Третиране на освободени доставки по ЗДДС
Публикувано на: 21 Сеп 2014, 14:46Здравейте,
Съгласно чл.46 от Закона за ДДС, финансовите услуги (или поне тези, които са изброени в закона и не са изключение) попадат в групата на освободените от облагане с ДДС. Същевременно обаче, чл. 69, ал.2 казва, че за целите на данъчното облагане, като облагаеми се смятат и (чл.69, ал.2,т.2.) доставките на финансови услуги по чл.46 и застрахователни услуги по чл.47, когато получателите на услугите са установени извън ЕС или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл.28 (доставка на стоки и услуги извън ЕС - облагаеми с нулева ставка).
Казусът е следния: какво следва да направи доставчикът на финансови услуги, когато предоставя тези услуги на лица, регистрирани (или нерегистрирани за целите на ДДС) в страни извън ЕС (в допълнение: получателят на услуга не е регистриран в страната на доставчика). Като пример мога да посоча да речем, че българска банка (или финансова компания, а може и каквато и да е друга компания) предоставя кредит срещу насрещна лихва на лице, което не е регистрирано в България, а е позиционирано в страна извън ЕС (напр. Турция, Сърбия, Русия и т.н.). Съгласно промени в Директивите и Регламентите на ЕС, респ. в ЗДДС от 01.01.2010г. мястото на изпълнение на доставката на финансовата услуга със сигурност ще бъде в страната, където е позиционирано лицето-получател (без значение, дали ще е по чл.21, ал.2 (когато е регистрирано по ДДС лицето), или по чл.21, ал.5, т.2, буква "Д" (когато получателя е нерегистриран). Доставчикът на финансови услуги в случая не е длъжен да издава фактура (по чл.113,ал.3, т.2, въпреки че по същия чл.113, ал.5 е възможно по желание на двете страни да бъде издадена такава). Да приемем, че доставчикът издаде фактура. Данъчно задължено лице в случая е получателят на услуга (без значение дали има начислен данък, или ще използва основание за неначисляване). Ако се върнем обаче на чл.69,ал.2,т.2, то от този член следва, че услугата би могла да се приравни към облагаемите с нулева ставка (поне така го разбирам аз). Въпросът, който възниква у мен е, има ли право доставчикът на финансовата услуга в този казус да използва данъчен кредит , свързан с тази доставка, или само получателя по услугата ще може да използва право на данъчен кредит, в случай, че използва тази услуга за облагаеми бъдещи доставки? За целите на ДДС следва ли да се разглежда тази доставка на финансова услуга като облагаема? Може ли доставчикът на финансовата услуга да впише във фактурата 0% ставка и да я използва за целите на данъчния кредит или следва да се разглежда само и единствено като освободена от облагане и да се приложи чл.70, ал.1,т.1? В много икономически доклади (чуждестранни) приравняват предоставянето на финансовите услуги на трети страни като тези, които са облагаеми с 0 ставка, даващи право на доставчика да приспада данъчен кредит за услугите, използувани за формирането на тази финансова услуга. Реално така ли е и у нас? (чл.73,ал.3,т.2)
Съгласно чл.46 от Закона за ДДС, финансовите услуги (или поне тези, които са изброени в закона и не са изключение) попадат в групата на освободените от облагане с ДДС. Същевременно обаче, чл. 69, ал.2 казва, че за целите на данъчното облагане, като облагаеми се смятат и (чл.69, ал.2,т.2.) доставките на финансови услуги по чл.46 и застрахователни услуги по чл.47, когато получателите на услугите са установени извън ЕС или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл.28 (доставка на стоки и услуги извън ЕС - облагаеми с нулева ставка).
Казусът е следния: какво следва да направи доставчикът на финансови услуги, когато предоставя тези услуги на лица, регистрирани (или нерегистрирани за целите на ДДС) в страни извън ЕС (в допълнение: получателят на услуга не е регистриран в страната на доставчика). Като пример мога да посоча да речем, че българска банка (или финансова компания, а може и каквато и да е друга компания) предоставя кредит срещу насрещна лихва на лице, което не е регистрирано в България, а е позиционирано в страна извън ЕС (напр. Турция, Сърбия, Русия и т.н.). Съгласно промени в Директивите и Регламентите на ЕС, респ. в ЗДДС от 01.01.2010г. мястото на изпълнение на доставката на финансовата услуга със сигурност ще бъде в страната, където е позиционирано лицето-получател (без значение, дали ще е по чл.21, ал.2 (когато е регистрирано по ДДС лицето), или по чл.21, ал.5, т.2, буква "Д" (когато получателя е нерегистриран). Доставчикът на финансови услуги в случая не е длъжен да издава фактура (по чл.113,ал.3, т.2, въпреки че по същия чл.113, ал.5 е възможно по желание на двете страни да бъде издадена такава). Да приемем, че доставчикът издаде фактура. Данъчно задължено лице в случая е получателят на услуга (без значение дали има начислен данък, или ще използва основание за неначисляване). Ако се върнем обаче на чл.69,ал.2,т.2, то от този член следва, че услугата би могла да се приравни към облагаемите с нулева ставка (поне така го разбирам аз). Въпросът, който възниква у мен е, има ли право доставчикът на финансовата услуга в този казус да използва данъчен кредит , свързан с тази доставка, или само получателя по услугата ще може да използва право на данъчен кредит, в случай, че използва тази услуга за облагаеми бъдещи доставки? За целите на ДДС следва ли да се разглежда тази доставка на финансова услуга като облагаема? Може ли доставчикът на финансовата услуга да впише във фактурата 0% ставка и да я използва за целите на данъчния кредит или следва да се разглежда само и единствено като освободена от облагане и да се приложи чл.70, ал.1,т.1? В много икономически доклади (чуждестранни) приравняват предоставянето на финансовите услуги на трети страни като тези, които са облагаеми с 0 ставка, даващи право на доставчика да приспада данъчен кредит за услугите, използувани за формирането на тази финансова услуга. Реално така ли е и у нас? (чл.73,ал.3,т.2)