОДОВ - като чл. 7 за правилата за определяне на местната подсъдност по исковете, чл. 9а за дължимите такси и разноски за делата по ЗОДОВ и чл. 10 за производството пред съда. Това е така, защото глава единадесета от АПК и самият кодекс не съдържат правила за съдебното производство, вкл. исковото, като съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси за производството пред съда се прилага ГПК. ЗОДОВ е специален закон за материалноправните условия, но и за реда за ангажиране на отговорността на държавата и общините.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължителното участие на прокурор. Правилото важи за всички дела по този закон-за обезщетения за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1-6. Няма основания да се приеме, че тази норма е неприложима по исковете за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и че се прилага само за исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. ОСГК, участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително. В тези случаи прокурорът участва като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна. Това е изрично предвиден в закон случай за участие на прокурор в административни дела - чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК. Призоваването на Окръжна прокуратура-Варна за насроченото открито съдебно заседание не е достатъчно да се приеме, че делото е разгледано с участието на прокурор.

Като е разгледал иска за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ без участие на прокурор, Административен съд-Варна е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1483/6.11.2008 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 1127/2008 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Варна.

Решението е окончателно.


И сега като са му присъдили едни 700 лева...

Тук пък открих друго умотворение.Сега пък били недопустими такива работи.

Решение № 11943 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15653/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,

чл. 143, ал. 4 АПК





Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Божидаров Иванов от село Кранево против решение № 1380 от 22.10.2008 г. постановено по адм. д. № 946/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост на съдебните изводи и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния си представител - юрк. Лакова, прави писмени възражения относно основателността на касационната жалба, излагайки съображения, че съдебните разноски, направени в хода на проведено административно-наказателно дело, не представляват вреди, произтичащи непосредствено от отмененото наказателно постановление. Посочва също така, че съдебната практика по този въпрос е постоянна като се цитират и конкретни съдебни актове.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е редовно подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и като такава е процесуално допустима.

За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Румен Божидаров Иванов, с която същият моли да бъде осъдена ИА "Автомобилна администрация" гр. София да му заплати парично обезщетение в размер на 150 лева за причинените му имуществени вреди, представляващи направените от него съдебни разноски по к. адм. дело № 262/2008 г. по описа на Административен съд - Варна и произтичащи от успешно проведеното оспорване на наказателно постановление № 03-002207/31.07.2007 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация" - гр. Варна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С Решение № 2531/12.12.2007 г., постановено по н. а. х. д. . № 4097/2007 г. по описа на ВаРС е уважено оспорването на Иванов против НП № 03-002207/31.07.2007 г. като същото в производство по чл. 63 и сл. от ЗАНН е отменено. Решението е обжалвано от административно-наказващия орган, като по подадената жалба е образувано КАД № 262/2008 г. по описа на ВАС, но същото е прекратено с влязло в сила Определение № 1262/18.03.2008 г. По повод образуваното КАД, Иванов е ангажирал адвокатска защита и заплатил за това възнаграждения на адв. Цотов в размер на 150 лева.

При тези факти, съдът е счел, че не е доказана от жалбоподателя пряка и непосредствена причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между отмененото наказателно постановление и направените разноски. Развити са доводи, че отговорността за разноските е следвало да се търси по съответния ред в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК приложим на основание чл. 63 от ЗАНН, а не чрез иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Решението е недопустимо.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по тълк. дело № 7/2008 на ОС на ВАС, бе прието, че административните съдилища не присъждат разноски в касационните производства, образувани по обжалване решения на районите съдилища, постановени по дела с наказателно-административен характер. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред "окръжния" (административния) съд по касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава единадесета, раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Щом приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административно-наказателно дело, нито пред първата, нито пред касационната инстанция, то отговорността на държавата не може да бъде ангажирана и чрез претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като това би представлявало заобикаляне на процесуалния закон.

При положение, че закона отрича правото на оспорващия наказателно постановление да търси възстановяване на направените съдебни разноски, то предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим поради липса на правен интерес и опит за заобикаляне на закона.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1380 от 22.10.2008 г. постановено по адм. д. № 946/2008 г. по описа на Административен съд - Варна.

ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 946/2008 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно.


П.П. Какво ли ще е времето утре? Може би облачно...,може би ще бъде слънчево,а следобед повсемензисно в страната ще има наводнения.

Утре ще бъде слънчево времето, Светославе. Не се притеснявай, няма да е и студено.
Относно цитираните от теб решения, нищо неочаквано и нечувано. По отношение на недължимостта на разноски в административно - наказателните производства по обжалване на НП си има и тълкувателно решение на ВКС, не са дължими и би следвало да се претендират по реда на ЗОДОВ. Отделен въпрос е този как точно ще се докаже причинната връзка между извършеното нарушение, санкционирано с КА и НП впоследствие и причинените вреди на жалбоподателя.

И чудя се и тъпея какво да правим сега по един казус. Инспекция по труда завежда ИД срещу Х за 5 илядо лева по НП,което към завеждането не е влязло в сила.След малко време същото е отменено окончателно.Как да ги претендираш разноските по това производство,като,докато чета такива,като следващото решение,не знам какви бисери ще сътворят някой "безработни" иначе съдии в административните съдилища в Горно нанадолнище и Дръпнипишково,където през март месец от този съд може да получиш РЕШЕНИЕ № 1 от 17.03.2011г.......

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, чрез адвокат Тодор Стоименов, срещу решение № 876/18.06.2008 г. по адм. дело № 1207/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, 24 - ти състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 10 000 лв за първата от тях и над 2 500 лв за всеки от останалите двама, до пълния размер на сумите, претендирани като неимуществени вреди. С касационна жалба, подадена от кмета на община Варна, решението е обжалвано в частта, в която общината е осъдена да заплати като обезщетение за неимуществени вреди, солидарно с Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски", сумата от 10 000 лв на Биляна Горанова и по 2 500 лв съответно на Димитър Горанов и Силвия Божилова, ведно със законната лихва от 20.05.2007 г., до окончателното им изплащане. Наведени са твърдения, че по делото не е установено наличието на отменен акт, действие или бездействие на длъжностни лица при общинската администрация, които да са в причинна връзка с вредите, твърдяни от ищците в първоинстанционното производство. Срещу тази част от решението е подадена касационна жалба и от Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски" чрез процесуалния й представител адвокат Росен Димитров. По изложени съображения относно неправилността на постановеното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, се претендира отмяната му по отношение на ВТГ "Г. С. Раковски".

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Биляна Горанова, Димитър Горанов и Силвия Божилова и неоснователност на жалбите подадени от община Варна и ВТГ "Г. С. Раковски".

Върховният административен съд приема, че касационните жалби са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което са допустими. За да се произнесе по съществото на спора, с оглед становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема следното:

Производството по адм. дело № 1207/2007 г. на Варненския административен съд е образувано по искова молба, подадена от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, тримата от гр. Варна срещу община Варна и ВТГ "Г. С. Раковски", по която се претендира присъждане на неимуществени вреди - преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия на директора на учебното заведение и бездействие на служители при общинската администрация, в резултат на които Биляна Горанова на 20.05.2007 г. е ударена от отчупен клон на изсъхнало дърво в двора на гимназията, причинило болки и страдания на нея и родителите й. С обжалваното решение, съдът е осъдил двамата ответници солидарно да заплатят на на основание чл. 4, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, части от претендираните суми, в размер съответно на 10 000 лв за Биляна Горанова и от по 2 500 лв за Димитър Горанов и Силвия Божилова. В тази връзка е приел, че на 20.05.2007 г., малолетната Биляна Горанова била ударена от клон, отчупен от дърво, растящо в двора на ВТГ "Г. С. Раковски" и получила фрактури и контузни рани, след проведени лечения на които била изписана от болница на 28.05.2007 г. в добро общо състояние; според вещото лице по допусната по делото съдебно - медицинска експертиза, детето е с емоционално разстройство, в причинно - следствена връзка с преживяната травма; въз основа изслушаните по делото свидетелски показания е констатирано, че след инцидента дървото е отрязано; с оглед разменените писма между ВТГ "Г. С. Раковски" и община Варна, е прието, че от гимназията на 16.03.2007 г. е поискано съдействие включително за отрязването на сухо дърво в двора на учебното заведение, а от кмета на район "Одесос" е изпратен списък на дървета за кастрене на клони в училища, детски градини и болнични заведения, както и на сухите и болни дървета, в т. ч. на едно сухо дърво в двора на ВТГ "Г. С. Раковски"; тъй като именно гимназията стопанисва дървото е направен извод, че изискванията на чл. 23, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на зелените площи и декоративната растителност са налагали именно тя да извърши незабавното му премахване след узнаване на обстоятелството, че е изсъхнало, при задължението да уведоми общината в тридневен срок; предвид картотекирането на дърветата в двора на ВТГ "Г. С. Раковски" е констатирано, че е налице бездействие и от страна на общинските служители да премахнат дървото, поради това, че не са предприели самостоятелни мерки, нито са разпоредили премахването му от собственика; прието е, че е налице причинна връзка между описаните бездействия и болките и страданията, претърпени от Биляна Горанова и останалите двама ищци, като нейни родители, в резултат от нараняванията от отчупения от дървото клон, при което от съда, по справедливост са определени горепосочените размери на обезщетенията за неимуществени вреди.

Постановеното съдебно решение в частта, в която искът е уважен е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. В частта, в която исковите претенции са отхвърлени, решението е законосъобразно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, но по следните съображения:

Независимо, че е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил необосновани и неправилни изводи, че понесените от ищците неимуществени вреди са в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

В случая приобщените по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от бездействие на служители при община Варна, поради което исковете по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу тази община е следвало да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Приложимата нормативна уредба не съдържа легално определение на понятието "бездействие", визирано от чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика следва да се приеме, че "бездействията" на административните органи предполагат неизвършването на фактически действия, при наличие на нормативноустановено задължение за извършване на такива действия, но не и неизпълнение на задължение за волеизявление - за издаване на индивидуален административен акт. Ако административен орган по силата на закона е задължен да издаде индивидуален административен акт и не го направи, ще е налице мълчалив отказ за издаване на акта, който може да бъде оспорен по реда за обжалване на ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Именно отмяната му като незаконосъобразен по посочения ред ще е предпоставка за допустимостта на иск, предявен при условията на чл. 203 АПК, според специалната разпоредба на чл. 204, ал. 1 АПК. В случая не се установява наличието на бездействие на длъжностни лица при община Варна, в причинна връзка с причинените вреди. Наредба № 1/10.03.1993 г. на МТРС (обн. ДВ бр. 26/1993 г.) за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (съгласно легалното определение на последното понятие, дадено в § 1 от нейните ДР - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица), налага премахването на картотекирани дървета и храсти, да се извършва въз основа писмено разрешение от кмета на общината, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1. Според чл. 23, ал. 4 и ал. 5 от наредбата, в случаите по т. 3 и т. 4 на чл. 19 от наредбата (на изсъхнали дървета и храсти, такива чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове, както и във връзка с премахването на последиците от производствени аварии и природни бедствия) премахването се извършва незабавно от собственика, стопанина или аварийните служби, който следва да уведоми за това общината в тридневен срок. Именно последната хипотеза е обсъждана от първоинстанционния съд във връзка с писмо изх. № 49/16.03.2007 г., изпратено от директора на ВТГ "Г. С. Раковски" до община Варна за съдействие за подрязване на осем броя дървета в двора на гимназията и отрязването на едно сухо дърво. Анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че и в тези случаи следва да е налице издадено разрешение от кмета на община Варна, който дължи произнасяне по подаденото заявление в едномесечен срок, според чл. 25 от наредбата. Разрешението и отказът за издаването му (в т. ч. и мълчаливия такъв), имат характера на индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В случая не са наведени твърдения, а и липсват данни такъв административен акт да е бил обжалван, респективно да е отменен като незаконосъобразен, следователно не е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК. В този смисъл, предявеният иск е допустим, само доколкото се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и бездействия, но тъй като неиздаването на административен акт не може да бъде приравнено на такива, следва да се приеме, че в случая не е налице незаконосъобразно "бездействие" на служители при община Варна, по смисъла на чл. 203 АПК, като една от предпоставките за уважаване на исковете за обезщетение, предявени на посоченото правно основание срещу общината.
Видно от чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, е ограничен до осъществяването на административна дейност от държавни органи и длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат органите, с властнически правомощия по силата на закон, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължения в изпълнение на административна дейност. По отношение на исковите претенции, предявени срещу ВТГ "Г. С. Раковски" съдът неправилно е приел, че в случая са установени действия на длъжностни лица в изпълнение на такава дейност. Както е отбелязано и от първата инстанция, по делото е безспорно установено, че дървото, отчупения от което клон е ударил детето, се намира в двора на Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски" - държавно учебно заведение по смисъла на чл. 10 от Закона за народната просвета (ЗНП), чийто предоставен за ползване имот е публична държавна собственост. Тъй като гимназията е юридическо лице по аргумент от чл. 10, ал. 8 от Закона за народната просвета, във връзка с приложената по делото заповед № РД-09-332/07.04.2003 г. за определяне на държавните и общинските професионални училища и професионални гимназии - институции в системата на професионалното образование и обучение, издадена от министъра на образованието и науката и чл. 19, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение, именно тя има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 1/10.03.1993 г. на МТРС, според която дърветата и храстите по чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4 се премахват незабавно от собственика, стопанина или аварийните служби. Действията по предявяване на искане за издаване на разрешение и премахване на декоративна растителност по реда на чл. 19 и чл. 23, ал. 4 от наредбата, нямат характера на действия, дължими при или по повод изпълнението на административна дейност. Тяхното извършване е наложено на юридическите и физически лица, в чиито имоти има декоративни дървета над определена възраст, подлежащи на картотекиране, от нормативните изисквания относно реда за опазване на озеленени площи и декоративна растителност в населените места и извънселищните територии. Само на това основание, направеният от съда извод за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ВТГ "Г. С. Раковски" на основание чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е неправилен. Застъпеното от административния съд схващане в обратен смисъл, не отчита разликата между отговорността на държавата и общините по чл. 203 АПК и по ЗОДОВ и съответно - института на "непозволеното увреждане" уреден в чл. 45 и сл. ЗЗД. Не може да се приеме, че с действията, осъществявани в изпълнение на изискванията на Наредба № 1/93 г. "длъжностно лице" при ВТГ "Г. С. Раковски", извършва административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като искането на разрешение за премахване на дърво и премахването на последното от лице, в кръга на посочените в чл. 23, ал. 4 от наредбата, нямат властническия характер, отграничаващ административната дейност от всяка друга, без значение свързана ли е с изпълнение на нормативна разпоредба. Доколкото е задължително изискването, действието или бездействието да е извършено от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, както и последната да има административен характер - да съставлява административна дейност, каквато не е дейността предприета от директора на гимназията във връзка с премахването на дърво в двора на учебното заведение, не са били налице предпоставките по чл. 203 АПК за уважаване на предявените от ищците претенции и срещу ВТГ "Г. С. Раковски".

Предвид изложеното, исковете предявени на основание чл. 203 АПК, са недоказани и неоснователни, тъй като не е осъществен състава на посочената разпоредба. При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение, в частта обжалвана от ВТГ "Г. С. Раковски" и община Варна, следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което предявените от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди по чл. 203 АПК, вр. чл. 204, ал. 4 АПК вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, като неоснователни на посочените основания, да бъдат отхвърлени изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Реши:

Отменя решение № 876/18.06.2008 г. по адм. дело № 1207/2007 г. на Административен съд - Варна, Трето отделение, 24 - ти състав, в частта в която са уважени исковете, предявени от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, съответно за сумата от 10 000 лв за първата от тях и по 2 500 лв за останалите двама, ведно със законната лихва считано от 20.05.2007 г. до окончателното им заплащане, както и направените по делото разноски от 155 лв и

Вместо това постановява:

Отхвърля изцяло исковете, предявени от Биляна Димитрова Горанова, Димитър Горанов Горанов и Силвия Божилова Божилова, тримата от гр. Варна, срещу Община Варна и Варненска търговска гимназия "Г. С. Раковски", за присъждане на неимуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия и бездействия на директора на гимназията и служители на общинската администрация, ведно със законната лихва считано от 20.05.2007 г., на основание чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Оставя в сила решението в останалата му част.

Решението е окончателно.


* Не знам колегата как е продължил борбата,защото най-малко от общината са виновни.А тия глупости с административния акт на кмета,дето не го бил оспорил отказа... КОЙ ДА ГО ОСПОРИ ВСЪЩНОСТ? Майката на детето ли? Кога ? Сигурно като кмета и се обади,да й каже,че има пряк парвен интерес от атакуване на неговото мълчание. А фактът,че директора не е атакувал отказа,променя ли с нещо наличието на бездействие от общината,което е едно от условията за вредата?Макар и това бездействие да било АА, адресат на който не е пострадалия???

Не ,че колегата няма "вина",тъй като от момента,в който е констатиран изсъхналия клон(17.3.2007г.) възниква основание за наказателна отговорност на директора,тъй като неговата самонадеяност започва съществуванието си точно тук.
Отделно от туй,същото се отнася и за кмета-обаче от мига,в който е изтекъл срока за разрешението.

nk7702n написа:Утре ще бъде слънчево времето, Светославе. Не се притеснявай, няма да е и студено.
Относно цитираните от теб решения, нищо неочаквано и нечувано. По отношение на недължимостта на разноски в административно - наказателните производства по обжалване на НП си има и тълкувателно решение на ВКС, не са дължими и би следвало да се претендират по реда на ЗОДОВ. Отделен въпрос е този как точно ще се докаже причинната връзка между извършеното нарушение, санкционирано с КА и НП впоследствие и причинените вреди на жалбоподателя.

Да,би следвало,ама не става. Както се посочи,щом ти не плащаш на АНО и на съда,и на теб няма да ти се присъдят.Това е логиката.И неписаната причина за неуважаването.

nk7702n написа: Отделен въпрос е този как точно ще се докаже причинната връзка между извършеното нарушение, санкционирано с КА и НП впоследствие и причинените вреди на жалбоподателя.

Няма какво да се доказва муци.Ясен вредоносен резултат. Актът(НП) е "conditio без което не може".
И няма причинна връзка м/у неговото нарушение и плащането,а м/у незаконния акт и плащането на парите за адвокат. По-кристална вреда няма никъде,дет се казва.

П.П. И сега,смятам да си заведа аз делото,тъй като съм в друга хипотеза,ИП,където разноските на отсрещната страна се претендират в това дело.А нашите като не можем,ще си ги искаме по закона.
Сигурно и тука ще ми измислат някакви нови теории за причинната връзка Ами има я-завел си ИД(незаконно ДЕЙСТВИЕ,с което си станал едно от условията за вредата,даже основната причина(доколкото има и други причини-напр. ВТОРАТА съм АЗ .

Но теории за пичинната връзка-дал Господ.Повсеместно.

Това муци ми е много смешно, ама карай, такъв си ти е изказът. Значи, то на всеки му се иска да може да си претендира разноски във всички производства, но ВКС в тълкувателното си решение изхожда от факта, че не се дължат държавни такси за обжалване на НП, както и за касационната инстанция / административен съд /, а пък евентулно разноските за вещи лица и свидетели ги счита за дължими от бюджета на съда/ ,така че оттук идва и недължимостта на разноските. А пък насочването към ЗОДОВ идва пък от аналогията, която съдът прави с приложението на нормите на НПК относно оправдаването на дадено лице по наказателно дело, което след това има право на обезщетение за вреди по ЗОДОВ. Та, затова се търси тая причинна връзка.

nk7702n написа:Това муци ми е много смешно, ама карай, такъв си ти е изказът .

Изказът или езикът

И може да ти е "смешно",но пък при определени обстоятелства може да стане дооооста серизно положението по делото.

Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли вторият иск по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на сумата 13 000лв. имуществени вреди. Принципно правилно е разбирането на ищеца, че в НПК липсва процесуална възможност, даваща право на подсъдимия да получи в наказателния процес разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за осъществената защита в наказателното производство, завършило с оправдателна или частично оправдателна присъда. Тези направени разноски във връзка с незаконното обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2,ал.1,т.2, вр. с чл.4 ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случая обаче ищецът не е установил изобщо да е договорил и заплатил адвокатски хонорари на защитниците си адвокатите Б. и А., поради което е безпредметно да се обсъжда въпроса може ли и каква би била съразмерната част от тези суми за обвиненията, за които има частично оправдаване. За защитата при разглеждането на делото от ВКС ищецът е заплатил 400лв. възнаграждение на адвокат Сотиров, но се касае за защита във връзка с жалбата на подсъдимия К. срещу присъдата в осъдителната й част, която е била потвърдена от ВКС. Следователно, не се касае за имуществена вреда, която е пряка последица от незаконното обвинение по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, напротив, направеният разход от 400лв. е във връзка с влязлата в сила осъдителна присъда за извършеното престъпление по чл.126,ал.1 НК.

Липсва основание за присъждане в полза на ищеца и на сумата 8000 лв. – част от разноските, които той е осъден да заплати в наказателния процес. Касае се за разноски, присъдени с влязла в сила присъда, които разноски са направени от бюджета на съда и органите на досъдебното производство. Тези разноски са възложени на подсъдимия по реда на чл.301,т.12 НПК и ако К. е считал, че част от тези разноски са относими към обвиненията, за които е оправдан и остават за сметка на държавата, е следвало да обжалва присъдата по предвидения в НПК ред. След като това не е сторено по съответния процесуален ред и е налице влязла в сила присъда, същата не може да бъде преразглеждана от гражданския съд. По тези съображения искът за имуществени вреди се отхвърля изцяло.

В този късен час-светлинка в тунела относно разноските за адвокат.Браво на съдията.Не ги е доказал,но извода ми хареса.И е абсолютно законен.

Още едно Браво! Тук и изпълнително дело от адвоката имаме за незаплатена правна помощ Само така! Бой до припадък.И като свършиш с клиента,почваш прокуратурата

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... MA&cad=rja

На друго място го колват ищеца,но все пак се признава правото,и изобщо тезата за ВРЕДАТА.

Основата е деликта,както се казва в един от цитираните съд. актове.

По предявеният иск за присъждане на сумата от 2 416,40 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени суми като адвокатски възнаграждения вразмер на 2350 лв., пътни разноски за явяване в районна прокуратура гр. Левски и в районен съд гр. Левски по наказателното дело, ведно с претенцията за лихва върху тази сума до и след датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, съдът счита, че същият е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Претендираните разноски ищецът е може да поиска в наказателното производство, като подаде молба по чл. 306 ал.1 т.4 от НПК. Неподаването на такава молба не обосновава предявяването на разноските по наказателното дело в настоящото производство по ЗОДОВ. Поради това, предявеният иск за присъждане на имуществени вреди, представляващи разноски по н.д.о.х. 271/2008 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Здравейте,
зачетох се по темата тъй като от доста време се опитвам да намеря решение по този въпрос и сега разбирам, че не съм сам.
Както всички знаем практиката на съдилищата през годините е противоречива.
С Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС ни беше разяснено, че разноски за адвокат пред административен съд не се присъждат. След това решение започнаха безброй опити разноските за адвокат да се претендират по реда на ЗОДОВ, но се оказва, че и това не е пътя.
С решение № 4426/06.04.2010 г. по адм. д. № 12862/2009 г. на ВАС изгря лека светлина. Според съдът "вредите причинени вследствие на отменено наказателно постановление нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ..., но за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД".
След това решение открих няколко опита на колеги, които са предявили иск по реда на чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. С решение № 1420/06.04.2011 г. по гр. д № 17304/2010 г. 30 състав на Варненски районен съд и решение № 1916/04.05.2011 г. по гр. д № 17324 по описа на Варненски районен съд 18 състав са уважени предявените искове по реда на чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. Решенията още не са влезли в сила, но мисля да изчакаме и да видим.

Няма логика да са основателни такива искове, според мен.

Значи нямат характер на вреди по ЗОДОВ,но имат характер на вреди в гражданското право....
Следва да си се присъждат точно в делата по специалния закон,тъй като именно незаконният акт е станал една от причините за вредата. ХХХ-ти състав на ВРС е съдия Мария Коюва.При нея няма тънга-мънга...щом по делото кадията е на дядо Кою унуката...

Ама като не става на пракитка, и това е начин.Малко странен,ама все пак..деликт

Странен като името на този съдия,ей по туй административно дЯлу.То бива,бива шантава история,ама това вече е вповече...
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... xA&cad=rja

Преди доста време в пресата по повод едно нашумяло НОХД,не си спомням в кой град беше,но ставаше дума за нещо от сорта: "По повод това дело,съдия Свиркова,която е председател на състава,даде пояснения в смисъл, че не подсъдимият е станал причина за отлагане на делото.....След като даде тези уточнения пред наш журналист,Свиркова дъпълни още,че прокуратурата е допуснала съществени.....И по този повод,във връзка с делото срещу подсъдимия...няма да се допускат никакви шиканирания в процеса, ....уточни Свиркова

П.П. И май,че,дядо, ....и аз ще да си взема,кавала......ще надуя йощи гайдата,та белким ми гъдулката засвири....

От друга страна,направените от адм. орган разноски по тези дела,на същото основание би следвало да им се признаят за основателни.

А и с това ТР №1 /2012г. на КС,при атакуването на НП до 50 лв. по ЗДП,а скоро ще стане вярвам и по други закони(около над 40 още,запретяващи обжалване пред съд на НП до 50 лв.),може да стане и така,че да се въведе някаква такса за НАХД,примерно 10 - тина лв.,където неминуемо ще се поставя въпроса за разноските изобщо по тия дела.После-ново ТР, вероятно за да се присъждат направо по делото,вместо да се съдят страните отделно по чл.45 ЗЗД.И как да редуцираш разноските примерно,при прекомерност за адв. хонорар,в производството по ЗЗД

( И) Заради това последното трябва да се държи сметка,че това за разноски в дадено производство,като въпроса се решава своевременно.Не само за процес. икономия, а и поради природата на вредата.

Засега,щом има ТР и запрет за това,давай при М.Коюва.Между другото браво на нея.
Но може и при Автономка Позитивкова да го заведеш.Щото при Свиркова гаранция за успех няма.

Има и други решения по чл.45 ЗЗД,освен визираните на ВРС в този смисъл.В едно от тях ми направи впечатление странното вмятане на факта,че разноските по КНАХД били поискани своевременно в това производство и едва ли не и поради това сега следвало да се присъдят.

Смятам нама значение такова искане,при условието,че има и ТР на всичко отгоре, запретяващо присъждане!Какъв цървул и от кого да го искаш? Вредата е настъпила с плащането на хонорара за адвокат.Дори смятам,че не може да бъде изискване като условие за основателност на иска по чл.45 ЗЗД и фактът договора за пр. помощ да се намира в кориците на делото по НАХД/КНАХД.Какво да дири там? Фактическата причина за такова присъствие там е всъщност пълномощното на гърба на договора,но няма пречка доказателството за вредата да си го депозираш точно по делото за обезвредата/ако си движил НАХД-то с обикновено Пм/щно примерно/.

Тука пък друго двайсе. Но при тая обилна пракитка но ВАС ,надали е оцеляло.Не съм го порверявал.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... bw&cad=rja