ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ НА СТРАНАТА.

[ivan_lawyer]

Адресат на жалби е единствено МВР, никакъв взискател нито съдебен орган или изпълнител не е адресат на жалби. А там сроковете са около 21 дни, от откриването на картона в Служба Български док-ти за самоличност.

Пуснаха водата в квартала, така че това е горе-долу засега.

[pravotoenedostuzno]

Уважаеми господин Калахан
Вашето БЛА,БЛА,БЛА "Само че процедурата е малко по-сложна: за да се наложи ПАМ, същата трябва да бъде поискана от съд. изпълнител, но същият не я налага служебно, а по искане на взискателя. ЧСИ не може да откаже да извърши изп. действие /чл. 19 ЗЧСИ/. Поради това, ако същото е законосъобразно, при молба от взискателя ЧСИ е длъжен да изпрати искането за налагане на ПАМ. Пътят за вдигане на ПАМ е по обратен ред: молба от взискателя->писмо от ЧСИ->МВР. Т.е. отговорността за налагане /респ. невдигане на ПАМ/ е на взискателя, а не на ЧСИ." е на всички тук позната теория. Точно е ди никой не смее да ви попречи при изпълнение на служебните действия като ЧСИ, но и никой не може да Ви принуди да действате неправомерно или по-точно казано незаконосъобразно чак ако това изисква и Взискателя. Изглежда да парите имат огромно въздействие и върху етиката и професионалния морал. Или този пост е подготовка за абдикиране од отговорноста която носите за неправомерни действия. Мисля че като цитирах всичките библиографии които вие наброихте забравих да Ви попитам като грамотен юрист дали е КОНСТИТУЦИЯТА основен закон на който се базират и не противоречат всички останали закони.
Ако е това така, кой Ви е попречил да известите ВЗИСКАТЕЛЯ да не може да иска от вас налагане на незаконосаобразна ПАМ която най-напред противоречи на КОНСТИТУЦИЈАТА на Р. България както Вие цитирахте в предишния си пост.
"Чл. 35.(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
Хајде много правописни грешки направих и плаша се да не попреча на някой ЧСИ да........

[Гост.]

Защо никой не се сеща че при налагане на мярка по чл. 75 т.5 и чл. 75, т.6 от ЗБЛД органът от МВР действа при условията на обвързана компетентост, т.е. ако са изпълнени условията на закона и е постъпило искане от ЧСИ по чл. 75, т.6 от ЗБЛД, органът от МВР е длъжен да наложи мярката. Отмяната на вече наложени и влезли в сила ПАМ по чл. 75 , т.6 от ЗБЛД също не може да стане без съгласие на инициатора на това производство /ЧСИ/ - чл. 78а, ал.2, вр. ал.1 от ЗБЛД. Затова проблемът идва от инициаторите на предложенията за налагане на ПАМ по ЗБЛД, които никак не се интересуват на каква Директива противоречи тази мярка.Те успешно прехвърлят проблема върху МВР. Да не говорим че вече в самия Върховен административен съд има решение според което въпросната директива 2004/38/ЕО, се оказва че изобщо не важи за мерките по ЗБЛД - да ни е честита поредната противоречива съдебна практика!

Колега, бихте ли посочили номер на решението?
Благодаря.

[kalahan2008]

.....

С неюристи не споря. Инатят се като магаре на мост и си мислят, че знаят много, а всъщност нищо не разбират. Няма смисъл.

[pravotoenedostuzno]

Уважаемигосподин Калахан,
Никога не съм имал претенциите да спора с ЮРИСТ,понеже см правно неграмотен което винаги сам признавал в своето постване в различните теми тук във форума.Винаги сам само цитирал или закона или някои мнения на коректни присъстващи юристи относно Ваши колеги. И сега ползвам този пост да цитирам Вашата много ценена от мене колежка госпожа poly_g която в един от постовете по темата "Международен развод" написа следното: При противоречие между норма на ЕС и вътрешно законодателство- прилага се европейското право. . Вие уважаеми господин Калахан това цитиране кръстихте като спор и инатене. Същия третман имате и към цитиране на Конституцията и то на чл.35(1) който вие в предишния си пост презентирахте на нас НЕГРАМОТНИТЕ и инаджии .
Не знам зашто така гледате на нас правно неграмотните неюристи. Какво ви пречиме да работите така както закона предвижда. Ние само питаме за Ваше коректно мнение а не за безплатно ваше действие по някакъв наш казус.
Извинете ако сам Ви обидил с нешто но никога не сам говорил "БЛА,БЛА БЛА...
Приятен и усмихнат уикенд и няма повече да Ви преча......

[Гост.]

Не го откривам това решение , колега.

ВАС потвърждава ПАМ, но когато се касае за публични задължения или когато жалбоподателят е осъждан, но не реабилитиран- заради обществения интерес, но от около 3 месеца насам решенията при частно правни вземания са еднозначни- отмяна на заповедта за налагане на мярката.

[hidden]

РЕШЕНИЕ

№ 9041
София, 30.06.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Лилия Маринова
изслуша докладваното
от съдията ТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело № 1570/2010. Document Link Icon


Производството е образувано по касационната жалба на Мейрал Васвидинова Мустафова от гр. Русе против решение № 64 от 14.12.2009 год., постановено по адм.д. № 475/ 2009 год. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 7915 от 3.11.2009 год. на директора на ОД на МВР - Русе за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). От бланкетно изложените касационни доводи се извеждат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. В приложените писмени бележки се поддържа становище за противоречие на националния закон с Директива 2004/38/ЕО. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен.
Ответникът началникът на ОД на МВР - Русе не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество.
По делото няма спор по относимите факти, въз основа на които са постановени изводите на съда. Административния орган е сезиран с искане на публичен съдебен изпълнител до директора на ОД на МВР - Русе спрямо Мустафова в качеството й на ЕТ "Атила-М-Мейрал Мустафова" да се приложи принудителна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) поради наличие на непогасени публични задължения в размер над 5000 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК, за които публичният изпълнител е установил, че няма активи, с които да ги обезпечи. Като е съобразил обвързаната компетентност за органа да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка при установяване наличието на законовите предпоставки, съдът е приел извод за законосъобразност на оспорената заповед.
Решението е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Административния орган при налагане на ограничителната мярка в хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД действа в условията на обвързана компетентност, като при получаване на надлежно искане от органа по изпълнението е длъжен да постанови забрана за напускане на страната. Следователно, спрямо Мустафова са изпълнени елементите на фактическия състав на цитираната разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е приложил принудителната мярка. При подробно изложени от първоинстанционния съд съображения приетият извод за съответствие на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби е правилен. Видно от данните по делото, жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на касационния си довод, че притежава имущество, с което може да гарантира вземането. Мустафова е разполагала с всички предвидени в закона средства за защита срещу административния акт в производството по съдебно оспорване. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдил е доводите на Мустафова и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на атакуваната заповед.
Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт поради несъобразяване с Директива 2004/38 на Европейския парламент също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Директивата предоставя правото на държавите–членки да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Мерките, предприети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.
С разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД българският законодател е въвел тази принудителна административна мярка именно по съображения, свързани с обществения ред. Ограничаването на правото на българските граждани да напускат страната в разглежданата хипотеза е установена от националния закон именно в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата. Преценката за наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото по смисъла на директивата, е направена на законодателно ниво още с въвеждането на основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Тази преценка е с обективен характер, тъй като законодателят приема, че по отношение на всяко от тези лица е изпълнено изискването на чл. 27 от Директивата.
Като е отхвърлил жалбата, Административният съд - Русе е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 14.12.2009 год., постановено по адм.д. № 475/ 2009 год. по описа на Административен съд - Русе.
Решението е окончателно.


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ваня Анчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Таня Вачева
/п/ Павлина Найденова
Т.В.

[hidden]

РЕШЕНИЕ

№ 8891
София, 29.06.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от съдията ТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело № 1143/2010. Document Link Icon


Производството е по образувано по касационната жалба на Младен Богданов Карачанов от гр. Хасково против решение № 362 от 7.12. 2009 г., постановено по адм. д. № 488 от 2009 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 193/ 21.01.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 2 (отм, ДВ, бр. 81/ 2009 г.) от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/ 2009 год.). Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за противоречие на приложената правна норма с Директива 2004/ 38/ ЕО от 29.04.2004 год. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът директорът на ОД на МВР - Хасково не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество.
По делото няма спор за факти. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед №193/ 21.01.2009 г. на директора на ОД на МВР - Хасково за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на Младен Карачанов за срок до настъпване на реабилитацията, издадена на основание чл. 76, т. 2 (отм) от ЗБДС (загл. изм. ДВ, бр. 82/ 2009 г.). За да постанови оспореното решение, Хасковският административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при точно приложение на материалноправните разпоредби. Установено е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на административния акт.
Решението е правилно. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност, при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените хипотези, административния орган да прецени дали да наложи посочените мерки. Преценката му обаче е такава по целесъобразност, предвид на това, че разпоредбата на чл. 76 предоставя правомощия на административния орган в условията на оперативна самостоятелност. Следователно административният орган има право да извърши преценка по целесъобразност дали да наложи принудителна административна мярка, при наличието на законовите предпоставки за това. На съдебен контрол не подлежи тази негова преценка, а само наличието на условията, визирани в чл. 76, точки 1 до 9 от ЗБДС. В случая са налице тези условия, посочени в чл. 76, т. 2 (отм), с оглед на което настоящият състав намира издадената заповед за законосъобразна. Съдът правилно е приел, че заповедта е мотивирана, като са посочени законовите предпоставки за издаването й и същата е издадена в съответствие с процесуалните правила. Правилно е прието, че неуведомяването на адресата за започване на административното производство не нарушава правото му на защита. Това е процесуално нарушение, което обаче не е съществено и поради това не е самостоятелно основание за отмяна. Когато адресатът не е уведомен за издаването на административния акт, но въпреки това го е обжалвал, както е в процесният случай, тогава не може да става въпрос за нарушаване правото му на защита, тъй като то е реализирано в пълен обем.
Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебния акт поради неспазване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки също са неоснователни. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Директивата предоставя правото на държавите–членки да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Мерките, предприети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.
С разпоредбата на чл. 76, т. 2 (отм) от ЗБДС (загл. изм. ДВ, бр. 82/ 2009 год.), действаща към момента на издаване на заповедта, българският законодател е въвел тази принудителна административна мярка именно по съображения, свързани с обществения ред. Ограничаването на правото на българските граждани да напускат страната в разглежданата хипотеза е установена от националния закон именно в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата. Преценката за наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото по смисъла на директивата, е направена на законодателно ниво още с въвеждането на основанието по чл. 76, т. 2 (отм) от ЗБЛД. Тази преценка е с обективен характер, тъй като следва от извършването на деянието и характеристиката на лицето (осъждано за умишлено престъпление от общ характер и нереабилитирано), т.е. законодателят приема, че по отношение на всяко от тези лица е изпълнено изискването на чл. 27 от Директивата.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА решение № 362 от 7.12. 2009 г., постановено по адм. д. № 488 от 2009 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ваня Анчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Таня Вачева
/п/ Павлина Найденова
Т.В.

[Гост.]

Прочетох ги снощи, а сега аз да ви пейстна нещо

Съгласно чл. 27, ал. 1 от директивата държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели.
Предвид горното, нормата от националното право на основание на която е издадена обжалваната пред първоинстанционния съд ПАМ, а именно чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В случая основанието за налагането на ПАМ „забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи” по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС е защитата на финансовия интерес на частно лице – кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред.

И пак се връщам на написаното от мен

Не го откривам това решение , колега.

ВАС потвърждава ПАМ, но когато се касае за публични задължения или когато жалбоподателят е осъждан, но не реабилитиран- заради обществения интерес, но от около 3 месеца насам решенията при частно правни вземания са еднозначни- отмяна на заповедта за налагане на мярката.

По-горе колегата спомена за решение и направих извод да е за частни вземания( което ме интересува принципно)- за публични съм наясно.
Благодаря.

[kalahan2008]

Много е интересен въпросът за т.нар. "обществен ред" (който се коментира в решенията на ВАС). Съдът в Люксембург приема по делото с/у Румъния, че не може да се налагат огграничения за финансови задължения. В този смисъл едно от новите решения на ВАС беше в посока, че и публичните задължения към държавата попадат в обхвата на Директива 38/2004. Обаче както виждам по-новата практика на единия състав на ВАС е в посока на това, че се прави диверсификация между публични и частни вземания. Което становище на съда е меко казано странно.
Ето текстът на Директивата, на който се позовава съдът:
Член 27
Общи принципи
1. При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.
2. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.
Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.

Очевидно ПАМ, наложени от НАП, за дължими публични задължения, също се налагат от съображения за икономически цели. В този смисъл буди неодумение защо ВАС прави такова разграничение (между публични и частни вземания). С какво длъжникът с публични задължения представлява "достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото"?
А ако длъжникът все пак е такъв, то с какво задълженията към държавата го правят "по-опасен" отколкото задълженията към частни лица? И след като директивата изрично сочи, че не се приемат мотиви, основани на общата превенция, защо ВАС приема, че законодателят на законово ниво е приел, че длъжникът застрашава обещственият ред и сигурност? Нали мерките трябва "да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице"?
Искам да кажа, че ВАС не би следвало да прави разграничение в режима на частните и публичните задължения.

[Julyan]

Лично за мен на този етап си остава спорно приложението на Директива 38/2004.
Все пак директива е, не е регламент.

"Член 40
Преобразувания в националното законодателство
1. Държавите-членки въвеждат в сила законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими, за да се спази настоящата директива до …..**.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, те трябва да съдържат препратка към настоящата директива или трябва да бъдат придружени от такава препратка при тяхното официално публикуване. Методите за правене на тази препратка ще бъдат постановени от държавите-членки.
* Четири години от датата на влизането в сила на настоящата директива
** Две години от датата на влизането в сила на настоящата директива."

Нещо "еретично", като разсъждение, но ми се върти. Не съм сляп поклонник на всяка идея, само защото е нова, на върховното съдилище и се цитира правото на ЕС по принцип.
Самата директива е насочена по- скоро не към забрана за напускане на страната, чиито гражданин е лицето, а към "право на местопребиваване в друга държава-членка", което "се дава директно на гражданите на Съюза от Договора и не зависи от това дали те са изпълнили определени административни процедури" - от принципите §.11.
§.22: "Договорът позволява да се налагат ограничения на правото на свободно движение и местопребиваване на основания касаещи обществената политика, обществената безопасност или общественото здраве.За да се осигури по-стриктна дефиниция на обстоятелствата и процедурните предпазни механизми, въз основа на които на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства може да се откаже разрешение да влязат или те могат да бъдат екстрадирани."- и тук, а и в редица други текстове има това позоваване на насоченост на директивата- право на влизане и пребиваване на територията на друга държава- членка /а не напускане/ и екстрадиране.
Самата глава VІ от директивата е насочена към "Ограничения на правото на влизане и на правото на местопребиваване на основания касаещи обществената политика, обществената безопасност или общественото здраве".
РБ е създала законов механизъм за обезпечаване изплащането на задължения, независимо към публично правен или частно правен субект. Принципно неизпълнението на задължения е част от правната сигурност, респективно обществената сигурност. Затова е въпросната ПАМ не се прилага, когато длъжникът представи надлежно обезпечение. Мярката си се обосновава на лично поведение на индивида- неплащане на задължение. По подобен начин стои въпросът със същата ПАМ поради неплащане на издръжка, например, която също има икономически характер, ако се погледне ограничително на понятието.
Чл.27, ал.2 от директивата: "Личното поведение на въпросния индивид трябва да представлява реална, актуална и достатъчно сериозна заплаха влияеща на някой от фундаменталните интереси на обществото. "- за мен си е налице фундаментален обществен интерес- изпълнението на задължения, независимо към какъв по вид кредитор. Стабилният правен ред следва да е основна обществена политика.

[denni_law]

Смея да а по кажа по темата, че въпросната директива предвижда, че не може да се налагат ограничения по икономически съображения без да се прави разлика за техния произход.
На следващо място има решение на ЕСПЧ в Страсбург, с което е осъдена България по ЕКЗПЧ поради наложена ПАМ за задължения над 5 000 лева, които са с публичен характер, като съдът е приел, че мярката следва да се разглежда с оглед принципа на пропорционалност.
По мое скромно мнение е неходима законодателна промяна в насока налагани ПАМ по този ред веднъж опреде да искелени след 6 месечен период да могат да се ревизират отново от съда като техния срок не може да е безкраен. Предложението ми е на всеки 6 месеца (примерно) след първоначалното налагане да може да се иска тяхното продължаване и ако в този срок взискателя не е предприем абсолютно никакви действия да отпада забраната.
Мисля, че едно такова разрешение е справедливо с оглед манталитета на българина и с огед бездействието на администрацията.

[pravotoenedostuzno]

Уважаеми приятели и участващи юристи,
Понеже съм много пъти взимал участие в тъаи тема, защото съм директно потрпевш по измислените ПАМ по основание на чл.75.ал.4,5 и 6.
С този пост желая да попитам тука дискутиращите юристи за няколко противоречия които исказват в своите постове.
Директивата на ЕС която е трябвало да се транспонира в българското законодателство веднага на 01.01.2007 год.ясно говори за движение в границите на ЕО. А границите на ЕО што се касае за българската територия е границата с Турция, Сърбия,Македония и морската граница с Русия и останалите прекоморски държави-нечленки на ЕО. Това го почертавам понеже задавам веднага въпрос, как унгарското МВР може да забрани на свои граждани да напуснат границите на Унгария с държавите-членки,като там нямат и бариери и митничари и гранични полицаи. Само ако съ в затвора относно с мярка на задаржане.
Друго което ми направи впечатление е колебанието дали публично задалжение е опасност по обштествената сигурност. Тогава цялата финансова система и финансовото министерство е заплаха за обществената сигурност защото попитайте колко дължи данъчен кредит,относно невърнат ДДС. Моето мнение е да правната регулатива трябва да подведе признатите и обявени задължения към НАП и други публични институции като обществено опасно действие и тогава штракнете не само ПАМ но и халките.
А све докато е икономическа категория, правете така както казва Директивата или хармонизирайате законите с същите от ЕС и не се правете по голями праведници от папата
Обще признато е да движението обикновено е двопосочно и да има места където по технически причини спира. Така е и с придвижването на хората в рамките на ЕС. Има категорија ИЗЛИЗАНЕ или НАПУСКАНЕ, категорија ВЛИЗАНЕ и категорија МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ. Закона на РБ е ограничил само първата категория с презумицата или хипотезата да ДЛЪЖНИКА няма да обратно да ВЛЕЗЕ след някаво и някъде МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ. Така че "еретичното" расъждение ,както сам се изрази господин Јulyan, само внася смуштение в трезвеното мислене. Значи неплащането на публични задалжения е опасно поведение и сериозна заплаха за обществения ред. Тогава хоп в затвора, защото плащането на данъците и останалите публични задължения са основата на стабилен правен ред като основна категория в обществената политика.
А частните,междуфирмини и банкови задължения съ само икономическа категория и не представляват опасно поведение по обществения ред и сигурност.
И последното което ме много озадачава е коментирано в поста на господин denni_law, e безкрајната продължителност на ПАМ след установяването от страна на СИ че на босия може да се вземат само цървулите. При сегашната криза, многобройни междуфирмини задлъжнелости, многобройни фалити, единствено добри СИ ще бъдат онези които имат храброст да постъпват като "групировките". За мене е по хубаво да предам бедността там кадето има вазможност да преживее, а не да е бутам по дълбоко в дупката....... с разни ограничения и ПАМ.
Пак започнах с правописните грешки и страхувам се да не попреча на ........

[Julyan]

Нормално е да има "смуштение в трезвеното мислене", още повече, че до момента не зачетох нещо, което да ме убеди по несъмнен начин в директния ефект на директивата при липса на транспонирането й, още повече, че липсва един от елементите за признаване на такъв ефект- непротиворечие в тълкуването. Очевидно тълкуването й затруднява, видно от практиката на ВАС досежно обсъждане на понятието "обществен ред". Лично за мен ако ще се признава възможността за ограничаване по ЗБЛД, то признаването не следва да е само досежно публичните задължения. Ако неплащането на задължение е нарушение на обществения ред, то следва да бъде признато за такова винаги, независимо от кредитора.
Въобще истината се търси там, където има мислене, независимо колко е "трезвено" /понеже то тази негова характеристика е непрезумирана/. Това- независимо на кой какво лично му допада за неговия си случай. Тук си разсъждаваме, а когато аз го правя излизам извън рамките на какво ми е удобно и ми се струва лично справедливо. Опасността от подхлъзване в такива случаи е голяма. Всъщност /имах такъв опит с неплатени издръжки/ мярката помагаше до сега човекът да почне да си плаща, до налагането й не се и потрисаха, но това директно им "бръкна" в правната сфера и ги застави да си плащат. Как намериха се питам?

[denni_law]

Директният ефект на директива настъпва и без да е извършено съответното транспониране в националното законодателство, защото дори и да бъде извършено хармонизиране на вътрешното право с нея, то може да е неправилно или с цел да се имитара дейност. За това е предвидено, че всеки гражданин може да се позове на нея, когато счита, че същата защитава правата му заразлика от националното законодателство. А ако на съда не му е ясно какво да прави има процедура по преюдициално запитване.
Ограничението за заплаха за обществения ред е индивидуално и изслючва от своя обхват икономическите задължения към публични или частни вземания.
По въпроса има богата практика на съда в Люксембург, а за мотивите на ВАС - съдебния състав си има членове, които са се подписа ли с имената си.
Който иска да се позове на директивата да разрови практиката на Люксембург и да я цитира на българския съдия

[Julyan]

Директният ефект на директивата продължава да ми стои неустановен. Простото излагане на твърдение определено не ми стига. Нали това е основната й характеристика, която я отличава от регламента, като производен източник на правото на ЕС- за да се приложи, следва да се транспонира във вътрешното законодателство. Директивите са насочени към самите държави- членки и транспонирането е изпълнение на тяхното задължение да приведат законодателството си в съответствие с тях. А обсъжданата такава предвижда и изрично нуждата от вътрешно правна регламентация, както и форма на "отчет" за изпълнението на държавата- членка на този именно ангажимент.
Докато се отправи преюдициално запитване човекът ще си намери друго разрешение за излизането от страната.
Продължавам да смятам, че е задължително да се внесе нормативна яснота в самия ЗБЛД. Или поне на този етап ВАС да излезе с ТР.
Коя практика на Съда в Люксембург ще препоръчате?

[hidden]

Нали това е основната й характеристика, която я отличава от регламента, като производен източник на правото на ЕС- за да се приложи, следва да се транспонира във вътрешното законодателство.

Директивата е транспонирана в българското национално право чрез Законa за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Коя практика на Съда в Люксембург ще препоръчате?

JUDGMENT OF THE COURT (First Chamber)
10 July 2008 (*)
(Citizenship of the Union – Article 18 EC – Directive 2004/38/EC – Right of citizens of the Union and their family members to move and reside freely within the territory of the Member States)
In Case C 33/07,
REFERENCE for a preliminary ruling under Article 234 EC, by the Tribunalul Dâmboviţa (Romania), made by decision of 17 January 2007, received at the Court on 24 January 2007, in the proceedings

"Subject to the provisions of this Chapter, Member States may restrict the freedom of movement and residence of Union citizens and their family members, irrespective of nationality, on grounds of public policy, public security or public health. These grounds shall not be invoked to serve economic ends"

[Julyan]

В този закон става въпрос за другото, на което обърнах внимание- влизането на чужденците у нас. Мен ме интересува забраната за напускане на български гражданин пределите на РБ и до колко в тази връзка нашата държава може да упражнява рестрикции.
"public policy, public security or public health"- това си е чисто повторение на чл.27, ал.1 от Директивата. Интересува ме тълкувание на съда в светлината на настоящия проблем- забрана за напускане на страната поради неизплатени задължения дали и до колко може да се счита като покрита от тези изключения и, в частност, доколко неизпълнението на такива задължения съдът приема като или не приема като "нарушения на обществения ред и сигурност".
По съществото на настоящия проблем практика на СЕО до момента тук не е посочена. Искам да се убедя, че директивата важи за конкретните случаи.

[immobilien]

Уважаеми господин Калахан_2008,
Думата "когато" в началото на Вашия коментар е уместна заштото тя определя нещо което Парламента е съгласувал с максимално необходимото време за внасяне на предложения а то е точно четри седмици отн.15.07.2010 год. когато би трябвало да се проведе второ четене за промяна в Закона за българските лични документи във връска с член 76. т.4,5 и 6. Но в скобите думата "ако" означава ли Вашето пусто желание да аболирате всички Ваши колеги юристи,независимо дали са били актьори при налагане на ПАМ като упълномощени лица(адвокати) на взискателите или ЧСИ. Оправдаването на всички актьори при налагането на ПАМ (с исключение на Дирекцията на полицията) за Вас е нешто наложително заштото с промяната на ЗБЛД във връска с член 76, престава пълненето на гушите на главните актьори. А в последно време цесионарите на банковите лоши кредити толкова заплашиха хората с налагане на ПАМ, че сега ще си испият "студената водичка" ако длъжниците са безимотни и движимо и недвижимо. Аз ще съм първият който ще дръзне да посегне на ЧСИ заштото никой не му е пречил преди да изиска налагането на ПАМ да прочете малко закона на ЕС понеже аз съм гражданин на ЕС. А за "поштенската кутия" която прибираше толкова пари само да наложи тази мярка приказвайте на вашите внуци,а недейте да плашите Вашите колеги от адвокатската гилдия. Аз например на 25.07.2007 година предупредих моят кожодер ЧСИ да не се хваща за полицијата, но не ме послуша и ако тогава му прочетох част от Директивата която беше задължителна за България почев от 01.01.2007 год. Сега нека да си сърба попарата.
Едно съм съгласен с Вас- дълговете трябва да се плащат и да няма важни и неважни кредитори като напр. Банка кредитор и търговец дал стока или услуга на одложено плащане. А също така да ако някой е дал кредит, стока или услуга необеспечено, нека си тегли сам гайлето а не да занимава полицията и широките рамена и дебели вратове със събиране на дългове.
Извинете пак се расприказвах и плаша се че ще попреча на някой ЧСИ да наложи ПАМ.....

Хайде де откога чакам някой натупорчен!!!

[immobilien]

ама МВРтата още ли налагат ПАМ по искане на ЧСИ

аз спечелих делото във ВАС. Номерът е 174/2010
Решението (не подлежи на обжалване)гласи, че моята ПАМ за ЕС отпада.
Остава ПАМ за извън ЕС (турция примерно)
понеже не съм съгласен с това ще се мъча да съдя в СТрасбург, ако има начин да отпадне ПАМ и за извън ЕС (щото нямам намерение да минавам през Гърция на път за Турция - Одрин ми е пред прозореца, няма заради тях да се разхождам излишно)

понеже виждам, че МВРтата и ЧСИтата продължават да се държат нагло наистина сега ще заведа иск за 50 000 български лева срещу МВР само заради факта че са ми наложили НЕЗАКОННО ограничение

МВР и ЧСИ са длъжни да познават закона!
съдебни такси няма да плащам защото съм социално слаб!

тук в този форум толкоз ли няма хора от МВР?!
ми айде престанете вече с вашите глупости

сега заминавам за лондон, но жалбата ще я пусна и ще си върви
и ще плащате за наглостта си
МВР ще ми плати моя кредит към ОББ!
това ли искате, алооооу - МВРто?

Хайде и аз дъм готов нека го направим колективен че тогава да ги видим къде им са гащите !!!