За съжаление, колкото повече чета, толкова повече се убеждавам, че няма да получиш реабилитация сега, а 3 години след края на изпитателния срок на втората присъда. От една страна, съдиите масово са като коне с капаци - районните гледат да вземат решения, които очакват следващата инстанция да потвърди, без значение справедливо ли е спрямо молителя или полезно за обществото, или дори в духа на закона, важното е да не им се отмени решението, а окръжните, които могат да решават, каквото си искат, понеже са крайна инстанция в случая, се оправдават с незадължителни решения на ВКС. Въпреки че има едно решение, което е различно от установената "съдебна практика" (аз бих се срамувал да се позовавам на практика, а не на вътрешно убеждение и самостоятелно мислене, а уж били независими, с висок морал и не знам си какво), то не било достатъчно, за да се говори за противоречива съдебна практика. Това, разбира се, е пълна глупост! И едно различно върховно съдийско решение да има, за мен това е повече от достатъчно да се поиска тълкувателно решение.mineski написа:Аз наистина незнам какво да правя. Мисля че три години ходене по мъките ми стига! Наистина нямам сили за още три години чакане и да работя за по 20-30 лева без договори. Аз мислех че за това е условната присъда. Да съм на свобода да започна работа и да мога да съм полезен на обществото, а този случай аз и моето семейство страдаме вече 3 години. Живеех с надеждата че този ад ще свърши октомври месец. Прекалено много е 6 години това
Четох дело, в което някой беше осъден условно на 3 месеца с 3 години изпитателен срок. Съответно той трябвало да чака 6 години, преди да може да се реабилитира, понеже имал предишна реабилитация. Ако присъдата му беше ефективна, тогава щеше да чака 3 г. и 3 месеца (3 г. след срока на присъдата, която в случая е 3 месеца). Съответно съдии масово излизат с оправданието, че несправедливо голямата разлика в сроковете се погасявала от това, че единият бил на свобода (с условна присъда), а другият - в затвора. Естествено, не им изнася да вземат предвид факта, че за ефективна присъда деянието или е по-тежко, или има допълнителни утежняващи обстоятелства (като неизтекла условна присъда), т.е. е заслужено да бъде ефективна. Затова няма как фактът, че човек с условна присъда можел според съдиите да си живее живота "както преди", да оправдава значително по-дългия срок за реабилитация, защото той е заслужавал присъдата да бъде условна, но въпреки това пак ще се води осъждан, нищо че е на свобода. Излиза, че заслужено по-тежката присъда е смекчаващо обстоятелство при определяне на срока за реабилитация и обратното - заслужено отложената присъда е утежняващо обстоятелство. Пълен абсурд! Някои дори допускат, че теоретично реабилитация можела да настъпи преди края на изпитателния срок. За мен това е изсмукано от пръстите, понеже не видях нито една присъда, при която изпитателният срок да е с повече от 3 години по-дълъг от самата присъда. Да не говорим, че продължителността на изпитателния срок е изключително произволно определяна, обикновено в кръгли години. В твоя случай специално присъдата е намалена с времето, което си прекарал в ареста, но изпитателният срок не е намален дори с един ден. Това за какво говори? За безпринципност както на Съд, така и на Прокуратура. Видях дело, в което Прокуратурата обжалвала, само и само делото да се води спечелено от нея.
Самите съдии признават:
Някои просто дословно преписват части от мотиви на ВКС и това уж било тяхното решение. Щеше да е забавно, ако не беше трагично. Моето мнение е доста по-смело - така написан, чл. 87, ал. 1 от НК изобщо не се отнася до условните присъди. Дори да се приеме, че се отнася и за тях, то приравняването на "срока на наказанието" с "изпитателния срок" е произволно и несправедливо както за частния, така и за публичния интерес. Законодателят изрично е упоменал условните присъди както в предходния чл. 86, така и в следващия чл. 88а. Логично, това щеше да бъде направено и в чл. 87, ако такава е била волята му. Със своята "съдебна практика" вместо независимо критично мислене съдът изземва функциите на законодателя, като дописва чл. 87 така, че да оправдава "практиката" му. И почти никой съдия няма достойнството да се противопостави на този порочен модел.Макар и това да не е изрично уредено в закона, по мнение на този съдебен състав, за съдебната реабилитация е от значение именно изпитателния срок
В заключение - борбата със закостенялото мислене в съдебната система според мен е обречена, тъй като очевидно за самостоятелност и независимост на отделния съдия не може да се говори. Всички сме се вторачили в безконтролната прокуратура, използвана за политически и икономически рекет от настоящия главен прокурор, а не виждаме, че съдът правораздава, позовавайки се на съдебна практика, а не на закона и индивидуалното убеждение за справедливост. Тъй като нищо не губиш (освен време, душевно спокойствие и средства, разбира се), на твое място бих опитал да защитя правото си на свободен живот след изтичане на изпитателния срок на присъдата. Бих ползвал като аргумент и факта, че предишната присъда е от преди повече от 10 години, както и че по нея си осъден единствено на глоба, тъй като случаят е бил маловажен, затова бих претендирал за реабилитация по право. Алтернативно, бих оспорил т.нар. съдебна практика из основи. Съответно бих показал, че не мога да работя нормална работа, т.е. не мога да съм полезен на обществото, като съм "осъждан" цели 3 години след края на изпитателния срок. Дори да попаднеш на независим съдия, той вероятно пак би казал, че трябва поне още 2 години да чакаш. За мен лично идеята на чл. 86, ал. 2 от НК е да трябва да се мине през съд преди повторно реабилитиране - да се прецени поведението на молителя, покрил ли е евентуални щети и прочие. Защо 3 години да се чака дори при условна присъда? Този произволен срок изобщо не взема предвид тежестта на деянието. Нали затова присъдата е условна? Кому е нужно още едно "условие" от фиксирани 3 години за реабилитация? Има логика да се добавя такова изискване единствено към тези, които са заслужили ефективна присъда.
Пожелавам ти все пак да намериш нормални хора, за които един надпис не е всичко, и да почнеш сигурна работа или собствен бизнес, докато чакаш да минат тези 3 години. Успех! о/