начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Моля за вашето съдействие!!!



Моля за вашето съдействие!!!

Мнениеот biorg » 14 Ное 2008, 10:29

Колеги, може ли някой от Вас да ми помогне да открия Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968г.???
Ще Ви бъда много благодарна! :)
biorg
Нов потребител
 
Мнения: 5
Регистриран на: 05 Окт 2006, 16:14

Re: Моля за вашето съдействие!!!

Мнениеот don_juan » 21 Ное 2008, 10:56

КОНВЕНЦИЯ за пътното движение
Подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 3.09.1993 г.
Текстът на Конвенцията е предоставен със съдействието на Българското транспортно издателство



Договарящите страни,

Желаещи да улеснят международното пътно движение и да увеличат сигурността по пътищата, като прилагат уеднаквени закони за движение,

се договориха за следните положения:
Първа глава

Общи положения
Член 1

Определения

При прилагането на положенията от настоящата Конвенция, долупосочените термини ще имат смисъла, който им се дава в настоящия член:

а) терминът "национално законодателство" на една от Договарящите страни означава съвкупност от национални или местни закони и правила, които са в сила на територията на тази Договоряща страна;

b) едно пътно превозно средство се намира в "международно движение" на територията на дадена страна, когато:

i) то принадлежи на физическо или юридическо лице, чието постоянно

местожителство е извън тази страна;

ii) не е регистрирано в тази страна;

iii) внесено е временно в нея;

същевременно всяка Договоряща страна е свободна да откаже да приеме

като намиращо се в "международно движение" всяко превозно средство,

което е останало на територията й повече от една година без

значително прекъсване на този срок, чиято продължителност може да

бъде определена от тази Договаряща страна.

Композиция от превозни средства се намира в "международно движение", ако най-малко едно от тях отговаря на това определение;

c) терминът "населено място" означава застроена със сгради територия, влизането и излизането от която са обозначени със специални за тази цел знаци, или която е определена по някакъв друг начин в националното законодателство;

d) терминът "път" означава целия обхват на всякакъв вид път или улица, предназначен за движение на пътни превозни средства и пешеходци;

e) терминът "платно за движение" означава онази част от пътя, предназначена за движението на пътните превозни средства. Пътят може да има няколко ясно разграничени платна за движение от централен разделителен насип (полоса) или от разлика в нивото;

f) на платна, чиято крайна лента или писта или крайни ленти и писти са предназначени за движението на определен вид превозни средства, терминът "край на платното" означава за останалите използващи пътя край на останалата част от пътя;

g) терминът "лента за движение" означава която и да е от надлъжните части, на които може да бъде разделено платното за движение, означена или неозначена с надлъжна маркировка, имаща достатъчна ширина, за да позволи движението на колона от недвуколесни пътни превозни средства;

h) терминът "кръстовище" означава пресичане на едно ниво, съединяване или разклоняване на два или повече пътя, както и мястото, на което те се пресичат, разклоняват или съединяват на едно ниво;

i) терминът "железопътен прелез" означава пресичане на едно ниво на път с железопътна или трамвайна линия с независима платформа;

j) терминът "автомагистрала" означава автомобилен път, специално построен и предназначен за движение на автомобили, който не обслужва пряко прилежащата територия и който:

i) c изключение на определени места или на определен период от време,

има разделени платна за движение в двете посоки, отделени едно от

друго с разделителна лента, непредназначена за движение, или, по

изключение, с други средства;

ii) не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки

на едно ниво;

iii) обозначена е със специални знаци за автомагистрала;

к) пътното превозно средство се смята:

i) "в престой", когато е спряно за времето, необходимо, за да се

качат или да слязат пътниците от него, или да се извърши

товаро-разтоварна работа;

ii) "за паркирано", когато е спряно поради причина, различна от тази да

се избегне конфликт с друг участник в движението или някакво

препятствие, или да се подчини на предписанията на наредбите за

движението по пътищата, и когато неговото спиране не се ограничава

само във времето, необходимо за слизане и качване на пътници или

товаро-разтоварна работа.

Договарящите страни могат да приемат, че превозните средства са "в престой", ако са спрени при условията в ал. ii), при условие че продължителността на престоя не надвишава определеното от националното законодателство време, и да приемат за "паркирани" превозните средства, спрени при условията от ал. i), ако продължителността на престоя надвишава времето, определено от националното законодателство;

l) терминът "велосипед" означава всяко превозно средство с най-малко две колела, което се привежда в движение благодарение на мускулната сила на лицето, което го управлява, също и с помощта на педали или манивели;

m) терминът "мотопед" означава всяко дву- или триколесно превозно средство, което има двигател с вътрешно горене с работен обем на цилиндъра до 50 куб. см и чиято скорост конструктивно не превишава 50 км (30 мили) в час. Същевременно Договарящите страни могат да не приемат за "мотопеди", съобразявайки се с националното си законодателство, превозните средства, които нямат характеристики на велосипеди по отношение на възможностите им за управление, в частност да бъдат привеждани в движение с педали, или чиято максимална скорост по конструктивни данни, тегло и някои характеристики на мотора превишават определените граници. Нито едно положение от настоящото определение не бива да се тълкува като ограничаващо Договарящите страни напълно да приравняват мотопеда с велосипеда при прилагането на предписанията на националните си законодателства, отнасящи се за пътното движение;

n) терминът "мотоциклет" означава всяко двуколесно превозно средство, със или без кош, което има двигател с вътрешно горене. Договарящите страни могат да приравнят в националното си законодателство към мотоциклетите превозните средства с три колела, чието тегло без товар не надвишава 400 кг. Терминът "мотоциклет" не включва мотопедите; въпреки това Договарящите страни могат, при условие че заявят това, според параграф 2 на чл. 54 от настоящата Конвенция, да приравнят мотопедите към мотоциклетите в приложение на Конвенцията;

о) терминът "моторно превозно средство"* включва всяко самоходно превозно средство, което е снабдено с двигател с вътрешно горене, с изключение на мотопедите на територията на Договарящи се страни, които не са ги приравнили към мотоциклетите, и на релсовите превозни средства;

р) терминът "автомобил" означава тези моторни превозни средства, които се използват за превоз на хора или товари по пътищата или за теглене по пътищата на превозни средства, използвани за превоз на хора или товари. Той включва и тролейбусите, т.е. нерелсовите превозни средства, които се придвижват с помощта на електрически жици. Той не включва превозни средства като селскостопански трактори, чието използване за превоз по пътищата на хора или товари или за теглене по пътищата на превозни средства, които превозват хора или товари, е само спомагателна функция;

q) терминът "ремарке"** означава всяко пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Този термин обхваща и полуремаркетата;

r) терминът "полуремарке" означава всяко превозно средство, скачено с моторно превозно средство така, че една част от него е свързана с автомобила и значителна част от теглото и товара му се носи от моторното превозно средство;

s) терминът "леко ремарке" означава всяко ремарке, чието максимално разрешено тегло не надвишава 750 кг;

t) терминът "композиция от автомобили" означава скачени превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло;

u) терминът "превозно средство с полуремарке" означава композиция от автомобил и полуремарке, съчленено към него; ______________

* В българското законодателство към моторните превозни средства се отнасят и мотопедите. - Б. ред.

** Според ППЗДвП тук се причисляват и термините "туристическо ремарке" и "товарно ремарке". - Б. ред. ______________

v) терминът "водач"* означава всяко лице, което управлява пътно превозно средство - автомобил или друго, включително и велосипед, или което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни единично или на стада по пътищата;

w) терминът "максимално разрешено тегло"** означава максималното тегло на натоварено превозно средство, обявено за допустимо от компетентните власти на държавата, в която е регистрирано превозното средство;

х) терминът "тегло без товар"*** означава теглото на пътното превозно средство без водач, обслужващ персонал, пътници и товар, но с пълен резервоар и задължителните инструменти;

y) терминът "тегло с товар"**** означава общото тегло на хората и товара, които пътното превозно средство превозва;

z) термините "посока на движението" и "съответстващо на посоката на движението" означават дясната страна, когато в съответствие с националното законодателство водачът на превозното средство при среща с друго превозно средство трябва да го пропусне вляво ; тези термини означават лявата страна в обратния случай;

аа) задължението на водача на превозно средство "да отстъпи предимство"***** на други превозни средства означава, че водачът не трябва да продължава движението си или маневрите си, или не трябва да потегли отново, ако това крие риск за водачите на другите превозни средства да бъдат принудени внезапно да изменят посоката или скоростта им. ______________

* Според българския закон тук се причислява и лице, което води организирана група пешеходци. - Б. ред.

** В ППЗДвП - "товароносимост". - Б. ред

*** Пак там "маса без товар". - Б. ред.

*** Пak там "Maca с товар". - Б. ред.

***** Пак там "предимство" е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно, което не го освобождава от задължението да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре във всички случаи, когато възникне опасност. - Б. ред. ______________
Член 2

Приложения към Конвенцията

Долните приложения към настоящата Конвенция:

Приложение 1: Отклонения от задължението да се допускат за международно

движение автомобили и ремаркета,

Приложение 2: Регистрационен номер на автомобилите и ремаркетата,

намиращи се в международно движение,

Приложение 3: Отличителен знак на автомобилите и ремаркетата, намиращи

се в международно движение,

Приложение 4: Опознавателни знаци на автомобилите и ремаркетата,

намиращи се в международно движение,

Приложение 5: Технически условия, на които трябва да отговарят

автомобилите и ремаркетата,

Приложение 6: Национално свидетелство за управление,

Приложение 7: Международно свидетелство за управление,

се явяват неотменна нейна част.
Член 3

Задължения на Договарящите страни

1. а) Договарящите страни вземат мерки действащите на тяхната територия правила за движение по пътищата по своята същност да съответстват на положенията от Втора глава на настоящата Конвенция. При условие, че тези правила в нито една своя точка не противоречат на упоменатите положения:

i) тези правила могат да не включват положенията, които се отнасят за

случаи, които не са валидни за територията на някоя от Договарящите

страни;

ii) тези правила могат да включват положения, които не са предвидени във

Втора глава.

b) положенията в настоящия параграф не задължават Договарящите страни да предвиждат наказателни мерки за всяко нарушение на положенията от Втора глава, които те са включили в своите правила за движение.

2. а) Договарящите страни вземат мерки също така, действащите на тяхна територия правила за движение, включващи техническите условия, на които трябва да отговарят автомобилите и ремаркетата, да бъдат в съответствие с положенията в приложение 5 от настоящата Конвенция; тези правила могат да съдържат положения, непредвидени в приложение 5 при положение, че в никакъв случай не противоречат на принципите на безопасност, определящи за положенията в приложение 5. Те също така вземат мерки регистрираните на тяхната територия автомобили и ремаркета да отговарят на изискванията в приложение 5, когато се намират в международно движение.

b) положенията в настоящия параграф не предполагат никакви задължения за Договарящите страни, що се отнася до действащите на тяхната територия правила за техническите условия, на които трябва да отговарят моторните превозни средства, които не са определени като автомобили по смисъла на настоящата Конвенция.

3. Като отчитат отклоненията, предвидени в приложение 1 на настоящата Конвенция, Договарящите страни са задължени да допускат за международно движение на тяхна територия автомобили и ремаркета, които отговарят на условията, определени в Трета глава на настоящата Конвенция, и чиито водачи изпълняват условията, предвидени в Четвърта глава; те са задължени също така да признават свидетелствата за регистрация, издадени според положенията в глава III, като удостоверение до получаване на доказателство за обратното, че превозните средства, за които се отнасят, отговарят на указаните в глава III условия.

4. Мерките, взети или които ще бъдат взети от Договарящите страни, било едностранно, било по пътя на подписването на двустранни или многостранни спогодби, за да допуснат на тяхна територия за международно движение автомобили и ремаркета, които не отговарят на всички условия, описани в глава III на настоящата Конвенция, и за да признаят, извън предвидените случаи в глава IV, валидността на тяхна територия на свидетелствата за управление, се смятат за отговарящи на целите на настоящата Конвенция.

5. Договарящите страни са задължени да допускат за международно пътно движение на тяхна територия велосипеди и мотопеди, отговарящи на техническите условия, определени в Пета глава на настоящата Конвенция, чиито водачи имат за постоянно местожителство територията на друга Договаряща страна. Никоя Договаряща страна не може да изисква от водачите на велосипед или на мотопед в международно движение да притежават свидетелство за управление. Въпреки това Договарящите страни, които са направили заявление по смисъла на параграф 2 на член 54 на настоящата Конвенция, че приравняват мотопедите към мотоциклетите, могат да изискват от водачите на мотопеди свидетелство за управление при международно движение.

5'. Договарящите страни вземат мерки с цел обучението по правилата за безопасност при пътното движението да се провежда систематично и непрекъснато в училищата на всички нива.

5". Във всички случаи, когато обучението на водачи на превозни средства се провежда в учреждения за подготовка на професионални водачи, в националното законодателство трябва да бъдат предвидени минималните изисквания, отнасящи се за учебния курс и квалификацията на преподавателите, осъществяващи обучението.

6. Договарящите страни се задължават да осведомяват всяка Договаряща страна, която им поиска сведения, нужни, за да се установи самоличността на лицето, на името на което моторно превозно средство или принадлежащо му ремарке са регистрирани на тяхна територия, когато в представената молба е посочено, че превозното средство е участвало в пътнотранспортно произшествие или водачът му е нарушил грубо разпоредбите за движението по пътищата на територията на подалата молбата Договаряща страна , което изисква значителни санкции или отнемане на свидетелството за управление.

7. Мерките, взети или които ще бъдат взети от Договарящи се страни, било едностранно, било по пътя на подписването на двустранни или многостранни спогодби, за да улеснят международното движение по пътищата чрез опростяване на митническите, полицейските и здравните формалности и други такива, а също така и мерките, взети, за да се уеднаквят компетенциите и работното време на митническите бюра и гишета на един и същи граничен пункт, ще се разглеждат като съответстващи на целите на настоящата Конвенция.

8. Положенията от параграфи 3, 5 и 7 от настоящия член не отменят правото на всяка Договаряща страна да подчинява приемането на своя територия за международно движение на автомобили, ремаркета, велосипеди и мотопеди, също така и на водачите и пътниците им, на своята законова уредба за търговски превози на пътници и стоки, на своите правила в областта на застраховането за "гражданска отговорност" на водачите, и на митническите си правила, а също така и в най-общ план на законовите уредби в други области освен пътното движение.
Член 4

Сигнализация

Договарящите страни в настоящата Конвенция, които не са Договарящи страни в Конвенцията за сигнализацията, чието подписване се провежда във Виена в деня на подписването на настоящата Конвенция, се задължават:

a) всички пътни знаци, светлинни сигнали за пътно движение и пътни маркировки, поставени на тяхна територия, да съставят единна система и да бъдат замислени и поставени така, че лесно да се разпознават;

b) броят на видовете знаци да бъде ограничен и те да се поставят само на места, където тяхното използване се смята за полезно;

c) пътните предупредителни знаци за опасност да са поставени на достатъчно разстояние от препятствието за своевременно предупреждение на водачите;

d) да забранят:

i) да се слага на пътния знак, на дръжката му или на всяко друго

съоръжение, служещо за регулиране на движението, какъвто и да било

знак, който не се отнася до предназначението на пътния знак или

съоръжението; същевременно, ако Договарящите страни или техните

териториални подразделения упълномощят някоя фирма без търговска

цел да поставя пътните знаци, те могат да разрешат емблемата на

тази фирма да фигурира върху знака или дръжката му, при условие

че няма да затрудни разпознаването му;

ii) да се поставят на тези места плакати, афиши, маркировки или

съоръжения, които биха могли да бъдат объркани с пътните знаци или

с другите приспособления, регулиращи пътното движение, или да

намалят видимостта и ефикасността им, или да заслепят участниците

в пътното движение и да отвлекат вниманието им по опасен за цялото

пътно движение начин;

iii) да се поставят върху тротоарите и банкетите устройства или

съоръжения, които могат необосновано да затруднят движението на

пешеходците и в частност на възрастните и инвалидите.
Втора глава

Правила за пътното движение
Член 5

Значение на пътните знаци и сигнали

1. Използващите пътищата са длъжни да се подчиняват на указанията на пътните знаци, светлинните сигнали и пътната маркировка, дори когато те изглеждат в противоречие с останалите правила на движението.

2. Указанията на светлинните сигнали са с предимство пред тези, обозначени на пътните знаци, определящи предимство на пътя.
Член 6

Сигнали на лица, упълномощени да регулират пътното движение

1. Лицата, упълномощени да регулират пътното движение, трябва да се разпознават лесно и да се виждат от разстояние както през нощта, така и през деня.

2. Ползващите пътищата са длъжни да се подчинят незабавно на всяко указание на лицата, упълномощени да регулират пътното движение.*

3. Препоръчително е националните законодателства да приемат като сигнали** следните указания на лицата, регулиращи пътното движение:

a) вертикално вдигната ръка: този жест означава "Внимание, стоп" за всички участници в движението с изключение на водачите, които не биха могли да спрат в условия на безопасност; ако този сигнал е подаден на кръстовище, той не се отнася за водачите, вече навлезли в него;

b) Ръка или ръце, вдигнати хоризонтално: този сигнал означава "Спри" за всички участници в движението, които независимо от посоката на движение се движат в посока, пресичаща тази, посочена от вдигнатата хоризонтално ръка. След като е направил този знак, регулировчикът може да спусне ръката или ръцете си; за водачите, намиращи се срещу гърдите и зад гърба му, този сигнал също означава "Спри";

с) размахване на червен сигнал: той означава "Спри" за тези, към които е насочен. ______________

* Според българския закон - "сигнали на регулировчика". - Б. ред.

** В ППЗДвП са определени следните сигнали на регулировчика: "Внимание, спри!", "Преминаването е забранено", "Преминаването е разрешено". - Б. ред. ______________

4. Указанията на лицата, регулиращи пътното движение, са с предимство пред указанията на пътните знаци, светлинните сигнали и пътната маркировка, а също така и пред правилата за движение.
Член 7

Общи правила

1. Ползващите пътищата са длъжни да се държат така, че да не създават опасност или пречки в движението, да не поставят в опасност живота на хората или да не повредят частна или обществена собственост.

2. Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че ползващите пътищата не трябва да пречат на пътното движение или да го правят опасно, като хвърлят, оставят или изоставят на пътя предмети или материали, или да създават някакво друго препятствие. Ползващите пътя, които не са могли да избягнат създаването на препятствие или опасност, трябва да вземат необходимите мерки, за да ги премахнат възможно най-бързо, и ако не могат да го направят веднага, да сигнализират за това на другите участници в движението.

3. Водачите трябва да са с повишено внимание към най-уязвимите участници в движението, като пешеходци и велосипедисти, в частност деца, възрастни и инвалиди.

4. Водачите трябва да се стараят превозните им средства да не притесняват останалите участници в движението и живеещите край пътя, като не създават излишен шум, не вдигат прах и не изхвърлят изгорели газове, когато е възможно.

5. Слагането на предпазен колан е задължително за водачите и пътниците на автомобили, които заемат седалки, снабдени с колани, с изключение на случаите, предвидени в националното законодателство.
Член 8

Водачи

1. Всяко пътно превозно средство или композиция от превозни средства в движение трябва да има водач.

2. Препоръчва се националните законодателства да предвидят положението товарните, впрегатните и ездитните животни, на стада или поединично, да имат водачи, като изключение се прави евентуално само за специално обозначените места.

3. Всеки водач трябва да притежава необходимите физически и психически качества и физическото и умственото му състояние да му позволяват да управлява пътното средство.

4. Всеки водач на моторно превозно средство трябва да притежава необходимите познания и умения, за да управлява превозното средство; същевременно това положение не е пречка за обучението за водач на превозно средство според националното законодателство.

5. Всеки водач трябва да упражнява непрекъснат контрол на превозното средство или животните си.
Член 9

Стада

Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди, че освен изключението, прието, за да се улесни миграцията на животните, стадата трябва да бъдат разделяни на части с умерена дължина, като разстоянията между тях са достатъчно големи за улесняване на пътното движение.
Член 10

Разположение върху лентата за движение

1. Посоката на движение трябва да бъде една и съща по всички пътища в държавата, с изключение на специалните случаи при пътища, служещи изключително или предимно за транзитно пътуване между две държави.

2. Животните, движещи се по платната за движение, трябва да бъдат държани възможно най-близо до края на платното, отговарящо на посоката на движение.

3. Като не нарушава положенията в параграф 1, чл. 7, в параграф 6 чл. 11, имащи противоположен характер, и други противоречащи на настоящата Конвенция положения, всеки водач на превозно средство трябва, доколкото му позволяват обстоятелствата, да се придържа с превозното си средство в края на платното, отговарящо на посоката на движение. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да регламентират по-конкретни правила, уточняващи мястото върху платното за движение на товарните транспортни средства.

4. Когато пътят има две или три платна, никой водач не може да заема противоположното на посоката на движението му платно.

5. а) На платна с двупосочно движение, които имат най-малко 4 ленти, никой водач не може да заема лентите, разположени изцяло на противоположното на посоката на движението му половин платно.

b) на платна с двупосочно движение, които имат три ленти, никой водач не може да заема крайната лента до противоположното за движението му платно.

6. Без да се нарушават положенията в член 11, ако със съответен знак е означена допълнителна лента, всеки водач на превозно средство, което се движи с ниска скорост, трябва да използва тази лента.
Член 11

Изпреварване и движение в колона

1. а) Изпреварването трябва да се извършва от противоположната на посоката на движение страна.

b) Същевременно изпреварването трябва да се извърши от страната, отговаряща на посоката на движението, в случай че водачът, който трябва да бъде изпреварен, след като е заявил със сигнал за намерението си да мине в противоположната на посоката на движение страна, е насочил колата или животните си към тази страна на платното с цел да смени посоката си на движение, за да се насочи по друг път или да навлезе в крайпътна собственост, или да спре от тази страна.

2. Преди да започне изпреварването, всеки водач е длъжен, без да нарушава положенията в параграф 1 на чл. 7 и тези в член 14 от настоящата Конвенция, да се убеди:

a) че друг водач зад него не е предприел изпреварване;

b) че водачът, който се движи пред него по същата лента, не е подал сигнал за намерението си да изпревари друго превозно средство;

c) че може да го осъществи, без да застраши или да попречи на пътното движение в противоположна посока, като провери дали лентата, която ще заеме, е свободна на достатъчно разстояние и дали относителната скорост на двете превозни средства позволява да се осъществи изпреварването във възможно най-кратък срок;

d) при условие, че не заема забранена за движение в обратна посока лента, водачът може, без да затруднява участниците в движението, които изпреварва, отново да заеме мястото, указано в параграф 3 на чл. 10 от настоящата Конвенция.

3. Съгласно положенията в параграф 2 на настоящия член се забранява, в частност на платната с двупосочно движение, изпреварването при приближаването на края на изкачване, и когато видимостта е ограничена при завоите, освен ако на тези места има отбелязана надлъжна пътна маркировка и изпреварването се осъществява, без да се излиза в лентите за насрещно движение.

4. Докато трае изпреварването, водачът е длъжен да осигури на изпреварвания или изпреварваните достатъчно странично разстояние.

5. а) На платна, които имат поне две ленти в посоката на движението, водач, който е принуден да предприеме нова маневра за изпреварване веднага или малко след като се върне на мястото, указано в параграф 3 на чл. 10 от настоящата Конвенция, може да остане на лентата, която е заел след първото изпреварване, след като се е убедил, че с това няма да затрудни водачите на по-бързите превозни средства, идващи след него.

b) Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да не прилагат положенията от настоящия параграф по отношение на велосипеди, мотопеди и на пътни превозни средства, които не са автомобили по смисъла на настоящата Конвенция, също и по отношение на водачи на автомобили, чието максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг или които конструктивно не могат да развиват над 40 км (25 мили) в час.

6. Когато положенията от параграф 5 а) на настоящия член са приложими и интензивността на движението е такава, че превозните средства не само заемат цялата ширина на платното, предназначено за движение в тяхната посока, но също така се движат със скорост, зависеща от скоростта на превозното средство, което е начело на колоната:

а) без да нарушават положенията в параграф 9 на настоящия член, фактът, че колите от една колона се движат по-бързо от колите в друга колона, не се смята за изпреварване по смисъла на настоящия член;

b) водач, който не се движи в крайната лента на платното, съответстващо на посоката на движение, може да се престрои в друга колона само ако трябва да завие надясно, наляво или да спре, при все че това изискване не се прилага, когато водачът извършва престрояване съгласно националното законодателство в изпълнение на положенията от параграф 5 b) на настоящия член.

7. При пътно движение в колона, описано в параграфи 5 и 6 на настоящия член, когато лентите са разграничени от надлъжна пътна маркировка, на водачите се забранява да пресичат тази маркировка.

8. Без да се нарушават положенията в параграф 2 на настоящия член и другите ограничения, които Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да предпишат по отношение на изпреварването на кръстовище или на железопътен прелез, водачът на превозно средство не може да изпреварва друго превозно средство освен велосипед на две колела, мотопед на две колела или мотоциклет на две колела без кош:

a) непосредствено преди или на кръстовище, което не е с кръгово движение, с изключение на:

i) случаите, предвидени в параграф 1 b) на настоящия член;

ii) в случаите, когато изпреварването се извършва на път, предоставящ

предимство на кръстовището;

iii) в случаите, когато движението на кръстовището се регулира от

регулировчик или светлинни пътни сигнали;

b) непосредствено преди и на железопътни прелези, които не са снабдени с бариери или полубариери; Договарящите страни или техните териториални подразделения могат все пак да разрешат изпреварване на железопътен прелез, където пътното движение е регулирано от светлинни пътни сигнали, които имат сигнал, позволяващ на превозните средства да преминат.

9. Превозно средство може да изпреварва друго превозно средство, което се приближава към пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка, с пътен знак или сигнал, или спряло в близост до нея, само с достатъчно ниска скорост, за да може да спре незабавно, ако на пешеходната пътека има пешеходец. Нито едно положение от настоящия параграф не трябва да се тълкува като ограничаващо Договарящите страни или техните териториални подразделения да забранят изпреварването на известно разстояние от пешеходна пътека или да наложат по-стриктни изисквания за водача на превозно средство, имащ намерение да задмине спряло пред пешеходната пътека друго превозно средство.

10. Водач, който забележи, че друг водач, който го следва, иска да го изпревари, трябва, освен в случаите, предвидени в параграф 1 b) на чл. 16 на настоящата Конвенция, да се придържа в края на платното, съответстващо на посоката на движение, и да не увеличава скоростта си. Когато недостатъчната ширина, релефът на терена или състоянието на платното, като се държи сметка и за интензивността на насрещното движение, не позволяват да се изпревари лесно и без опасност превозно средство, което се движи с ниска скорост, или е голямогабаритно и с ограничения в скоростта, водачът на последното трябва да намали скоростта и в случай на необходимост при първа възможност да освободи пътя, за да го изпреварят следващите го превозни средства.

11. а) На платната с еднопосочно движение или на платната с двупосочно движение, когато най-малко две ленти в населени места и три ленти извън населените места, обозначени с надлъжна пътна маркировка, са предназначени за движение в една посока, Договарящите страни или техните териториални подразделения могат:

i) да разрешат на пътните средства, движещи се по една лента, да

изпреварват от страната, съответстваща на посоката на движение,

превозни средства, движещи се по друга лента;

ii) да не прилагат положенията от параграф 3 на чл. 10 от настоящата

Конвенция;

при наличие на съответстващи правила, ограничаващи

възможността за преминаване на друга лента.

b) в случая, предвиден в ал. а) на настоящия параграф, и без да се нарушават положенията от параграф 9 от настоящия член, такова задминаване не се смята за изпреварване по смисъла на настоящата Конвенция.
Член 12

Разминаване

1. При разминаване водачът е длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства и при нужда да се придържа плътно в края на платното, отговарящо на посоката на движение; ако докато се извършва разминаването, движението му е затруднено от някакво препятствие или от други участници в движението, той трябва да намали скоростта и при нужда да спре, за да пропусне превозните средства от насрещното движение.

2. На планинските пътища или на пътищата с опасен наклон, които имат сходни характеристики, където разминаването е трудно или невъзможно, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре, за да пропусне всяко превозно средство, което се изкачва, с изключение на случаите, в които отбивките за разминаване са разположени така по дължината на платното, че изкачващото се превозно средство, като отчита скоростта и разположението на останалите превозни средства, би могло да се придвижи до отбивката, без да се налага заден ход за някое от превозните средства. В случай, когато едно от превозните средства, които се разминават, трябва да даде заден ход, тази маневра е длъжен да направи водачът на спускащото се превозно средство, с изключение на случаите, когато това очевидно е по-лесно за изпълнение за водача на изкачващото се превозно средство. Същевременно Договарящите страни или техните териториални подразделения биха могли да предпишат специални правила, които се отличават от тези в настоящия параграф, за някои видове превозни средства или за определени пътища или участъци от пътя.
Член 13

Скорост и дистанция между превозните средства

1. Водачът на превозното средство трябва при всички обстоятелства да запази контрола на превозното средство, да поддържа нужното ниво на внимание и да бъде непрекъснато в състояние да извърши всички маневри, които му се налагат. Той е длъжен при избиране скоростта на движението непрекъснато да се съобразява с пътната обстановка, в частност с релефа на местността, със състоянието на пътя и на своето превозно средство, с превозвания товар, с атмосферните условия и интензивността на движението, така, че да може своевременно да спре в конкретните условия на видимост по посока на движението, а също така и пред всяко препятствие, което е в състояние да предвиди. Той е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спира всеки път, когато обстоятелствата го налагат, особено когато видимостта не е добра.

2. Националните законодателства трябва да определят максималната скорост за всички пътни участъци. Националните законодателства трябва също така да определят ограниченията в скоростта за някои видове превозни средства, които представляват опасност поради теглото и товара си. Те могат да предвидят подобни положения и за някои категории водачи, по-специално за начинаещите.

3. Положенията, предвидени в първото изречение на параграф 2, могат да не бъдат прилагани към водачи на превозни средства с приоритет на движение, отбелязани в параграф 2 на член 34, или приравнените с тях в националните законодателства.

4. Никой водач няма право да пречи на нормалното движение на останалите превозни средства, движейки се без видима причина с необосновано ниска скорост.

5. Водачът на превозно средство, движещо се след друго превозно средство, трябва да спазва нужната безопасна дистанция, която би позволила да се предотврати сблъскване в случай на внезапно спиране на предното превозно средство.

6. Извън населените места, с цел да се улесни изпреварването, водачите на превозни средства или на композиция от превозни средства с максимално разрешено тегло над 3500 кг или чиято габаритна дължина надвишава 10 м, са длъжни, с изключение на случаите, когато изпреварват или се подготвят да изпреварват, да поддържат такава дистанция между своите и предните моторни превозни средства, че превозните средства, които ги задминават, да могат да заемат място в пълна безопасност в колоната пред задминатото от тях превозно средство. Но това положение не се прилага, когато движението е много натоварено и когато изпреварването е забранено. Освен това:

а) компетентните власти могат да предвидят за някои колони от превозни средства отклонения от това правило или да не го прилагат за пътищата, където платното има две ленти в една посока на движение.

b) Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да определят различни от дадените в настоящия параграф цифри за въпросните превозни средства.
Член 14

Общи правила за маневриране

1. Водач, който иска да извърши някаква маневра, например да излезе или да се нареди в колона от спрени коли, да се премести наляво или надясно на платното, да завие вляво или вдясно, за да поеме по друг път или да влезе в крайпътна собственост, е длъжен да започне маневрата, след като се увери, че може да я направи без риск за участниците в движението, които го следват, предшестват или с които се разминава, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост.

2. Водач, който иска да направи завой в обратна посока или да даде заден ход, може да започне тази маневра само след като се е уверил, че не представлява опасност или препятствие за останалите ползващи пътя.

3. Преди да завие или да изпълни маневра, свързана с движение встрани, водачът трябва да заяви за своето намерение ясно и с достатъчно преднина, като включи светлинните пътепоказатели за съответната посока на своето превозно средство, или ако няма такива, правейки, ако е възможно, съответния знак с ръка. Сигналът, подаден от светлинния пътепоказател или пътепоказатели за посока, трябва да трае по време на цялата маневра и да бъде прекратен непосредствено след приключване на маневрата.
Член 15

Специални положения, отнасящи се за пътните средства, осъществяващи

превоз по редовните линии на обществения транспорт

Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди, че в населените места за да се улесни превозът по редовните линии на градския транспорт, водачите на останалите превозни средства, като спазват положенията от параграф 1 на чл. 17 от настоящата Конвенция, трябва да намалят скоростта си и при нужда да спрат, за да пропуснат превозните средства от обществения транспорт да извършат необходимите маневри, за да тръгнат от означените със съответните знаци спирки. Тези положения, предписани от Договарящите страни или от техните териториални подразделения, в никакъв случай не освобождават водачите на средствата от обществения транспорт от задължението, след като са заявили с включване на светлинните пътепоказатели за намерението си да потеглят, да вземат необходимите предпазни мерки, за да се избегне рискът от пътнотранспортно произшествие.
Член 16

Промяна на посоката на движение

1. Преди да завие надясно или наляво, за да навлезе в друг път или в крайпътна собственост, водачът е длъжен, без да нарушава положенията от параграф 1 на чл. 7 и тези от параграф 14 от настоящата Конвенция:

a) ако иска да напусне пътя от страната, отговаряща на посоката на движение, да свие възможно най-плътно по края на платното, съответстващо на тази посока, и да извърши маневрата си на възможно най-късо разстояние.

b) ако иска да напусне пътя от другата страна, да се приближи възможно най-плътно до средната ос на платното, ако то е двупосочно, или до противоположния на посоката на движение край, ако платното е еднопосочно, и ако иска да потегли по друг път с двупосочно движение, да извърши маневрата по такъв начин, че да излезе на платното, съответстващо на посоката на движение. В този случай Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да предпишат различни положения за велосипедите и мотопедите.

2. При маневра за смяна на посоката водачът е длъжен, без да нарушава положенията от член 21 на настоящата Конвенция по отношение на пешеходците, да пропусне превозните средства, движещи се в противоположна посока по платното, което се кани да напусне, и велосипедите и мотопедите, движещи се по специално определените за тях писти, пресичащи платното, по което ще тръгне водачът.
Член 17

Намаляване на скоростта

1. Водачът на пътното превозно средство не трябва да спира рязко, ако това не се налага в интерес на безопасността.

2. Водачът, който иска да намали чувствително скоростта на превозното си средство, ако това не е продиктувано от непосредствена опасност, е длъжен да се увери предварително, че може да го направи, без да създаде опасност или да затрудни ненужно останалите водачи. Освен това той е длъжен да заяви за своето намерение ясно и достатъчно отдалече, като направи с ръка съответния знак, с изключение на случаите, когато се е убедил, че не го следва друго превозно средство или дистанцията между двете е достатъчно голяма; това положение не се прилага, ако указанието за намаляване на скоростта е дадено чрез запалване на стоп-светлините, отбелязани в параграф 31 на приложение 5 от настоящата Конвенция.
Член 18

Кръстовища и задължение да се отстъпи предимство

1. При приближаване към кръстовище водачът е длъжен да повиши вниманието си, като се съобразява с конкретните условия. Водачът на превозното средство трябва да кара със скорост, позволяваща му да спре и да пропусне превозните средства, имащи предимство.

2. Водачът, излизащ от черен* или второстепенен път на път, който не е нито черен, нито второстепенен, трябва да отстъпи предимство на превозните средства, движещи се по този път. За целите на настоящия член смисълът на термините "черен път" и "второстепенен път"** може да бъде формулиран в националните законодателства.

3. Водач, излизащ от крайпътна собственост на път, е длъжен да отстъпи предимство на превозните средства, движещи се по този път.

4. Като се спазват положенията в параграф 7 на настоящия член:

а) в държави, в които посоката на движението е дясна, на кръстовища с изключение на тези, определени в параграф 2 на настоящия член и на параграфи 2 и 4 на чл. 25 от настоящата Конвенция, водачът на превозното средство е длъжен да отстъпи предимство на превозните средства, идващи от дясната му страна;

b) Договарящите страни или техните териториални подразделения, на чиято територия посоката на движение е лява, могат да определят по свое усмотрение правилата за предимство на кръстовищата.

5. Дори и при разрешаващ светлинен сигнал на водача на превозно средство не се разрешава да навлиза в кръстовището, ако се е образувало задръстване на движението, което ще го принуди да спре на кръстовището, като по този начин попречи или затрудни напречното движение.

6. Водач, навлязъл в кръстовище, регулирано със светлинни сигнали, може да го напусне, без да чака движението да е разрешено в посоката, в която ще се отправи, но в случай че не пречи на движението на останалите участници в него, които се движат в посоката, в която движението е позволено.

7. Нерелсовите превозни средства са длъжни да дават предимство на релсовите превозни средства. ______________

* Българският термин е "път без настилка" (земен път). - Б. ред.

** Българският термин е "път без предимство". - Б. ред. ______________
Член 19

Железопътен прелез

Всеки ползващ пътя е длъжен да повиши вниманието си при приближаване и преминаване на железопътен прелез. В частност:

a) водачът на превозно средство е длъжен да се движи с умерена скорост;

b) като отчита указанията на забраняващия преминаването светлинен или звуков сигнал, водачът на превозно средство не трябва да преминава железопътен прелез, чиито бариери или полубариери са спуснати или са в процес на спускане, или докато полубариерите се вдигат;

c) при липса на бариери или сигнализация преди да премине водачът на превозното средство е длъжен да се увери, че не се приближава релсово превозно средство;

d) забранява се на водачите на превозни средства да преминават през железопътен прелез, преди да са се уверили, че няма да са принудени да спрат върху него;

е) водачът на превозно средство не трябва да удължава непозволено преминаването на железопътния прелез; в случай на принудително спиране на превозно средство водачът е длъжен да вземе незабавни мерки за неговото преместване извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно, трябва да направи незабавно всичко, което е по силите и възможностите му, за своевременно предупреждение на машинистите за съществуващата опасност.
Член 20

Правила за движение на пешеходци

1. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да приложат положенията от настоящия член само в случай, че движението на пешеходци по платното е опасно или пречи на движението на пътните превозни средства.

2. Ако в края на платното има тротоари или банкет за пешеходци, те трябва да ги използват, като при това вземат необходимите мерки:

a) пешеходци, които превозват или носят обемисти предмети, могат да се движат по платното, ако движението им по тротоарите или пешеходните банкети значително затруднява останалите пешеходци;

b) групи от пешеходци с водач или образуващи шествие, могат да се движат по платното.

3. Ако не е възможно да използват тротоарите или пешеходните банкети или ако такива липсват, пешеходците могат да се движат по платното; ако има писта за велосипедисти или когато интензивността на движението го позволява, те могат да се движат по нея, но без да пречат на движението на велосипедистите и мотопедистите.

4. Когато пешеходците се движат по платното в приложение на параграф 2 и 3 от настоящия член, това трябва да става в самия му край.

5. Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди следното: когато пешеходците се движат по платното, да спазват (ако това не застрашава тяхната безопасност), посока, противоположна на движението. Ако пешеходци бутат велосипед, мотопед или мотоциклет на ръка, те трябва да се движат по посока, съвпадаща с посоката на движение; същото се отнася и за група от пешеходци с водач или колона. С изключение на колоните, пешеходците, движещи се по платното нощем или при намалена видимост, също и през деня, когато интензивността на движението го изисква, трябва да се движат, доколкото им е възможно, в колона един зад друг.

6. а) Пешеходците пресичат платното за движение с повишено внимание; когато на платното за движение в близост до тях има очертани пешеходни пътеки, те се използват задължително.

b) за да пресекат на пешеходна пътека, отбелязана с пътен знак или пътна маркировка - тип "Зебра":

i) ако на пешеходната пътека има светлинни сигнали за пешеходци, те

трябва да се съобразят с тях;

ii) ако на пешеходната пътека липсва такава сигнализация, но движението

на пътните превозни средства се регулира със светофари или

регулировчик, пешеходците не могат да пресичат платното, когато

светлинният сигнал или знакът на регулировчика позволява движението

на превозни средства;

iii) пешеходците могат да преминават по другите пешеходни пътеки, след

като са се съобразили с дистанцията и скоростта на приближаващите

се коли;

c) при пресичането на платното извън пешеходна пътека, означена с пътен знак или пътна маркировка, пешеходците не могат да сторят това, преди да са се убедили, че не пречат на пътното движение;

d) след като вече са започнали да пресичат платното, пешеходците не трябва да удължават прехода, да се бавят или да спират без нужда.

7. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да формулират по-стриктни правила за пешеходци, пресичащи платното за движение.
Член 21

Поведение на водачите на превозни средства спрямо пешеходците

1. Водачът на превозно средство не трябва да допуска действия, с които да поставя живота на пешеходците в опасност.

2. Без да се нарушават положенията в параграф 1 на чл. 7, в параграф 9 на чл. 11 и в параграф 1 на чл. 13 на настоящата Конвенция, при наличието на пешеходна пътека, означена с пътен знак или пътна маркировка:

a) ако пътното движение се регулира от пътни светлинни сигнали или регулировчик, когато им се забранява да преминават, водачите са длъжни да спрат преди пешеходната пътека или напречните линии, които я предхождат, а ако им е разрешено преминаването, да не затрудняват и да не пречат на пешеходците, които преминават по пешеходната пътека; ако водачите завиват, за да тръгнат по друг път, в чието начало има пешеходна пътека, те трябва да направят това бавно (при необходимост да спрат) и да отстъпят предимство на пешеходците, които преминават или се канят да преминат по пешеходната пътека;

b) когато пътното движение не е регулирано нито с пътни светлинни сигнали, нито с регулировчик, водачите на превозните средства трябва да се приближат до пешеходната пътека с умерена скорост, за да не поставят в опасност пешеходците, които я преминават или се готвят да преминат; при нужда трябва да спрат, за да ги пропуснат.

3. Нито едно положение от настоящия член не трябва да се смята като пречка за Договарящите страни или техните териториални подразделения:

- да задължават водачите да спират всеки път, когато пешеходците преминават или се готвят да преминат по пешеходна пътека, означена с пътен знак или пътна маркировка при условията, предвидени в член 20 на настоящата Конвенция;

- да им забранят да пречат или да затрудняват движението на пешеходци, които пресичат платното за движение на кръстовище или в близост до кръстовище, дори когато няма отбелязана пешеходна пътека с пътен знак или пътна маркировка.

4. Водачи, които възнамеряват да преминат от страната, съответстваща на посоката на движение покрай пътно превозно средство на обществения транспорт, намиращо се на спирка, отбелязана със съответен знак, са длъжни да намалят скоростта и при нужда да спрат, за да позволят на пътниците да слязат или да се качат на това превозно средство.
Член 22

Острови за безопасност на платното

Без да се нарушават положенията на член 10 на настоящата Конвенция, водачът на превозно средство може да заобикаля отляво или отдясно островите за безопасност, километрични камъни или други съоръжения, поставени върху платното, по което той се движи, с изключение на:

a) когато някакъв знак указва движението да се извършва от една от страните на острова, камъка или приспособлението;

b) когато островът за безопасност, камъкът или приспособлението се намират на междинната ос на двупосочно платно, водачът трябва да мине покрай острова за безопасност, камъка или приспособлението от съответстващата на посоката на движението страна.
Член 23

Спиране и паркиране

1. Извън населените места спрените превозни средства и животни трябва да бъдат колкото е възможно по-далече от платното. В населените места и извън тях те не трябва да остават на пистите за велосипедисти, на тротоарите или пригодените за движение на пешеходците банкети, освен в случаите, разрешени от националното законодателство.

2. а) Спрените животни и спрените или паркирани превозни средства на платното трябва да бъдат по възможност в самия му край. Водачът е длъжен да спре или паркира превозното си средство на платното от страната, съответстваща на посоката на движението му; същевременно спирането или паркирането е позволено от другата страна, ако е невъзможно от съответстващата страна поради наличието на релсов път. Освен това Договарящите страни или техните териториални подразделения могат:

i) в определени случаи, например когато пътните знаци забраняват

спирането от страната, съответстваща на посоката на движение, да не

забраняват спирането или паркирането от другата страна;

ii) на еднопосочни платна - да разрешават спирането и паркирането само

от страната, която не е по посока на движението или едновременно и

от двете страни;

iii) да разрешават спирането и паркирането в средата на платното на

специално отбелязани за тази цел места;

b) при липсата на други положения в националното законодателство превозните средства, с изключение на велосипеди на две колела, мотопеди на две колела или мотоциклети на две колела без кош, нямат право да спират или да паркират в две редици на платното. Спрените или паркирани превозни средства трябва да се подреждат успоредно по края на платното, с изключение на случаите, в които релефът позволява това да стане по друг начин.

3. а) Спирането и паркирането на платното на превозни средства е забранено:

i) на пешеходните пътеки, пистите за велосипедисти и железопътните

прелези;

ii) на трамваен или на железопътен път, минаващи по пътя, или в такава

близост до тях, която би затруднила движението на тези трамваи или

влакове, а също така на тротоарите и велосипедните писти, при

условие, че е предоставена възможността Договарящите страни или

техните териториални подразделения да предвидят противоположни

положения;

b) спирането и паркирането на превозните средства са забранени на всяко място, където те могат да представляват опасност, и по-точно:

i) на прелези и в тунели, с изключение на специално обозначените

места;

ii) на пътното платно в близост до склонове, стръмнини или завои,

когато видимостта е ограничена за безопасното изпреварване на

превозното средство съобразно скоростта на превозните средства на

въпросния участък от пътя;

iii) на пътното платно, където разстоянието между надлъжната пътна

маркировка, забраняваща изпреварването, и спрялото превозно

средство е по-малко от 3 м (10 фута), като при това не се прилагат

положенията от алинея b) ii) на настоящия параграф;

iv) на места, където превозното средство би закривало пътен знак или

светлинен сигнал от другите използващи пътя;

v) на допълнителната лента за движение, предназначена за бавно движещи

се превозни средства, обозначена със съответен знак.

с) паркирането на платното на превозно средство е забранено:

i) в близост до железопътни прелези, кръстовища и спирки на автобуси,

тролейбуси или релсови транспортни средства на разстояние, уточнено

в националните законодателства;

ii) пред изход на път в частна или обществена собственост;

iii) на всяко място, където паркираното превозно средство би попречило

на достъпа на друго превозно средство до обичайното му място за

паркиране или за неговото излизане;

iv) на средното платно на път с три платна, а извън населени места - на

платната на пътища, означени като главни със съответна

сигнализация.

.
Аватар
don_juan
Младши потребител
 
Мнения: 57
Регистриран на: 19 Ное 2008, 09:52

Re: Моля за вашето съдействие!!!

Мнениеот don_juan » 21 Ное 2008, 11:00

[size=50]4. Водачът не трябва да напуска превозното средство или животните си, без да е взел всички необходими мерки за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, а когато става въпрос за автомобил - за да избегне ползването му без съответното разрешение.

5. Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди, че всички моторни превозни средства с изключение на мотопеди или мотоциклети на две колела без кош, включително и всяко ремарке, скачено или не, спрени на платното извън населено място, трябва да бъдат обозначени на известно разстояние с помощта най-малко на едно приспособление, поставено на най-удобното място за своевременно предупреждение на приближаващите се превозни средства:

a) когато превозното средство е спряно на платното нощем при такива условия, че водачите на приближаващите се превозни средства не могат да забележат препятствието, което представлява;

b) когато при други случаи водачът е бил принуден да спре превозното си средство на място, където спирането е забранено.

6. Нито едно положение в настоящия член не може да бъде тълкувано като пречка за Договарящите страни и техните териториални подразделения да наложат и други забрани за спиране и паркиране.
Член 24

Отваряне на вратите

Забранява се отварянето на вратите на превозното средство, тяхното оставяне в отворено положение, или слизането от превозното средство, преди извършващите това да са се уверили, че няма да предизвикат опасност за останалите ползващи пътя.
Член 25

Автомагистрали и пътища от подобен вид

1. На автомагистрали и, ако в националното законодателство се предвижда, и на специалните пътища за достъп до автомагистралите и за излизане от тях:

a) е забранено движението за пешеходци, животни, велосипеди, мотопеди, ако не са приравнени към мотоциклетите, и за всякакви други превозни средства с изключение на автомобилите и техните ремаркета, а също и за автомобили и техните ремаркета, които конструктивно не могат да развиват на равен път предвидената в националното законодателство скорост;

b) забранява се на водачите:

i) да спират или да паркират превозните си средства на други освен

предвидените за паркиране места. В случай на принудително спиране на

превозното средство водачът е длъжен да се опита да го премести

извън платното и извън лентата за принудително спиране, и ако не

може да го направи, да сигнализира незабавно на достатъчно

разстояние за наличието на превозното средство, за да предупреди

своевременно приближаващите се водачи на превозни средства;

ii) да правят обратен завой или да дават заден ход и да се движат по

централната разделителна полоса, в това число и по разделящите двете

платна участъци.

2. Водачите, които излизат на автомагистрала, са длъжни да отстъпят предимство на движещите се по нея превозни средства. Ако има странична лента за ускоряване на скоростта, са длъжни да навлязат по нея.

3. Водачът, който напуска автомагистрала, е длъжен своевременно да се престрои в лентата за движение, от която се излиза от автомагистралата, и по възможност бързо да излезе на лентата за намаляване на скоростта, ако съществува такава.

4. При приложението на параграф 1, 2, и 3 на настоящия член към автомагистралите се причисляват и останалите пътища, предназначени за движение на автомобили, означени специално като такива, които не обслужват крайпътна собственост.
Член 25'

Особени положения, отнасящи се до тунелите,

обозначени със специални пътни знаци

В тунелите, обозначени със специални пътни знаци, трябва да се прилагат следните правила:

1. Забранява се на водачите:

a) да се движат на заден ход;

b) да завиват;

c) да спират или да паркират превозното си средство, освен на местата, специално определени за тази цел.

2. Дори когато тунелът е осветен, водачът е длъжен да запали дългите или късите светлини на фаровете си.

3. В случай на продължително спиране на превозното средство водачът е длъжен да изгаси двигателя.
Член 26

Особени положения, отнасящи се до шествията и инвалидите

1. Забранява се на използващите пътя да прекъсват военни колони, училищни групи, движещи се под строй с водач, и други шествия.

2. Инвалидите, придвижващи се в инвалидна количка, движена от самите тях или със скоростта на пешеходец, могат да се движат по тротоарите или пешеходните ленти.
Член 27

Особени положения, отнасящи се до велосипедистите, мотопедистите или

мотоциклетистите

1. Като не се съобразяват с положенията от параграф 3 на чл. 10 от настоящата Конвенция, Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да не забраняват на велосипедистите да се движат по няколко в една редица.

2. Забранява се на велосипедистите да карат, ако не държат кормилото поне с едната ръка, да се закрепят за някое превозно средство на буксир или да пренасят, влачат или бутат предмети, затрудняващи или опасни за движението на останалите използващи пътя. Същите правила важат за мотопедистите и мотоциклетистите, само че те трябва да държат кормилото с две ръце, с изключение на случаите, когато трябва да подадат сигнал за маневра, описани в параграф 3 на чл. 14 на настоящата Конвенция.

3. Забранява се на велосипедистите и на мотопедистите да превозват пътници. Все пак Договарящите страни и техните териториални подразделения могат да позволят изключение от това правило, по-точно да разрешат превозването на пътници на допълнителни седалки, поставени на велосипеда. На мотоциклетистите се позволява да превозват пътници само в коша, ако съществува такъв, и на седалката, поставена зад водача.

4. Когато съществува велосипедна писта, Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да забранят на велосипедистите да се движат на останалата част от платното. В същия случай могат да позволят на мотопедистите да се движат на пистата за велосипеди, и ако сметнат за необходимо, да им забранят да се движат по останалата част от платното.
Член 28

Звукови и светлинни сигнали

1. Звуковите сигнали могат да се използват само:

a) за своевременно предупреждение при предотвратяване на пътнотранспортно произшествие;

b) извън населени места, когато се налага да се предупреди водач на превозно средство, което ще бъде задминато.

Подаването на звуковия сигнал не трябва да трае повече, отколкото е необходимо.

2. Вместо звуков сигнал водачите на превозни средства могат да подават светлинни сигнали, определени в параграф 3 на чл. 32 от настоящата Конвенция. Те могат да ги подават и през деня за целите, указани в алинея b) на параграф 1 от настоящия член, ако този начин на действие подхожда най-добре на обстоятелствата.

3. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да разрешат използването на светлинни сигнали и в населените места за целите, указани в параграф 1 b) на настоящия член.
Член 29

Релсови превозни средства

1. Когато на пътното платно има релсов път, ползващите пътя са длъжни при приближаването на трамвай или друго релсово превозно средство да се отстранят от релсите веднага, щом им е възможно, за да пропуснат релсовото превозно средство.

2. По отношението на движещите се по пътищата релсови превозни средства и за разминаването с тях и изпреварването им, Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да приемат специални правила, различни от тези в настоящата глава. Същевременно Договарящите страни или техните териториални подразделения не могат да приемат положения, противоречащи на тези в параграф 7 на чл. 18 от настоящата Конвенция.
Член 30

Товар на превозните средства

1. Ако за превозното средство има фиксирано максимално тегло, теглото с товар на това превозно средство не трябва да превишава максимално разрешеното тегло.

2. Товарът на превозното средство трябва да бъде разпределен и в случай на необходимост закрепен по такъв начин, че да не може:

a) да поставя в опасност хора или да нанася повреди на държавна, обществена или частна собственост, също така да се влачи или да пада по земята;

b) да пречи на видимостта на водача или да нарушава стабилността или управлението на превозното средство;

c) да не предизвиква шум, да не вдига прах или да не предизвиква други неудобства, които могат да бъдат избягнати;

d) да закрива светлините, в това число и тези на стоповете и пътепоказателите, светлоотразителите, регистрационните номера и отличителния знак за държавна принадлежност, с които превозното средство трябва да е снабдено според нормите на настоящата Конвенция или на националното законодателство, или да закрива сигналите, подавани с ръка съгласно положенията в параграф 3 на чл. 14 или на тези в параграф 2 на чл. 17 от настоящата Конвенция.

3. Всички помощни средства като кабели, жици и платнища, предназначени за закрепването и запазването на товара, трябва да го пристягат и да са закрепени здраво. Всички помощни средства, предназначени да предпазват товара, трябва да отговарят на положенията, предвидени за товара в параграф 2 на настоящия член.

4. Товарите, излизащи от превозното средство отпред, отзад или отстрани, трябва да бъдат обозначени по ясен начин във всички случаи, когато има вероятност контурите им да не бъдат забелязани от водачите на други превозни средства; нощем тази сигнализация се осъществява отпред с бяла светлина и с бяло светлоотразяващо средство, а отзад с червена светлина и с червено светлоотразяващо средство. В частност за моторните превозни средства:

a) товарите, надминаващи дължината на колата с 1 м отзад или отпред, винаги трябва да бъдат обозначени;

b) товарите, надминаващи странично габаритите на превозното средство по такъв начин, че тяхната крайна точка се намира отстрани на повече от 0,40 м от края на предните габаритни светлини, трябва да бъдат обозначавани нощем отпред; по същия начин нощем трябва да се обозначават отзад товари, по-големи от габаритите на превозното средство по такъв начин, че крайната им точка по ширина да е на повече от 0,40 м от външния край на червените сигнални светлини на превозното средство.

5. Нито едно положение от параграф 4 на настоящия член не трябва да се тълкува като пречка за Договарящите страни или техните териториални подразделения да забраняват, ограничават или да подчинят на специално разрешение извънгабаритните товари, разгледани в посочения параграф 4.
Член 30bis

Превоз на пътници

Пътниците не трябва да бъдат превозвани в такъв брой или по такъв начин, че да пречат на управлението на превозното средство или да затрудняват видимостта на водача.
Член 31

Поведение в случай на пътнотранспортно произшествие

1. Без да нарушава положенията в националните законодателства, що се отнася до задължението да се оказва помощ на ранените, водачът или всеки друг използващ пътя, попаднал в пътнотранспортно произшествие, трябва:

a) по възможност да спре незабавно, без да създава допълнителна опасност за пътното движение;

b) да се опита да осигури безопасността на пътното движение на мястото на пътнотранспортното произшествие и ако има убити или тежко ранени, да избягва в такава степен, която не заплашва безопасността на движението, да променя мястото на произшествието и да унищожава следи, които могат да бъдат полезни за установяване на вината;

c) по искане на други попаднали в пътнотранспортното произшествие да даде името си;

d) ако в резултат на пътнотранспортно произшествие има убити или ранени, да съобщи за това в полицията и да се върне или да остане на мястото на произшествието до идването на сътрудниците от службата за пътно движение, освен ако няма разрешение да напусне местопроизшествието или ако не е длъжен да окаже помощ на ранените или да получи сам медицинска помощ.

2. Когато няма тежко нараняване и никой от лицата, попаднали в пътнотранспортното произшествие, не изисква присъствието на полицията, Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да не прилагат в националните си законодателства положението, предвидено в алинея d) на параграф 1 от настоящия член.
Член 32

Правила за използване на светлините

1. Във времето между настъпването на нощта и зазоряването, също така и при всички други обстоятелства, когато видимостта е намалена, например при мъгла, снеговалеж или силен дъжд, на превозното средство в движение трябва да бъдат включени следните светлини:

a) на моторните превозни средства и мотопедите - фаровете за дългите или късите светлини и задните габаритни светлини според оборудването, предписано в настоящата Конвенция за превозните средства от всяка категория;

b) на ремаркетата - предните габаритни светлини, ако такива са предвидени в параграф 30 на приложение 5 от настоящата Конвенция и най-малко две от задните габаритни светлини;

2. Фаровете за дълги светлини трябва да бъдат изгасени и да се включат тези за къси светлини:

a) в населените места, когато пътят е достатъчно осветен, и извън населени места, когато пътното платно е равномерно осветено и това осветление е достатъчно и осигурява на водача добра видимост на достатъчно разстояние, също и останалите ползващи пътя да забелязват превозното средство на достатъчно разстояние;

b) при разминаване с друго превозно средство на достатъчно разстояние, за да избегне заслепяване и за да може водачът на другото превозно средство да продължи движението си удобно и безопасно;

c) при всички други обстоятелства, когато трябва да се избягва заслепяването на останалите използващи пътя или използващите воден или железопътен транспорт, преминаващи в близост до пътя.

3. Когато едно превозно средство следва друго превозно средство на малка дистанция, дългите светлини могат да бъдат използвани като светлинно предупреждение за намерението за изпреварване при условията, предвидени в параграф 2 на чл. 28.

4. Фаровете за мъгла трябва да бъдат включени само в случай на гъста мъгла, снеговалеж и силен дъжд или при аналогични обстоятелства, а предните фарове за мъгла могат да се използват вместо фаровете за къси светлини. Националното законодателство може да разреши едновременното използване на предните фарове за мъгла и за къси светлини и използването на предните фарове за мъгла на тесни пътища с много завои.

5. Превозните средства, снабдени с предни габаритни светлини, трябва да ги включват едновременно с фаровете за дълги, за къси светлини и с предните фарове за мъгла.

6. През деня водачите на мотоциклети трябва да карат най-малко с един запален преден фар за къси светлини и червена габаритна светлина отзад. Националното законодателство може да разреши използването на дневните вместо на късите светлини.

7. Националното законодателство може да направи задължително за водачите на моторни превозни средства използването на фаровете за къси или за дневни светлини. В такъв случай задните габаритни светлини трябва да бъдат използвани едновременно с предните фарове.

8. Във времето между настъпването на нощта и зазоряването, също така и при всички други обстоятелства, когато видимостта е намалена, наличието на спрени или паркирани моторни превозни средства и техните ремаркета трябва да бъде обозначено с предните и задните габаритни светлини. В случай на гъста мъгла, на снеговалеж или силен дъжд или при подобни обстоятелства могат да бъдат използвани предните фарове за мъгла и за къси светлини. При тези обстоятелства задните фарове за мъгла могат да бъдат използвани като допълнение към задните габаритни светлини.

9. Като изключение от положенията в параграф 8 от настоящия член в населено място предните и задните габаритни светлини могат да бъдат заменени със стоп-светлините, при условие че:

a) размерите на колата не превишават 6 м на дължина и 2 м на ширина;

b) към превозното средство няма скачено ремарке;

c) стоповете са разположени от страната на превозното средство, противоположна на края на платното, покрай което е спряно или паркирано превозното средство.

10. Като изключение от положенията в параграфи 8 и 9 на настоящия член превозно средство може да бъде спряно или паркирано с изгасени светлини:

a) на осветен път, когато превозното средство се вижда ясно на достатъчно разстояние;

b) извън платно или отбивка с твърдо покритие;

c) когато това са мотопеди или мотоциклети на две колела без кош и които не са снабдени с акумулатори, в самия край на платното в населено място.

11. Националното законодателство може да предвиди изключения от положенията в параграф 8 и 9 на настоящия член за спрените или паркираните превозни средства в населено място на улици, на които движението е слабо.

12. Фаровете за заден ход могат да се включват само тогава, когато превозното средство се движи на заден ход или възнамерява да даде заден ход.

13. Аварийните сигнали могат да бъдат включени само за да се предупредят останалите използващи пътя за някаква опасност:

a) когато повредено или катастрофирало превозно средство не може да бъде преместено веднага и представлява препятствие за останалите използващи пътя;

b) когато трябва да се съобщи на останалите използващи пътя за непосредствена опасност.

14. Специалните предупредителни светлини:

a) със синя светлина могат да се използват само от превозни средства с особен режим на движение, които изпълняват спешна задача и в други случаи, когато останалите използващи пътя трябва да бъдат предупредени за наличието на превозното средство на пътя;

b) c кехлибарено жълта светлина могат да се използват само когато превозните средства наистина изпълняват особена задача, заради която са снабдени със специални, предупредителни светлини или когато наличието на въпросните превозни средства представлява опасност или препятствие за останалите използващи пътя.

Използването на предупредителни светлини с други цветове може да бъде разрешено от националните законодателства.

15. В никакъв случай превозното средство не може да има червени предни светлини и бели задни светлини, с изключение на отклоненията, предвидени в параграф 61 на приложение 5. Превозното средство не може да бъде снабдено с допълнителни светлини, които са в противоречие с настоящото положение.
Член 33

Правила за осветяване на превозните средства, неупоменати в член 32,

и за някои използващи пътя

1. Превозни средства или композиция от превозни средства, към които не се прилагат положенията на член 32 от настоящата Конвенция, и които се намират на пътя във времето между настъпването на нощта и зазоряването, трябва да имат най-малко една бяла или жълта селективна светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Те трябва да бъдат разположени по оста на превозното средство или от страната, противоположна на посоката на движение.

a) Ръчните колички, т.е. количките, теглени или бутани на ръка, трябва да имат най-малко една бяла или жълта селективна светлина отпред и най-малко една червена светлина отзад. Източник на тези две светлини може да бъде един фар, поставен на страната на превозното средство, противоположна на посоката на движение. Светлините не са задължителни за колички, чиято максимална ширина е под 1 м;

b) колите с животинска тяга трябва да имат две бели или две жълти селективни светлини отпред и две червени светлини отзад. Същевременно националните законодателства могат да разрешат сигнализацията на тези коли да се извършва само с една бяла или жълта селективна светлина отпред и една червена светлина отзад. В единия и в другия случай светлината трябва да бъде поставена от страната, противоположна на посоката на движение. Ако не е възможно върху колата да се поставят предвидените светлини, те могат да бъдат носени от хора, движещи се в близост до колата от страната, противоположна на посоката на движение. Освен това колите с животинска тяга трябва да бъдат снабдени от задната страна с два червени светлоотразителя възможно най-близо до двата края. Светлините не са задължителни за коли с животинска тяга, чиято максимална ширина е 1 м. Все пак един светлоотразител трябва да бъде поставен на задната страна, противоположна на посоката на движение, или в средата на колата.

2. а) Когато нощем по платното се движат:

i) група от пешеходци с водач или образуващи шествие, те трябва да

носят от страната, противоположна на посоката на движение, най-малко

една бяла или жълта селективна светлина отпред и една червена

светлина отзад, или по една кехлибарено жълта светлина в двете

посоки.

ii) водачите на впрегатни, ездитни или товарни животни трябва да

показват от страната, противоположна на посоката на движение,

най-малко една бяла или жълта селективна светлина отпред и една

червена светлина отзад, или по една кехлибарено жълта светлина

отпред и отзад. Източник на тези светлини може да бъде едно

приспособление.

b) светлините, предвидени в алинея а) на настоящия параграф, не са задължителни в населени места, осветени по подходящ начин.
Член 34

Отклонения

1. При приближаване на превозно средство, ползващо се с предимство на движение, което е подало предупредителни светлинни и звукови сигнали, останалите ползващи пътя трябва да освободят преминаването по платното и при нужда да спрат.

2. В националните законодателства може да се предвиди, че водачите на превозни средства, ползващи се с предимство на движение, не са длъжни, когато са подали специални предупредителни сигнали, при условие че не поставят в опасност останалите ползващи пътя, да спазват изцяло или отчасти положенията в настоящата Втора глава, с изключение на положенията в параграф 2 на чл. 6.

3. В националните законодателства може да се определи в каква степен персоналът, работещ по строителството, ремонта или поддръжката на пътя, в това число и водачите на машините, използвани за работа, не е длъжен, при условие че спазва всички предпазни мерки, да спазва по време на работа. положенията от настоящата Втора глава.

4. При задминаване или разминаване с машините, указани в параграф 3 на настоящия член, докато те се използват в пътната работа, водачите на другите превозни средства могат в случай на необходимост и при условие, че вземат всички необходими предпазни мерки, да не се съобразяват с положенията в членове 11 и 12 на настоящата Конвенция.
Трета глава

Условия, на които трябва да отговарят автомобилите и ремаркетата, за да бъдат допуснати до международно движение
Член 35

Регистрация

1. а) За да се възползват от положенията на настоящата Конвенция, всеки автомобил в международно движение и всяко ремарке с изключение на леко ремарке, скачено с автомобил, трябва да бъдат регистрирани от една от Договарящите страни или териториалните й подразделения, а водачът трябва да има свидетелство, издадено, за да удостовери тази регистрация, било от компетентен орган на тази Договаряща страна или на нейното териториално подразделение, било от името на Договарящата страна или на подразделението от организация, упълномощена от тяхно име за тази цел. Свидетелството за регистрация трябва да съдържа най-малко:

Пореден номер, наречен регистрационен номер, чиито съставни елементи са отбелязани в приложение 2 на настоящата Конвенция;

Датата на първото регистриране на автомобила;

Пълното име и местожителството на притежателя на свидетелството;

Името и фабричната марка на завода производител на автомобила;

Пореден номер на шасито (фабричен номер или сериен номер на завода производител);

Ако става въпрос за товарен автомобил за транспорт на стоки, максимално разрешеното тегло;

Ако става въпрос за товарен автомобил за транспорт на стоки, разрешеното тегло без товар;

Периодът за валидност, ако не е безсрочно.

Указаните в свидетелството данни са написани на латиница или с английски курсив, или повторени по един от тези начини.

b) Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да решат, че на свидетелствата, издадени на тяхна територия, трябва да бъде отбелязана годината на производство вместо датата на първата регистрация.

с) за автомобилите, определени като категория А и В в приложения 6 и 7 на настоящата Конвенция, а също така, ако е възможно, и за останалите автомобили:

i) отличителният знак за регистрация на държавата, описан в приложение

3 на настоящата Конвенция, трябва да фигурира на първата страница;

ii) преди или след осемте елемента, които според положенията в алинея

а) на настоящия параграф трябва да притежава всяко свидетелство за

регистрация, трябва да бъдат поставени съответно буквите А, В, С,

D, Е, F, G и H;

iii) преди или след заглавието на свидетелството за регистрация,

написано на националния език или езици на държавата-регистратор,

трябва да бъде написано на френски "Certificat d'immatriculation"

(Свидетелство за регистрация).

d) за ремаркетата (в това число и полуремаркетата), които са внесени временно с друг транспорт (не пътен), е достатъчно фотокопие на свидетелството за регистрация, заверено от издалия свидетелството орган.

2. В отклонение от положенията в параграф 1 на настоящия член за превозно средство с полуремарке, което е в международно движение, важат положенията от настоящата Конвенция, дори когато има само един регистрационен номер и едно свидетелство за регистрация за влекача и полуремаркето, от които е съставено превозното средство.

3. Нито едно положение в настоящата Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаващо правата на Договарящите страни или на техните териториални подразделения да изискват, в случай че свидетелството за регистрация на превозно средство, намиращо се в международно движение, е на името на човек, който не е в превозното средство, да изискват потвърждение на правото на притежаване на превозното средство от водача.

4. Препоръчва се Договарящите страни, които все още не са направили това, да създадат служба, натоварена да регистрира в регионален или национален мащаб автомобилите, пуснати в движение, и да води централизиран отчет за всяко превозно средство по сведенията, съдържащи се във всяко свидетелство за регистрация.
Член 36

Регистрационен номер

1. Всеки автомобил в международно движение трябва да има отпред и отзад свой регистрационен номер; мотоциклетите са задължени да имат такъв номер само отзад.

2. Всяко регистрирано ремарке в международно движение трябва да има отзад свой регистрационен номер. В случай, когато един автомобил има едно или повече ремаркета, единственото ремарке или последното ремарке, ако няма собствен регистрационен номер, трябва да носи номера на автомобила, за който е прикачено.

3. Съставните елементи и начинът за поставяне на регистрационния номер, посочен в настоящия член, трябва да съответстват на положенията в приложение 2 на настоящата Конвенция.
Член 37

Отличителен знак на държавата, регистрирала превозното средство

1. Всеки автомобил в международно движение трябва да притежава отзад освен своя регистрационен номер и отличителен знак на държавата, в която е регистриран.

2. Всяко ремарке, прикачено към автомобил, което в съответствие с член 36 на настоящата Конвенция трябва да има отзад регистрационен номер, трябва да има и отличителен знак на държавата, където е издаден този номер. Положенията в настоящия параграф се прилагат дори и когато ремаркето е регистрирано в друга държава, а не в тази, в която е регистриран автомобилът, за която е прикачено; ако ремаркето не е регистрирано, то трябва да има отзад отличителния знак на държавата, регистрирала автомобила-влекач, освен ако не се движи в тази държава.

3. Съставните елементи и начинът за поставяне на отличителния знак, определени в настоящия член, трябва да съответстват на положенията в приложение 3 на настоящата Конвенция.
Член 38

Опознавателни знаци

Всеки автомобил и всяко ремарке в международно движение трябва да имат опознавателни знаци, определени в приложение 4 на настоящата Конвенция.
Член 39

Технически условия и преглед на транспортните средства

1. Всеки автомобил, всяко ремарке или композиция от превозни средства в международно движение трябва да отговарят на положенията в приложение 5 на настоящата Конвенция. Освен това трябва да са в изправно състояние за движение.

2. Националните законодателства трябва да предвидят периодичен технически преглед:

a) за автомобили, предназначени за превоз на пътници и имащи, освен седалката на водача, повече от осем седящи места;

b) за автомобили, предназначени за превоз на товар, чието максимално разрешено тегло е над 3500 кг, а също така и за ремаркета, предназначени да бъдат теглени от такива превозни средства.

3. Националното законодателство трябва да обхване, доколкото е възможно, положенията от параграф 2 и другите категории превозни средства.
Член 40

Преходно положение

1. През първите 10 години от момента на влизането в сила на настоящата Конвенция в съответствие с параграф 1 на чл. 47, за ремаркетата в международно движение ще важат, независимо от тяхното максимално разрешено тегло, положенията в настоящата Конвенция дори, когато не са регистрирани.

2. Свидетелството за регистрация трябва да съответства на положенията на поправките към параграф 1 на чл. 35 в първите 5 години от влизането му в сила. Издадените в течение на този период свидетелства трябва взаимно да се признават до изтичането на срока, указващ тяхната валидност.
Четвърта глава

Водачи на автомобили
Член 41

Свидетелство за управление

1. а) Всеки водач на автомобил трябва да притежава свидетелство за правоуправление;

b) Договарящите страни се ангажират да осигурят издаването на свидетелства за управление само след проверка от страна на компетентен орган на необходимите познания и умения на водача;

c) националното законодателство трябва да определи условията за получаване на свидетелство за управление;

d) нито едно положение от настоящата Конвенция не може да се тълкува като забраняващо на Договарящите страни или техните териториални подразделения да изискват свидетелство за управление за другите моторни средства и за мотопедите.

2. Договарящите страни ще признаят:

a) всяко свидетелство за управление, преведено на техния език или на един от техните езици, или ако не е преведено на един от тези езици, придружено със съответен превод;

b) всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция;

c) или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 7 на настоящата Конвенция;

като валидно за движение на техните територии за превозно средство, съответстващо на категориите, за чието управление е издадено свидетелството за управление, при условие че въпросното свидетелство е във валиден срок и че е издадено от някоя друга от Договарящите страни или от техните териториални подразделения, или от организация, упълномощена за тази цел от името на друга Договаряща страна или от едно от нейните подразделения. Положенията в настоящия параграф не важат за свидетелство за управление на учащ се водач.

3. Независимо от положенията в предишния параграф:

a) когато валидността на свидетелството е обусловена от изискване за притежаване от водача на някои приспособления или изискваща някои преустройства на превозното средство с оглед инвалидността на водача, свидетелството за управление ще бъде признато за валидно само ако тези условия са изпълнени;

b) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на всяко свидетелство за управление, чийто собственик не е навършил 18 години;

c) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на тяхна територия на автомобили или композиция от превозни средства от категория С, D и Е, указани в приложения 6 и 7 от настоящата Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач не е навършил 21 години.

4. Договарящите страни могат да предвидят в тяхното национално законодателство подразделение на категориите превозни средства, упоменати в приложения 6 и 7 на настоящата Конвенция. В случай на ограничения на действието на свидетелството за управление за някои превозни средства от една и съща категория, трябва да бъде добавена цифра към буквата, която определя въпросната категория, като естеството на ограничението трябва да бъде отбелязано на свидетелството за управление.

5. При прилагане на параграф 2 и алинея с) от параграф 3 на настоящия член:

a) към автомобилите от категория В, определена в приложения 6 и 7 от настоящата Конвенция може да бъде скачено леко ремарке; към тях също така може да бъде скачено ремарке, чието максимално разрешено тегло надвишава 750 кг, но не надвишава теглото без товар на автомобила, ако общото максимално разрешено тегло на такава композиция не надвишава 3500 кг;

b) към автомобилите от категории С и D, определени в приложения 6 и 7 на настоящата Конвенция, може да бъде скачено леко ремарке, без така оформената композиция да престане да бъде причислявана към категория С или към категория D.

6. Международното свидетелство за управление може да бъде издадено само на основание на национално свидетелство за управление, при чието издаване са изпълнени минималните условия, указани в настоящата Конвенция. Международното свидетелство за управление губи сила след изтичането на валидността на националното свидетелство, чийто номер трябва да фигурира на международното свидетелство.

7. Положенията в настоящия член не задължават Договарящите страни:

a) да признаят валидността на националните и международните свидетелства за управление, издадени на територията на друга Договаряща страна на лица, чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на издаването на свидетелството, или чието постоянно местожителство е било сменено на тази територия след издаването на свидетелството;

b) да признаят валидността на цитираните по-горе свидетелства, издадени на водачи, чието постоянно местожителство в момента на издаването им не е било на територията, където е било издадено свидетелството, или е било сменено на друга територия след издаването на свидетелството.
Член 42

Преустановяване на действието на свидетелството за управление

1. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да лишат от правото да ползва на тяхна територия националното или международното свидетелство за управление водач, който извърши нарушение на тяхна територия, което съгласно тяхното законодателство води до отнемане на свидетелството. В подобен случай авторитетният орган на Договарящата страна или на нейните териториални подразделения, който е отнел правото на ползване на свидетелството, може:

a) да изземе свидетелството за управление и да го задържи до изтичането на срока, за който е отнето правото на водача да използва свидетелството за управление, или докато водачът напусне нейната територия, ако заминаването му е преди изтичането на този срок;

b) да информира органа, издал или от името на който е издадено свидетелството за управление, за неговото отнемане;

c) ако става въпрос за международно свидетелство, да нанесе на мястото, предвидено за този случай, забележката, че свидетелството вече не е валидно за нейната територия;

d) в случай че не е изпълнена процедурата, указана в алинея а) на настоящия параграф, в допълнение към положението, указано в алинея b), да помоли органа, издал или от чието име е издадено удостоверението, да информира заинтересованото лице за решението, взето по неговия случай.

2. Договарящите страни ще се стараят да поставят заинтересованите лица в течение на решенията, взети по техния случай, които ще им бъдат съобщавани съгласно процедурата, указана в параграф 1, алинея d) на настоящия член.

3. Нито едно положение в настоящата Конвенция не може да бъде тълкувано като забраняващо на Договарящите страни или на едно от техните териториални подразделения да забранят на водач, притежател на национално или международно свидетелство за управление, да управлява, ако е очевидно или доказано, че състоянието не му позволява да управлява безопасно, или когато правото на управление му е било отнето от държавата, в която е постоянното му местожителство.
Член 43

Преходно положение

1. Международните свидетелства за управление, издадени в съответствие с Конвенцията за пътното движение, подписана на 19 септември 1949 г., и издавани в срок от пет години след влизането в сила на настоящата Конвенция, съгласно параграф 1 от чл. 47 на настоящата Конвенция, при изпълнението на чл. 41 и 42 от настоящата Конвенция, ще бъдат приравнени към международните свидетелства за управление, предвидени в настоящата Конвенция.

2. Националните свидетелства за управление трябва да бъдат съобразени с изискванията в поправката в приложение 6 в срок от пет години след влизането му в сила. Свидетелствата, издадени в този срок, трябва да бъдат взаимно признавани до изтичането на отбелязаната в тях дата за изтичането на срока.
Пета глава

Условия, на които трябва да отговарят велосипедите или мотопедите, за да бъдат допуснати до международно движение
Член 44

1. Велосипедите в международно движение без акумулатор трябва:

a) да имат изправни спирачки;

b) да са снабдени със звънец, който да се чува на достатъчно разстояние; всякакви други звукови сигнални устройства са забранени;

c) да са снабдени с червен светлоотразител отзад и с устройство, излъчващо бяла или жълта селективна светлина отпред и червена светлина отзад.

2. На територията на Договарящите страни, които не са заявили, съгласно параграф 2 на член 54 от настоящата Конвенция, че приравняват мотопедите към мотоциклетите, мотопедите в международно движение трябва да са снабдени:

a) с две независими спирачки;

b) със звънец или друго звуково устройство, което се чува на достатъчно разстояние;

c) с ефективен шумозаглушител;

d) c устройство, излъчващо бяла или жълта селективна светлина отпред и червена светлина отзад, както и светлоотразителен червен знак отзад.

e) с опознавателен знак, чието определение е дадено в приложение 4 на настоящата Конвенция.

3. На територията на Договарящите страни, които са заявили, съгласно параграф 2 на чл. 54 от настоящата Конвенция, че приравняват мотопедите към мотоциклетите, условията, на които трябва да отговарят мотопедите, за да бъдат допуснати до международно движение, са същите като за мотоциклетите, определени в приложение 5 на настоящата Конвенция.
Шеста глава

Заключителни положения
Член 45

1. Настоящата Конвенция ще бъде открита в централното седалище на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 31 декември 1969 г. за подписване от всички държави, членки на Организацията на обединените нации или членки на една от нейните специализирани институции, или на Международната агенция по атомна енергия, или Страни от Статута на Международния съд, и от всяка друга държава, поканена от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации да стане Страна от настоящата Конвенция.

2. Настоящата Конвенция подлежи на ратифициране. Ратификационните грамоти ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Настоящата Конвенция ще бъде открита за присъединяването на всяка държава, посочена в параграф 1 на настоящия член. Присъединителните грамоти ще бъдат депозирани при Генералния секретар.

4. В момента, в който подпише настоящата Конвенция или депозира своя документ за ратифициране или присъединяване, всяка държава отбелязва своя отличителен знак, който е избрала, за да бъден сложен на превозните средства в международно движение, които е регистрирала съгласно положенията в приложение 3 на настоящата Конвенция. С друга нотификация, адресирана до Генералния секретар, всяка държава може да смени отличителния знак, който е избрала преди това.
Член 46

1. Всяка държава ще може в момента, в който подпише или ратифицира, или се присъедини към настоящата Конвенция, или в друг следващ момент, да заяви чрез нотификация до Генералния секретар, че Конвенцията започва да се прилага на всички нейни територии или на някоя от тях, която осигурява международните връзки. Конвенцията започва да се прилага на територията или териториите, указани в нотификацията, тридесет дни след датата, на която Генералният секретар ще получи тази нотификация, или в момента на влизане в сила на Конвенцията за държавата, подала нотификацията, ако тази дата е по-късна от предходната.

2. Всяка държава, направила декларация в съответствие с параграф 1 на настоящия член, може да заяви във всеки един следващ момент чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар, че Конвенцията престава да се прилага на територията, указана в нотификацията, и Конвенцията ще престане да се прилага на посочената територия една година след датата на получаване на тази нотификация от Генералния секретар.

3. Всяка държава, която адресира нотификация в съответствие с параграф 1 на настоящия член, уведомява Генералния секретар за отличителния или отличителните знаци, които избира да бъдат сложени на превозното средство в международно движение, регистрирани на съответната територия или територии съгласно положенията в приложение 3 от настоящата Конвенция. С друга нотификация, адресирана до Генералния секретар, всяка държава може да промени отличителния знак, който е избрала преди това.
Член 47

1. Настоящата Конвенция влиза в сила след изтичането на дванадесет месеца от датата на депозиране на петнадесетия документ за ратифициране или присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира настоящата Конвенция или се присъедини към нея след депозирането на петнадесетия документ за ратифициране или присъединяване, Конвенцията ще влезе в сила дванадесет месеца след датата на депозиране на нейния документ за ратифициране или присъединяване.
Член 48

С влизането си в сила настоящата Конвенция отменя и замества в отношенията на Договарящите страни Международната конвенция за автомобилно движение и Международната конвенция за пътно движение, подписани на 24 април 1926 г., Конвенцията за правилата на автомобилното движение между американските страни, открита за подписване на 15 декември 1943 г. във Вашингтон и Конвенцията за пътното движение, открита за подписване в Женева на 19 септември 1949 г.
Член 49

1. След период от 1 година от влизането в сила на настоящата Конвенция всяка Договаряща страна може да предложи една или няколко поправки към Конвенцията. Текстът на всяко едно предложение за поправка, придружен с пояснителен меморандум, се изпраща на Генералния секретар, който го прави достояние на всички Договарящи страни. Договарящите страни ще имат възможност да го уведомят в срок от дванадесет месеца след получаването на меморандума: а) дали приемат поправките, или b) дали ги отхвърлят, или с) дали искат да бъде свикана конференция, за да ги разгледа. Генералният секретар изпраща текста на предложените поправки също така и на другите държави, упоменати в параграф 1 на чл. 45 на настоящата Конвенция.

2. а) Всяко предложение за поправка, предадено съгласно положенията в предишния параграф, се смята за прието, ако в срока от дванадесет месеца, посочен по-горе, по-малко от половината от Договарящите страни информират Генералния секретар или че отхвърлят поправката, или че желаят да се свика конференция, за да я обсъди. Генералният секретар уведомява всички Договарящи страни за всяко приемане или отхвърляне на поправката, както и за всяка постъпила молба за свикване на конференция. Ако в горепосочения срок от дванадесет месеца постъпилият брой на отхвърлянето или молбите за конференция е по-малък от една трета от общия брой на Договарящите страни, Генералният секретар уведомява всички Договарящи страни, че поправката ще влезе в сила шест месеца след изтичането на срока от дванадесет месеца, определен в предишния параграф, за всички Договарящи страни, с изключение на тези, които в посочения срок са отхвърлили поправката или са подали молба за свикване на конференция за разглеждането й.

b) всяка Договаряща страна, която отхвърли поправката или подаде молба за конференция за разглеждането й в срок от дванадесет месеца, може във всеки един момент след изтичането на този срок да нотифицира пред Генералния секретар, че приема поправката и Генералният секретар ще уведоми останалите Договарящи страни за тази нотификация. За Договарящите страни, които са нотифицирали съгласието си, поправката ще влезе в сила шест месеца, след като Генералният секретар е получил нотификацията им.

3. Ако поправката не е приета съгласно параграф 2 на настоящия член и ако в срок от дванадесет месеца, указани в параграф 1 на настоящия член, по-малко от половината от общия брой на Договарящите страни уведомят Генералния секретар, че отхвърлят предложената поправка, и ако по-малко от една трета от общия брой, но не по-малко от десет, уведомят, че я приемат или предлагат да се свика конференция за разглеждането й, Генералният секретар свиква конференция с цел да се разгледа предложената поправка или всяко друго предложение, което може да му бъде представено в съответствие с положенията в параграф 4 на настоящия член.

4. Ако съгласно положенията в параграф 3 на настоящия член се свика конференция, Генералният секретар кани на нея всички държави, упоменати в параграф 1 на чл. 45 на настоящата Конвенция. Той се обръща с молба към всички поканени на конференцията да му представят най-късно шест месеца преди откриването на конференцията всички предложения, които те биха искали да се разгледат на нея освен посочената поправка, и той уведомява за тези предложения всички поканени на конференцията държави три месеца преди датата на откриването й.

5. а) Всяка поправка към настоящата Конвенция се смята за приета, ако е приета от мнозинството от две трети на присъстващите на конференцията държави, при условие че това мнозинство представлява най-малко две трети от всички Договарящи страни, представени на конференцията. Генералният секретар уведомява всички Договарящи страни за приемането на поправката и тя влиза в сила дванадесет месеца след датата на това съобщение за всички Договарящи страни с изключение на тези, които в течение на този срок са уведомили Генералния секретар, че отхвърлят поправката.

b) всяка Договаряща страна, която е отхвърлила поправката в посочения срок от дванадесет месеца, може във всеки един момент да уведоми Генералния секретар, че я приема, и Генералният секретар уведомява за това всички останали Договарящи страни. Поправката влиза в сила за страната, нотифицирала съгласието си, шест месеца след датата, на която Генералният секретар е получил нотификацията или на края на горепосочения срок от дванадесет месеца, ако този срок изтича по-късно.

6. Ако предложението за поправка не е прието съгласно параграф 2 на настоящия член и ако предписаните условия в параграф 3 на настоящия член за свикване на конференция не са изпълнени, предложението за поправка се смята за отхвърлено.
Член 50

Всяка Договаряща страна може да денонсира настоящата Конвенция с нотификация, адресирана до Генералния секретар. Денонсирането встъпва в сила една година след датата, на която Генералният секретар е получил нотификацията.
Член 51

Настоящата Конвенция престава да бъде в сила, ако броят на Договарящите страни е по-малък от пет в течение на дванадесет последователни месеца.
Член 52

Всеки спор между две или няколко Договарящи страни, засягащ тълкуването или прилагането на настоящата Конвенция, който Страните не са могли да разрешат чрез преговори или по друг начин, може да бъде отнесен по молба на всяка една от заинтересованите Договарящи страни към Международния съд, за да бъде решен от него.
Член 53

Нито едно положение от настоящата Конвенция не трябва да се тълкува като забраняващо на една от Договарящите страни да вземе съвместими с Устава на Организацията на обединените нации и ограничавани от създаденото положение мерки, които тя смята за необходими за своята вътрешна и външна безопасност.
Член 54

1. Всяка държава може в момента, в който подпише настоящата Конвенция или депозира документа за ратифициране или присъединяване, да заяви, че не се смята обвързана с член 52 от настоящата Конвенция. Останалите Договарящи страни не се смятат за обвързани по член 52 по отношение на която и да е от Договарящите страни, направила такова заявление.

2. В момента на депозиране на своя документ за ратифициране или присъединяване всяка държава може да заяви чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар, че приравнява мотопедите към мотоциклетите с цел прилагането на настоящата Конвенция (параграф ii) на чл. 1).

Във всеки един момент всяка държава може с по-късна дата да изтегли заявлението си чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар.

3. Заявленията, предвидени в параграф 2 на настоящия член, влизат в сила шест месеца след датата, на която Генералният секретар е получил нотификацията, или на датата, на която Конвенцията ще влезе в сила за държавата, направила заявлението, ако тя е с по-късен срок.

4. Всяко изменение на по-рано избран отличителен знак, заявен съгласно параграф 4 на чл. 45 или параграф 3 на чл. 46 от настоящата Конвенция, влиза в сила три месеца след датата, на която Генералният секретар е бил уведомен.

5. Уговорките към настоящата Конвенция и към приложенията й освен уговорката, предвидена в параграф 1 на настоящия член, са позволени, при условие че са формулирани писмено и ако са формулирани преди депозирането на документа за ратифициране или присъединяване, да са потвърдени в документа за ратифициране или присъединяване. Генералният секретар уведомява за посочените уговорки всички държави, упоменати в параграф 1 на чл. 45 на настоящата Конвенция.

6. Всяка Договаряща страна, която е формулирала уговорка или е направила заявление в съответствие с параграфи 1 и 4 от настоящия член, може във всеки един момент да я оттегли чрез нотификация, адресирана до Генералния секретар.

7. Всяка уговорка, направена в съответствие с параграф 5 от настоящия член:

a) изменя за Договарящата страна, направила посочената уговорка, в рамките на тази уговорка положенията на Конвенцията, за които се отнася;

b) изменя тези положения в същите рамки за останалите Договарящи страни в техните взаимоотношения с Договарящата страна, направила уговорката.
Член 55

Освен декларациите, нотификациите и съобщенията, предвидени в членове 49 и 54 на настоящата Конвенция, Генералният секретар уведомява всички държави, упоменати в параграф 1 на член 45:

a) за подписи, ратификации и присъединявания към Конвенцията в съответствие с член 45;

b) за нотификации и заявления в съответствие с параграф 4 на чл. 45 и на чл. 46;

c) за датите на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с член 47;

d) за датата на влизане в сила на поправките към настоящата Конвенция в съответствие с параграфи 2 и 5 на чл. 49;

e) за денонсиранията в съответствие с член 50;

f) за отменянето на настоящата Конвенция в съответствие с член 51.
Член 56

Оригиналът на настоящата Конвенция, направен само в един екземпляр на английски, китайски, испански, френски и руски език, като и петте текста се смятат за еднакво законни, ще бъде депозиран при Генералния секретар на ООН, който ще предаде по съответен ред заверени копия на всички държави, упоменати в параграф 1 на чл. 45 на настоящата Конвенция.

В удостоверение на което, долуподписаните представители* по съответен ред упълномощени от техните правителства, подписаха настоящата Конвенция.

Извършено във Виена в осмия ден на месец ноември хиляда деветстотин шестдесет и осма година. ______________

* Виж документ Е/ CONF. 56/16/Rev. 1 ______________
ПРИЛОЖЕНИЯ



Приложение 1


Отклонения от задължението да се допускат до международно движение
автомобили и ремаркета


1. Договарящите страни могат да не допуснат до международно движение на
тяхната територия автомобили, ремаркета и композиция от превозни средства,
чието общо тегло или по натоварване на ос, или чиито размери надхвърлят
нормите, определени в националното законодателство за превозните средства,
регистрирани на тяхна територия.
Договарящите страни, на чиито територии може да се извършва международно
движение на тежкотоварни превозни средства, вземат мерки да сключат
регионални спогодби, които разрешават достъпа за международно движение на
регионалните пътища, с изключение на пътищата с лоша характеристика, за
превозни средства и композиция от превозни средства, чието общо тегло и
размери не надхвърлят нормите, определени в тези спогодби.


2. При прилагането на параграф 1 на настоящото приложение няма да се
смятат за надхвърлящи максимално разрешената ширина излизащите извън
габаритните размери на превозното средство:
a) гумите в близост до точката на съприкосновение със земята и
съединителните детайли на показателите за налягане на гумите;
b) приспособленията против хлъзгане, монтирани върху гумите;
c) огледалата за задно виждане, конструирани по такъв начин, че при лек
натиск да могат да се обръщат в двете посоки, като при това не излизат извън
разрешената максимална ширина;
d) страничните пътепоказатели и габаритните светлини при условие, че
излизат извън габаритите само с няколко сантиметра;
e) митническите пломби, сложени на товара, и приспособленията за
съхраняване и защита на тези пломби.


3. Договарящите страни могат да не допуснат до международно движение на
тяхната територия композиция от следните превозни средства, при условие че
тяхното национално законодателство забранява движението на такива композиции:
a) мотоциклети с ремарке;
b) композиции, съставени от автомобил и няколко ремаркета;
c) превозни средства с полуремаркета, предназначени за превоз на хора.


4. Договарящите страни могат да не допускат до международно движение на
тяхна територия автомобили и ремаркета, възползващи се от отклоненията в
параграф 60 на приложение 5 на Конвенцията.


5. Договарящите страни могат да не допуснат до международно движение на
тяхна територия мотопеди и мотоциклети, чиито водачи и в съответните случаи и
пътници не носят предпазни каски.


6. Договарящите страни могат да подчинят допускането до международно
движение на тяхна територия на всички автомобили с изключение на двуколесни
мотопеди и мотоциклети без кош на изискването за наличието на борда на
автомобила на устройство, упоменато в параграф 56 на приложение 5 от
Конвенцията, предназначено в случай на спиране в края на платното да
предупреждава за опасността, която представлява така спрялото превозно
средство.


7. Договарящите страни могат да подчинят допускането до международно
движение на някои трудни пътища или в области с труден релеф на тяхна
територия за автомобили, чието максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг,
на изискването за спазване на специалните правила, предвидени в тяхното
национално законодателство, за допускането до тези пътища или в тези области
на зарегистрираните от тях превозни средства със същото максимално разрешено
тегло.


8. Договарящите страни могат да не допуснат до международно движение на
тяхна територия всеки автомобил, снабден с фарове за къси светлини с
асиметрични лъчи, когато регулирането на лъчите не съответства на посоката на
движение на тяхната територия.


9. Договарящите страни могат да не допуснат до международно движение на
тяхна територия всеки автомобил или всяко ремарке, прикачено за автомобил,
които имат отличителен знак, различен от този, който се предвижда за това
превозно средство в член 37 на настоящата Конвенция.



Приложение 2


Регистрационен номер на автомобилите и ремаркетата в
международно движение


1. Регистрационният номер, упоменат в членове 35 и 36 на Конвенцията,
трябва да се състои или от цифри, или от цифри и букви. Цифрите трябва да
бъдат арабски, а буквите - главни на латиница. Освен това могат да бъдат
използвани и други цифри или букви, но тогава номерът трябва да бъде повторен
с арабски цифри и на латиница с главни букви.


2. Регистрационният номер трябва да е съставен и поставен така, че да се
чете през деня при ясно време на минимална дистанция от 40 м от наблюдател,
който се намира по оста на спрялото превозно средство. Освен това
Договарящите страни могат да намалят това минимално разстояние за
регистрираните от тях мотоциклети и някои специални категории автомобили, за
които би било трудно да се сложат размери на регистрационните номера,
позволяващи да се четат от 40 м.


3. В случай че регистрационният номер е нанесен на специална табелка, тя
трябва да бъде плоска и да е поставена във вертикално положение или почти
вертикално положение, перпендикулярно на средното надлъжно сечение на
превозното средство. В случай че номерът е обозначен или изписан на самото
превозно средство, повърхността, върху която е изписан или обозначен, трябва
да бъде плоска и вертикална или почти плоска и вертикална, и да бъде
перпендикулярна на средното надлъжно сечение на превозното средство.


4. Като се спазват положенията в параграф 5 на член 32, табелката или
повърхността, на която е разположен или изписан регистрационният номер, може
да бъде от светлоотразяващ материал.[/size]
Правило на форума : "Ако искате да Ви се помогне, помогнете и Вие:..."
Аватар
don_juan
Младши потребител
 
Мнения: 57
Регистриран на: 19 Ное 2008, 09:52

Re: Моля за вашето съдействие!!!

Мнениеот don_juan » 21 Ное 2008, 11:01


Приложение 3


Отличителен знак на автомобилите и ремаркетата в международно движение


1. Отличителният знак, упоменат в член 37 на Конвенцията, трябва да бъде
съставен от една до три главни букви на латиница. Буквите трябва да са с
минимална височина 0,08 м и обозначени с щрихи с ширина най-малко 0,01 м.
Буквите трябва да са черни на бял фон с формата на елипса, чиято главна ос е
хоризонталната.


2. Когато отличителният знак е съставен само от една буква, главната ос
на елипсата може да бъде вертикалната.


3. Отличителният знак не трябва да бъде вписан в регистрационния номер,
нито да е поставен по такъв начин, че да бъде сбъркан с него или да се
попречи да бъде прочетен.


4. Размерите на оста на елипсата на мотоциклетите и техните ремаркета
трябва да бъдат най-малко 0,175 м и 0,115 м. На останалите автомобили и на
техните ремаркета размерите на оста на елипсата трябва да са най-малко:
a) 0,24 м и 0,145 м, ако отличителният знак е съставен от три букви;
b) 0,175 м и 0,115 м, ако отличителният знак е съставен от по-малко от
три букви;


5. Положенията от параграф 3 на приложение 2 се прилагат при поставянето
на отличителния знак на превозните средства.



Приложение 4


Опознавателни знаци на автомобилите и
ремаркетата в международно движение


1. Опознавателните знаци включват:
a) за автомобилите:
i) името и марката на завода-производител;
ii) върху шасито или ако няма шаси, върху каросерията, фабричния или
серийния номер на завода-производител;
iii) върху двигателя - фабричния номер на двигателя, ако такъв номер е
сложен от производителя;
b) за ремаркетата - положенията, упоменати в алинея i) и ii) по-горе;
c) за мотопедите - показателите за работния обем на цилиндъра и марката
"СМ"


2. Знаците, отбелязани в параграф 1 на настоящото приложение, трябва да
бъдат поставени на леснодостъпно и с добра видимост място; освен това трябва
да бъдат такива, че да не могат да се подправят или премахват.
Опознавателните знаци трябва да се изписват с букви на латиница или в курсив,
и с арабски цифри, или повторени по този начин, ако са с други букви или
цифри.



Приложение 5


Технически условия, на които трябва да
отговарят автомобилите и ремаркетата


1. Без да се нарушават положенията в параграф 2 а) на член 3 и на
параграф 1 на член 39 на настоящата Конвенция, всяка Договаряща страна може,
за регистрираните от нея автомобили и за ремаркетата, които допуска за
движение съгласно с националното си законодателство, да налага предписания,
допълващи положенията на настоящото приложение и по-строги от тях. Всяко
превозно средство в международно движение трябва да отговаря на техническите
условия, които са в сила в страната, която го е регистрирала по време на
първото му пускане в движение.


2. По смисъла на настоящото приложение терминът "ремарке" включва само
ремаркета, предназначени за теглене от автомобил.


3. Договарящите страни, които съгласно първи член, алинея n) на
Конвенцията са заявили, че искат да приравнят към мотоциклетите триколесните
превозни средства, чието тегло без товар не надвишава 400 кг, трябва да
наложат за тях предписанията, упоменати в настоящото приложение, отнасящи се
или за мотоциклетите, или за останалите автомобили.

Глава I
Спирачна система



4. В настоящата глава:
a) терминът "колела на една ос" означава колелата, разположени
симетрично или почти симетрично по отношение на средното надлъжно сечение на
превозното средство даже в случай че не се намират на една и съща ос
(оста-тандем се разглежда като две оси);
b) терминът "работна спирачка" означава устройството, използвано за
забавяне на движението и спиране на превозното средство;
c) терминът "спирачка при спиране" (ръчна спирачка) означава
устройството, използвано за задържане на превозното средство в неподвижно
състояние в отсъствие на водача, или за задържане на превозното средство в
неподвижно състояние;
d) терминът "аварийна спирачка" означава устройството, предназначено за
забавяне на движението и спиране на превозното средство в случай на повреда
на работната спирачка.

А. Спирачна система на автомобили с изключение на мотоциклетите



5. Всеки автомобил, с изключение на мотоциклетите, трябва да има
спирачки, които могат да се придвижват леко в движение от намиращия се зад
волана водач. Спирачните устройства трябва да изпълняват трите функции на
спирачната система:
a) работна спирачка - да забавя движението на превозното средство и да
го спира надеждно, бързо и ефективно, независимо от условията на неговата
натовареност и от възходящия или низходящия наклон на пътя, по който се
движи;
b) ръчна спирачка - да задържа превозното средство в неподвижно
състояние независимо от условията на неговата натовареност, на низходящия или
възходящия наклон на пътя, като спирачната повърхност на спирачката трябва да
остане в позиция на задържане посредством устройство от чисто механичен тип;
c) аварийна спирачка - да забавя движението на превозното средство и да
го спира независимо от условията на неговата натовареност, на достатъчно
кратко разстояние даже в случай на повреда на работната спирачка.


6. При условие, че се спазват положенията от параграф 5 на настоящото
приложение, устройствата, изпълняващи функциите на трите вида спирачки
(работна, аварийна и ръчна), могат да имат общи части; общо управление се
допуска само при условие, че в краен случай остават две отделни команди.


7. Работната спирачка трябва да действа на всички колела на превозното
средство.


8. Аварийната спирачка трябва да действа най-малко на едно колело от
всяка страна на средното надлъжно сечение на превозното средство; същото
разположение се прилага и за ръчната спирачка.


9. Работната и ръчната спирачка трябва да действат върху спирачните
повърхности, постоянно свързани с колелата с помощта на достатъчно здрави
връзки.


10. Нито една спирачна повърхност не трябва да бъде направена по такъв
начин, че да се отделя от колелата. Такова отделяне се допуска единствено
при някои спирачни повърхности, при условие че:
a) е кратковременно, например при смяна на предавките;
b) по отношение на ръчната спирачка то може да се извърши само в
резултат на действие на водача;
c) по отношение на работната или аварийната спирачка спирането
продължава да се извършва с указаната ефективност в съответствие с параграф 5
на настоящото приложение.
10-bis. Цялото оборудване на превозното средство, подпомагащо спирането,
трябва да бъде разработено и конструирано по такъв начин, че да обезпечи
ефективността на работната спирачка след продължителното и нееднократното й
използване.
10-ter. Действието на работната спирачка трябва да се разпределя и
синхронизира по подходящ начин по различните оси на превозното средство.
10-quater. Ако управлението на работната спирачка частично или цялостно
се осъществява с помощта на източник на енергия, различна от физическата
енергия на водача, възможността да се спре превозното средство трябва да бъде
осигурена в рамките на достатъчно разстояние даже в случай на повреда на
дадения източник на енергия.

В. Спирачна система на ремаркета



11. При условие на спазване на положенията в алинея с), параграф 17 на
настоящото приложение, всяко ремарке с изключение на леките ремаркета трябва
да притежава:
a) работна спирачка, позволяваща да се забави движението на превозното
средство и да се спре то надеждно, бързо и ефективно, независимо от неговите
условия на натовареност и от низходящия или възходящия наклон на пътя, по
който се движи;
b) ръчна спирачка, позволяваща да се задържа превозното средство в
неподвижно състояние независимо от неговите условия на натовареност и от
значителния низходящ или възходящ наклон на пътя, по който се движи; при това
спирачните повърхности на спирачката трябва да бъдат задържани в положение на
спиране посредством устройство с чисто механично действие. Настоящото
положение не се отнася до ремаркета, които не могат да бъдат отделени от
превозното средство-влекач без помощта на инструменти, при условие че
са изпълнени изискванията за ръчна спирачка по отношение на композицията
от превозни средства.


12. Устройствата, осигуряващи двете функции на спиране (работна и
ръчна), могат да имат общи части.


13. Работната спирачка трябва да действа на всички колела на ремаркето.
Действието на спирачката трябва да бъде разпределено и синхронизирано по
подходящ начин по всички оси на ремаркето.


14. Работната спирачка трябва да се привежда в действие чрез
управлението на работната спирачка на превозното средство-влекач; когато
разрешеното максимално тегло на ремаркето не надвишава 3500 кг, работната
спирачка може да бъде конструирана по такъв начин, че по време на движение да
се привежда в действие при приближаване на ремаркето и влекача (спиране по
силата на инерцията).


15. Работната и ръчната спирачка трябва да действат на спирачните
повърхности, постоянно свързани с колелата с помощта на достатъчно здрави
свързващи части.


16. Спирачните устройства трябва автоматично да осигуряват спирането на
ремаркето в случай на отделянето му от превозното средство-влекач по време на
движение. Но това положение не се отнася нито за едноосовите, нито за
двуосовите ремаркета, чието разстояние между осите съставлява по-малко от 1
м (40 дюйма), при условие че тяхното разрешено максимално тегло не превишава
1500 кг и че, с изключение на полуремаркетата, те наред със свързващото
устройство притежават допълнително свързващо устройство.

С. Спирачна система на композиция от превозни средства



17. В допълнение към съдържащите се в части А и В на настоящата глава
положения, отнасящи се до отделните превозни средства (автомобили и
ремаркета), към композицията от превозни средства трябва да бъдат отнесени
следните положения:
a) спирачните устройства на всички превозни средства, явяващи се част от
композиция, трябва да бъдат съвместими;
b) действието на работната спирачка трябва да се разпределя и
синхронизира по подходящ начин по различните оси на композицията;
c) разрешеното максимално тегло на ремаркето, непритежаващо работна
спирачка, не трябва да надвишава половината от сбора на теглото на превозното
средство-влекач без товар и на теглото на водача.

D. Спирачна система на мотоциклети

18. а) Всеки мотоциклет трябва да притежава две спирачни устройства,
едното от които трябва да действа най-малко на задното или задните колела, а
другото - най-малко на предното или предните колела; ако мотоциклетът има
кош, не се изисква спирачка за колелата на коша. Тези спирачни устройства
трябва да позволяват да се забавя движението на мотоциклета и да спира
надеждно, бързо и ефективно, независимо от условията на неговата натовареност
и от това дали се движи по възходящ или низходящ наклон.
b) в допълнение към положенията, съдържащи се в алинея а) на настоящия
параграф, мотоциклети с три колела, разположени симетрично по отношение на
средното надлъжно сечение на превозното средство, трябва да бъдат снабдени с
ръчна спирачка, отговаряща на положенията от алинея b) на параграф 5 на
настоящото приложение.

Глава II
Устройства за осветяване и светлинна сигнализация на превозното средство



19. За целите на настоящата глава термините
"фар за дълги светлини" означава фар, предназначен за осветяване на пътя
на далечно разстояние пред превозното средство;
"фар за къси светлини" означава фар, предназначен за осветяване на пътя
на близко разстояние пред превозното средство по такъв начин, че да не
заслепява и да не причинява неудобство на водачите на идващите от
противоположна посока превозни средства и на останалите участници в пътното
движение;
"преден габаритен фар" означава фар, предназначен за светлинна
сигнализация на превозното средство и неговата габаритна ширина отпред;
"заден габаритен фар" означава фар, предназначен за светлинна
сигнализация и за определяне на неговата габаритна ширина отзад;
"стоп-сигнал" означава фар, предназначен за сигнализация на останалите
ползващи пътя, намиращи се зад превозното средство, че водачът е привел в
действие работната спирачка;
"преден фар за мъгла" означава фар, предназначен за подобряване на
осветлението на пътя в случай на гъста мъгла, снеговалеж, силен дъжд, или при
подобни условия;
"заден фар за мъгла" означава фар, предназначен за подобряване на
видимостта на превозното средство отзад в случай на гъста мъгла, снеговалеж,
силен дъжд или в подобни условия;
"фар за заден ход" означава фар, предназначен за осветяване на пътя зад
превозното средство и подаване на предупредителен сигнал за другите ползващи
пътя, когато превозното средство дава или има намерение на даде заден ход;
"светлинни пътепоказатели за посока" означават устройствата, показващи
на останалите ползващи пътя, че водачът има намерение да смени посоката на
движение вляво или вдясно;
"стоп-светлини" показват наличието на спряно превозно средство; те могат
да заместят задните и предните габаритни светлини;
"контурни габаритни фарове" означават фаровете, монтирани по възможност
в най-високата крайна точка на габаритната ширина на превозното средство и
предназначени за точното обозначение на неговата габаритна ширина. При някои
автомобили и ремаркета този сигнал допълва габаритните светлини и привлича
вниманието към габаритите им;
"авариен сигнал" означава сигнала, подаден при едновременното включване
на всички светлинни пътепоказатели;
"страничен фар" означава фар, поставен отстрани на превозното средство и
предназначен да показва наличието на превозното средство, видяно отстрани;
"специална предупреждаваща светлина" означава светлина, предназначена за
обозначаване на превозни средства, ползващи се с преимуществено право на
преминаване, или превозно средство или няколко превозни средства, чието
присъствие на пътя изисква приемането от страна на другите превозни средства
мерки за повишено внимание, в частност при обозначаване на автоколони,
превозни средства с изключително големи размери, а също така превозни
средства и машини, използвани при строителството и обслужването на пътя;
"устройство за осветяване на задния регистрационен номер" означава
устройство, позволяващо осветяването на мястото, предназначено за табелата на
задния регистрационен номер; то може да се състои от различни оптически
елементи;
"дневни светлини" означават светлините, предназначени за подобряване на
видимостта отпред на движещо се превозно средство през деня;
"светлоотразител" означава приспособлението, сигнализиращо за наличието
на превозно средство с помощта на отразяване на светлината, излъчвана от
източник на светлина, несвързан с това превозно средство;
"осветителна повърхност" означава ортогоналната проекция във
вертикалната напречна плоскост на ефективната повърхност, която излъчва
светлина. В случая на светлоотразителите ефективната повърхност представлява
видимата повърхност на светлоотразителното оптическо устройство.


20. Цветовете на упоменатите в настоящата глава светлини трябва да
съответстват, доколкото е възможно, на съдържащите се в допълнението към
настоящото приложение положения.


21. Всеки автомобил с изключение на мотоциклетите, чиято скорост на
равен път може да превиши 40 км (25 мили) в час, трябва да притежава отпред
четно число бели или жълти селективни фарове за дълги светлини, които
ефикасно да осветяват пътя в ясно време през нощта. Външните ръбове на
осветителните повърхности на фаровете за дълги светлини не трябва в никакъв
случай да бъдат разположени по-близо до края на габаритната ширина на
превозното средство, отколкото външните краища на осветителната повърхност на
фаровете за къси светлини.


22. Всеки автомобил с изключение на мотоциклетите, чиято скорост на
равен път може да превиши 10 км (6 мили) в час, трябва да притежава отпред
четен брой бели или жълти селективни фарове за къси светлини, които в ясно
време през нощта да осветяват пътя ефикасно. Автомобилите трябва да бъдат
оборудвани по такъв начин, че едновременно да може да се включат не повече от
два фара за къси светлини. Фаровете за къси светлини трябва да бъдат
регулирани по такъв начин, че да съответстват на определението в параграф 19
на настоящото приложение.


23. Всеки автомобил, с изключение на двуколесен мотоциклет без кош,
трябва да притежава отпред два предни габаритни фара, излъчващи бяла
светлина. Същевременно се приема и жълта селективна светлина за предните
габаритни фарове, ако са съвместими с фаровете за къси или дълги светлини,
излъчващи жълта селективна светлина. Ако тези предни габаритни фарове се
явяват единствените фарове, включени отпред на превозното средство, те трябва
да се виждат нощем в ясно време, да не заслепяват и да не причиняват излишно
неудобство на другите участници в пътното движение.
24. а) Всеки автомобил, с изключение на двуколесен мотоциклет без кош,
трябва да има отзад четно число задни габаритни фарове с червен цвят, които
да се виждат нощем в ясно време, да не заслепяват и да не причиняват излишни
неудобства на другите участници в пътното движение;
b) всяко ремарке трябва да има отзад четно число задни габаритни фарове
с червен цвят, които да се виждат нощем в ясно време, да не заслепяват и да
не причиняват излишни неудобства на другите участници в пътното движение.
Обаче ремаркетата, чиято габаритна ширина не превишава 0,80 м, могат да
притежават само един от тези фарове, ако такова ремарке се тегли от
двуколесен мотоциклет без кош.


25. Всеки автомобил или ремарке, които притежават регистрационен номер
отзад, трябва да бъдат снабдени с устройство за осветяване, монтирано по
такъв начин, че номерът да се вижда нощем в ясно време.


26. На всички автомобили (включително и мотоциклетите) и на всички
композиции от превозни средства, състоящи се от автомобил и едно или няколко
ремаркета, електрическите съединения трябва да са монтирани по такъв начин,
че фаровете за дълги светлини, фаровете за къси светлини, предните фарове за
мъгла, предните габаритни фарове на автомобилите и упоменатите по-горе в
параграф 25 приспособления за осветяване да могат да се включват само при
едновременно включване на задните габаритни светлини на автомобила или на
последното превозно средство, включено в композицията.
Задните фарове за мъгла могат да бъдат включвани само при едновременно
включване на фаровете за дълги светлини, фаровете за къси светлини или
предните фарове за мъгла.
Това положение не се прилага за фаровете за къси и дълги светлини,
когато те се използват за подаване на светлинни сигнали, упоменати в
параграф 3 на член 32 от настоящата Конвенция. Освен това електрическите
връзки трябва да са направени по такъв начин, че предните габаритни фарове
на автомобилите винаги да се включват при включването на фаровете за къси
светлини, фаровете за дълги светлини или фаровете за мъгла.


27. Всеки автомобил, с изключение на двуколесните мотоциклети без кош,
трябва да има отзад най-малко два червени светлоотразителя с триъгълна форма.
При осветяването им от фаровете за дълги светлини, от фаровете за къси
светлини или от фаровете за мъгла на друго превозно средство тези
светлоотразители трябва да се виждат от водача на другото превозно средство
нощем в ясно време.


28. Всяко ремарке трябва да бъде снабдено отзад най-малко с два червени
светлоотразителя. Тези светлоотразители трябва да имат формата на
равностранен триъгълник с връх, обърнат нагоре, и една хоризонтална страна.
Вътре в този триъгълник не трябва да има никаква сигнална светлина. Указаните
светлоотразители трябва да отговарят по отношение на видимостта на
изискванията, изложени по-горе в параграф 27. Само ремаркетата, чиято
габаритна ширина не надвишава 0,80 м, могат да имат един светлоотразител, ако
са прикачени към двуколесен мотоциклет без кош.


29. Всяко ремарке трябва да има отпред два бели светлоотразителя с
нетриъгълна форма. Тези светлоотразители трябва да отговарят на условията за
видимост, изложени по-горе в параграф 27.


30. Ремаркето трябва да има отпред два бели габаритни фара, ако ширината
му надвишава 1,60 м. Указаните по такъв начин предни габаритни фарове трябва
да бъдат разположени възможно най-близо до края на габаритната ширина.


31. Всеки автомобил, с изключение на двуколесен мотоциклет с или без
кош, чиято скорост на равен път може да превиши 25 км (15 мили) в час, трябва
да има отзад най-малко два червени стоп-сигнала, чиято светлосила трябва явно
да превъзхожда светлосилата на задните габаритни фарове. Това положение се
отнася за всяко ремарке, намиращо се на края на композицията от превозни
средства.


32. С уговорката, че Договарящите страни, направили заявление в
съответствие с параграф 2 на член 54 от настоящата Конвенция, че са
приравнили мотопедите към мотоциклетите, могат да освободят мотопедите от
спазването изцяло или частично на всички по-долу отбелязани положения или
техните части:
a) всеки двуколесен мотоциклет с или без кош трябва да бъде снабден с
един или два фара за къси светлини в близки цветове, отговарящи по отношение
на цветовете и видимостта на положенията, упоменати по-горе в параграф 22;
b) всеки двуколесен мотоциклет с или без кош, чиято скорост на равен
път може да превиши 40 км (25 мили) в час, трябва да има освен фарове за къси
светлини най-малко един фар за дълги светлини, отговарящ по отношение на
цвета и видимостта на положенията, упоменати в параграф 21 на настоящото
приложение. Ако такъв мотоциклет има повече от един фар за дълги светлини,
тези фарове трябва да се разположат възможно най-близо един до друг.


33. Всеки двуколесен мотоциклет без кош може да бъде снабден отпред с
един или два предни габаритни фара, отговарящи по отношение на цвета и
видимостта на положенията, указани в параграф 23 на настоящото приложение.
Ако такъв мотоциклет има два предни габаритни фара, тези фарове трябва да
бъдат разположени възможно най-близо един до друг.


34. Всеки двуколесен мотоциклет без кош трябва да има отзад един заден
габаритен фар, отговарящ по отношение на цвета и видимостта на положенията,
указани в алинея а) на параграф 24 на настоящото приложение.


35. Всеки двуколесен мотоциклет без кош трябва да има отзад едно
светлоотразително устройство с нетриъгълна форма, удовлетворяващо по
отношение на цвета и видимостта положенията, упоменати по-горе в параграф 27.


36. Всеки двуколесен мотоциклет с или без кош трябва да има
стоп-сигнал, отговарящ на изискванията в параграф 31 на настоящото
приложение, с уговорката, че Договарящите страни, направили заявление в
съответствие с параграф 2 на член 54 от настоящата Конвенция за
приравняването на мотопедите към мотоциклетите, могат да не разпростират това
положение за двуколесните мотопеди с или без кош.


37. Без да се нарушават положенията, отнасящи се до фаровете и
светлоотразителите, задължителни за мотоциклетите без кош, всеки кош,
съединен с двуколесен мотоциклет, трябва да има един преден габаритен фар,
отговарящ по отношение на цвета и видимостта на положенията в параграф 23 на
настоящото приложение, един заден габаритен фар, отговарящ по отношение на
цвета и видимостта на положенията в алинея а) на параграф 24 на настоящото
приложение, и един светлоотразител, отговарящ по отношение на цвета и
видимостта на положенията в параграф 27 на настоящото приложение.
Електрическите съединения трябва да бъдат направени така, че предният и
задният габаритен фар на коша да се включват едновременно със задния
габаритен фар на мотоциклета. Кошът не трябва да има фар за къси или дълги
светлини.


38. Автомобилите с три колела, симетрични по отношение на средното
надлъжно сечение на превозното средство, приравнени към мотоциклетите в
съответствие с алинея n) на първия член на Конвенцията, трябва да бъдат
снабдени с устройствата, предписани в параграфи 21, 22, 23, 24 а), 27 и 31 на
настоящото приложение. Само за електрическите превозни средства, чиято ширина
не надвишава 1,30 м, и чиято скорост не превишава 40 км (25 мили) в час, са
достатъчни един фар за дълги светлини и един фар за къси светлини.


39. Всеки автомобил, с изключение на мотопедите, и всяко ремарке, трябва
да имат неподвижни светлинни пътепоказатели за посока с мигаща кехлибарено
жълта светлина, разположени в четен брой на превозното средство и видими през
деня и през нощта от участниците в пътното движение, които са зависими от
движението на даденото превозно средство.


40. Ако автомобилът има предни фарове за мъгла, те трябва да бъдат два,
с бял или жълт селективен цвят, а мотоциклетите - един, и да бъде поставен по
такъв начин, че нито една точка от неговата осветителна повърхност да не се
намира по-високо от най-високата точка на осветителната повърхност на
фаровете за къси светлини.


41. Фарът за заден ход не трябва да заслепява или да създава неудобства
за останалите участници в пътното движение. Ако автомобилът е оборудван с
фарове за заден ход, те трябва да излъчват бяла или жълта селективна
светлина. Тези фарове трябва да се включват само тогава, когато е включена
скоростта за заден ход.


42. Никакви други фарове, с изключение на светлинните пътепоказатели за
посока и специалните предупредителни светлини, не трябва да са мигащи или
проблясващи. Страничните фарове могат да работят на мигащ режим
едновременно със светлинните пътепоказатели за посока.
42II. Специалните предупредителни светлини могат да бъдат мигащи или
проблясващи. Цветовете им трябва да отговарят на положенията в параграф 14 на
член 32.
42III. Всеки автомобил, с изключение на мотоциклетите и всяко ремарке,
трябва да бъдат снабдени с устройство, позволяващо излъчването на авариен
сигнал.
42IV. Ако автомобилът или ремаркето имат задни фарове за мъгла, те
трябва да бъдат с червен цвят.
42V. Всеки автомобил и всяко ремарке, с дължина повече от 6 м, трябва да
бъдат снабдени със странични светлоотразители с кехлибарено жълт цвят.
42VI. Всеки автомобил и ремарке, чиято ширина надвишава 1,80 м, трябва
да бъдат снабдени с контурни габаритни фарове. Тези фарове се явяват
задължителни, ако ширината на автомобила или ремаркето превишава 2,10 м.
Броят на тези фарове, в случай на тяхното поставяне, трябва да бъде не
по-малък от два, и те трябва да излъчват отпред бяла или кехлибарено жълта
светлина, а отзад - червена светлина.
42VII. Всеки автомобил и ремарке могат да имат странични габаритни
фарове. В случай на поставяне на такива фарове те трябва да излъчват
кехлибарено жълта светлина.


43. При прилагане положенията от настоящото приложение трябва да се
разглеждат:
a) като един фар всяко съчетание на два и повече фара, еднакви или не,
но имащи еднакво значение и еднакъв цвят;
b) като два фара или четен брой фарове една осветителна повърхност с
плоска форма при условие, че е разположена симетрично по отношение на
средното надлъжно сечение на превозното средство. Осветяването на тази
повърхност трябва да се извършва най-малко от два източника на светлина,
намиращи се възможно най-близо до нейните краища.


44. Фаровете на едно превозно средство, имащи еднакво значение и
поставени от една и съща страна, трябва да бъдат с еднакъв цвят. Фаровете и
светлоотразителите, които са четен брой, трябва да бъдат разположени
симетрично по отношение на средното надлъжно сечение на превозното средство,
с изключение на превозните средства, чиято външна форма не е симетрична.
Всеки чифт фарове трябва да има явно еднаква светлосила.


45. Различни по своето значение фарове и - при условие че се спазват
положенията от другите параграфи на настоящата глава - фаровете и
светлоотразителите могат да бъдат монтирани в едно светещо устройство, при
условие че всеки един от тези фарове и светлоотразители отговарят на
отнасящите се до тях положения в настоящото приложение.
Глава III
Други положения


Устройство за управление (кормилно устройство)


46. Всеки автомобил трябва да бъде снабден със стабилно устройство за
управление, позволяващо на водача да сменя лесно, бързо и сигурно посоката на
своето превозно средство.


Огледало за гледане назад


47. Всеки автомобил трябва да бъде снабден с едно или няколко огледала;
броят, размерите и разположението на тези огледала трябва да бъдат такива, че
да позволяват на водача да следи пътното движение отзад на своето превозно
средство.


Звукови сигнални устройства


48. Всеки автомобил трябва да бъде снабден с най-малко едно звуково
сигнално устройство с достатъчна мощност. Звукът, издаван от него, трябва да
бъде продължителен, еднакъв и да не е рязък. Превозните средства с приоритет
на движение и превозните средства на обществения транспорт на пътници могат
да имат допълнителни звукови устройства, които не отговарят на тези
изисквания.


Стъклочистачки


49. Всеки автомобил, снабден с предно стъкло против вятър с такива
размери и форма, че водачът да може нормално да гледа напред към пътя през
прозрачните елементи на това стъкло, трябва да бъде снабден поне с една
ефикасна и здрава стъклочистачка, поставена в подходящо положение, чието
функциониране не изисква постоянната намеса на водача.


Стъклоумивателно устройство


50. Всеки автомобил, който задължително трябва да има поне една
стъклочистачка, също така трябва да бъде снабден и с устройство за измиване
на стъклото.


Стъкло против вятър и стъкла


51. На всеки автомобил и на всяко ремарке:
a) прозрачните вещества, съставляващи елементите на външните стени на
превозното средство, в това число стъклото против вятър, или вътрешната
разделителна стена, трябва да бъдат такива, че в случай на счупване
опасността от порязване да бъде сведена до минимум;
b) предното стъкло трябва да бъде направено от такова вещество, чиято
прозрачност да не се поврежда и да не предизвиква никаква видима деформация
на предметите, видими през него, и в случай на счупване водачът да може да
наблюдава достатъчно ясно пътя.


Приспособление за движение на заден ход


52. Всеки автомобил трябва да е снабден с приспособление за движение на
заден ход, привеждано в действие от мястото на водача. За мотоциклетите и
автомобилите с три колела, разположени симетрично по отношение на средното
надлъжно сечение на превозното средство, това приспособление е задължително
само в случай, когато разрешеното максимално тегло надвишава 400 кг (900
фунта).


Шумозаглушител


53. Всеки двигател с вътрешно горене, поставен на автомобила, трябва да
бъде снабден с ефикасен шумозаглушител.


Гуми


54. Колелата на автомобилите и на техните ремаркета трябва да бъдат
снабдени с пневматични гуми, които трябва да осигурят доброто сцепление дори
и при мокра повърхност. Но настоящите положения не са пречка за Договарящите
страни да разрешат използването на съоръжения, които могат да дадат най-малко
еквивалентни резултати на тези, получени при използването на пневматични
гуми.


Скоростомер


55. Всеки автомобил, чиято скорост на равен път може да превиши 40 км
(25 мили) в час, трябва да има скоростомер; всяка Договаряща страна може да
не отнася това положение за някои категории мотоциклети и други леки превозни
средства.


Приспособления за сигнализация на автомобилите


56. Приспособлението, упоменато в параграф 5 на член 23, и в параграф 6
на приложение 1 от настоящата Конвенция, трябва да бъде:
a) или парче дъска, заградено с рамка, имащо форма на равностранен
триъгълник с червени краища, като средата му може да бъде празна или със
светъл цвят; червените краища трябва да имат светлоотразително поле. Освен
това те могат да имат червено фосфоресциращо покритие и/или да се осветяват
отвътре; парчето трябва да бъде приспособено така, че да може да се поставя
във вертикално положение;
b) или друго също така ефикасно приспособление, предписано от
законодателството на страната, в която е регистрирано превозното средство.


Устройство против кражба


57. Всеки автомобил трябва да е снабден с устройство против кражба,
позволяващо в момента на паркиране на превозното средство да изведе от строя
или да блокира някой от основните агрегати на превозното средство.


Задържащо устройство (обезопасителни колани)


58. В тези случаи, когато технически е целесъобразно, всички обърнати
напред седалки на превозните средства от категория В, упоменати в приложения
6 и 7 на настоящата Конвенция, с изключение на превозните средства,
конструирани или използвани за специални цели на основание на положения от
националното законодателство, трябва да бъдат снабдени с официално утвърдени
обезопасителни колани или официално утвърдени приспособления със същата
ефикасност.


Общи положения


59. а) Механизмите и приспособленията на автомобила не трябва да
предизвикват опасност от пожар или взрив; те не трябва също така да отделят
извънредно количество вредни газове, дим, да издават неприятна миризма или да
предизвикват шум;
b) системата на включване на високо напрежение на автомобила по
възможност не трябва да бъде източник на прекалено голямо количество
радиоелектрически излъчвания;
c) конструкцията на всеки автомобил трябва да осигурява на водача
отпред, отляво и отдясно достатъчно голямо поле на видимост, позволяващо му
безопасно да управлява автомобила;
d) конструкцията и оборудването на автомобилите и ремаркетата трябва във
възможно най-голяма степен да обезпечават намаляване на опасността за техните
пътници и за останалите ползващи пътя в случай на пътнотранспортно
произшествие. В частност превозните средства не трябва да имат нито вътре,
нито отвън никакви украшения или други предмети, които не са нужни, имащи
остри краища или излизащи извън габаритите на превозното средство, които
могат да представляват опасност за водача, пътниците или за другите
използващи пътя;
e) превозните средства, чието максимално допустимо тегло надвишава 3,5
т, трябва да имат по възможност странични и задни защитни устройства,
предотвратяващи изхлузването на товара.

Глава IV
Отклонения от правилата



60. При прилагането на настоящата Конвенция на своята територия
Договарящите страни могат да допуснат отстъпление от положенията на
настоящото приложение по отношение на:
a) автомобили и ремаркета, които конструктивно не могат да развиват на
равен път скорост, по-висока от 30 км (19 мили) в час, или чиято скорост
съгласно националното законодателство не трябва да превишава 30 км в час;
b) инвалидни колички, т.е. малки автомобили, които са специално
конструирани и предназначени - а не само приспособени - за използване от
лица, имащи недъзи или физически недостатъци, и които обикновено се използват
само от тези лица;
c) превозни средства, предназначени за експериментиране с цел подобрения
в техниката и увеличаване на безопасността;
d) превозни средства със специална форма или особен вид, или превозни
средства, използвани за специални цели в особени условия;
е) превозни средства, приспособени за използване от инвалиди.


61. Договарящите страни могат също така да допуснат отклонения от
положенията на настоящото приложение по отношение на регистрираните от тях
превозни средства, които могат да се намират в международно движение:
a) да разрешат кехлибарено жълт цвят за предните габаритни фарове на
автомобилите и ремаркетата;
b) по отношение на разположението на фаровете на специализираните
превозни средства, чиято външна форма не позволява да се спазват тези
положения, ако не се прибегне до монтажни приспособления, които лесно могат
да бъдат повредени или свалени;
c) по отношение на ремаркетата, които служат за превоз на дълги товари
(стебла на дървета, тръби и т.н.) и които при движение не се свързват с
влекача, а са свързани с него само посредством товара;
d) да разрешат излъчването отзад на бяла светлина, а отпред на червена
светлина в следните случаи:
- въртящи се и мигащи светлини на превозните средства с
приоритет на движение;
- постоянни фарове на товар с изключителен характер;
- странични фарове и светлоотразителни устройства;
- светлинни професионални устройства, поставени на покрива за указване
на вида на превозното средство;
e) да разрешат въртящи се или мигащи фарове, излъчващи отпред и отзад
синя светлина;
f) да разрешат от която и да е страна на превозното средство с особена
форма или размери или използвано за специални цели в особени условия,
поставянето на редуващи се светлоотразителни или фосфоресциращи червени и
светлоотразителни бели ленти;
g) да разрешат излъчването отзад на бяла или цветна светлина от
цифровите или буквените означения или от светлоотразителния фон на
регистрационния номер, а също така и на светлоотразителните отличителни знаци
или друга, предписана от националното законодателство отличителна маркировка;
h) да разрешат червения цвят за разположените най-отзад странични
светлоотразители и странични фарове.

Глава V
Временни положения



62. Положенията от настоящото приложение не се отнасят до автомобили,
които са регистрирани за първи път, и за ремаркета, които са предадени за
експлоатация на територията на Договарящите страни преди встъпването в сила
на настоящата Конвенция или две години след влизането й в сила, при условие
че тези автомобили и ремаркета отговарят на изискванията от части I, II и III
на приложение 6 от Конвенцията от 1946 г. за пътното движение.
62-bis. Положенията от настоящото приложение не се отнасят за
автомобили, които са регистрирани за първи път, и за ремаркета, въведени в
експлоатация на територията на Договарящите страни преди влизането в сила на
поправките към настоящата Конвенция, или две години след влизането им в сила,
при условие че тези автомобили и ремаркета отговарят на изискванията в
положенията на приложение 5 от Конвенцията от 1968 г. за пътното движение в
този вид, в който са съществували до внасянето на тези поправки, и на другите
положения, съдържащи се в глава V на упоменатото приложение.

Допълнения
Определения за цветните филтри за получаването на цветовете, указани в
настоящото приложение (в коефициент на цветност)


Червен граница към жълтото у < 0,335
граница към пурпурно 1/ z < 0,008

Бял граница към синьо х > 0,310
граница към жълто х < 0,500
граница към зелено у < 0,150 +
+ 0,640 х
граница към зелено у < 0,440
граница към пурпурно у > 0,050 +
+ 0,750 х
граница към червено у > 0,382
Кехлибарено жълт 2/ граница към жълто 1/ у < 0,429
граница към червено 1/ у > 0,398
граница към бяло 1/ z < 0,007

Жълт селективен 3/ граница към червено 1/ у > 0,138 +
+ 0,580 х
граница към зелено 1/ у < 1,29х -
-0,100
граница към бяло 1/ у > - х
+ 0,966
граница към у < - х +
спектърна величина 1/ + 0,992
Син граница към зелено у = 0,065 +
+ 0,805 х
граница към бяло у = 0,400 - х
граница към пурпурно х = 0,133 +
+ 0,600 у


За проверка на колоритмичните характеристики на тези филтри ще бъде използван източник на светлина с цветна температура 2854 градуса К (в съответствие със стандартния източник А на Международната комисия по осветяването (МКО).
Забележки:
1/ В тези случаи са приети граници, различни от тези, препоръчани от МКО, предвид на това, че напрежението на захранване на лампите, с които са оборудвани светлините, се колебае значително.
2/ Прилага се за цвета на авто-светлини, който до скоро се наричаше „оранжев" или „жълто-оранжев". Съответства напълно на определената част от „жълтата" зона на цветния триъгълник на МКО.
3/ Прилага се изключително за фаровете за дълги и къси светлини. Що се отнася до фаровете за мъгла, то жълтият селективен цвят може да се счита за удовлетворяващ, ако показателят за честотата му бъде равен на не по-малко от 0,820, а границата към бялото е у > - х + 0,966, като у > - х + 0,940 и у = 0,440.





Приложение 6


Национално свидетелство за управление


1. Националното свидетелство за управление трябва да бъде под формата на
документ.


2. Свидетелството се издава на езика или езиците, определени от
компетентните органи, които издават или на които е поръчано да издадат този
документ; въпреки това на него е написано на френски език "Permis de
conduire", което може да бъде съпроводено или не с названието на другия език
или езици, а също така с името и/или отличителния знак на страната, в която е
издадено свидетелството.


3. Надписите на свидетелството са или на латиница или в английски
курсив, или ако са на друга азбука, се повтарят и на латиница.


4. В свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват следните
указания; те са номерирани с цифри от 1 до 11:
1. Фамилия
2. Лично и бащино име 1/
3. Дата и място на раждане 2/
4. Местожителство 3/
5. Орган, издал свидетелството
6. Дата и място на издаване на свидетелството
7. Дата на изтичане на действието на свидетелството 4/
8. Номер на свидетелството
9. Подпис и/или печат от органа, издал свидетелството
10. Подпис на притежателя 5/
11. Категория или категории, или подкатегории на превозните средства,
за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на
издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието
му за всяка от тези категории.
Към свидетелството за управление трябва да се приложи снимката на
притежателя. Националното законодателство определя допълнителните сведения,
които се внасят в свидетелството за управление, а също и размера и типа на
подвързията.

Забележки:
1/ На това място може да бъде отбелязана фамилията на бащата или на
съпруга.
2/ Ако датата на раждане е неизвестна, се посочва приблизителната
възраст към датата на издаването на свидетелството. Ако мястото на раждане е
неизвестно, то не се посочва. Вместо мястото на раждане се посочват други
сведения, определени от националното законодателство.
3/ Упоменаването на местожителството не е задължително.
4/ Това сведение не е задължително, ако срокът на действие на
свидетелството е неограничен.
5/ В противен случай се слага отпечатък на палеца.




5. Категориите превозни средства, за чието управление може да бъде
издадено свидетелство, са следните:
A. мотоциклет
B. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория А, чието
разрешено максимално тегло не надвишава 3500 кг и чийто брой седящи
места, освен мястото на водача, не надвишава осем;
C. автомобили, с изключение на принадлежащите към категория D, чието
максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг;
D. автомобили, предназначени за превоз на пътници и имащи повече от осем
седящи места освен мястото на водача;
E. композиция от превозни средства, чийто влекач влиза в категории В, С
и D, които водачът има право да управлява, но самите те не влизат в
тази категория или тези категории.


6. Националните законодателства могат да въведат, освен по-горе
цитираните категории от А до Е, и допълнителни категории за превозни
средства, също така и подкатегории в самите категории, и комбинация от
категории; всички те трябва ясно да са определени в свидетелството за
управление.



Приложение 7


Международно свидетелство за управление


1. Международното свидетелство за управление представлява книжка с
формат А6 (148 х 105 мм). То има сива обложка и бели вътрешни страници.


2. Лицевата и вътрешната страна на първия лист от обложката са идентични
съответно на приложените образци на страници 1 и 2; те са написани на
националния език или в краен случай на един от националните езици на
държавата, в която е издадено свидетелството. На края на вътрешните страници
две съседни страници съответстват на приложения образец № 3 и са написани на
френски език. На предшестващите ги вътрешни страници се повтаря на няколко
езика, от които задължително на английски, испански и руски език, първата от
тези две страници.


3. Написаните на ръка или на машина забележки са на латиница или в
английски курсив.


4. Договарящите страни, издаващи или разрешили да се издават
международни свидетелства за управление, чиято обложка е написана на друг
език с изключение на английски, испански, руски и френски, са длъжни да
изпратят на Генералния секретар на Организацията на обединените нации превод
на текста по приложения образец № 3 на този език.

Образец на страница № 1
(Лицева страна на първата страница на обложката)



Забележки:
1/ Името на държавата, издала свидетелството, и отличителният знак на
тази държава, определен в приложение № 3.
2/ Не повече от три години от момента на издаване или датата на изтичане
на срока на действие на националното свидетелство за управление, в зависимост
от това кой срок изтича по-бързо.
3/ Подпис на органа на властта или на организацията, издали
свидетелството.
4/ Печат или щемпел на органа на властта или организацията, издали
свидетелството.
Образец на страница № 2
(Вътрешна страна на първа страница на обложката)



Настоящото свидетелство е невалидно за движение на територията


................................................ 1/

То важи за териториите на всички други Договарящи страни. Категориите превозни средства, за чието управление то дава право, са посочени в края на книжката.

2/

Настоящото свидетелство не освобождава неговия притежател от задължението да спазва стриктно на територията на всяка държава, на която се движи, законите и правилата, отнасящи се до установяването или упражняването на дадена професия. В частност свидетелството губи своята сила в държава, където е постоянното местожителство на притежателя му.




Забележки:
1/ Тук се посочва името на държавата, явяваща се Договаряща страна, в
която притежателят има постоянно местожителство.
2/ Място, предназначено за незадължително включване на списък на
държавите, явяващи се Договарящи страни.
Образец № 3
Лява страница



Указания за водача


Фамилия .................................. 1.
Име 1/ .................................. 2.
Място на раждане 2/ .................................. 3.
Дата на раждане 3/ .................................. 4.
Местожителство .................................. 5.

Категории превозни средства, за чието управление е издадено свидетелството


Мотоциклети А
Автомобили, с изключение на посочените в категория А, чието максимално разрешено тегло не надвишава 3500 кг и броят на седящите места без мястото на водача не надвишава осем В
Автомобили, предназначени за превоз на товар, чието разрешено максимално тегло надвишава 3500 кг C
Автомобили, предназначени за превоз на пътници, имащи повече от осем седящи места освен мястото на водача D
Композиции от превозни средства с влекач, спадащ към категории В, С и D, чийто водач има право да управлява, но самите те не влизат в една от тези категории или в тези категории Е
Условия, ограничаващи използването му 5/





Забележки:
1/ Тук може да се посочи името на съпруга или бащата.
2/ Не се попълва, ако мястото на раждане не е известно.
3/ Ако датата на раждане не е известна, трябва да се посочи
приблизителната възраст в момента на издаване на свидетелството.
4/ Печат или щемпел на органа на властта или организацията, издали
свидетелството. Този печат или щемпел се поставя до категориите А, В, С, D и
Е само в случай, когато притежателят на свидетелството има право да управлява
превозни средства от посочената категория.
5/ Например "Управление само с очила", "Валидно само за управление на
превозно средство № ...", "При условие да се преоборудва превозното средство
за управление от лице, което няма един крак".

Образец № 3
Дясна страница



6/ Или отпечатък на палеца на ръката
7/ Името на държавата
8/ Подпис и печат или щемпел на органа на властта, анулирал валидността
на свидетелството за управление на негова територия. Ако предназначеното за
изключения място на настоящата страница е използвано напълно, други
изключения могат да се нанасят на обратната страна на тази страница
Правило на форума : "Ако искате да Ви се помогне, помогнете и Вие:..."
Аватар
don_juan
Младши потребител
 
Мнения: 57
Регистриран на: 19 Ное 2008, 09:52


Назад към Право на ЕС


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта


cron